Цветовете на икономиката

Ето че доживяхме аз да защитавам министър от кабинета ГЕРБ. Единствената ми утеха е, че всъщност защитавам не него, а истината. А истината трябва да бъде защитавана, тъй както опитите на хората да мислят със собствените си глави трябва да бъдат поощрявани.

Едно изказване на Трайчо Трайков от тази седмица разгневи борците за правда по форуми и социални мрежи. Икономическият министър каза: „За България е по-добре да има сива, отколкото никаква икономика” и си навлече всеобщата омраза и презрение на коментиращите. Аз пък също съм на мнение, че е по-добре да има сива икономика, отколкото никаква. Забележете че това е теза, твърде различна от тезите „сивата икономика е хубаво нещо” и „предпочитам сивата икономика пред бялата”. За да бъдат коректни, критиците на министъра първо трябва да застанат на позицията „За България е по-добре да няма никаква икономика, отколкото сива”, да я защитят и тогава да заклеймят изказванията в подкрепа на обратното.

Прави се и друга грешка. Към сивата икономика се причислява например контрабандата. Не, тя не е сива икономика, защото е черна. Сивата икономика не се занимава с престъпна дейност, само не си плаща на държавата това, което държавата си мисли, че й се полага. И обикновено го прави, за да може да плати на работниците си повече пари за сметка на разните видове осигуровки. Никой не казва, че това е хубаво и че от това не страда цялото общество, включително и онези 450 000 чиновници, чиито заплати се формират от принадената стойност, създадена от оставащите не повече от 750 000 работещи българи. А иначе, за да има сива икономика, е виновна единствено икономическата политика на правителството, което и да е то. Бизнесът предпочита да е на светло и ако му се предложат разумни и приемливи условия за това, ще стои на светло.

И като стана дума за цветовете на икономиката, не мога да не се замисля за цветовете на политиката. Те в преобладаващата си част са оттенъци на кафявото. От тъмно кафяво с червен нюанс на лютеница до зеленикаво-кафяво, което се е получило като към жълтеникаво-кафявото на детската пролет се е прибавил бледосинкавият оптимизъм на парламентарното мнозинство. Има хора, които се питат дали изказването на Трайчо Трайков няма да му навлече и един много по-страшен и божествен гняв от гнева на редовите коментатори – онзи на Бойко Борисов. Според мен обаче въпросът не е дали премиерът ще се разгневи от волнодумството на министъра, а дали на министъра му пука от това. По всичко личи, че Бойко Борисов ще се откаже предсрочно и от мандата си на министър-председател, за да се кандидатира за президент. Това поставя министрите му в тревожна ситуация. На кого ще ги остави! Какво ще правят самички! Затова съм сигурен, че в момента мислите им не са заети с нищо друго, освен със сметки и планове за политически живот без Бойко. И първа точка в тези планове е да го „ритнат”, когато вече няма да им е началник, за да се опитат сами да извървят пътя, който са поели, влизайки в министерските кабинети.

Съвсем друг е въпросът защо му е на Бойко Борисов да се кандидатира за президент. Политолозите правят сложни анализи какво щеше да е това, ако не стане онова, а пък стане другото и дали няма да е по-добре да стане третото. Според мен трябва да приложим бръснача на Окам и да приемем най-простото обяснение. Мотивът на Бойко Борисов да се кандидатира за президент би бил любопитството за заеме пост, който досега не е заемал, пък и да продължи живота си в политиката с още пет години, които не е невъзможно да се окажат и десет. Проблемът на гербаджиите пък е, че вече ореолът на лидера им толкова се е свил, че не ги огрява с ласкавите лъчи на популярността, тоест минаха времената, когато Бойко Борисов можеше да посочи някого и да каже: „Гласувайте за него, все едно гласувате за мен!”. Иначе казано, голяма е опасността да се окаже, че единствената що-годе избираема за каквото и да било личност от партия ГЕРБ е нейният лидер. Ах, колко недалновидни бяха депутатите на Борисов! Как пропуснаха да приемат закон, според който един човек може да бъде едновременно кмет на София, министър-председател и президент! Но, както казва електоратът, кой спал – спал! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: