Някъде бях казал, че дълги постинги се четат, само когато са за секс и пътувания. Иначе Милано не е особено вълнуващ град - забележителностите се ограничават до Дуомо, замъкът Сфорцеско, старата базилика Сан Лоренцо, Сан Сиро (ако обичаш футбола), Тайната вечеря на Леонардо (ако обичаш опашките) и Торе Веласка (ако можеш да оцениш брутализма). Но доколкото този блог е заченат на път, му дължа пътепис.

Църквата Сан Лоренцо е построена в края на 4. век, по времето на император Теодосий, който утвърждава християнството като официална религия в империята и последният владетел преди разпадането й на Източна и Западна. Дорийските колони пред нея са останки от по-стар римски храм, а репликата на статуя е поставена през 30-те години на миналия век, когато тематиката е била на мода.

Същото място вечер, обикновено е доста оживено.

Може да не е Венеция, но си има канали, по проект на Леонардо да Винчи при това.

В Италия тия дни има някакви избори, та пред Дуомо попаднахме на митинг на местните комунисти. Вяха знамена със сърп и чук, пяха песни за пармиджано. Може и за партиджано да е било, ама надали. Полицията не ги би, даже една кука спокойно си пушеше пура.

Дуомо е класическа готическа катедрала, от онези строени по 5 века - макар и абсолютно идентичен навсякъде, мраморният под зад олтара, поставен преди 600 години видимо е по-изтъркан от този, положен към края на стрежа. Вътрешността е доста по-свежа от всички готически строежи, може би заради широчината и липсата на прегради, освен висящите между колоните платна с картини.

Опа, май нарушихме тайната на изповедта. Впрочем, има надпис, че в кабикната обслужват грешници вярващи на италиански, английски и китайски.

Излагането на мумии не било християнско? Тази е на Карло Боромео и е доста страшничка гледка.

Кастело Сфорцеско е внушителна крепост, около която се намира най-популярния парк в града Семпионе. Издигната от средновековния владетел на Милано Франческо Сфорца и подсилена от испанците след това, а в двора има статуя на чешкия национален светец Ян Непомук, поставен от австрийските войски, използвали крепостта за гарнизон през 18. век.

Италианците са си същите - шумни, леко комични в стремежа си да изглеждат важни, но симпатични.

Рускиня се снима на пода в центъра на протомола Галерия Виторио Емануеле II. Понякога се чувствам като Авраам.

Един от непонятните ми милански навици е уж спестовното аперитиво - кръчмите вечер опват бюфети с паста, мезенца и салатки и обявяват епи ауар - срещу цена на напитка (бира, коктейл, чаша вино, вода) от 10 евро получаваш пластмасова чинийка, пластмасова виличка и правото да ядеш на корем. Само че, нали, и втората напитка е 10 евро, при което стигаш до цената, която би платил в приличен ресторант с обслужване, готвена храна и място на маса. Ама това си остава проблем на миланезите.

Веласка май може да бъде представена само в черно-бяло.

В събота Милан стана шампион на Италия за 18. път (с 0:0 като гост на Рома, класика), а тифозите му отпразнуваха скудетото с почти успешен опит да подпалят площада пред Дуомо. Абсолютна лудница в черно и червено, жалко, че точно тази вечер бяхме без фотоапарат, сори.

Сещаш се, че на другия ден интеристите бяха силно посърнали. Но на Джузепе Меаца е доста приятно и стадионът е по-приветлив от бетонното чудовище, както изглежда отвън. Краси, която геройски изтрая бахъра на Крейвън Котидж и Местая, най-после гледа мач в нормално време. Интер би Фиорентина с 3:1, а агитката на гостите поздрави синьо-черните за второто място. Впрочем, хората с адресна регистрация в Тоскана можеха да влизат само в сектора за гости, а тези без лични карти никъде не можеха да влизат.

Ибрахимович, пецо ди мерда!