Уикилийкс и предизвикателствата пред медиите

Публикуването на американски дипломатически грами от Wikileaks и неговите партньори е безпрецедентна медийна акция в световен мащаб, шанс за медиите да си върнат позавехналата слава на обществен коректив. Фактът, че оригиналните текстове се публикуват и от самия Wikileaks ограничава възможностите за манипулация и медиен слугинаж, тъй като всеки може да съпостави текста написан от американския дипломат и неговото медийно отразяване. Публикуването на докладите и в сайта на Wikileaks е единствената "гаранция" за аудиторията, че текстовете са автентични, не са преиначени и анализите се основават на оригиналите.

За съжаление този подход среща и някои трудности. Не са малко медиите, които просто не спазват споразумението с организацията на Джулиън Асанж и след като публикуват грамите в своите сайтове не връщат информацията към Wikileaks, което пък поражда слухове и конспиративни теории.

На Балканите красноречив пример са Гърция и Румъния. И в двете страни водещи медии публикуваха десетки дипломатически грами преди повече от месец, но на страницата на Wikileaks няма следа от тях, поне до момента.

Самият Асанж твърди в интервю за Биволъ, че след края на "Кейбългейт" (Cablegate) всички грами ще бъдат публикувани, а редакциите в тях проверени. Това обаче е изключително трудоемкo и ще отнеме месеци, ако не и години. Да припомним, че 5 месеца след началото на "Кейбългейт" са публикувани едва 5% от всички дипломатически грами, с които Wikileaks разполага.

Освен, че става въпрос за обемна и сложна задача, в обработката на грамите от медиите се намесват и други фактори, като търговския интерес. Далеч по-изгодно е да се привлече вниманието с няколко скандални заглавия извадени от две-три грами, отколкото да се обработят и анализират съвестно десетки текстове по дадена тема. Ако това не се случи преди публикацията, шансът да се случи след отминаването на медийния интерес към темата, клони към нула. 

Специфичен проблем е и отсъствието на качествени и пълни преводи от английски за публиката, която не чете езика на Шекспир. Осигуряването на читателя с бърз и лесен достъп до оригиналните текстове и техните преводи е своеобразен механизъм за самоконтрол на медията, която публикува интерпретациите и анализите на грамите.

Медии "под игото"

Достъпът до оригиналите и на роден език е още по-важен за обществата, които световните правозащитни организации дипломатично наричат "с ограничена медийна свобода". Американските дипломати са много по-директни в оценките си: корумпирани и продажни медии се намират под контрола на корумпирани и продажни политици и на организираната престъпност.

Ето защо най-скандалните разкрития от българските грами, че има мафия в енергетиката, че се укриват ядрени инциденти, че сме подложени на брутален руски шантаж, че в армията цари корупция с обществените поръчки, от която се облагодетелстват висши военни и има съмнения дори за Президента - не стават заглавия на първа страница на вестниците, както в нормалните страни. Те се забутват на вътрешните страници, а най-неудобните текстове се цензурират.

Конкретен пример е в."24 часа", който оряза в материала за назначенията в армията най-скандалния пасаж за “мошеническите обществени поръчки". Поставената в скоби от посланик Макълдауни фраза "(и вероятно се е възползвал от тях)" липсва в техния текст.

Медийното обслужване на властта се прояви и с акцента върху американските хвалби за кабинета Борисов в грама от поредицата за енергийните договори.

Други, много по-съществени текстове, като "Под игото - българската зависимост от руски нефт и газ", така и не получиха заслуженото медийно покритие.

Тъй като публикациите на грамите за България са в самото начало, предстои да видим и други упражнения в гъвкавост и усукване, за да се прикрият доколкото е възможно нелицеприятните истини за олигархията и управляващата върхушка. Единствената противоотрова е максималната публичност и разпространението на оригиналните текстове в превод на български език.

Биволъ има амбицията, но не разполага със средства, за да преведе качествено на български всички публикувани грами. Ето защо разчитаме на помощ от нашите читатели и съмишленици, които могат да ни съдействат в тази кауза, или като преведат някоя от публикуваните грами, или със скромно парично дарение, с което ще финансират заплащането на професионални преводачи.

Така всеки може да "гласува с портфейла си", или с времето си (което е пари), за да подкрепи новия модел на гражданска журналистика на прозрачност и информираност, започнат от Wikileaks и налаган от Биволъ в региона. Убедени сме, че това е най-силното оръжие срещу платеното от олигарси и властимащи "медийно иго".

П.С. За координация на преводите, моля свържете се с редакцията на адрес contact@bivol.bg

Прочети цялата новина

Свързани новини: