Страхотно оправдание си намериха рубладжиите в България – празнуват си техния си Сталин на деня на Европа.

Обяснявам за деня на Европа. Роберт Шуман, който е зад тази идея е идеолог на ЕС, франзуцин и визионер. Когато той предлага датата, Европа е разделена и представлява икономическо и политическо нищо. Изборът на тази дата е знак на уважение КЪМ НАРОДИТЕ, които победиха Хитлер, а не легитимиране на сталинизма и неговите отровни плодове в Източна Европа. Тъй като денят се избира като ден на ИНТЕГРАЦИЯТА, очевидно, той е насочен срещу разделението.

Както се вижда и от текстовете от Уикилийкс, не можем да очакваме чуждите дипломати и политици да вършат работата на българското гражданско общество. Да, те ще се застъпят в някои по-крайни случаи на нарушаване на правата на българските граждани, но няма да заложат авторитета си и държавите си заради нас.

Едни и същи хора в България обвиняват  западните съюзници (!), че са платили с източноевропейските държави на СССР за ролята му в победата над Хитлер (т.е. продажба в робство), и обясняват за прогресивната роля на съветското присъствие ( добре че дойде робовладелецът!?) в България и защитават символите му и до ден днешен, като паметници (по време на робството беше много гот, а сега като сме свободни киселото мляко стана много скъпо) и т.н.

Разбира се, за другарите защитници на СССР е доста неудобно да си припомнят ролята на СССР до 22-ри юни 1941-ва година. За войната срещу Финландия. За откъсването на източна Полша и последвалата ѝ съветизация. За откъсването на Молдова от Румъния.  За обучението на германските офицери на територията на СССР, военните доставки, съвместните паради след победата над Полша, катинското клане, за милионите, включително много роднини-комунисти на рубладжиите, смляни от съветската система на концентрационни лагери (през които, между другото са минали и са загинали ДЕСЕТКИ ПЪТИ повече хора, отколкото в германските).

Въобще не говоря за директната помощ на Сталин за идването на власт на Адолф Хитлер, нито за неговата бурна младост десетина години преди това като червеноармеец в Баварската социалистическа република. (това за баварската република се учеше едно време в училище).

Ако някой пусне бясно куче на улицата, кучето изпохапе народа, а след това същия човек го убие, на кого да се сърдят и на кого да благодарят изпохапаните?!

 Каква беше изненадата за мен да разбера, когато се поотвори информационно България след 90-та година, че нашата мила родна страна се смята за победена във Втората световна война, независимо от 30-те хиляди жертви дадени в състава на Трети украински фронт. А и не е ли странно, в центъра на София да има паметник на съветския окупатор, а да няма паметник на загиналите български войници в тази война?

И понеже ме обвиняват непрекъснато, че никога не казвам какво мисля, за да се решат проблемите, които поставям, ето заявявам отговорно и неанонимно:

– Да се ликвидира съветското наследство в България, като всички артефакти от него се пренесат в съответстваща музейна площ и престанат да бъдат част от настоящето и станат част от миналото.
– Да се даде гласност на истинската история на Втората световна война и на реалните роли, които са играли в нея България и СССР.
– Да се отворят всички документи от комунистическия период (и най-вече досиетата), за да стане ясно кой на кой господ се е молел и как се е осъществявала топлата връзка между метрополията и колонията.
– Да се разкаже смислено за „народния“ съд, в който са осъдени стотици пъти повече „фашисти“, отколкото на Нюрнбергския процес, за колективизацията, национализацията и всички тези прекрасни събития, до които доведе присъствието на Червената армия в България.

На тези, които ще започнат да ме замерват с евтин нефт, АЕЦ, домати и скапани компютри, произвеждани в Правец, ще им кажа следното – дълговете на великата социалистическа система, 14 години след смъртта и 21 години след управлението на Тодор Живков още не сме ги върнали и вече ги плащат хора, които дори не са били родени преди 1989г. Толкова евтино ни излезе съветската „аванта“ и „освобождение“.

Честит ден на Европа, включително на всички бивши граждани на СССР за победата над фашизма! А за „День победы“ смятам да се въздържа.