С три агнета и с бутонките

“Министър-председателят Бойко Борисов и министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов посетиха днес Дома за деца, лишени от родителски грижи  ”Петко Славейков” в столицата. Двамата подариха на ръководството на дома закупените от тях три агнета, които да бъдат приготвени за децата. Премиерът Борисов и министър Найденов получиха като подарък картини, нарисувани в кръжока по изобразително изкуство към дома.”

Това е пълният текст на съобщението, което правителствената пресслужба разпространи в събота. Съобщението беше придружено и от снимков материал. Този акт има нужда от два погледа - прагматичен и ценностен. Ще започна с прагматичния: който е дал съвет на премиера и министъра да се снимат на фона на опакованите прясно заклани животни, не си разбира от работата.

Сега по-прагматично: С какво трите прясно заклани животни ще променят живота на тези деца? Това е милосърдие, ще каже някой, и всеки подарява това, каквото намери за добре. И ще бъде напълно прав, ако говори за някой от хилядите граждани, които редовно или инцидентно правят дарения в детските домове - един с продукти, друг с играчки, трети с дрехи. Тези хиляди българи, които помагат на ощетените от съдбата деца, заслужават уважението на всички. Но това от снимката не е същото - когато управляваш държавата, твоето задължение е да решаваш проблемите и да направиш така, че тези деца да нямат нужда някой да се снима с тях с три опаковани прясно заклани животни.

Сега още по-прагматично: посещението на премиера и министъра при децата и отразяването на това посещение струват пари. Шофьори, охранители, фотограф, представител на пресслужбата и още някой чиновник са били ангажирани в почивния ден, за да организират мероприятието. Според Кодекса на труда това означава допълнителни разходи. И нищо чудно тези разходи да се окажат повече от стойността на трите животни.

Цялата сцена показва неразбиране за това, което могат и трябва да вършат премиерът и министърът. Те имат ресурсите да направят живота на децата по-качествен, за да не е необходимо да очакват с нетърпение поредния овластен, който да им донесе месо, следван от камери. Същото важи и за благотворителните кампании на президента, които с много шум и PR решават частни проблеми, докато причините за тези проблеми остават непокътнати.

Дотук с прагматичния поглед, въпреки че нас, данъкоплатците, основно той ни интересува. Когато те управляват хора, за които символът на благополучието и съкровена мечта е да видят на трапезата си цяло животно, когато са преценили, че е удачно да занесат животните по анцуг - тогава отново се сещаме за стария въпрос “Защо качествените хора не попадат в управлението?”. Но това е една друга тема.

коментар от в.Пари

Сподели във Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: