"Северен поток" - политическа победа на Москва, но икономически рискован

Несъмнено тържество на техническата мисъл, в икономически план газопроводът "Северен поток" може и да не оправдае очакванията, пише "Шпигел онлайн" по повод официалното откриване на съоръжението. На церемонията във вторник в немския град Любмин присъстваха германският канцлер Ангела Меркел, руският президент Дмитрий Медведев, френският премиер Франсоа Фийон, холандският му колега Марк Рюте и еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер. Меркел, Медведев и Фийон изтъкнаха нарастващото значение на Русия за европейската енергийна сигурност и изразиха оптимизъм за задълбочаващата се енергийна взаимозависимост. Очакванията са новата тръба ефективно да премахне риска от прекъсване на руските газови доставки за Европа Задавайки въпроса оправдан ли е публично демонстрираният оптимизъм, "Шпигел" посочва: "В момент, когато мнозина се опасяват от засилване на зависимостта на Германия от руски газ, пазарът се намира в преломен етап, който може да доведе до намаляване на апетита за руски газ". Причината е, че пазарът все повече се насочва към втечнен газ. Сегашните "тенденции безпокоят руските стратези: газът все по-често престава да е предмет на дългосрочни договори – цената на спотовите пазари постоянно се мени. Газовият пазар се превръща от регионален в глобален – времената, когато купувачът е вързан за един доставчик, явно скоро ще останат в миналото". "От гледна точка на Русия "Северен поток" е отличен начин да лиши транзитните държави от ефективен лост за натиск: вече на два пъти – през зимата на 2006 и 2009 г. Украйна завъртя газовото кранче, за да принуди Русия да отиде на ценови отстъпки. Сега на Европа няма да се налага да се опасява, че може да остане дори и временно без важния енергоресурс", пише "Шпигел". От икономическа гледна точка, обаче, "Северен поток" е рисковано начинание. Първо, реалната стойност на проекта не беше 7.4 млрд. евро, а общо 8.8 млрд. евро. Председателят на "Газпром" Алексей Милер обяснява поскъпването с финансовата криза. Освен това, за да се транзитира газ от Балтийското крайбрежие до северните брегове на Германия, бяха построени още два тръбопровода към Чехия и Холандия, всеки от които излезе по милиард евро. Консорциумът не прогнозира кога ще се изплатят тези разходи. Повечето западни медии отбелязват, че пускането в експлоатация на газопровода "Северен поток", свързващ пряко Русия и Европа, е политическа победа на Москва. Франция и Холандия бяха двете страни, които се присъединиха към консорциума, в който влизат руският монополист "Газпром" и немските енергийни компании Wintershall и E.OnRuhrgas". Газопроводът е положен по дъното на Балтийско море от Ленинградска област в Русия до северните брегове на Германия и общата му дължина е 1224 км., а мощността му от есента на 2012 г. ще е 55 млрд. куб. м газ годишно. Еврокомисарят Йотингер, привърженик на проекта "Набуко", който трябва да обезпечи Европа с алтернативни на руските газови доставки, заяви, че "Северен поток" е важен за обезпечаването на потребностите на Европа от природен газ, които все повече ще нарастват. Той обаче изрази надежда сътрудничеството между Брюксел и Москва да е "прозрачно". "Уолстрийт джърнал" отбелязва, че тържественото откриване на "Северен поток" става на фона на постоянните търкания между Русия и няколко европейски лидери след неотдавнашните разследвания и арбитражни дела. През септември антимонополните органи на ЕС проведоха обиски в офиси на "Газпром" в европейски страни. Йотингер заяви, че ЕС е заинтересован от прозрачни отношения с Русия в рамките на единния европейски пазар на нефт и газ. На този пазар обаче действат норми, чиято цел е да не допускат господство на компании от типа на "Газпром", които контролират всички етапи от добива на енергоносители до доставката до крайните потребители, отбелязва изданието. Руският президент от своя страна каза, че Русия е обезпокоена от курса на ЕС на пазара на енергоносители. Той изрази надежда да не се създават "никакви изкуствени бариери" пред сътрудничеството. ЕС официално подкрепя "Северен поток", но Русия трудно ще получи подкрепа по проекта си за другия газопровод – "Южен поток". Преди две седмици руският енергиен министър Сергей Шматко каза, че преговорите са стигнали до задънена улица, тъй като ЕС не желае да признае специален статут на "Южен поток", което означава, че достъп до тръбата трябва да имат и трети страни. В същото време редица големи европейски клиенти на "Газпром" искат понижаване на цените по дългосрочните договори и обвързването им с цените на петрола. Турция все още не е дала разрешение за прокарването на "Южен поток" по дъното на Черно море, а освен това обмисля да развали един от дългосрочните си договори с "Газпром". В коментарите си по темата някои западни медии припомнят бурните протести на Украйна и Полша срещу "Северен поток", като полският външен министър Сикорски дори го сравни с пакта "Молотов – Рибентроп", съгласно който Хитлер и Сталин си разделиха Полша през 1939 година. Най-потърпевша обаче е Украйна, която губи инструмент за натиск върху Русия в преговорите за газовите цени, освен това губи и част от постъпленията от транзита на газ. "Украинският фактор" кара Кремъл да работи и за "Южен поток", чиято стойност вече се удвои и който би се изплатил след много години. Според експерти именно цената ще стане аргумент в полза на конкурентния проект "Набуко", който също се оскъпи, но изграждането му ще излезе по-евтино от това "Южен поток" и ще заобикаля Русия.  

Прочети цялата новина

Свързани новини: