Черепишки манастир

След като изгледате днешния Гергьовденски парада искаме да ви водим на място недалечно и красиво – Черепишкия манастир. Приятно четене:

Черепишки манастир

И така, кой пил, кой пял предишната вечер, няма значение, решили сме го и тръгваме.

Среща - 10:00 на Централна гара в милата София. Посока – Черепиш.

Два часа waka-waka във влака и малко след 12 сме насред гара Черепиш, където слизаме в движение от пуфтящия локомотив, нетърпението ни дотолкова е нарастнало. Добрият човек на гарата (по-скоро ЖП-спирката) ни посочва пътя към Черепишкия манастир. Още при първите крачки любопитството ни се сблъсква със заключените решетки на изоставена старинна църква, доста внушителна при това. Оказва се, че тя, както и няколкоетажната сграда до нея ( в състояние на опустошение - явно след набег на жадни за подвизи зидари ) са образували комплекс, в който през червените години се е помещавала Духовната семинария. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Добре-добре, смело напред – към манастира. Стигаме до него и на момента попадаме в някакъв нов свят, даже тамагочито ми превключва на chill-out режим.

Природата е уникална, оттук започва Врачанският балкан, а недалеч от нашето място се намира и местността Ритлите, която наподобява крекери, напъхани из планинското било от непослушно дете. Обаче не е само природата, която прави местността неповторима – самият манастир е опазил частица от едно друго време, когато хората са били малко по човеци от нас сега, въздухът е друг, духът - също.

Мнозина са писали вече за костницата, съхраняваща мощи на загинали съратници от четата на Ботев, както и за музея на Вазов. Впечатлява ме най-вече Рушидовата къща – двуетажна масивна постройка, която е издигната на скала над манастирския комплекс по османско време от благодарен турчин, чиято болна дъщеря е била излекувана в Черепишката обител. Иначе къщите от възрожденски тип в рамките на манастира са няколко. На така наречената „тераса на Вазов” всеки пакостник може да си пробва късмета на клепалото и то напълно безплатно! На въпросния чардак липсва само чаша хубаво кафе, за да е пълна идилията, макар гледката на развълнувания Искър под краката ни да действа достатъчно освежаващо. В музейната част любопитният ми нос се напъхва между страниците на книги-столетници, мастилница от Дедовазово време и пищеща машина, каквато съм виждала само по филмите. За ентусиастите малко след манастира има възможност да хвълят въдиците си в реката при къта за риболов, а аз почти успях да си хвърля раницата в неуспешен опит за покатерване на едно опърничаво дърво.

Поуморихме се от разглеждане тук и там, но за щастие малко над манастира има симпатични полянки, на които можете да хапнете и пийнете, да ловите гущери и гущерчета или да се отдадете на преосмисляне на житейския си път .. например. Тъй като луд умора няма, да не говорим какво става, като се съберат двама, решаваме да се разделим с местността по геройски начин, като извървим в оставащия един час до идването на влака разстоянието до близкото село Зверино. Хубаво и много хубаво, ама кой да ни каже, че пътят от Черепиш дотам е 10 километра. С бодра стъпка и песен на уста за по-малко от час ги взехме, но си заслужаваше и последната капка пот. Между склоновете и страховитите скали и по поречието на Искъра се нагледахме на природни красоти за месеци напред.

Зелено, зелено сънувам вечерта, а в ушите ми звучи песента на реката. И така, пристигаме в 18:10 в Зверино, озверели от глад, жажда и разни други житейски проблеми и нуждици, и славно ( ама и бавно ) се покачваме на влака за Столицата. Чао, Балкан, пак ще се видим! П.П. Знам, че много по-големи чудесии има на този свят, но за хора, които искат да избягат от спарения и ожулен паметник на битовизма и то само срещу 7 лв ( двупосочен билет по линията София-Черепиш ), този маршрут си е цяло щастие! Един съвет от мен – идете и вижте с очите и сърцето си! Автор: Веселка Великова Снимки: авторът Други разкази свързани със Стара планина – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Железопътно приключение из Искърското дефиле: Мездра и Черепиш
2. До Батошевския манастир Успение Богородично
3. Следновогодишна разходка до Кремиковския манастир
4. Кътчета от България: Дряновският манастир
5. Руенски и Рилски манастир
6. Неделна разходка до Погановски манастир – нещо като продължение
7. Неделна разходка до Погановски манастир

Прочети цялата новина

Свързани новини: