В името на авторското право

„В името на парит… така де, авторското право!“

Спомняте ли си преди няколко месеца историята с виртуалната библиотека „Моята Библиотека“? Накратко казано, направиха рейд, беше иззет сървърът им (уж) и бяха изкарани по-черни от дявола, а медиите навред суфлираха за „незаконната виртуална книжарница“, която е била разбита.

Който иска, може да си припомни как протекоха събитията тогава и как приключи историята.
Все пак, това е един от огромните плюсове на интернет пространството – следите остават и можеш да проследиш внимателно какво се случва след като прахта слегне.

Едно от основните обвинения на АБК (Асоциация Българска Книга – в момента сайтът им не работи) бяха, че губят пари и че заради пиратството преводачите биват окрадени.
Поради тази дълбоко реална причина (която не беше потвърдена от повечето преводачи, с които коментирах темата), издателство „Колибри“, което е част от АБК (може да се провери през кеша на гугъл), спретват следното изпълнение на една своя преводачка:

„[…]Февруари месец тази година Елена Дичева, изтъкнат испанист, получава предложение от ИК „Колибри” да преиздадат превода й на „Бърза като желанието” (Tan veloz como el deseo) от Лаура Ескивел, издаден от ИК „Бард” под заглавието „Раздавачът щастие”. Дават й срок до 7 март, за да си прегледа превода и да им го изпрати. Тя закъснява с 3 дни след уговорения срок, докато огледа текста си отново, тъй като не е съгласна с някои редакторски интервенции (смененото заглавие е само една от тях). Изпраща текста на 10 март. Постъпила е твърде наивно, като си разпространява файла с превода, без да е подписала някакъв договор, разчитайки единствено на дадената дума. След като не получава отговор, на 11 март звъни по телефона и провежда безумен диалог, чието първо изречение е именно „Получихме вчера мейла с файла ви, но нямахме интернет да ви отговорим“… 
След това я уведомяват, че тъй като е закъсняла, са дали текста на друг преводач. „Но нали бързахте да го издадете?“, недоумява Елена Дичева. „Е, ние вече сме в напреднала фаза“, отговарят тези, дето са получили мейла, но не са могли да отговорят, щото са нямали интернет[…]

Текстът е от блога на Марфиета (Реалността е въпрос на гледна точка). Препоръчвам ви да го прегледате, защото разказва още в детайл и прилага доказателства за твърденията на преводачката Елена Дичева.
Подчертавам, че това е нейната версия. „Колибри“ до този момент и гък не са казали относно темата.

Не мога да подмина подобно събитие. Не и когато миналата година беше проведен такъв цирк и такава истерия относно ужасното престъпление, интелектуалното пиратство и когато един от основните аргументи беше за отношението към преводачите и как те биват окрадени.
Не и когато хора бяха тормозени, влачени в полицията, тон помия и невярна информация се изля, а споменатите издателства си правиха оглушки.

Никак, ама никак не е коректно да яхваш белия кон и да обясняваш как еди-кои-си хора са престъпници, а в следващия момент да правиш абсолютно същото. И докато „Моята Библиотека“ и всички останали, които ги подпомагаха го правеха без пари и от едното желание да има виртуално достъпни книги, „Колибри“ са активно издателство, което печели пари от бизнеса.
Поведението им е най-малкото некоректно, нагло, престъпно и неправилно. Да не споменаваме, че ги превръща в невероятни лицемери. Ако обвинението е невярно, имат нужда да излязат напред и да го кажат. Ако е вярно, още по-голяма нужда има да излязат напред и да си понесат последствията.
Мълчанието обаче е най-лошият подход.

Повече от ясно е, че се изпълнява класическата ситуация, че „дръжте крадеца“ най-силно го вика крадеца, но е грозно и абсолютно непрофесионално така да се отнася към който и да е човек, още по-малко към човек, който уж надълго и нашироко сте развивали теории, че неговите права са ви мили, драги и изключително важни.

Не знам дали обвиненията на преводачката са истински или не.
Това, което ми прави впечатление е, че „Колибри“ са по-тихи от водата и по-ниски от тревата, а за подобна тема би трябвало да са много, мноого, много по-шумни и заемащи позиция.

Тук песимистът в мен изобщо не се изненадва, че подобна ситуация може да възникне, но се изненадвам, че може да възникне с хора, които толкова претендираха, че им пука за преводачите и че в подобна ситуация си мълчат.
(Само да вметна, че ситуацията с „Читанка“, за тези, които ги интересува, не стигна до никъде. Няма заведено дело, няма проекти за промени на законите  (или поне се прави толкова тихо и внимателно, така че няма никакви електронни следи), няма нови идеи по отношение на библиотеките и виртуалният запис на книги и възможността за достъп до тях на населението.

Е?
Какво става тук?

Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли Tagged: "Колибри", Елена Дичева, издателска къща, литература, преводачи, преводи, скандал

Прочети цялата новина

Свързани новини: