WikiLeaks за корупцията в българската преса

Публикуваме пълния текст на грамата на бившия американски посланик Нанси Макълдауни от 18 юни, 2009, публикувана в WikiLeaks на 3 май, 2011 г.

Превод Максим Проданов

——-

ПОВЕРИТЕЛНО СОФИЯ 000304

ОТНОСНО: БЪЛГАРСКИ МЕДИИ: Липса на пари и морал

Класифицирано от: Посланик Макълдауни по причини, 1.4 (b) и (d)

1. (C) Резюме: Българските медии са силно манипулирани и все по-концентрирани в малко ръце. Репортери и редактори приемат подкупи за отразяване на истории, за отпечатване на пропагандни статии, представяни като новини, както и да не отпечатват информация, която спонсорите не одобряват. Поглъщането на медиите очевидно ограничава тяхната възможност да служат като глас на гражданското общество. С наближаващите парламентарни избори, последиците от концентрацията на собствеността в медиите и корумпираната журналистика вече се виждат ясно. Въпреки, че някои независими издания успяват да оцелеят, обществото до голяма степен е загубило вяра в традиционните медии и се обръща към таблоидите за разсейване. Край на резюмето.

2. (C) С изобилието от традиционни и нови медии, много от тях не могат да оцеляват само с рекламни приходи и са зависими от донори. Новите собствени на частните медии, които за разлика от предшествениците си нямат журналистическа квалификация, използват медиите за влияние върху общественото мнение и за подпомагане на своите бизнес интереси чрез избирателно публикуване на информация и целенасочени атаки. Един от господстващите играчи е наскоро сформирания конгломерат Ню Медиа Груп, за който се предполага, че притежава три национални ежедневника, един седмичник, един регионален вестник и един телевизионен канал, със слухове, че планира да закупи още един. Групата направи летящ старт през лятото на 2007 г. с придобиването на три вестника: един от тях – „Телеграф“ се превръща в ежедневникът с най-голям тираж – над 100 000 копия през събота и 60,000-70,000 в работни дни. Има слухове, че групата принадлежи към кръга от фирми, близки до една от партиите в коалиционното правителство – Движение за права и свободи (ДПС). Представяната за официален глава на групата Ирена Кръстева е бивш правителствен чиновник, без явни средства, с които да си позволи подобна инвестиция.

3. (C) Местните медии редовно упражняват автоцензура и дори имат „черни списъци“ с политици и бизнесмени от конкуренцията, за които да не пишат и да не интервюират. „Ню Медиа Груп“ наскоро отпечата една и съща статия във всички свои вестници в видно целенасочена атака срещу своите бизнес и политически врагове. Групата е прибягвала до такива действия най-малко два пъти – в януарската газова криза и кризата с боклука през април в София. Националните ежедневници „Сега“ и „Стандарт“ са критикувани за по-прикрито представяне на интересите на влиятелните бизнесмени, които са техни собственици. Подобни тенденции се наблюдават и в телевизионните медии, но с много по-висока цена за бизнеса и политическите интереси.

4. (C) От друга страна, германската медийна група WAZ, която притежава два ежедневника – „Труд“ и „24 часа“, с общ тираж над 150 000 бройки, се счита за по-фокусирана върху печалбата. Наблягането върху приходите довежда до по-сензационни материали в двата вестника, което понижава цялостното качество. Тъй като чуждестранните собственици нямат познания и интерес към местната политически сцена, главните редактори на вестниците са тези, които до голяма степен определят отразяването на вътрешната политика. Въпреки, че за тези издания не е известно да поддържат „черни списъци“, някои политици получават привилегировано отношение, вероятно поради лични приятелства с главните редактори.

5. (C) С появата на новите медии и безброй краткотрайни издания, много от големите вестници се оплакват, че читателите им намаляват. Редакторите казват, че около изборите читателите обикновено намаляват още повече, защото се знае, че историите са платени. Фирмите намаляват рекламите си и вместо това действат като посредници и купуват реклами за политически партии. С намаляването на приходите и с по-малко журналисти, малките вестници прибягват до отразяване на новините чрез гледане на телевизия, където новините често са спонсорирани. Макар и затруднени, по-големите вестници продължават да имат достатъчен състав, с който да отразяват големите събития. В лични разговори журналистите казват, че политическите партии плащат на репортери, редактори и телевизионни продуценти за интервюта и новини, за което няма никаква финансова отчетност. Политическите партии също открито спонсорират вестници, като „Дума“ (социалистите) и в-к„Атака“ и телевизия „Скат“, спонсорирани от националистическата партия „Атака“, които се разпознават лесно.

6. (C) Свикнала с манипулация на пресата, българската общественост се обръща към таблоидите за разсейване. Печатният медиен пазар е залят от краткотрайни жълти вестници с анонимни собственици. Редактори от големите издания твърдят, че тези собственици работят в сивата икономика, избягват данъци и нарушават основната журналистическата етика. Поради неясната собственост и многото неподписани статии обществеността не е защитена от клеветнически материали, отпечатани в тях. Седмичните таблоиди „Уикенд“ и „Шоу“ са сред най-популярните и влиятелни вестници, с общ тираж над 450 000 бройки. Големият брой читатели подтиква дори сериозни политици да дават интервюта пред таблоидите. Дни преди изборите за Европейски парламент, премиерът даде обширно интервю пред в-к Уикенд, в което говори за идеите на своята партия.

7. (C) Кандидати от целия политически спектър знаят как се играе играта. Журналисти описват силната офанзива на ДПС за медийно влияние като част от дългогодишната традиция политически фигури да инвестират в медиите, когато властта им бъде оспорена. Социалистите и либерално-ориентираната Царска партия също имат утвърдена история на плащане за новини в пресата. Дясноцентристките опозиционни партии (ДСБ и СДС) в миналото са плащали само за реклами. В миналото, ГЕРБ са разчитали основно на харизмата на неформалния партиен лидер Бойко Борисов, който често директно се обажда или праща СМС-и на журналисти.

8. (C) Коментар: Повечето българи получават основните си новини от телевизията, а не от вестниците. Но, печатна журналистика играе водеща роля в прокарването на политически мнения и много телевизии цитират заглавия и статии от вестниците, което разширява тяхното влияние далеч отвъд тиража. Като цяло, играчи и бизнес практики от сивия сектор представляват сериозна заплаха за разследващата журналистика и медийния плурализъм в България.

Край на коментар.

Макълдауни

Прочети цялата новина

Свързани новини: