Разговори за революцията, Кайро и емоцията от площад “Тахрир”

Среща с египетските активисти. Това беше едно от големите ми желания, които исках да изпълня. Египетската революция се превърна не просто в модел, по който трябва да се върви за останалите арабски страни, но и символ на оптимизма за мнозина.

Следя действията на онлайн движението “6 април” и опозиционната фракция “Кефая” от три години. Приблизително от 2008 г. появилите се младежки движения обмисляха протести срещу властта на Хосни Мубарак, а при един от първите такива бяха задържани над 500 души за една вечер. Спомням си, че стана именно на 6 април. Тогава от онлайн, “6 април” излезе като реално движение, съставено от младежи от Кайро и Александрия.

Днес, когато режимът го няма, неговата сянка все още е надвиснала над египетското общество.В Кайро мюсюлмани и християни се сбиха, заради провокации и загинаха 10 души, а над 100 са ранените. За голяма част от очевидците, хора на Мубарак, които още вярват в предишното управление, използват пресните рани и неутвърдената промяна, за да всяват хаос сред хората. За най-лесно се набляга върху междурелигиозното напрежение.

Казвам тези неща, защото на 5 май, когато се видях с няколко души, участвали активно в събитията на 25 януари и площад “Тахрир”, разговорите ни бяха свързани с положението в Египет. По време на конференцията Sofia Platform, провела се на 5 и 6 май, в България пристигнаха едни от най-големите арабски активисти и правозащитници, изиграли роля в събитията в Тунис и Египет, а сега в Йемен. За мен това беше изключителна възможност, за да се видя с тях.

Сутринта на 5 май в БНТ моята приятелка и участничка във Форум за арабска култура, Мая Ценова, превеждаше на трима от египетските гости – Басем Камал, Амани ал Хаят и Ахмад Атеф. Тя предложи вечерта на същия ден да се срещнем всички и към 21:00 ч. бяхме във фоайето на хотел “Шератон” заедно с журналиста Мохамед Ел Бакари.

Трябва да кажа, че Амани ал Хаят, която съм виждал единствено по египетската ON TV ми направи голямо впечатление. Не защото е наистина хубава жена, а и заради енергията, с която е изпълнена. Докато обикаляхме София тя беше винаги засмяна, винаги готова да поговори с някой от останалите в групата и искаше да се снима, където и да бяхме. Басел Камал пък беше другата изненада. Той е един от ръководителите на Младежката революционна коалиция в Египет. Въпреки това, той се оказа много стъпил здраво на земята млад човек. За първи път, ако не се лъжа Бойко Василев го представи пред българската публика във филма си за площад “Тахрир”. Негова запазена марка е белият костюм, придружен от тъмен шал и винаги, когато съм го виждал по медиите е бил облечен по този начин, включително и в БНТ.

В колата бях заедно с други двама интересни хора – младият активист от Каирския институт за човешки права, Рагаб Саад, и генералният секретар на ислямската партия Ал-Нахда, Хишам Хедр, който заедно с Жорж Ишак са хората, които ме впечатлиха най-много. Ще кажа защо. Жорж Ишак е ръководител и съосновател на движението “Кефая”, което дълго време бе апокрифно и идеите му за протест се разпространяваха скришом сред активистите. Неговият знак (надпис с червени букви “Кефая” (Стига!) на жълт фон) бе най-много изобразяван по митингите в Кайро и Александрия. Въпреки, че е възрастен Жорж Ишак впечатлява със своята жизненост. И той, подобно на Амани ал Хаят, е винаги засмян и емоционален, споделящ по някоя шега в разговора. Разказва с лекота за събитията в Египет, като обича да казва, че един ден ще кажат спокойно сбогом на Мубарак, но този момент още не е дошъл. Революцията още не е завършена и те, в “Кефая” ще се борят докрай, за да се изпълнят исканията на протестиращите. Оптимист е за бъдещето, вярва в силата на младото поколение, което ще даде гласа си на изборите през септември – първите самостоятелни от десетилетия насам. Казва, че от египетския народ зависи дали ще са честни и свободни, трябва да се даде възможност на всеки един да участва.

Това мнение споделя и Хишам Хедр. Той е генерален секретар на новата партия Ал Нахда Ал`ан, която стартира наскоро в Египет. Нейното религиозно начало и връзката с “Мюсюлмански братя” в Египет, прави работата трудна за него и колегите му. “Всички очи са вперени сега в нас”, казва ми г-н Хедр, “несъмнено ни чака дълъг път, за да докажем, че идеите ни не противоречат на държавните”. Никой не иска религиозно управление в Египет, това се доказа от самите протести в Кайро. Новите доктрини се изграждат в момента и едва ли ще имат общо с миналото. Поне на това се надява Хишам Хедр. Той вярва в силата на арабската култура, която в миналото е диктувала модите в целия регион на Средиземно море. Смята, че арабското общество е в колапс, в кома, от която сега се пробужда. Тези виждания много ми напомниха за идеите на ливанския мислител и деец Камал Джумблат, който говори за пробуждането на арабския народ и нуждата от възстановяване на самочувствието му още през 1950 г.

Докато обикаляме нощна София, чувам Рагаб Саад да казва, че София прилича на Бейрут. Беше впечатлен от реда по улиците. Ред ли? Това ме изненада. Явно толкова съм свикнал с града си, че не виждам колко е различен от други столици. От Кайро със сигурност. Продължаваме разходката, като показваме театрите, административните сгради и Хишам Хедр ми разказа, че пише театрални пиеси, а също е и учен. Разказа ми, че когато идвало време за представление, около 19:00 ч., токът угасвал в целия квартал цели два часа. И това се случвало винаги по време на представление. Властите го

правели нарочно, заради естеството на пиесите, критично настроени към управлението. Самият г-н Хедр е арестуван няколко пъти, без да му се казва каквото и да е било, като обвинение. Просто не е бил удобен или е дразнел някой в управлението. Съдбата на Хишам Хедр е ежедневие за хора, като Басем Камал, Жорж Ишак и Ахмад Атеф. Ето защо, може би заради това, са сред най-активните на площад “Тахрир”.

Всички тези хора бяха гости на инициативата Sofia Platform и представяха своите виждания от и за революционното движение в Египет и арабския свят. За съжаление си тръгваха още на 6 май и не остана време, за да поговорим повече. Със сигурност ще опитам да ги видя и в Египет, там където се случи всичко. За мен лично, срещата с тези личности бе важно събитие. За нещастие не всичко, което си говорехме мога да пресъздам. В една неформална обстановка разговорът минава през различни теми и емоции, които е трудно да бъдат представени точно. Със сигурност има какво да се научи от подобни срещи и това си пролича от изявленията на всеки един от тях в рамките на Sofia Platform.

По-долу са няколко снимки, които си направихме за спомен. Ако някой има въпрос за срещата ни, за разговорите или личностите, нека го зададе в коментарите, ще се опитам да отговоря възможно най-точно.

Прочети цялата новина

Свързани новини: