Случи се очакваното: нищо не се случи с имитацията на парламентарно разследване на сигналите за бракониерски и корупционни ловни далавери на главноловуващия Георги Първанов. Няма как да е иначе в държавата, в която си има традиция: осъдиха предшественика му Живков за скъсани чорапи, след което закърпиха и изпраха репутацията и на уж разследвания за злоупотреби [...]

Ако сте си мечтали да превъртите Super Mario Bros. с Бил от „Контра“ например, вашият час настъпи:
http://www.explodingrabbit.com/media/flash/SmbcPreloader.swf

Специални благодарности на Влади за линка.

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 22.10.2010 -- Малко игрички като за петък… (1)
• 24.11.2009 -- Имате ли точно око? (6)
• 30.06.2010 -- Поиграй си на Господ! (2)
• 06.03.2010 -- Записки по българската чалга през отминалия век (34)
• 12.05.2011 -- Три от най-забавните инструктажи за безопасност преди полет (3)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (5)
• 06.04.2011 -- Love.NET (10)
• 30.10.2010 -- С носталгия за старите телефони (9)
• 24.10.2010 -- WC публикация (10)
• 15.09.2010 -- Time Capsule 2010 (24)
• 22.12.2009 -- The Company of Myself – Flash игра за шизофреници (5)
• 28.10.2009 -- Броеници (20)
• 27.02.2009 -- Акинаторът (14)
• 25.01.2008 -- "Как се запознах с майка ви" (How I Met Your Mother) (7)
• 26.06.2006 -- Футболни коментари 2006 (4)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (6)
• 20.03.2011 -- Музика не само в #000000 и #FFFFFF (1)
• 05.02.2011 -- Search Terms V (7)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (7)
• 20.11.2010 -- 10 (крадени?) чалга-хита (8)

Пак съм на аспержи, но нали трябва да си довърша онази връзка, с която приготвих спаначените спагети. Тук обаче, те ще заемат второстепенна роля, защото главната се присъжда на билките. Често влизащи в състава на супи, предястия, основни и дори десерти, аз обичам да готвя с тях, добавяйки по малко и съвсем достатъчно за да допълнят и обогатят ястието. (Всички изброени рецепти са подходящи за този сезон.) В аромата, който се носи от всяка една от тях, улавям лятото, на верандата, когато слънцето огрява листата им. Бавно прокарвам пръсти върху връхчета на растенията, а те още по-силно отделят от благоуханията си. Обожавам този момент. Парфюмирам се с билки, като ръцете ми дълго ухаят след това на тях. Но още е рано. Насажденията едва покарват сега. Затова улавям аромата им, когато пазарувам и после, когато отворя хладилника. А те си стоят прилежно опаковани на най-долния рафт и чакат момента, в който ще разгърна пакетчето и ще си избера 2-3 стръка, които да добавя във вечерята.

2-3 стръка са напълно достатъчни, но не и последния път, в който изпразних най-долния рафт на хладилника и си направих зелен букет от риган и босилек. Босилекът е толкова свеж, че понякога сдъвквам едно-две листа, просто така, а ако го добавям в салата или паста, никак не го пестя. С ригана съм по-внимателна и винаги съм си мислела, че ако прекаля с него, ястието ще нагарча. Излъгала съм се. Ястието в случая е тарт и се състои предимно от босилек и риган. И е толкова свеж с добавените аспержи, че чак не знам, как не съм се сетила досега да го приготвя.

Заслугите са на Силвена Роу, която сервира тарта със сос от нар, зехтин и лимонов сок. Свежото става още по-свежо. Но не се чуди сега, откъде съм намерила нар в този сезон. Той не ни трябва. Трябва ни меласа или редукция от сокът на нар, или както се предлага на нашия пазар „сос от нар“. Сосът има сладко-кисел вкус, напомня балсамов оцет… момент… хм… о, всъщност не, няма нищо общо с неговия вкус. По-гъст е, сладък и плодов. Лимоновият сок му придава нужната киселина, а екстра върджин зехтинът още аромат и спомага за образуването на емулсия докато сосът се разбива.

В тестото за тарта се добавя и малко полента, но не тя придава този жълт цвят. Използвах отново от онези дребните, невзрачни домашни яйчица, които пак ме накараха да се ококоря доволно след като ги добавих в тестото.

Рецептата е и идеално предложение за парти. Все още не съм открила сезона, но мисля да направя една загрявка с едно-две момичешки партита. (Шшшт, Вальо още не знае.)

Билков тарт с аспержи

Адаптирано от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume

Дозите са за 1 тарт с диаметър 24 см.

За тестото:

• 180 гр. брашно
• 40 гр. полента (царевичен грис)
• 1/2 чаена лъжица сол
• 100 гр. студено масло, нарязано на кубчета
• 2 малки яйца, от свободно отглеждани кокошки (в рецептата е дадено 1 голямо яйце)

В купата на кухненския робот се смесват брашното, полентата и солта. Разбъркват се за кратко докато се смесят. Добавя се маслото и отново се разбива за няколко секунди, докато се образува рохкава смес. Накрая се добавят яйцата. Разбиват се докато се образува тесто, което се събира на топка.

Тестото се увива в стреч фолио и се оставя в хладилник за 20-30 минути. Разточва се върху леко набрашнена повърхност с дебелина около 4-5 мм. Пренася се във форма за пай с диаметър 24 см и се разстила добре по дъното и стените на формата. Излишното тесто по краищата се отстранява. Приготвената основа се оставя се в хладилник за 10-15 минути.

Фурната се нагрява на 190°C.

От хартия за печене се изрязва кръг с диаметър, колкото е диаметъра на формата. Поставя се върху тестото. Върху хартията плътно се разпределят бобови зърна. Те ще предотвратят надуване и деформиране на тестото. Така приготвената основа от тестото се пече в предварително нагрятата фурна за 10 минути. След това бобовите зърна и хартията се отстраняват. Фурната се редуцира на 180°C и тестото се допича за още 10 минути.

За плънката:

• 50 гр. пресен риган, нарязан на едро
• 50 гр. пресен босилек, нарязан на едро
• 50 гр. пера див лук, нарязани на ситно
• 3 малки яйца от свободно отглеждани кокошки, леко разбити (в рецептата са дадени 2 големи яйца)
• 200 мл. готварска сметана
• 300 гр. аспержи (използвах останалата част от тази рецепта, като ги нарязах на колелца)
• 30 гр. прясно настърган пармезан
• сол и черен пипер

Яйцата се разбиват в голяма купа с телена бъркалка или вилица. Добавя се сметаната, сол и черен пипер на вкус и се разбъркват добре. Към сместа се изсипват билките, дивия лук и аспержите. Объркват се хубаво.

Сместа се изсипва върху изпеченото тесто. Разпределя се равномерно по цялата повърхност. Отгоре се поръсва пармезанът. Тартът се пече 30 минути на 180°C или докато пармезанът придобие златист цвят. След като се извади от фурната се оставя да се охлади леко, преди да се разреже. Може да се сервира и студен.

За соса:

• 2 супени лъжици „сос от нар“
• 2 супени лъжици лимонов сок
• 6 супени лъжици зехтин

Смесват се соса от нар и лимоновия сок. Докато се разбиват с телена бъркалка по малко, на тънка струя се добавя зехтина. Разбиването продължава докато целия зехтин е добавен.

Тарта се сервира със соса.

Забележка: „Сос от нар“ (сварен сок от нар със захар и лимонов сок)намерих само в арабските магазини на Женския пазар. Има различни разфасовки от различни производители.

Ако се използват цели аспержи може да се аранжират върху плънката.

Билков тарт с аспержи и сос от нар от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

макар и рядко да ги виждаме в управлението (у нас) - жените се справят много добре с подобни роли. най-клишираните примери - Маргарет Тачър и Ангела Меркел, например смятам, че жените трябва да имат по-голямо представителство в управлението. не с квоти, а с реален избор, по естествен начин. но без квоти ...

„I have a general policy that if something hurts, restricts my movement, or is likely to cause long-term health problems or discomfort, I won’t do it if that’s at all possible. I’m pretty sure that anyone who reads this will agree that this is a fairly sound policy, and one that dovetails with common sense and basic human instincts and tendencies. So why, then, do everyday women’s fashion and grooming practices seem to contradict such a simple set of guidelines?“

_

This quote isn’t mine, it’s Nine-Deuce‘s, who’s a radical feminist with vews in regards to porn to ring really close to home recently with me. (That’s a rather telling story I will write some day about… probably, porn is quite complicated issue for me, not just as a feminist and a woman, but as a human as well.)

Anyway, this particular quote is about something I usually have issues dealing with and it’s the part of performing femininity which makes the women/girls suffer, endugle painful tratements and wear uncomfortable shit all in the name of fuckability… I mean feeling good as herself, after done all the things recommended to change that self as much as possible without cutting huerself up, bleaching something and the other little treats which no lady is expected to do on everyday basis.

The first time I commented this with a co-student in high school she looked at me and asked me with a really unpleasant voice „Are you a feminist or something?“
I really thought about it… is the idea behind the quote such a radical idea in regards to women?

Filed under: аз/Еneya, бръмчащи мисли Tagged: дрехи, женственост, мода, правила, fashion, феминизъм

Русенски Лом наподобява на огромен процеп в земята. Край него се ширят безкрайни равни поля и човек, който не знае къде се намира, би зяпнал от удивление, когато срещу него, като от друго измерение, изплува съвършено различен свят от заобикалящия го.

(детски терапевтични приказки и притчи)

На красиво наредената за обяд маса приборите за хранене започнали спор.
-Аз съм най-нужна! - възкликнала супената лъжица. - Без мен не ще опитате вкусна супа!
-Не, аз съм най-необходим! - възмутил се ножът за хранене. - Само аз мога да разрежа вкусното месце или пържолка!
-А без мен закъде сте?! - обидила се вилицата. - Аз съм най-нужна, защото без мен ще се наложи да ядете с пръсти. А това е толкова некрасиво и невъзпитано. Пфу!
В този момент влязло малкото момченце, което живеело в къщата и казало:
-Защо спорите? Най-необходима тук е моята баба. Тя ме научи да ви ползвам правилно. А когато се храниш правилно, и яденето е по-вкусно!

Ирина Горбачева
Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Инфлация през последните 12 месеца

Инфлацията на годишна база намаля значително през април – от 5.6% през март на 4.6% през април. Обаче, това не се дължи на някакво неочаквано развитие. Всъщност, е съвсем очаквано и се знае от една година насам.

През април миналата година влязоха в сила новите по-високи акцизи на цигарите, което добави около един процентент пункт към инфлацията на годишна база. Сега, след като изтече една година от този момент, този ефект изчезна и инфлацията на годишна база намаля с 1 процентен пункт.

Блогът за икономика 2011

 

  Може би сте чули една тъжна новина от последните дни - 32 годишна жена се появила в болница с мъртвото си бебе, което се е опитала да роди у дома. Тя не е успяла /голям ужас, съболезнования!/, други са успявали, но общото между всички тях е, че не се примиряват с отношението в българските родилни отделения, че отстояват с голям риск правото си на избор и че се изправят с него срещу почти всички, познати и непознати.

   В такива случаи, според мен, не може да се даде еднозначен отговор кое е правилно и кое - не. Културата на раждането у нас най-после трябва да помръдне повече в посока 21 век (за предпочитане е по-бързо, докато още сме в същия век). От друга страна раждането е божествен процес, при който не бива да се допускат крайности и отстояване на намерения на всяка цена.  

   Аз напълно се присъединявам към позицията по този повод на Сдружение "Естествено", погледнете я цялата тук. 

"Не можем да осъдим жени, които не искат да изберат за раждането на детето си контекста на българските болници, който често включва остарели медицински практики и незачитане на основни права на родилката. В същото време сме загрижени за нарастващата тенденция от домашни раждания, при които липсва компетентна медицинска помощ.  ...  За пореден път се говори за „мода” и „увлечение” по раждането с минимално лекарско вмешателство, когато всъщност става дума за световни тенденции, за практики, прилагани във водещи европейски държави и препоръчвани от организации от ранга на СЗО. За пореден път вместо да се обърне внимание на потъпкването на правата на част от жените в родилните отделения, се правят груби намеци относно психическото им състояние. Отново ще подчертаем, че подобно отношение към сериозния дебат по темата за бременността и раждането е несериозно и неетично. И отново ще кажем, че е време за промяна."

   А ето тук има хубав, емоционален и съвсем истинен текст, отговарящ на въпроса в заглавието - не, не сме адекватни, мили мои. 

"Една майка се сблъска челно с висша форма на страдание. В тази история - ние адекватни ли сме?  ... Не са адекватни застъпниците на естественото раждане в домашни условия, като отказват да се разделят с очакванията си и с решението нещата-да-се-случат-така-както-искам-на-всяка-цена. Не са адекватни реакциите на "другите" майки - противниците на неасистирано раждане. Много хули, поплювки, категоризации, сочене с пръст. И всичко това под мотото "така й се пада (като прави различен избор)"."

  Да ви кажа честно, на мен тази ситуация ми прилича на планински извор, запушен с голям камък. И тъй като водата не може да  бъде спряна, тя неизбежно намира пролуки, през които постига целта си. Камъкът е все още твърде нетолерантното отношение към родилките в нашите болници. Част от камъка е все още нетолерантното отношение на всички ни към чуждия избор, себеусещане и вътрешен стремеж. Нека разбием този камък, за да станем по-адекватни, а?

 

 

 

   ПП. Както обикновено в Бълхария "след дъжд - качулка", но поне вече има някаква реакция: "Пишат наръчник за раждане вкъщи".

 

 * Заглавието е взаимствано пак от тук.

** Аз лично благодаря на Ангела, който предотврати подобна трагедия и с близки членове на моето семейство!

 

 

Тези, които са пътували повече от два пъти със самолет, знаят колко досаден (но все толкова необходим) става инструктажът… Представете си какво е, ако сте стюардеса и трябва да правите също по няколко пъти на ден… Не на скуката!

Представяме ви топ-3 на най-уникалните и забавни инструктажи…

III място: Забавната лелка

Не е много сигурно дали става въпрос за реална стюардеса или за обикновен пътник, но на борда определено е забавно:

II място: Танцът на стюардесите

Забавният и изключително известен танц на стюардесите от Cebu Pacific:

I място: Рапиращият стюард

Нашият фаворит – Дейвид Холмс от Southwest Airlines:

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 04.12.2008 -- Коледната песен на група "Фатални мозъчни изкривявания" (20)
• 22.02.2011 -- Случка в самолета (4)
• 24.10.2010 -- WC публикация (10)
• 25.01.2008 -- "Как се запознах с майка ви" (How I Met Your Mother) (7)
• 01.03.2007 -- Група "ФМИ" – Пилотен сингъл (21)
• 26.06.2006 -- Футболни коментари 2006 (4)
• 21.04.2011 -- Алгоритми за сортиране, обяснени с танци (2)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (5)
• 20.03.2011 -- Музика не само в #000000 и #FFFFFF (1)
• 11.02.2011 -- Детски столчета за автомобил: сравнителен тест на над 120 модела! (30)
• 05.02.2011 -- Search Terms V (7)
• 20.11.2010 -- 10 (крадени?) чалга-хита (8)
• 22.10.2010 -- Малко игрички като за петък… (1)
• 01.07.2010 -- Search Terms IV (9)
• 06.03.2010 -- Записки по българската чалга през отминалия век (34)
• 14.01.2010 -- FML – Да си таковам живота! (4)
• 09.01.2010 -- Триизмерен портрет от паспортна снимка (3)
• 14.10.2009 -- Преносима църква?! (4)
• 12.10.2009 -- Животът ми е нормален (My Life Is Average) (9)
• 22.11.2008 -- Задава се коледната песен на група ФМИ (10)

Всеки, който има навършени 35 години, диплома за висше образование и достъп до публично говорене, и който подкрепя АЕЦ-Белене – всеки такъв човек е взел съзнателното решение да се противопостави решително на националния интерес и на общото благо, както и да обрече децата си на мизерия. Повечето са платени клакьори, а онези, които не са – са „полезни идиоти”, по думите на Ленин. Така бащата на съветската империя е наричал онези западни интелектуалци, които хем са вършели работа на Кремъл, хем не са искали пари за това.

Да вземем една от тезите, развивани от гореописаните идиоти: че атомният ток бил евтин. Хайде да видим.

Колко евтин е токът от Фукушима? Жителите от региона загубиха препитанието си, работещите по аварията до година-две ще загубят живота си. Дотук са похарчени стотици милиони за покриване на щетите от аварията, а предстоят още милиарди за извеждане от експлоатация (20 години), за затваряне в саркофази и подводни стени, за преодоляване на последствията.

 

Фууиит, Воорт, Мооуут, Уоофоойуу.

Не сте ги чували тези имена? Глупости! Помислете пак!

Вчера реших да прескоча набързо до една страна. Страна, през която всички сме минавали „транзит”, но невинаги й обръщаме голямо внимание. Страна, в която привидно всичко изглежда здраво стъпило, т.е. вкоренило се в земята, а в действителност…

Стават и положителни неща. Откак правителството превъртя и реши да подари страната на Кремъл – като направи АЕЦ-Белене „независимо от цената” – държавата се разпада. Но се появи и съпротива.

Резултат от събирането на ПП „Зелените”, СДС и Гражданския комитет против АЕЦ-Белене се гласи голям, класически протест – против АЕЦ-Белене и всичката азиатщина, която той олицетворява. Протестът ще бъде на 30 май (освен ако нещо не се преподреди) на пл. Ал. Невски. Освен протестирането се очертава и рокендрол: Кръпка блус банд начело с Васко Кръпката и група Магистри начело с Вашия покорен слуга.

Ако все още не сте се записал за OpenCamp, направете го от тук.

Още по темата:

1. Какво е Mozilla? (видео)
2. MockFlow – макети за Iphone, сайтове и десктоп
3. Децентрализирани услуги

Неравенство по света, по страни и подоходни групи

 

В САЩ има свръхбогати хора, които са най-богати в целия свят. Обаче, дори нискодоходните групи в САЩ са по-богати в сравнение с повечето от останалите хора в света. Т.е. в САЩ като цяло живеят богати хора в сравнение с останалите по света.

В Индия е точно обратното. Там има свръхбедни хора, които са сред най-бедните в света. Но дори и восокодоходните групи в Индия са бедни в световен план. Т.е. в Индия като цяло живеят бедни хора.

Най-интересна е Бразилия. Най-бедните хора в Бразилия са свръхбедни в сравнение с всички хора в света. Обаче, най-богатите хора в Бразилия са свръхбогати в световен мащаб. Т.е. в Бразилия има и двете – и богати групи, с доходи като най-богатите в САЩ, и бедни групи с доходи като на най-бедните в Индия.

Блогът за икономика 2011

Начи, аз снимам улична реклама, която се е превърнала в нещо с повече претенции и резултатът е това:

А пък през това време Наско снима мен, който снима улична реклама, която се е превърнала в нещо с повече претенции.

Предизвиквам всички да направите подобна история с повече участници. Аз вече мисля по много по-дълъг сюжет.

Изповедта на Юлия Желязкова под нестандартната форма на предбрачна клетва спечели най-много гласове в конкурса „Аз вярвам в себе си и в любовта“, организиран от Аз чета и издателство Fenix Design.

Днес няма да ви показвам реклама, която е особено иновативна или нестандартна. Ще ви покажа обаче нещо лятно, насочено към женската аудитория – просто подарък за всички дами в маркетинг и PR-бранша И преди да сте ме обвинили в кифленско поведение, ще отбележа, че намирам стратегията на марката за особено подходяща и оразличаваща я от останалите продукти в категорията. А сега, да преминем към мъжете.

И преди съм говорила за Jillz – марката сайдер на Heineken, която е особено популярна в Холандия. Брандът е насочен изцяло към женска публика и използва откровено сексуални съобщения. “Нищо ново, сексът продава,” ще ми кажете вие. Така е, но все още рядко виждаме по-дръзки кампании за дамите. Не съм попадала на друга марка алкохол, която толкова директно да дава на целевата публика от женски пол това, което тя иска – нещо красиво и приятно. Мъжете гледат падащи ангели, а за нас какво – не е справедливо просто!!!

И ето ги Jillz, които са направили нещо свежо, лятно и неангажиращо – точно в стила на бранда. Забележете обаче, че марката продължава да е предпазлива – спотът, който се върти по телевизията, оставя мъжете на Jillz облечени, а само онлайн-версията, която ще видите по-долу показва повече кожа. Ами, да живее интернет!

Ако имате желание да разучите по-подробно рекламата (или, няма какво да се лъжем, някои от участниците в нея), вижте и making-of видеото:

Отново, няма да си кривя душата – рекламата не е нещо особено, но в нея все пак има всичко необходимо, за да ви се допие един Jillz.

Още по темата:

1. Време за мъже
2. Луди Мъже
3. Застрашен вид

Във вторник ЕП одобри начина, по който е изразходван бюджетът на Европейската комисия за 2009 година. Докладът, чиито докладчик в сянка за групата на ЕНП е българският евродепутат Илиана Иванова (ГЕРБ/ЕНП) бе част от 39 доклада по процедурата за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на ЕС за 2009 г.

Седемкратният световен шампион от Формула 1 Михаел Шумахер посети Европейския парламент в Страсбург, където даде официалния старт на „Десетилетието за активни действия за безопасност по пътищата – 2011- 2020” на ООН и Европейската комисия по пътна безопасност. По време на визитата си в ЕП Михаел Шумахер се срещна с българския евродепутат Илиана Иванова от ЕНП-ГЕРБ, която преди дни обяви инициативата в България.

© Милен Радев

Стигна тези дни до нас новината, че в съвършено случайно носещата име на московски площад софийска „Червена къща” се готвела интригуваща проява. Щели да се съберат там специалисти, да обсъждат, да умуват, да генерират „експертно мнение за състоянието на Паметника на съветската армия” в София.

Същевременно в обнародваната покана за събитието, експертният форум набляга изрично на следното условие: Дебат, казват устроителите, дебат по политически и исторически въпроси по време на дискусията няма да бъде насърчаван…

Хай да му се не види макар! Че то иска ли питане..? На кой с всичкия си може и през ум да му мине да свързва „Паметника на съветската армия” с такива неприсъщи теми? Какъв ти политически дебат, какви ти исторически въпроси, това да не някой уъркшоп за психодрамите в киното?

Моля Ви се, никакво насърчаване! Мераклиите да внасят „политика” в тази чисто градоустройствена и инженерна тема трябва да се благодàрят, ако не ги залеят начаса с кофа ледена вода, не ги омотаят в риза с дълги ръкави и не ги закачат на кука във фоайето докато им дойде акъла!

Поразвълнувани се опитахме да  научим нещо повече за предстоящата проява. С помощта на банален рушвет (тенекийка червен хайвер, в тон с боята на къщата) и без да прибягваме до услугите нито на Ромео, нито на Джулия Асандж се сдобихме с работния проект на подлежащото на генериране „експертно мнение”.

Не сме нито риба, нито рак, нито дори бивол, но решихме, че не бива да лишаваме нашите любознателни читатели от есенцията на този ценен документ.

Ето например какви впечатляващи състояния и феномени, свързани с въпросния урбанистичен елемент установяват експертите след изчерпателни проучвания на терена:

- гледката на стегнатия, контрастно открояващ се на фона на Витоша мемориален силует лекува от пърхот в 76 % от изследваните случаи (при хроничен Червен вятър ефективността на въздействие е за съжаление под 50 %);

- ходенето на босо по плочите около паметника преди изгрев слънце (в часа на изстрела на крайцера “Аврора”) премахва надеждно гъбички по краката (Tinea pedis), особено при пробанти със склонност към носене на чизми, галоши и валенки;

-  сношаването на гладен стомах зад гърба на чугунената мемориална група гарантира в почти всички изследвани от експертите случаи раждането на отрочета от мъжки пол с богатирско тело- и членосложение и влечение към банковия  или застрахователен сектор;

- не са единици случаите, когато стресирани и стреснати по различен повод деца, вместо – както ни учи литературната класика – да трябва да бъдат водени да пикаят  на син камък, са се отървавали благотворно от уплахата след довеждане с бодра стъпка на 20 разкрача от монумента и вторачване за 12 до 15 минути в мотоциклетиста от скулптурната група долу вдясно;

- мониторинг, проведен от експерти-зоолози документира богат биотоп под полата на лявата (женска) фигура от скулптурната група. Там гнезди рядката за тази част на света бяла лястовица, а  по здрач от същото потайно място са засечени да излитат уникални прилепи-кръвопийци от вида Prilepus monstrosus;

- най-силно впечатление обаче правят на експертите някои аномални феномени, свързани с нашия монумент. Оказва се, че от дълги години фигурата на детето вляво от боеца със шмайзера е източник на екстрасенсорна комуникация с неидентифициран произход. Многократно свидетели са чували от недрата на това дете да кънти  глас с чугунен тембър, който още през 1976 г. предсказва потъването на подводницата „Курск”, също така имената на любовниците на всички президенти на България от 1990 г. насам още преди избирането им, числата от спортния тотализатор (без посочване на конкретен тираж), а напоследък прогнозира развитието на цените на горивата на „Лукойл” за следващото десетилетие с точност до 10 лева на литър.

Тези и редица други наблюдения за състоянието на ПСА дават убедителен довод на експертите да пледират за запазване на уникалната скулптурна група.

Феноменалните му характеристики, пишат те, превръщат монумента в неразривна част от градската среда, в мощен притегателен фактор за спа и лечебен туризъм, за рекреация и иновативни търсения в репродуктивната медицина. Паметникът, смятат експертите, е важен елемент на биодиверситета, на екологичното равновесие. Неговото въздействие не спира пред границите на България, а екстрасенсорните му свойства го превръщат в световен феномен на настъпващата нова епоха .

Спираме дотук с цитатите от поверителния работен проект на експертите за да запазим интригата за предстоящата дискусия в „Червената къща”.

Там, нека напомним, всички дебати по политически и исторически въпроси няма да бъде насърчавани. И с пълно право! Нали има толкова много други въпроси около този паметник, които трябва да се обсъждат и обсъждат, и обсъждат…

Става въпрос за цените на фотоволтаичните панели, а не за социалистическите архитектурни изделия - те все още се държат. Фотоволтаиците продължават със своето плавно спускане към изравняването на себестойността си с другите енергоизточници. Последните данни публикувани в тази насока не са от индустрията, а от международния панел по климата на ООН (IPCC). В нов доклад публикуван вчера техните експерти предвиждат, че до 2050 г. 80% от енергийните нужди на света могат се покриват от възобновяеми енергийни източници - вятър слънце, вода и биомаса. В момента тази енергия доставя 12.9% от енергията която използваме в световен мащаб. Само за 2009 г., обаче, капацитета на инсталираните фотоволтаични панели се е увеличил с невероятните 53%.

Преди да ни питате колко ще ни струва всичко това, ще ви кажем. Според доклада ще са необходими 5 трилиона долара инфраструктурни инвестиции в електроенергийния сектор (в най-скъпия възможен сценарий) до 2020 г. и още 7 трилиона долара до 2030 г. Това означава увеличаване на инвестициите в сектора около 5 пъти. За справка външният дълг на САЩ в момента възлиза на малко повече от 14 трилиона.

Голямата неизвестна променлива в уравнението са цените на възобновяемите инсталации. За разлика от цените на петрола (и бензина) и природния газ, обаче, те се очаква само да падат. С колко - IPPC не се наема да определи. Приложената графика е за историческия ход на цените на фотоволтаичните панели е ветрогенераторите от 70-те години насам.

А ето и графиката на IPPC изразяваща усреднените цени на електроенергията от различните възобновяеми енергоизточници. В жълто е кумулативната цена от конвенционалните източници - въглища, петрол и ядрена енергия. Да, конвенционалната енергия все още ни струва по-евтино. Но докога?

Естествено ако не вярвате на IPCC ценови изчисления за възобновяемата енергия са налични и от други източници.

Това е  пълната колекция от предавания “ПРИКАЗКИ ЗА ФИЗИКАТА в интернет.

Жалко, че спряха съботното предаване “Добър ден, господин Жасмин!” (правено от същият екип) – имах цял час свободно време и едно дете, залепено за телевизора от интерес:)

За моя най-голяма радост, тези серии се предпочитат повече от детските канали по телевизията:) Ура!!!

“Мамо, да ти покажа ли как се прави калейдоскоп…….

Вижте още:

Продукти:
1 пакет от 5бр. ръчно точени кори за баница
100г пушено филе /шунка/
3 стръка пресен лук
2ч.ч. копривени листа
7- 10 листа джоджен
4 яйца
1ч.ч. настъргано твърдо сирене
1с.л. сусамено семе
1/2ч.ч. стопена свинска мас
2с.л. зехтин

Приготвяне:
Стръковете лук се почистват и измиват. Режат се на дребно. Листата коприва и джоджен се измиват 1 по 1. Отцеждат се добре от водата и се режат много на стно. Взема се тиган. Налива се 2с.л. зехтин. Поръсва се щипка сол и съдът се поставя на включен котлон. Филето се реже на дребни хапки. Всички подготвени продукти, заедно с настърганото сирене се слагат в тигана. Запържват се за 10 минути. Бърка се непрекъснато, за да не загорят. Готовата плънка се оттегля. Добавят се 3 чукнати яйца. Обърква се много добре. Листите се разстилат на кухненски плот. Взема се тава за печене. Маже се със стопена свинска мас. Слага се първата кора. Накапва се със стопена свинска мас. Плънката се разпределя на 4 равни части. Разстила се първата върху кората. Така се редят и останалите кори. Най- отгоре се слага последната кора. Маже се с яйце и се поръсва със сусам. Баницата се пече на умерена фурна 30 минути. После се напръсква с вода. Покрива се с памучни кърпи. Оставя се за 30 минути  да изстине.  Накрая се реже на парчета.

Има автобиографии, които остават вечни и се четат отново и отново. Има и такива, на които това няма как да им се получи. Тази на Джъстин Бийбър е от вторите. Сори. Иначе биографията "Първата крачка към славата" (може да бъд)е страхотна! Зависи кой я чете и на колко години е... Сега ще ви разкажа защо.

Продължаваме с близко-източното пътуване на Жени. Бяхме вече Халап и Хомс, както и в Маалюла и Палмира в Сирия, влязохме Йордания и градчето Мадаба, а за последно минахме през Мъртво море и река Йордан Днес ще стигнем крайната си цел – Акаба на Червено море Приятно четене:

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

пета част

Акаба

крайната цел на това пътуване

От Петра до Акаба (А'каба) пътят е по магистрала.

Няма много движение и се лепваме зад един от местните, за да намалим риска от среща с контролните органи. Започват да се срещат и полицейски пропусквателни постове. Спираш за да те огледа полицая, да ти разгледа паспорта и да си поприказвате откъде си дошъл и за къде си се запътил. Отстрани в пикап стоят и те гледат двама военни, а на покрива е заложена двуметрова картечница. Ако искаш спирай... Яко шубе ги гони тия. И колкото по на юг отиваш, постовете зачестяват.

Акаба (А'каба)

е друго нещо. Светофари навсякъде, културно и организирано движение, нищо общо с хаоса и мръсотията която видяхме дотук. Истински курортен град, с големи осветени ресторанти и магазини, туристи загледани по отрупаните със злато витрини и, разбира се, много руско говорящи. Дори и магазинчета за алкохол има. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Учудващо бързо се ориентираме и хващаме крайморския булевард, които е за границата със Саудитска Арабия и по които извън града трябва да е нашия хотел. Отдавна се е стъмнило, вече сме на 10 км от Суадитска Арабия, подминаваме и тузарските Moevenpick и Kempinski обаче мотелче Darna Village не се вижда. Стигаме до полицейски бус, паркиран със включени сигнални светлини перпендикулярно на движението. Полицая, естествено, не е и чувал за такъв хотел. След 5 минутни обяснения ни предлага да говори по телефона с рецепцията. По неговия телефон! В тъмното не сме го забелязали и сме го подминали. Уговаря да ни чакат пред мотела, на магистралата. Обръщаме и след няколко километра някой ни маха в мрака. Сина на собственика е много учуден че сме говорили с него от телефон на полицай, което за сетен път ме убеждава че всички имат огромен респект, направо страх, от полиция и войска. Рецепцията е разхвърляна маса в ресторанта, заобиколена от рафтове със шнорхели и плавници. Плаща се предварително и само в брой. Книгата за настаняване е опърпана тетрадка голям формат, в която докато записвам нашите паспортни данни, забелязвам и френски, австралийски, че и руски такива. Което ни успокоява. Мотелчето си е доста прилично, с учудващо голям басейн отпред, въпреки че сме на 100метра от Червено море, през магистралата. Настаняваме се с нетърпение и излизаме отпред на верандата пред бунгалото, за да се насладим на гледката и на ситуацията. Близо 4 месеца планиране, два пъти отлагане на датата, хиляди притеснения , НО ГО НАПРАВИХМЕ! Намираме се на 3500км от дома,

в бунгало на Червено море, с изглед към Израел, на 15 км от Саудитска Арабия.

Или както му казахме – „НАМИРАМЕ СЕ НА МАЙНАТА СИ ” !!! [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="А отсреща е ИЗРАЕЛ"][/caption]

Дали от преумора, или от вълнение, но не мога да спя. Нощта изкарвам на верандата, загледан в светлините на Ейлат отсреща и размишлявам. Как е възможно да изгубим толкова време, толкова години, за да се престрашим да направим нещо такова. Причини да не го направиш винаги е имало, и винаги ще има. Проблемите, особено при нас, в нашата държава, ще ни връхлитат всеки ден. Но това не би трябвало да ни спира да направим нещо различно. Нещо, което ще ни направи по-горди и по-смели. Пред нас самите. Защото най-страшен е самият страх!

Сутринта съм най-ранобудния. Дори сервирам закуска на Жени на масата пред бунгалото. Седим и гледаме синьото море и не ни се тръгва. Трябваше да останем поне ден тук, но съвсем щяхме да объркаме програмата и да се забавим 3 дни за следващия автобус от Алепо за у дома. Но целта няма да е постигната ако не се изкъпем. В самото начало си казахме – „Хайде да отидем до Акаба и да се гмурнем в Червено море”. Вземаме хавлиите, пресичаме магистралата и ги разпъваме на твърдия плаж, до самото море. Около нас има доста арабски семейства които са преспали на плажа, под открито небе. Започват да идват и чужденци, но незнайно защо, никой не се къпе. Дори англичанките до нас се пекат по тениски. Е, все някой трябва да е пръв. Морето е кристално чисто и прозрачно. И топло. Май бях чувал че трябва да се влиза обут. Докато се сетя, вече усещам убожданията. Десетина иглички стърчат от едното ми ходило. Морския таралеж е малка черна топка, с тънки и дълги бодлички, които болят много и много трудно се вадят от крака на пострадалия. Четири хлапета от местните ми се смеят дискретно. С ръкомахания питам дали е опасна гадината. „О, няма проблеми” и ми показват как да ги изгоря с цигара. От което не ми става по леко.

Питам дали има корали наоколо. В отговор най-малкия ми носи маска за гмуркане. От ония със ластик от вътрешна гума, от нашето детство. Наистина е красиво. Дори и далеко от кораловите рифове, пак ги виждам тук-там. Големи колкото портокал, но твърди като камък. Намирам няколко отчупени парчета, които си прибирам за спомен. За благодарност черпя по една цигара. Хлапетата остават по-очаровани когато им предлагам да се снимаме за спомен и грейват. С големи усмивки и любопитни, светещи очи. Докато Жени се къпе, забелязвам погледите на наблизо седящото семейство араби. И особено жалния поглед на жената, която стой под палещото слънце с фередже. Става ми жално и мъчно. Но... кой където го е пуснал щъркела.С огромна тъга събираме багажа и се товарим на Фабията. Потегляме. Обратно към дома. Малко ми е домъчняло, въпреки че ни очакват още емоции и неизвестни. Очаквайте продължението Автори: Жени и Стефан Русеви Снимки: авторът Други разкази свързани с Йордания – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(3): Йордания – Мадаба
2. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(4): Река Йордан, Мъртво море, Керак и „царския път”, Петра
3. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(1): Халап и Хомс
4. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(2): Маалюля и Палмира
5. Йордания – приказка за цветове и хора (2): Нова Година, Акаба и пустинята Уади Рам
6. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-1): Алепо (Халеб)
7. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (4): Палмира и Дамаск
8. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-2): Дейр ез Зор (Dayr az-Zawr) край Ефрат
9. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (2): Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа
10. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (1): Диарбекир
11. Екскурзия до Петра в Йордания
12. Йордания – приказка за цветове и хора (1)

Арабските протести вдъхновяват и поразяват обществото и в България.

В София бе организиран международен форум (Sofia Platform) с участието на редица именити активисти от арабските страни, за да разкажат за това, което са видели и направили по време на бунтовете в Египет, Тунис и Йемен. На събитието присъстваше дори секретарят на ООН Бан Ки Мун, който заедно с политици от България и Европа обсъди ситуацията в Близкия изток и Северна Африка. Думите му бяха препечатани в почти всички големи български вестници: “Трябва да оставим хората да решават сами бъдещето си.” И сякаш тази фраза описа най-добре историческите сблъсъци между поколенията, между въжделения и авторитаризъм, между мечтата и реалността.

Само в рамките на последните две-три седмици бяха организирани дискусии в СУ “Св. Климент Охридски” (две в един и същи ден дори!), а след тях в рамките на “Дни на свободното слово” арабските бунтове бяха гореща тема, дебати в НБУ, в УНСС предстои, на 14 и 15 май се очакват дискусии и дори протест в защита на палестинците и желанието им за единство, в чайната “Фабриката” на 17 май ще има също дебат, на 18 май пък ще е дискусията на Форум за арабска култура, организирана заедно с факултетния съвет на ФЖМК в СУ. Отваряйки Facebook профила си виждам поне няколко съобщения на мои приятели, свързани със събитията в арабския свят, което означава, че темата наистина вълнува обществеността. “Какво ще стане с Египет?”, “Ще се ходи ли отново на пирамидите в Гиза?”, “А Тунис? Ще има ли ислямисти в страната?, ”Мюсюлмански братя” ще вземат ли властта?” и други въпроси се задават постоянно, предизвиквайки още по-големи дискусии. Случайно ли е това?

Ако се замислим, колко пъти в историята се е удавало възможност да бъдем свидетели на подобни мащабни процеси, каквито наблюдаваме днес в арабския свят? Може би нашите родители са наблюдавали прекрояване на граници и създаване на народи, когато се разпада СССР. Но днешните събития сякаш предизвикват повече полемики, въпроси, песимизъм, силен оптимизъм и прагматизъм. Емоциите около бунтовете, започнали от Тунис, са толкова наситени и силни, че е трудно човек да свикне с всички тях.

Падането на режима на Хосни Мубарак сякаш беше точката, от която стана ясно, че статуквото се променя и арабските младежи едва ли ще се спрат след падането на подобно управление, известно със силата си. За ЕС, Израел, САЩ, Русия и Китай настъпи време, в което са нужни нови стратегии, нови игри, нови партньори и преценка на събитията. Очевидно бе, че протестите изненадаха мнозина лидери. Вялата първоначална реакция на европейските сили, които граничат с нестабилните от бунтовете държави, предизвика неприятни емоции както сред поддръжниците на протестите, така и сред онези, които бяха скептични спрямо същността им.

Българските медии останаха назад в отразяването на редица протести, белязали цялото бунтовно движение. Може би БНТ се представя най-добре, но държавната телевизия има проблем с това, че е държавна – фокусът е върху частните медии и сякаш мнозина следят тях. Новинарските сайтове, имащи проблеми с международните си екипи, на места те напълно отсъстват, главно препечатваха материали от чужди агенции, като често имаше грешки при представянето на данни. Няколко пъти в-к “Пари” и в-к “Капитал” направиха добри статии по въпроса (горд съм, че познавам хората, които ги написаха, като за някои от тях им помагах), особено за Тунис и Египет. Разбира се, регионът на Близкия изток и Северна Африка е огромен и е трудно дори за медии, като британския “Гардиън” или катарската телевизия “Ал Джазира” да проследят всички процеси, протичащи на тези територии. Особено днес, когато благодарение на високите технологии информацията се разпространява бързо, а с нея и идеи. Т.е. виждаме как с помощта на модерните средства, се осъществява пренос на идеи от крайните точки, като Мавритания и Мароко, до Ирак и Йемен. Новините за падналите режими на Бен Али и Мубарак едва ли биха имали такъв отзвук в арабските страни, ако не беше Интернет. Достатъчен е един бърз поглед върху традиционните медии, като вестници, списания и телевизия, за да се разбере, че те са изгубили ефекта си сред обществото. Интернет медиите имат сила в арабските страни, поради простата причина, че са трудни за цензуриране. Именно така ставаше и става преносът на данни и идеи между активистите, наред с телефони и сбирки.

За разлика от родните новинарски емисии, отделни журналисти и дейци организираха дебати, дискусии, лекции и форуми относно идеите на арабските протести и влиянието им по света. Това се случи както на терена на телевизиите, така и в радио станциите и най-вече залите на университетите и места, като “Червената къща”. Софийския университет, наред с Нов български университет станаха домакини на редица срещи, на които теми бяха бунтовете в арабските страни, бъдещето на региона, бежанската вълна от Северна Африка и ефекта на тези събития върху Балканите и България.

Някак си това бе първата такава вълна от интерес към новини от чужбина. Българското общество бе оставено да гледа единствено национални новини, хайлайф случки и жълтини. Международните новини се свеждаха и свеждат главно до кратко споменаване в емисиите на най-големите събития, а повече време се отделя на Холивуд и звездите на киното. На интерес, какъвто имат арабските протести днес, не са се радвали дори теми, свързани с ЕС, НАТО или енергийната политика.

Причината за това, разбира се не е една. Можем да говорим за комплекс от фактори. Един от тях е схващането, че арабския свят е блок от държави, в които няма гражданско общество, а религията определя съзнанието, силно притиснато от авторитарните режими. Свободната воля не съществува там, а за човешки права е трудно да говорим. Това мнение все още битува в обществеността, главно защото и самите араби не съумяха да направят стъпките към подобряване на диалога с местното общество и представянето на факти около техните страни. Информационният вакум, който се създаде още в средата на XX век, но имащ своите корени още от Ренесанса в Европа, днес бе стигнал до висини, които са недостижими за фактологията. Доскоро никой и не се интересуваше за причините или реалността в тази част на света – Близък изток и Северна Африка. Европейското медийно схващане за региона се свеждаше до налагане на епитети, обобщаване и грешки в информацията. Това започна да се променя именно с началото на арабските бунтове. Те бяха нещо ново и немислимо. Огромната маса от младо население (над 60% от населението на С. Арабия например, е под 35 годишна възраст) реши, че няма да спазва порядките, наложени от авторитарните режими. Това само по себе си беше сензация за западните медии, включително за българските.

В обстановката на бунтове, падащи режими, военно положение, религията остана на едно различно ниво, спрямо досегашното статукво. Организации, като Ал Кайда, Хизб ут-Тахрир и “Ислямски джихад” останаха встрани, наблюдавайки бездейно протестите. Със сигурност им се е искало да бъдат част от тях, но това не се случи. Бяхме свидетели на редица актове на религиозна омраза (последният, от които бе в Кайро между християни и мюсюлмани), създадена от крайни фракции. Но обществото в Египет издържа тези препятствия и е на път да се откаже напълно от разделението. Разбира се, това няма да стане без участието на духовниците, но ако искат те да имат влиянието си, ще трябва да мислят нови стратегии. От лозунгите на протестите нямаше нито един религиозен. Религията остана като средство за пречистване, за вдъхване на увереност, когато излизаш по улиците, където те чака полицията. И дотам.

Със сигурност ще има още дебати, също и в българското общество. Имиграционната вълна е основна тема, тъй като това вълнува мнозина, но също така и бъдещето на арабската пролет и дали тя ще има своето лято. Аз или моите колеги от Форум за арабска култура ще се стремим да има възможно най-много дискусии, доколкото това зависи от нашите усилия. Убеден съм, че различни институции, неправителствени организации и учебни заведения ще предприемат стъпки за организирането на още срещи по теми, касаещи външната политика. Защото, все пак, искаме или не, България и българското общество е част от по-голямата картина, наречена международна общност. И това налага промени.