Правото да задаваш въпроси

По време на дискусията за Читанка миналата година и наскоро, при дискусията ми относно историята с преводачката, „Колибри“ и книгата на Лаура Ескивел, бая народ се изреди да ми обяснява как аз съм нищо и никой и нямам терен да задавам въпроси относно публична дискусия, която засяга мен като гражданин, че никой няма причина да ми отговаря и изобщо, какво си въобразявам.

Като ответна реакция искам да препубликувам един текст на Григор Гачев, който много ми допадна, описва реакцията на Mozilla, когато от Homeland Security се опитват да им стъпят на врата относно услуга, която предлагат:

Трудно ли е да си гражданин?

… а не поданик?

Мъничко страшно е. Но никак не е трудно. Ето и историята:

Напоследък “големите” (тайни служби, агенции за авторски права и други подобни) започнаха просто да отнемат домейни, които не им харесват по една или друга причина. “Белите” държави не са пощадени от този процес – напротив, той се вихри основно в САЩ и Великобритания.

Сред тези домейни има и наистина използвани за престъпни цели, и често те биват посочвани като пример колко полезно е “пазителите на реда” да са “с развързани ръце”. Други обаче са в категорията “на еди-кой си Голям Шеф или на спонсорите му им изнася този сайт да го няма”, или сродни. Трети пък са “един Праводържател реши, че някой му нарушава Интелектуалната Собственост”. Съответно, “пазителите на реда” и техните “спонсори” треперят от мисълта това отнемане да бъде поставено под съдебен, или – о, ужас – граждански контрол. Особено в държави, където съдът не се оглавява от бивши комунистически политченгета и мафиотски донове, и пази закона, а не интересите на мафиотите. Което говори доста за истинската идея зад операцията.

Белите държави обаче са бели именно защото там хората не чакат друг да им пази интересите, а си ги пазят сами. В конкретния случай, на бял свят бързо се пръква екстенжънче за Firefox, наречено MAFIAAfire.com. Опиташ ли се да отвориш домейн, отнет по линия на ICE, то пренасочва заявката ти към друг домейн, на който е преместен сайтът. По-новите му версии даже позовляват на собственици на сайтове, които е вероятно да бъдат атакувани, предварително да си регистрират алтернативни домейни. Резултат: отнемането на домейна се оказва по същество без ефект – потребителите продължават да могат да си го ползват.

Естествено, отнемачите на домейни никак не са били щастливи, и намесили най-голямото плашило в американския пейзаж – Department of Homeland Security. Като резултат, корпорацията Mozilla получава от тях писмо с ултиматум екстенжънчето да бъде свалено от сайта на Firefox. Звучи много страшно, нали? Типичният българин в такива случаи се на*ира и изпълнява, и после се оправдава с “ама аз какво можех да направя?”.

От Mozilla обаче са направили нещо много простичко, легално и обикновено. Те изпратили до DHS списък с въпроси относно това искане. За тези, които не разбират английски език, превеждам тук въпросите (ужасно набързо, и сигурно с куп грешки):

За да ни помогнете да преценим искането на Department of Homeland Security да свалим от нашите сайтове екстенжъна MAFIAAfire.com, бихте ли ни изпратили следната допълнителна информация:

1. Издадено ли е решение от съд, че MAFIAAfire.com е незаконно или нелегално по някакъв начин? Ако да, на каква основа? (Моля, приведете съответните съдебни решения.)

2. Издадени ли са решения от съд, че отнетите домейни, които се обсъждат във връзка с MAFIAAfire.com, са незаконни, нелегални или нарушават нечии права или собственост по някакъв начин? (Моля, приведете съответните съдебни решения.)

3. Задължена ли е юридически корпорацията Mozilla да свали този екстенжън, или тази заявка е базирана на друга основа? Ако основата е друга, моля укажете я.

4. Предприели ли са DHS, или ангажираните в този спор праводържатели, юридически действия срещу MAFIAAfire.com или отнетите домейни, включително предупреждения съгласно закона?

5. Какви мерки са взети за защитата на свободата и правата на MAFIAAfire.com или на собствениците на отнетите домейни, ако в крайна сметка съдът реши, че те не са незаконни?

6. Можете ли да представите копия от показанията, на чиято база съдът е издал съответните заповеди за отнемане на домейните?

7. Можете ли да представите копия от съдебните заповеди за отнемане на домейните, на които базирате вашето искане към Mozilla да свали от сайта си MAFIAAfire.com?

8. Моля, укажете в какво точно се състои нарушението, извършено от собствениците на отнетите домейни, съгласно изискванията на законите, които постановяват, че действията на тези собственици представляват противозаконно нарушение на авторски права.

9. Дал ли е някой от собствениците на авторски права официални съдебни показания под клетва във връзка с отнеманията на домейни? Изпратил ли е някой от собствениците на авторски права офицално предупреждение съгласно закона до отнетите домейни, или до MAFIAAfire.com? (Ако да, моля, изпратете ни копие.)

10. Изпратила ли е подходяща правителствена служба на собствениците на отнетите домейни официално предупреждение за отнемането, давайки им по такъв начин стандартният период от време за юридическо оспорване на заповедта? Ако да, кога и как, и какви отговори са получени от собствениците на домейните?

11. Изпратила ли е подходяща правителствена служба пряко до MAFIAAfire.com искането си, заедно с обосновка за него? Ако да, какъв отговор са върнали те?

Вярно е, че американското законодателство е различно от българското, и точно копие на тези въпроси не би било юридически перфектно за България. Но дава достатъчно добра идея как може да се противодейства на беззаконието на “големите”. И най-вече че може. Защото ужасяващите DHS са предпочели да забравят за искането си, отколкото да отговорят на въпросите.

Много лесно е да се каже “Тук е България, закони няма, правото е на силния”. Но не е така. Закони има, и силните на деня треперят от мисълта, че може да им бъде държана сметка за нарушаването на закона. За тяхно крайно неудоволствие, да си в Европа означава не само тлъсти еврофондове за братовчедските фирми, но и върховенство на закона по европейски.

Ако, разбира се, някой поиска от тях да са отговорни. Не им ли бъде поискано, естествено, ще ни танцуват по главите. Но спомним ли си, че ние сме собствениците и господарите на тази държава, а разните премиери и президенти са просто мениджърчета на срочен договор, които ние назначаваме и уволняваме, и покажем ли им го, моментално ще започнат да ни козируват. Без никаква нужда от насилия, революции или каквито и да е незаконни неща. Време е да знаем, че правото е на наша страна, и ние сме собствениците. Че законът пази нас, и още повече, че имаме силата да разпореждаме и изискваме какво да пише в него.

Ясно е защо ми харесва – те не премълчават и не преглъщат дадена ситуация, просто защото така са им казали, а искат да знаят основанието, искат да знаят аргументацията.
Ако искаме да не бъдем просто зрители в собствената си държава и реалност, трябва да задаваме въпроси, да искаме отговори, да искаме да се поеме отговорност.
Въпрос на навик е – ако се реагира на глупости и не се толерира глупостта им, количеството простотии, които се опитват да пробутат няма как да не намалее. Ако обаче за всяко нещо продължим да си обясняваме едни на други как нямаме никакво право да задаваме въпроси и да искаме отговори, ами нормално е, че никой, никога няма да ни дава отговори, защото няма да имат причината да го правят, така или иначе ще скачаме като ни кажат скачай, има ли изобщо нужда да ни обръщат внимание?

Да зададем въпроси по важна тема и когато те биват игнорирани може да ни накара само да се чудим. Защото ако отговорите ги има, какво им пречи да ги споделят? Не само ще привлекат повече хора на своя страна, когато демонстрират, че са в правото си и че имат причина, но и ще прекратят караници, скандали и спорове в последствие. Премълчаването по-скоро говори за пълно пренебрежение към обществото като такова и нежелание да покажат доказателствата си. Тук екстраполирам, но възможна причина да не искат да ги покажат, може да е, защото нямат такива или не са същите, като това, което твърдят че са.

За да научиш нещо, което не знаеш, питай тези, които знаят.

Filed under: бръмчащи мисли, политическaта отговорност Tagged: въпроси, закони, критика, общество, отговорност, политика, последствия

Прочети цялата новина

Свързани новини: