Сладки алтернативи

От скоро се научих да пия чай без да го подслаждам и направо не мога повярвам, че ми харесва, при условие, че преди това слагах в него едно добро количество мед. За щастие пия и кафето си чисто и горчиво, но това е откакто съм пропила кафе. Горчиво, защото имам сладък живот – и буквално и преносно. Пу-пу, да не се урочасам.

Сладкото е моят стимулатор през деня. Носят се слухове, че сладкарите не ядели сладко. Глупости! Не бих могла да бъда активна ако не си сложа в устата нещо въглехидратно, нещо, което да ми даде бърза енергия. Така минава денят ми – в поемане на сладко, което ме активира и задвижва всички мускулчета в тялото ми. И мозъка също, и мозъка. Но, идва ред за голямото НО.

Колкото и енергична да се чувствам, в един момент лошите въглехидрати си казват своето – сега поспри, почини си, дремни, ти нямаш сила. Това прави захарта! Толкова сладка и толкова заклеймена. Дава бърза енергия, но и толкова бързо я отнема. А какво се случва в тялото ни, когато не може да изразходим тази енергия? Ясно е – трупаме мазнини. И ако аз не изразходвах толкова енергия, навярно нямаше да имам нужда от толкова въглехидрати. Но по-важния въпрос тук е – Знаем ли откъде поемаме захар? Отговорът „отвсякъде“ няма да учуди никой. Не е достатъчно да сметнеш чаената лъжичка захар сложена в кафето и захарта в едно парче кейк. Тя е наистина навсякъде – в готовите продукти, полуфабрикатите, бързата храна (знаеш за какво говоря) и в обилни количества в конвенционалното сладкарство.

За щастие не пия и Кока Кола, защото започвам неистово да хълцам от газирано. В тази връзка не пия и много бира, а ако пия избирам много специални, които ми понасят. Но да се върнем на захарта. Дотук добре – не слагам захар в кафето, не пия подсладени напитки, не ям пасти и готвя вкъщи. И пак поемам сладки въглехидрати, които да ми дават енергия. И не само. Аз обичам сладко.

Започнах да се интересувам от алтернативите на захарта. И разбира се без аспартам и други химични подсладители. Става въпрос за натурални източници на сладкия вкус. Открих няколко, достъпни и на нашия пазар, с които работя или експериментирам вкъщи. Това са стевия, агаве и кленов сироп. Мед също, но както каза един приятел, той е в друга категория, по-специална. За тези сладки алтернативи може да прочетеш факти и история изградена от личния ми опит в новия 47 брой на списание „Меню“. Пълната версия на текста, в който засягам и фруктозата може да прочетеш в menumag.bg

В този брой на списанието предлагам две рецепти по темата.

„Крем с рошков и агаве“, вдъхновен от старата домашна рецепта за течен шоколад.

И „Веган сладки със стевия“, допълнени със сладостта на сушени плодове и аромат на банан и сусам.

Освен това, за този брой шеф готвача на списанието Ивелина Иванова приготви още три сурови, веган десерта без захар.

Мисля, че вече се чувствам по-добре. С енергия през деня и с енергия след работния ден, когато мога с огромно желание да приготвя вкусна вечеря и да напиша някой и друг пост. Алтернативите вече не са алтернативи. Като алтернатива може да се прояви захарта. Поне при мен е така…. опитвам се.

Всички снимки от тази статия са с авторско право на списание „Меню“.

Сладки алтернативи от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Прочети цялата новина

Свързани новини: