Училището в родното село на Петър Дънов

04/26/11 08:09
(http://mamamemi.com/)

Училището в родното село на Петър Дънов

Родното село на Петър Дънов е с. Николаевка - на 30 км от Варна. Научих това скоро, след като 'случайно' попаднах на мнение на директорката му, в което тя предлага съдействието и ентусиазма си за създаване на добри условия, подходяща среда и нов подход към децата, новите ни деца. Всичко това, за което си говорим от известно време. Всичко това, което не е трудно, не е особено скъпо, но явно в България на този етап си остава недостижимо. Колкото и да е важно. Жизненоважно в дългосрочен план.

След това нещата се развиха, както се развиват нещата, на които им е било писано да станат - лесно, бързо, единодушно. Свързахме се с директорката, срещнахме се с нея, тя ни разказа за работата си, за децата и за това от колко време си мечтае да срещне родители като нас и - накрая на сбирката, и аз не разбрах как стана - някой предложи да отидем да видим училището, за което тя говори отдадено и с такава любов. Разбира се, не ни отне много време да стигнем и до идеята след това да го съчетаем с пикник край красивия едноименен язовир. Речено-сторено, и то за нула време!

Само след няколко дена, навръх Великден, в слънчевата, но край морето ветровита неделя (след среща, на която всички бяха точни и се оказахме повече хора и деца, отколкото очаквахме), се озовахме в поддържания и зелен двор на ОУ "Христо Ботев" в с. Николаевка.

Училището се намира на красив хълм, откъдето децата виждат през прозорците на стаите си тази гледка (а не онази, градската, нали):

След като децата ни се набесняха из двора, влязохме да разгледаме и вътре. Там нямаше много за гледане, но имаше много за правене. И то се прави, но по начина, по който се правят всички (честни) неща в нашата държавица – бавно, трудно, на парче, с малко пари и с много мъки. Мога само да кажа, че в лицето на г-жа Павлина Иванова селото, децата и въобще институцията са намерили съкровище. Във всяко едно отношение – в интереса й към новите, съвременни подходи в образованието, в интереса й към сугестопедията, към възгледите за образованието на Учителя Дънов, в искрената й любов към децата и професията... Имат късмет с младостта и ентусиазма й (които не са задължително свързани), трябва да са благодарни за блясъка в очите й.

Но имат късмет главно по отношение на усилията й да набира ученици, така че да спаси училището (на което е директор от шест години) от закриване. По закон училища се закриват, ако учениците са под 80, мисля. Днес там учат повече от 130 деца до девети клас. Първокласниците учат целодневно, а отскоро е разкрита предучилищна група за 5 и 6 годишни деца. Всеки ден от Варна пътуват два автобуса с ученици, а един – от близкия град Суворово.

На мен голямо впечатление ми направи и прилежащата към училищния двор строяща се къща, точна възстановка на родната на Петър Дънов, реално намирала се надолу по хълма. Къщата става страхотна, с дух и излъчване на истинска светиня. Мисля, че не случайно я нарекох (уж грешка на езика) църква, докато отговарях на дъщеря си какво е това място, на чиято веранда сме се качили. Строежът се финансира от специална фондация "Духовни градежи".

Така или иначе това беше съвсем предварително запознаване с училището на малка група родители, повечето от които с деца в пред-ученическа възраст. Така или иначе предстои много работа в тази област – много в градовете и още повече в селата. Хубавото е, че вече се оформя тенденцията будните родители, които искат да съхранят силната положителна енергия на новите си деца, да ги водят да живеят и учат извън големите градове, на село, сред природата. (И в с. Николаевка има семейство, купило си къща и довело дъщеричката си да учи и живее тук, след като в града не е успяла да се приспособи). Хубавото е, че има млади, отдадени учители и директори, посветили се на всички деца – циганчета, българчета, отхвърлени от ‘елитните’ училища, (уж) нежелани другаде или специално търсели прекрасните селски условия. Хубаво е, че има родители като нас, които ‘проглеждат’ и започват да мислят в тази посока. Хубаво е.

Лично аз нямам представа дали ще запиша децата си в ОУ „Христо Ботев” в с. Николаевка. Но съм щастлива, че се запознах с г-жа Павлина Иванова, че заведох децата си в хубавото им училище и село, че се включвам с (поискани) съвети за кандидатстване на училището по министерски проекти и че всички ние поддържаме връзка в групата „Новите деца и образованието”. Пък да видим!

Прочети цялата новина

Публикувана на 04/26/11 08:09 http://mamamemi.com/index.php?op=ViewArticle&articleId=8008