Разлиствайки Purple Citrus and Sweet Perfume, освен на апетитните снимки и вълнуващите рецепти, попадам и на разкази за Истанбул, избрани цитати от книги и колоритни истории, досущ като приказки за непознат свят. Тези истории допълват книгата и засилват интереса към всяка една рецепта на Силвена Роу. “Не може да останеш безпристрастен от нейната безгранична енергия и ентусиазъм, и заразителна страст.“ – казва Heston Blumenthal за нея.

Хубаво нещо са приказките. Разказвани в моменти, когато си почиваш и наслаждаваш на остатъка от деня, разбира се с добра компания и добро meze. „Мезе е прекарване на времето със семейството или приятелите, наслаждавайки се на топлите вечери, разказвайки вицове и истории от живота, докато спокойно и бавно се наслаждаваме на храната“.

Мезе може да бъде всичко, което споделяме на масата, което се приготвя бързо и е съставено от сезонни продукти или от това, с което разполагаме на момента. За първи път се сблъсках с meze, когато останах за по-дълго в Гърция. На това се обръща сериозно внимание, когато отидеш в кварталното кафене, което може и да се нарече клуб, защото хората винаги са едни и същи и винаги намират начин да се забавляват. Всъщност, в кафенето ходят предимно мъже. Поръчват си тципурo (местна ракия и няма нищо общо с рибата ципура), а към тях задължително се сервира някакво мезе, сглобено набързо и то без поръчка. Беше ми голям кеф да приготвям тези мезета и колкото по-вкусни бяха, толкова повече ракия се поръчваше.

Културата за приготвяне на мезе започва някъде от средата на Балканите и стига до Средния изток. И колкото по-на изток, толкова по-интересно става. Комбинациите от продукти и подправки могат ме накарат неистово да приготвя рецептата, а насладата да започне още когато се опитам да си представя вкусовете обединили се в нея.

На meze се развързват езиците, а с мен основната тема е храната – сервираната храна; за някои доста интересно и любопитно, но темата може да се развие до какви ли не други области. В крайна сметка отново се връщаме на храната, опитвайки я и незнаещи вече какво да кажем за нея, докато всички вкусове докосват небцето. За други това е скучно. Но и на мен ми скучно, когато разговора премине на iPad-и, компютри и най-нови модели коли. Даже не говоря за тях. Нямам какво да кажа. Тогава настъпва моментът, в който се отнасям в моя свят, гледам през хората и предметите, съчинявам истории, говоря със себе си, виждам картини, вдишвам аромати… И често следва въпросът: „Joana, тук ли си?“ „Тук съм“ – отговарям аз с усмивка и започвам история за мезе…

Агнешки кюфтенца и таханов сос с шамфъстък

Адаптирано от книгата Purple Citrus and Sweet Perfume

От дозите за кюфтенцата се получават 12 броя.

От рецептата за соса се получава достатъчно количество за кюфтенцата, а останалото може да се приложи на всичко, което ти хареса – запечени картофи или зеленчуци, като дип или пастет. Сосът е невероятен (поне според мен) и лесно може да се сгъсти или направи по-течен в зависимост от приложението му.

За агнешките кюфтенца:

• 400 гр. агнешко месо, смляно
• 1 глава лук, настъргана на ситно
• 3 скилидки чесън, пресовани
• 50 гр. сушени червени боровинки
• 50 гр. нарязан суров шамфъстък
• 1/2 чаена лъжица сладък червен пипер
• 1/4 чаена лъжица смлян бахар
• 1/4 чаена лъжица канела
• 1/2 връзка прясна мента, нарязана на ситно
• 1/2 връзка пресен магданоз, нарязан на ситно
• сол и черен пипер
• 5-8 супени лъжици зехтин

Всички съставки без зехтина се смесват. Поръсват се със сол и прясно смлян черен пипер на вкус. Объркват се добре. Оформят се кюфтенца, с големина на топка за голф и се сплескват леко.

Зехтинът се загрява в тефлонов тиган. Кюфтенцата се пържат от двете страни, общо за 8-10 минути. Отцеждат се върху кухненска хартия.

За тахановия сос с шамфъстък:

• 200 гр. суров шамфъстък
• 3 скилидки чесън, пресовани
• 150 гр. сусамов тахан
• прясно изцеден сок от 2 лимона
• 3-4 супени лъжици вода (или повече, ако има нужда)
• сол и черен пипер

Шамфъстъкът се запича леко в сух тефлонов тиган, като се разбърква често. Охлажда се. Отделят се няколко ядки за декорация. Останалото се смила ситно.

Смесват се чесънът, сусамовият тахан и лимоновият сок. Овкусяват се със сол и прясно смлян черен пипер. Добавя се водата и сосът се разбърква докато се получи еднородна маса с консистенция на сметана. Ако има нужда се добавя още вода. Накрая се добавя смляният шамфъстък.

Ако соса се получи гъст винаги може да се разреди с малко вода. Или шамфъстъка да се добавя постепенно до желаната гъстота. Сосът се съхранява в плътно затворена кутия или буркан в хладилник.

Агнешки кюфтенца и таханов сос с шамфъстък от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

В това издание слушаме страхотния дебютен едноименен албум на британската афробийт/фънк/джаз банда Ariya Astrobeat Arkestra (2010, First Word). Докосваме се и до латино джаз наследството на най-големия лейбъл в тази област - Fania, чрез месечния бюлетин на компанията, сред чиито абонати е и предаването 45 оборота в минута. Отдаваме почитта си към Clarence Carter, а в края потъваме във второто издание на серията от месечни подкастове Trip-Hop Laboratory, дело на продуцентите Bradata и Virus Inethic.


45 оборота в минута #106 - плейлист:

Brass Construction – Music Makes You Feel Like Dancing / United Artists
The Freebeez – The Place / Encore
Monophonics – Like Yesterday / Colemine
The Bamboos feat. Ohmega Watts – Get In Scene / Tru Thoughts

Ariya Astrobeat Arkestra – Ariya Astrobeat Arkestra (2010, First Word):
Ariya Astrobeat Arkestra – African Kings
Ariya Astrobeat Arkestra – Put Leg To Road
Ariya Astrobeat Arkestra feat. Testament – Sankofa
Ariya Astrobeat Arkestra – Big Grammar
Ariya Astrobeat Arkestra feat. Shara Meek – Conflict Arise
Ariya Astrobeat Arkestra – Body No Be Firewood
Ariya Astrobeat Arkestra – Lost In Kinshasa
Ariya Astrobeat Arkestra – Same Same

Stevie Wonder – Happy Birthday / Motown
Boyan Ivanov – Vesela Igra / Balkanton
Celia Cruz & Johnny Pacheco – La Sopa En Botella / Fania
Clarence Carter – I’m Qualified / Atlantic
Clarence Carter – Who’s Making Love to Your Old Lady / ?
Clarence Carter – Looking For a Fox / Atlantic
Clarence Carter – Wind It Up / Atlantic
Clarence Carter – Funky Fever / Atlantic
Clarence Carter – Snatching It Back / Atlantic

Bradata & Virus Inethic – “Trip-Hop Laboratory” Vol. 2 (podcast)


1 час:

2 час:


3 час:

“Войната на Джулиан Асандж” срещу секретността.

Това е подзаглавието на книгата “WikiLeaks”, излязла съвсем скоро на пазара от издателство “Вакон”.  Преводът е на Росен Рачев и Радостин Желев, които са превели труда на британския Guardian. Авторите са уважаваните журналисти Дейвид Лий и Люк Хардинг, а самият вестник Guardian бе една от медиите, получили специален и пълен достъп до архивите на WikiLeaks.

Днес я видях и веднага си я взех (струва 16 лв.), което означава, че още не съм я прочел. Прелистих я и забелязах, че не е четиво, което да се прочете бързо. Върху 350-те страници има информация за Асандж, за работата на WikiLeaks, за връзката с различни служители в разузнаванията по света, журналисти в издания, като New York Times, убийството на двама иракски журналисти, информация за скандалното видео от Ирак, при което се вижда как американски войници убиват цивилни и не на последно място – приложения с множество грами на американските посолства в Близкия изток и Северна Африка.

Според мен – впечатляваща информация, която е добре, че вече е и на български. Преводът е направен съвсем скоро след пускането на английската версия – и двете издания са от началото на 2011 г., като включват последните факти около WikiLeaks.

Започвам да я чета.

Човек копаел ожесточено. Ямата ставала все по-дълбока. Избила вода и под нея най-накрая се показала глина. "Ето, това е, което ми трябваше!"- възкликнал човекът и започнал да вади ведра с глина на повърхността. Извадил десетки, докато около ямата изникнал висок куп глина. Тогава той излязъл горе и започнал да извайва от глината себе си.
Когато статуята била готова, човекът я огледал отвсякъде и се усмихнал уморено:"Сега ще ме запомнят задълго, мога да умра!"
... Минали години. Пътници, изнурени от жарките лъчи на слънцето, вадят ведра студена вода от кладенеца, пият донасита и казват с благодарност: "Какъв забележителен човек е изкопал този кладенец!"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

"Фредерик Бастиа – 210 години слава, неприемане, неизвестност и влияние"

лекцията на Георги Стоев 

19 май 2011 г. (четвъртък), в 18.00 часа

Икономическата библиотека – бул. „Патриарх Евтимий” 22, ет. 3

Клод Фредерик Бастиа (1801-1850) e  френски либерален икономист, писател, законодател, защитник на свободната търговия и свободата на предприемачеството,  които според него са решаващите условия за установяването на социална хармония.  

повече информация тук

Блогът за икономика 2011

На 17 -ти май от 18.30ч. пред паметника на съветската армия в СОФИЯ ще представя новата си книга „Течна дружба“.Гости на събитието са VILI BRASS BAND. На 18ти май в ПЛОВДИВ от 18.30 в мол „Галерия“ ще бъда в книжарница „Форум“. Заповядайте! Иво Инджев ————————————————————- Дата на излизане: 17 май 2011 ISBN: 978-954-8657-77-8 Обем: 384 [...]

Картините са на известния китайски художник Луй Лиу. Картините са коренно различни от модерните цапаници на пост импресионизма. За сравнение тук можете да видите таблата на друг китайски художник от “френската” школа. Тази картина се нарича “Прислужнички”.

Уважаеми, дами и господа посланици! Ваши превъзходителства!  Казвам се Георги Котев, 46 г., ядрен инженер-физик.

Лек, плаващ пластилин!

С него може да си направите различни морски животинки, корабчета и растения, които с лекота ще се задържат над водата.

Страхотно занимание за топлите дни, които наближават:)

Производител: КОХИНОР/ интернет магазин КРОКОТАК

Закон на Архимед: “Всяко тяло, потопено в течност, олеква толкова, колкото тежи изтласканата от него течност”. Легендата разказва, че открил този закон докато си вземал топла вана, Архимед толкова се въодушевил, че извикал “Еврика!” и хукнал гол по улиците на Сиракуза:)

1. Музиката

Този път на сцената бяха Панчо и RedOne и за първи път имаше бис. Подозираме, че сме първият бизнес форум, на който са се чували викове “Още! Още!”.

Открихме форума със Splendor in the grass на Pink Martini.

През паузите слушахме:

2. Гафовете (#fail)

• осветителите на залата и осветителите на видеото влезнаха в остър конфликт по време на една от презентациите, може и да сте го усетили по някои внезапни и ненавременни осветителни решения,
• в обедната почивка изчезна лаптопът, от който поддържахме фейсбук и туитъра на събитието и гласът на горичка в социалните мрежи замлъкна през втората част на форума (ако някой го е взел по грешка, а не нарочно, моля да ни го върне, ще сме безкрайно благодарни),
• бедрата на “moderatorkata sus sivata roklq” предизвикаха коментари във фейсбук от лявата половина на залата (ние бяхме в дясната и така и не разбрахме нищо)

3. Петък 13-ти

Денят преди Форум Бизнес беше петък 13-ти. Ето на кратко през какво преминахме в дните преди този петък:

• всички (всички!), които се занимаваха с организацията на форума преминаха един и същ грип, с кашлица и болни уши. Някои все още не чуват с едното ухо.
• забавихме с две седмици началото на кампанията на форума, защото се оказа, че в залата има дублирано събитие и ни отне много време и енергия за да успеем да запазим мястото и датата,
• повече от 10 души, които щяха да участват във форума се отказаха по най-различни причини. Някои в последния момент.
• едно бебе се роди преждевременно (и сега се чуства отлично :-)),
• сутринта на петък 13-ти започна с мейл “vselenskii test continued - speshno!”, от който ставаше ясно, че още един човек работещ по форума е влезнал в болница - този път със зашит на шевна машина пръст,
• в четвъртък гръмна основният компютър в офиса, за щастие няколко часа по-късно беше съживен,
• една спукана гума,
• на края един от основните ни хора не дойде на форума, заради болест,
• и логично - по време на събитието изчезна лаптопът, с който работехме (за това стана дума по-горе).

4. Любима нова дума

Глаголът “да гъвя”, който означава “да забавлявам”, използван от Дешка, за да опише какво работи - “гъвим гостите”.

Ето и специалния поздрав от бабите на Дешка:

5. Нови форуми

Форум Бизнес предизвика много идеи от различни хора, които започнаха да ни изпращат предложение какъв да е следващият форум. Любимите ни:

• Форум Баба (от Дешка)
• Форум (личен) Спорт (от @eenk)
• Форум Горичка (от Маги)
• Форум Секс (анонимен)
• Форум Пиене (това от самото начало се появява редовно)

Засега следващият форум е Родителство и е в първата събота на октомври.

Влизането на сцената с ретро велосипед имаше потенциала да се превърне в един от гафовете на форума, но за щастие Драго се справи перфектно, не събори нищо и не падна в публиката.

Продукти:
8 яйца
10 листа киселец
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. шарена сол
3с.л. зехтин
1ч.ч. настърган пармезан

Приготвяне:
Листата киселец се измиват много добре на течаща вода. Режат се на дребно. В тиган се наливат 3с.л. зехтин. Поръсва се 1/2ч.л. сол и съдът се поставя на включен котлон. Когато загрее мазнината, се добавя киселецът. Разбърква се с дървена шпатула. Запържва се за около 5 минути. После 1 по 1 се чукват яйцата. Аламинутът се готов, когато стегне белтъкът и жълтъкът. В порция се поднасят по 2 яйца с подложка зелен киселец. Поръсват се със шарена сол и настърган пармезан.

БВП, растеж на годишна основа

Добрата новина е, че вече има четири тримесечия на икономически растеж (на тримесечна основа), което е индикатор за устойчивост на растежа. Същевременно като растеж на годишна основа България се справя далеч по-добре от проблемните си съседки Гърция и Румъния и от другите проблемни страни в ЕС. 

Най-добре в ЕС се справя Естония (8% растеж!) – която е и единствената страна в ЕС, която пребори бюджетния дефицит и има излишък. Вече би трябвало да е очевидно, че раздутите дефицити не помагат на възстановяването, а точно обратното, справянето с бюджетните проблеми и реформите подпомагат възстановяването.

За разлика от други страни, в Българската икономика винаги износът и инвестициите са били водещи – а потреблението е резултат (инвестициите и износът създават работни места, което увеличава доходите и доверието на домакинствата и в резултат расте потреблението). От тази гледна точка е наивно да се очаква, че потреблението ще бъде двигател на икономиката.

Единият реален двигател, износът, вече се движи с добри темпове. Обаче, инвестициите продължават да намаляват. А без растеж на инвестициите не може да се очаква нито ускорен растеж на БВП, нито растеж на заетостта и доходите. Затова правителството трябва да постави по-голямо ударение върху премахването на бюджетния дефицит и подобряването на инвестиционния климат.

Блогът за икономика 2011

Протестите на 15 май не подминаха и България. Инициатива на активисти присъединиха София към демонстрациите, извършени в най-големите европейски и арабски градове в подкрепа на палестинските бежанци и тяхното право на завръщане.

По-долу ще видите няколко снимки от вчерашния протест, преминал по бул. “Витоша” с крайна точка паркът пред НДК. Както винаги досега, българската полиция не позволи на протестиращите да достигнат израелското посолство, като с това действие София е единствения град в Европа, в който посолството на бул. “България” остава, като недосегаема и свещена за властта сграда.

Sulekha: Bulgaria Palestinian Refugees Protest Pictures & Photos

KomoNews: A Palestinian immigran who lives in Bulgaria shouts anti-Israeli slogans holding a Palestinian flag during a protest march in support of the international initiative for the right of refugees to return to Palestinian, in Sofia, Sunday, May 15, 2011. The “Return march” claim the international community is responsible for failing to help the Palestinian refugees return to their homeland, and described the expulsion of the Palestinians from their homeland at the hands of the Israeli occupation as the “crime of our time”, urging the international community to protect the march and to secure the return of the refugees to their homeland. (AP Photo)

ShababNetwork: SOFIA (Bulgaria) Protest in Solidarity with Palestine

SRNNews: Palestinian men living in Bulgaria shout slogans during a protest in central Sofia May 15, 2011

AlertNet: Palestinian man living in Bulgaria holds Palestinian flag during protest in central Sofia

Daylife: A Palestinian man living in Bulgaria shouts slogans during a protest in central Sofia May 15, 2011

Продължаваме из островите на Карибско море. С Мария вече бяхме в Барбадос, Санта Лучия и Гренада, а днес ще продължим към Пуерто Рико и невъзможния за произнасяне Сейнт Китс от държавата Сейнт Китс и Невис. Приятно четене:

Из Карибско (Караибско) море

част втора:

Аруба, Пуерто Рико, Вирджински острови, Сейнт Китс и Невис, Кайкос

Тринадесет месеца, 8 дни и 6 часа по – късно отплавам отново из Карибите. Този път "Черната перла" е малко по – голяма и помпозна, но ще ме заведе до Пуерто Рико. Един месец по – рано стана земетресението на Хаити и промениха маршрута – вместо Доминиканската/отново/, ни се падна бонус – Пуерто Рико. Вече съм старо куче, но това не ме спря да вдигна скандал на летището в Детройт, където ни свалиха багажа от самолета, независимо, че бяхме го чекирали до Форт Лодърдейл. Помнете – на всяко влизане в Щатите багажът се сваля и се преминава през митническа проверка. Ама кой да се поинтересува предварително. . . [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="На пристанището на Сейнт Томас – Вирджински острови"][/caption]

Във Форт Лодърдейл освен безкрайните плажове и поизмръзналите портокалови дръвчета/температурите бяха паднали до +4 гр. седмица преди да пристигнем/ни посрещнаха тълпите туристи и задължителното мохито. Не, не, никак не е лошо в началото на януари да се опнеш на басейнче по потник в два през нощта. [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Парламентът на Аруба"][/caption]

За пътуването с "Черните перли" ще ви занимавам допълнително, а и това не е важно. По – важното е да стигна най-накрая до свестен карибски плаж.

Първа спирка – Аруба.

Естествено си знам пътя – вляво от пристанището по брега се стига до едно холандско кафене, в което предлагат палачинки, сервитьорът е чех с прекрасни спомени от ракията на Златните. Той ни упътва към най-близкия плаж. Джапайки по брега след около 10 – минутно ходене с изваден фотоапарат, достигаме до поредна кръчма с хотел на самия плаж. Наоколо – бледолики холандци играят плажен волейбол, а друга бледолика група нагъва бири. Там чадър, маса, двоен шезлонг за цял ден и два коктейла ни излязоха общо 9 долара. Присядаме, тоест полягваме доволно и в този момент един мъж, очевидно набор се приближава усмихнат и моли за цигара. Даваме и получаваме малък кен бира. Питаме – Искаш ли още 1 цигара? Смях, въпроси – кой откъде е. Оказва се дървосекач от канадската тайга. В

Барбадос

ще водя компанията на шопска салата. Хващаме първото такси от порта и запрашваме по крайбрежното шосе, работя по спомени, името на заведението съм запомнила като "Кен лий" по онази злощастна песен в Тубата, с която се прочухме. След като се запознаваме вече с двете българки – собственички, се оказва, че са го нарекли Кан Ей – древно заведение на Златни пясъци. Усмивки, разнежваща носталгия, диск с братя Аргирови. . . [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Плажът на Сейнт Китс,отсреща е островът-близнак Нeвис"][/caption]

Сейнт Китс ми е фаворитът.

Не бях обърнала внимание какво има зад стените на стария град. Този път упорито съм тръгнала на лов за плажове, стига с тая култура, целта е подсказана – Кокошел бийч. – Здрасти! Ще ни закараш ли до Кокошел бийч, каквото и да значи това? – На вашите услуги, мадам, веднага, и ще дойда да ви взема когато кажете! – Само да ме изчакаш малко да отида до интернета. . . – Ама вие знаете ли го? ? – Разбира се, онази зелена дървена къща вдясно на катедралата. Така стават приятелствата – следват широки усмивки, потупване по рамената, перфектен сървиз. [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Остров Сейнт Китс"][/caption]

Попадаме на плаж, който не може да бъде описан с думи. Красота, мир, блаженство, екзотика са недостатъчни. Има си всички атрибути – и предлагащите масажи със сок от алое, и реге – самодейците с касетофон под ръка и колекция дискове – самиздат, и капанчето с пица, бъргъри и жива музика. Когато плажът се понапълни, ние се поизнесохме. Да не пречим на хората. [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Остров Сейнт Китс"][/caption]

Тук му е мястото да разкажа за хотелите, които в момента се изграждат. Приличат на барокови имения, най-много триетажни, сред паркове с пищни градини. И прокопават тунел през острова, за да свържат океана с Карибско море. Не знам резултата от екологичната оценка на проекта, но е внушително красиво, дори и на този ранен етап.

Кайкос? Гранд Кайкос?

За последен път вмъквам думичката "плаж", но тук е необходима, защото това е единствената държавна граница, през която преминаваш моментално към шезлонгите, очакващи те на плажа, осеян с корали. Та. . . с културата дотук! Пясък, палми, коктейли, усмихнати карибци и аз, нали помните, с 3 кърпи за глава и обица на дясното ухо! [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Гранд Тюрк"][/caption]

Културата и историята я оставихме за

Пуерто Рико – малката Испания

Пристигаме в

Сан Хуан

рано сутринта, в 8 ч. е твърде рано за тукашния стандарт, но винаги предпочитам да избягвам хората, особено като разглеждам улиците на един град. [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Сан Хуан, Пуерто Рико"][/caption]

Калдъръмени, заспали улички на Стария град, виещи се стръмно нагоре към цитаделата, полуотворени кафенета, дъх на жасмин от дворовете и картинни галерии. Пак съм с карта и пак не си гледам в краката, дочувайки глас – Нали ще дойдете след малко в галерията да разгледате картините ми? На пръв поглед е амбулантен търговец, но без сергия. Скенирам го като местния особняк и отминавам с крива усмивка. Църкви, улички, леко синеещ паваж, католическа болница, Сенат, време е да обиколим малко и Новия град. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] – Знаех, че ще се върнете! Заповядайте вътре! [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Крепостта в Сан Хуан"][/caption]

Влизаме в огромна частна галерия – магазин. Домакинът ни се оказва професор по рисуване в местния университет. Радваме се взаимно като току – що намерили се братовчеди – той ни показва картините си, ние му разказваме за стария Пловдив и Рилския манастир. Разделяме се като първи приятели. . . [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Новият Сан Хуан"][/caption]

За новия град – ако сте били в Маями, значи сте били и в новия Сан Хуан. Небостъргачи, вериги за бързо хранене, джипове и молове. Карибите са вълнуваща и вкусна смес, с изтънчени подправки, дразнещи противоречия, щастливи по своему хора и вечно слънце. Там видях и хеликоптер върху яхтата, и излитането на хидроплан, и отчайваща мизерия. Шарено и слънчево, огласено от музиката на Боб Марли. А залезите! Ах, залезите! :) Автор: Мария Найденова Снимки: авторът Други разкази свързани със [geo_mashup_category_name map_cat="1181"] – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Из Карибско (Караибско) море (1): Барбадос, Санта Лучия, Антигуа, Доминиканската република, Тортола, Каймани, холандските Антили (Аруба, Бонере и Кюрасао), Сейнт Китс и Невис, Гренада
2. Пулао Лангкави в Андаманско море (Андамански острови)
3. Пуерто Баньос на Коста дел Сол
4. Море на Халкидики / Ханиоти/ – красота , спокойствие и защо избягахме от нашето море ?
5. На море за ден (плаж Мандрас в Гърция,февруари)
6. Хавайски прелести (2): Вулкани, острови и продавачки
7. Мадагаскар и неговите острови
8. Йонийските острови (2)
9. Халкидики – пролетно море в Гърция
10. На море в Ситония, Халкидики – релакс до дупка
11. На море по Коледа(4): Най-високият жилищен блок в света (Австралия)
12. На море по Коледа(5): Нощният Златен бряг

Биволъ представя част от портрета на бившия вътрешен министър Румен Петков по секретните дипломатически грами споделени от Wikileaks:

...На 10 февруари 2006 г. посланик Байърли докладва в Държавния департамент за предстоящата визита на Румен Петков в САЩ [06SOFIA215]. В грамата, с гриф СЕКРЕТНО Петков е представен като сложен образ: един от най-популярните министри в правителството според сондажите, поддръжник на американската политика в Ирак и на американските бази в България, но и като "представител на всичко неправилно в БСП: нереформирана, непокаяла се и със съмнения за корумпираност".

И при Петков няма прогрес в преследването на организираната престъпност, пише Байърли. Петте най-големи организирани престъпни групи в страната: ТИМ, ВИС, СИК, Нове Холдинг и Мултигруп продължават да действат безнаказано. Братята Маринови са единствените задържани. Няма напредък и в разкриването на убийството на Емил Кюлев, което разтърси държавата.

"Нове Холдинг на Васил Божков - Черепа и ТИМ, предвождан от Тихомир Митев и Иво Георгиев са двете групи, които изобщо не са безпокоени във връзка с неотдавнашните убийства и арести, поради което много хора мислят, че те имат поне негласна подкрепа от високи места в правителството." - твърди посланикът.

Прагматичният Петков поддържа добри връзки в целия политически спектър: от Бойко Борисов в дясно, до твърдата левица в БСП и представители на ДС, минавайки през ДПС. Като мениджър на предизборните кампании на БСП и финансов отговорник неизбежно е свързван с обвинения за корупция и връзки с организираната престъпност, но "скромният му начин на живот по-скоро сочи, че го е правил за партията, а не за персонално обогатяване" - смята Байърли.

"Като кмет на Плевен Петков е преследван от скандали, някои сериозни, а други, като нощния арест за уриниране в обществен фонтан, илюстрират невъзпитания му стил." Макар, че разбира нуждата от установяване на правова държава преди присъединяването към ЕС, връзките му със спорни фигури правят труден походът срещу интересите на организираната престъпност. Петков е свързван отдавна и с руснаци, които са или директно, или индиректно свързани с руското разузнаване - така щрихира портрета на Петков посланик Байърли.

Стилът на Петков е на "здраво работещ - здраво пиещ" човек, за разлика от държавническата поза на Първанов и реформисткия ентусиазъм на Станишев. Пред Байърли министърът признал, че ведомството му е пробито от кадри "работещи за другата страна" и се заканил да "прочисти къщата", което естествено е насърчено от американците.

Както вече стана известно от по-рано публикувани грами, подобни закани за "прочистване на къщичката" е отправил в началото на мандата си и главния прокурор Борис Велчев. Румен Петков е подкрепил "стратегията" на Велчев да търси "контракт със съда", за да получи осъдителни присъди на престъпни босове при липса на достатъчно доказателства.

По-конкретно този подход е трябвало да бъде приложен по делото на братя Маринови (Маргените), арестувани за подготовката на убийството на Иван Тодоров - Доктора и ген. Любен Гоцев. Историята обаче показа, че "договорка със съда" или не е имало, или не е дала нужния резултат, защото Маргените бяха оправдани.

Румен Петков приключи кариерата си на министър, но не и на партиен лидер, през пролетта на 2008 г. след огромен политически скандал, в който лъсна симбиозата на силовите структури в държавата и организираната престъпност.

(Четиво с продължение...)

Георги Първанов на манифестация против НАТО

Като "хлопане на отворена врата" определя американския посланик Джон Байърли българо-американското сътрудничество в областта на отбраната в секретен дипломатически доклад изпратен във Вашингтон в края на ноември 2005 г. и разкрит от Wikileaks [05SOFIA1987]. Грамата е с гриф СЕКРЕТНО. Посланикът успокоява американското правителство, че новото правителство на Тройната коалиция остава надежден съюзник на САЩ по ключови въпроси. Сътрудничеството включва и преговори с българското правителство за американски тренировъчни бази в Безмер и Ново Село, които са поискани по-рано от правителството на НДСВ.

Особено важен за нас е американският анализ, че българската армия е дала процентно най-много жертви в Ирак от всички останали съюзнически контингенти към края на 2005 г. При 400 души контингент, нашите щети са 93 убити и ранени войници (13 убити и 80 ранени), което ни нарежда на челното място по пострадали в коалицията, непосредствено след САЩ. "Независимо от високата цена в пари и живот за тази мисия , новото правителство изостави предизборните си обещания да изтегли незабавно корпуса от Ирак. Вместо това, те водят интензивен диалог с нас и за други алтернативни мисии.", анализира Байърли скритите страни на междудържавните отношения. Въпреки, че 80% от българите се противопоставят изобщо на каквото и да е военно участие в Ирак, решението на БСП, като лидер на правителството, да изпрати войници на нови мисии се окачествява директно от американските дипломати като "пълен обрат" от предизборните обещания на тази партия пред избирателите си.

Правителството сключва също така споразумение за премахването на "подвижни ПВО системи" които България притежава. Страната се задължава да не изнася никакви подобни системи, без съгласие, или одобрение от САЩ. "Това политическо споразумение, както и премахването на търговските запаси на България, окончателно я елиминират като разпространител на ПВО системи. За пореден път се решава с цената на риск от страна на правителството на България, която вече изпитва сериозна безработица в сектора на оръжейната промишленост." , е мнението на дипломата. Българският президент Георги Първанов и премиерът Сергей Станишев оказват много силна публична подкрепа за разполагане на американски военни бази на територията на страната, независимо, че 60% от населението е против това, разкрива текстът на грамата. Притесненията на американците от евентуална съпротива от страна на социалистите, продиктувани от предизборната антиамериканска риторика на БСП се изпаряват напълно и дори се трансформират в твърда увереност, че предвожданото от БСП правителство най-добре защитава интересите на САЩ.

За тези притеснения се разбира от друга грама изпратена по-рано същата година през март [05SOFIA557], в която Байърли анализира политическата ситуация в България преди наближаващите парламентарни избори. Една победа на социалистите "няма да бъде трагедия за нас", но "може да затрудни защитаването на широк кръг американски интереси" - пише посланикът. Байърли лобира пред Вашингтон да подкрепи НДСВ, като уважи "отчаяното желание" на Симеон да бъде поканен в Белия дом преди изборите.

Към този момент вече 30 посещения на американски военни в България са подготвили терена, но българите очаквали формалното решение на американското правителство по въпроса за американските бази, отбелязва Байърли. Преговори за базите с правителството на Сакскобургготски са водени до май 2005, след което са спрени в очакване на резултатите от изборите и новото правителство.

Петрол срещу храни и бази срещу дискретност?

От други грами става ясно, че след изборите през 2005 г. цялата политическа класа, с изключение на Атака подкрепя установяването на американски бази в България. Президентът Първанов, известен с ярката си антинатовска позиция от началото на века и поддръжник на Милошевич в кризата с Косово, също се оказва горещ привърженик на базите.

Проблем на американците обаче е общественото мнение, което в края на 2005 и началото на 2006 е по-скоро негативно настроено. Обществените настроения се използват от шумната националистическа формация на Сидеров, която е узурпирала политическото говорене по темата за американските бази. В среща с Първанов проведена на 8 ноември 2005 [05SOFIA1902] Байърли иска от президента по-ясна публична подкрепа, подобна на изразената от премиера Станишев, даден като "пример за български политик, който форматира общественото мнение по въпроса".

Първанов от своя страна подчертава заплахата от радикалния национализъм, който "не трябва да бъде подценяван", безпокои се от успеха на наскоро пуснатия вестник "Атака" и си задава въпроси за "финансовия гръб" на партията на Сидеров.

На срещата е присъствал и зам. Министъра на МВнР Любомир Кючуков. Той е изразил своите опасения от негативната обществена реакция относно продължаването на военната ни мисия в лагера „Ашраф” в Ирак. Първанов, Кючуков и американският посланик обаче са се договорили, че тази обществена реакция ще бъде "заглушена” с ПР акция, която ще наблегне на "хуманитарния характер” на мисията и намаления състав на батальона ни. Извън темата на разговора, интересна подробност е, че президентът е благодарил на посланика за проявеното желание на американските власти да окажат съдействие в разкриване на убийството на банкера Емил Кюлев, което е разтърсило България наскоро.

В края на дипломатическия балет на изразените притеснения и съгласия по различни теми идва и едно "специално питане" на президента относно включването на БСП в "Петролгейт" като бенефициент от програмата "Петрол срещу храни". Първанов категорично отрича, че партията му е получила дори "един цент" от иракския петрол, но подчертава, че исканата информация не е за публична употреба, а единствено за партийните лидери: "за да знаем за нас си за какво става дума".

Тези притеснения контрастират с публичната позиция на лидерите на БСП. Само няколко дни преди този разговор Румен Овчаров заявява, че в доклада пише "пълни глупости" за участието на БСП в "Петролгейт".

"Специалното питане" на Първанов за вътрешна употреба е отделно от официалното запитване на Временната парламентарна комисия за "Петролгейт" направено месец и половина преди изтичането на нейния мандат. Питането на Комисията "Петролгейт" е подписано от Борислав Ралчев и е докладвано от посланика в дипломатическа грама от 3 март 2005. [05SOFIA422].

Както отбелязва Байърли година по-късно, в грама от 30 март 2006 г. [06SOFIA465], американците са предоставили многобройни документи от доклада "Дюлфер" на Комисията "Петролгейт", но тя не намира връзка между четирите български фирми, участвали в операцията "Петрол срещу храни" и финансирането на БСП. Имената на фирмите цитирани тогава в медиите са "Джеф", „Елмет" и „Сара-М", както и свързаната с оръжейния търговец Манджуков и собственик на в. Дума „Машиноекспорт", спомената и в грамата за организираната престъпност на Джеймс Пардю.

Петър Манджуков, който е бил секретен сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним "Омуртаг", беше награден през 2002 г. с орден Стара Планина от президента Георги Първанов известен също като агент на Държавна сигурност с псевдоним "Гоце". Името на Манджуков се споменава и в грамата за организираната престъпност в България на посланик Джеймс Пардю в контекста на бизнес клуб "Възраждане" и доклада "Дюлфер".

"Към тази дата българското правителство не е предприело правни действия срещу тези компании. Докладът на Комисията установява, че БСП е била регистрирана като бенефициент на ваучери за петрол в списъка на иракската петролна компания SOMO, но не намира доказателства, че БСП е била финансирана от режима на Садам Хюсеин през програмата Петрол срещу храни." - обобщава Байърли известните публични факти.

Факт е, че като патрон на НРС Първанов разполага с доклада на службата по аферата "Петрол срещу храни", изготвен по искане на Комисията "Петролгейт". Този доклад, както и докладът на НСС и до момента са засекретени, но депутатите, които са имали достъп до двата доклада твърдяха пред медиите, че в тях има достатъчно данни за злоупотреби по програмата "Петрол срещу храни" от страна на близки до БСП фирми.

От наличните грами не става ясно дали "специалното питане" на Първанов от ноември 2005 е получило "специален отговор" за вътрешна употреба на партийните лидери и дали съществува някаква връзка с пронатовската и проамериканска ориентация на социалистите, включително по въпроса за американските бази.

---

Атака - руската политическа трибуна срещу базите

Първият американски посланик, който анализира "ксенофобската" и "антисемитска" платформа на Атака е Джеймс Пардю след като националистите влизат в парламента на изборите през 2005 г. В доклада от 12 юли 2005 [05SOFIA1239] е отбелязано, че според някои източници финансирането на Атака на финалния етап от предизборната кампания идва от Васил Божков - "Черепа" и от шефа на Овъргаз Сашо Дончев.

Присъствието на Атака в политическия живот оказва влияние и на преговорите за базите, които продължават през октомври 2005 г. след пауза от пет месеца около изборите. В грама от 17 октомври 2005 [05SOFIA1796] тогавашният шарже д'афер в американското посолство Левин отбелязва конфликтните точки и негативните обществени настроения експлоатирани от антиамериканската кампания на Атака, която призовава в парламента за референдум за базите. "Някои от нашите български контакти намекват, че руското посолство вероятно насърчава Атака и влияе на медийното отразяване на темата" - пише Левин.

Шумните съпартийци на Сидеров наблягат на антиамериканската реторика и поддържат тесни публични връзки с руското посолство, отбелязва и посланик Байърли в доклад посветен на националистическата партия от средата на декември 2005 [05SOFIA2025]. Партията поддържа близки връзки с руското посолство - пише буквално в изложението. Не случайно докладът е озаглавен: "Българската партия "Атака" става все по анти-американска". Твърдата линия на Атака "срещу българското присъствие в Ирак и американските бази оказва натиск над социалистите, чийто твърд електорат често споделя същите възгледи за външната политика" - анализира посланикът.

Макар че в парламента Атака предизвиква "много шум за нищо", повод за притеснение за американците е стабилният рейтинг на националистите, както и големият тираж на партийния им вестник, в който Сидеров се афишира на първа страница с руския посланик Анатолий Потапов под заглавието "Русия ще реагира за US базите".

Самите руски дипломати заявявали, че "Атака” е единствената българска политическа парламентарна сила, която работила за "нови взаимоотношения с Русия”. Въпросът с американските бази на българска територия е един от ключовите въпроси, от които се интересува руското правителство, става ясно от изявление на техния посланик Потапов.

Финансирането на тази партия и на печатния и орган повдига въпроси и подозрения, като спекулациите варират от връзки с организираната престъпност до кръгове близки до ДС и финансиране от чужбина - твърди Байърли.

Политиката на посолството е да не установява никакъв контакт с Атака и да не отговаря на провокациите, за да не усилва присъствието на националистическите тези в публичното говорене. В същото време американците ще се опитат да разсеят заблужденията и ще окуражават задаването на въпроси за финансовите източници на националистите - завършва грамата.

В самия край на 2005 г. [05SOFIA2123] Левин резюмира ситуацията като отново набляга на руската подкрепа за Атака и за негативното медийно отразяване на базите. Той припомня широката трибуна дадена на руския началник-щаб Балуевски, който казал в пресата: "Да не дава Господ да падне свалена ракета на АЕЦ Козлодуй", въпреки че в преговорите не става дума за американско ПРО. Именно Балуевски отворил и въпроса за таксата на базите, като заявил, че е "изумен" от това, че американците нямало да плащат за българските бази както била обичайната практика в света. Левин препоръчва по-интензивна медийна кампания за развенчаване на грешните митове и дава оценка, че както при предишните правителства на Костов и Сакскобургготски, правителството на Станишев няма да следва общественото мнение, а ще го води и в крайна сметка ще сключи договора за съвместните бази.

(Контра)Атака в пресата

В още няколко грами през 2006 г. Байърли отбелязва негативното медийно отразяване на идеята за американски бази у нас, което резонира с тезите на Сидеров: загуба на суверенитет, разполагане на ядрено оръжие и възможни атаки към трети страни от бази на българска територия. Към този момент американците вероятно не си дават сметка за масивното присъствие на бивши агенти на Държавна сигурност сред собствениците и редакторите на големите медии, което ще стане публично две години по-късно.

Все пак с наближаването на датата на подписване на договора за базите се появяват и положителни мнения, дори в партийния вестник на БСП "Дума". Отбелязана е и медийната подкрепа от "популярния софийски кмет Бойко Борисов".

В разговор с посланика на 15 март 2006 [06SOFIA394], премиерът Станишев за пръв път отваря дума за това, че Русия е много чувствителна по темата за базите и има специални притеснения за американското присъствие в североизточната част на България.

Руската чувствителност обаче не забавя напредъка на преговорите, които кулминират с постигането на споразумение по текста за Споразумение за Сътрудничество в Отбраната на 23 март, обявено ден по-късно и докладвано от Байърли във Вашингтон на 28 март [06SOFIA454].

Споразумението се придружава и с неписана клауза за стандартни отговори в медиите (talking points) от американска и българска страна, като синхронното медийно говорене трябва да допринесе за обръщане на общественото мнение по най-чувствителните въпроси.

Медийната тактика дава резултат още в началото на април въпреки, че "Атака продължава да бие барабана" - докладва Байърли в грама датирана от 4 април 2006. [06SOFIA482]

---

Тънка червена линия...

В грамата [06SOFIA454] са отбелязани най-важните въпроси за САЩ, по които преговарящият екип не е "отстъпил зад червената линия". Посланик Байърли дава следната интерпретация на текстовете:

IV. Използване на съоръженията и терените: Този член отбелязяа, че военни действия ще се предприемат "с консултации и разбиране за гледната точка на двете страни" Този член не задължава САЩ за предварителни консултации и не дава на българите право на вето върху действията на САЩ - анализира Байърли.

V. Разполагане на съоръжения за отбрана, снабдяване и техника: Българите са искали изрично да се спомене неразполагането на ядрени оръжия в текста на споразумението, но са се съгласили на размяна на писма за уреждане на въпроса в духа на споразумението НАТО-Русия.

IX. Придвижването на самолети, кораби и сухопътни превозни средства: Самолетите и корабите на САЩ не са задължени да плащат за ползване на правителствените и военните летища и пристанища.

X. Наказателната юрисдикция: България се съгласява да отстъпи от основното си право да упражнява юрисдикция върху членове на US силите, извършили престъпления, които не произлизат от официалните им задължения, но си запазва правото да поиска неприлагане на тази клауза в случаи от особено значение за правителството.

XXXII. Трудови взаимоотношения: българските работници в базите нямат право на стачка и договорите им могат да бъдат прекратявани съгласно военните правила на САЩ.

Текстът на споразумението на български може да бъде видян в сайта на в-к Сега.

Корупцията и организираната престъпност - "ахилесовата пета" на България

"Подкрепата на президента Първанов за договора за базите беше решаваща" - пише Байърли до вицепрезидента Дик Чейни в грама датирана от 25 април 2006 г., в която се набелязват точките за обсъждане по време на срещата между Чейни и Първанов, предвидена във Вилнюс на 4 май 2006 г.[06SOFIA579].

Българските официални лица, включително и Първанов трябва обаче да направят повече, за да разяснят на общественото мнение ползите от американското присъствие в страната, връща се посланикът към темата за медийното отразяване на американските бази.

Сред другите теми, които Байърли препоръчва на Чейни за разговора му с Първанов е натиска за резултати в борбата с корупцията и престъпността. Става ясно, че по-рано българският президент е поискал от САЩ подкрепа пред Брюксел за присъединяването на България към ЕС от 2007 г.

В българската преса този детайл беше представен като част от негласните договорености за американските бази. Дипломатическата грама обаче опровергава тезата, че САЩ са приели да лобират пред Брюксел да си затвори очите за корупцията и организираната престъпност в България.

По въпросите за корупцията и организираната престъпност няма никакви различия между ЕС и САЩ, натъртва Байърли и отбелязва опасността от предпазна клауза в областта "Правосъдие и вътрешен ред". Има надежда, че натискът от ЕС и новият "уважаван главен прокурор, протеже на Първанов" ще доведат до промяна на нещата, но Първанов трябва да разбере, че това е "ахилесовата пета на неговата страна".

След подписването на споразумението за базите те логично се появяват по-рядко в дипломатическите доклади от София, за сметка на темите около присъединяването, включващи организираната престъпност и корупцията.

---

ГЕРБ - нов импулс за военното сътрудничество

Новото правителство на ГЕРБ и по-специално министърът на отбраната Младенов са посрещнати ентусиазирано от американците. На Младенов се възлагат големи надежди да прочисти "правните, структурни и бюджетни проблеми оставени от предишното правителство".

В грама от 15 декември 2009 г [09SOFIA703] зам.-посланик Сатън докладва за разговора на Младенов със заместник-помощник държавния секретар за Европа и Евразия Памела Куанруд, в който той е предложил да се разгърне "недоизползвания ресурс" на съвместните бази, за да станат те "разпределител за тренировки на НАТО", с възможност там да се обучават OMLT-екипите (съвместни екипи от инструктори за афганистанската армия). Българският военен министър е описал също своите планове за нови мисии в Афганистан. Според тях, България ще увеличи корпуса си от 470 бойци в Кандахар, като изпрати поетапно още около 100 души допълнително през 2010 г. Младенов споделил, че е обсъдил идеята с Главнокомадващия на силите на НАТО в Европа (SACEUR) и със зам.-държавния секретар по отбраната Флорноа, които са отговорили позитивно. 

Друго предложение на Младенов е въпросите за военното сътрудничество да бъдат анализирани и обсъждани на годишни срещи на по-високо равнище, като това включва военната операция в Афганистан, съвместните бази, покупката на американски изтребители и сътрудничеството в ПРО. Става ясно, че Младенов си е дал като приоритет задълбочаването на партньорството между САЩ и България и е работил за разширяване на участието на сили в Афганистан и за ново, креативно използване на съвместните бази.

Тази грама за разговорите с Куанруд проведени на 11 декември 2009 е също така много интересен документ, за да се "хване пулса" на министри от ГЕРБ по други важни теми като отношенията с Русия и НАТО, енергийните договори, съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, регионалната политика на Западните Балкани и приемането на задържани от Гуантанамо. 

Новото правителство е признало, че България продължава да бъде под силен натиск да реализира руските енергийни проекти. Отношенията с Русия са определени като люшкащи се между "любов и омраза", а поведението на руските лидери като "поза, като че ли са Петър Велики, или Сталин". Специално е обърнато внимание на вътрешния министър Цветанов и голямото значение, което той отдава на многостранното сътрудничество със САЩ. Българите са изразили идеята, че американско обучение на определени български "топ" съдии би било много полезно за борбата с организираната престъпност.

---

Коментар на Биволъ

През последните дни е актуален скандалът предизвикан от лидера на Атака Волен Сидеров, който нападна публично посланика на САЩ Джеймс Уорлик. Така Сидеров се присъедини към Румен Петков и Георги Първанов - Гоце, които рязко атакуваха посланика и неговите коментари за българската действителност.

Формално Сидеров повдига въпроса за финансовите взаимоотношения между САЩ и България, като вероятно има предвид член IX от споразумението в САЩ, според който американските самолети и кораби нямат задължение да плащат за ползването на българските държавни пристанища и на летищата. Това обаче не означава, че те не го правят. Отговорът на МвНР до Сидеров гласи, че "съюзническите американски въоръжени сили заплащат и всички предоставени им и използвани от тях услуги"

Видно от грамите и Атака и САЩ са водили последователна политика през годините спрямо американските бази в България: САЩ за своите и натовските интереси, които включват и българските, а Атака - за руските. Прави впечатление, че днешната реторика на Сидеров съвпада точно с говоренето отпреди 5-6 г. за базите, т.е. има едно повторение на изводи, заключения и аргументи, които са твърде характерни за представители на руското правителство и армия.

Информацията в грамите обаче не дава основание да се поставят под общ знаменател изявленията на Румен Петков, Георги Първанов и Волен Сидеров против посланик Уорлик. Въпреки явните и неявни връзки на президента и бившия вътрешен министър с руските интереси, както Петков, така и Първанов са описани в грамите като твърди привърженици на американските бази. Няма логика причините им да критикуват американския посланик да съвпадат с мотивите на атакиста Сидеров.

Има основания да се подозира, че американците разполагат с информация за участието на БСП в схемата "Петрол срещу храни", която не е станала публично достояние. Питането на Първанов за такава вътрешна информация от ЦРУ е ясен индикатор за това. 

Неотдавна обаче посланик Уорлик намекна, че цялата информация за скандала "Петрол срещу храни" е на разположение на иракските власти. Ако касиерът на БСП Румен Петков и Първанов имат причини да се страхуват от файловете "Петролгейт", това е достатъчно, за да предизвика тяхната нервност.

Без съмнение огласяването на компрометиращи документи и източници на специалния доклад "Дюлфер", плод на усилията на работна група от 1500 специалисти ръководени от ЦРУ, би могло да бъде драматично за лидерите на БСП.

От друга страна разгорелият се скандал между Сидеров и Уорлик е с доста по-семпъл генезис и може да се разглежда в контекста на изострянето на отношенията между САЩ и Русия след новината за разполагане на елементи от американската ПРО в Румъния.

Възможно е раздвижването на Сидеров против Уорлик и избликът на антиамериканска реторика да са своеобразен руски отговор на напредъка в сътрудничеството за ПРО между САЩ и България, което е споменато от министър Младенов в грамата от срещата с Памела Куанруд.

Дали това е така, предстои да узнаем. Въпреки, че историята рядко се повтаря, рязката мобилизация на Атака и окупирането на медийното пространство с гротескни скандали твърде много напомня за действията на националистите, изповядващи православно-славянската доктрина и идеология, от периода преди сключването на договора за американските бази.

Как да не се изфука човек, като днес за пръв път средно-дневната посещаемост на сайта достигна 1000 уникални посещения на ден? :)

[caption id="attachment_22848" align="aligncenter" width="471" caption="patepis - 1000 уникални посещения на ден (средно-дневно)"][/caption] Та,... фукам се де :)

Още пътеписи от близки места:

1. Благодаря!

Пламен Асенов 

Като питам сега “Искате ли да видите Иван?”, знам, че мнозина ще ми отговорят – не, бе, вчера го видях. В тази страна всеки си има поне един собствен Иван, когото вижда постоянно.

Аз моя Иван – Тотев Иван, го виждам почти всеки ден, но въпреки това той е толкова голям скулптор и интересен човек, че винаги ме изненадва и никога не ми омръзва. Затова се каня да отида и да го видя пак във вторник, 17 май, някъде към 18.30 часа, в галерия L`Union на улица “Съборна” в Пловдив.

Ще има сигурно доста хора, освен това – малко вино-мино, хихи-михи, шушу-мушу и други стандартни за такива случаи процедури. По-важното обаче е, че, освен самия Иван, там ще могат да се видят 14 скулптури и 10 съвсем пресни акварела, които той представя.

Виждал съм ги още в процес на работа – струва си да се погледат, дори втренчено. В смисъл – не, че, ако ги гледате достатъчно втренчено, ще успеят да ви излекуват от дюстабан, плешивост или друго някакво неприятно телесно страдание, не. Това, на което са способни работите на Иван обаче, е доста по-необикновено – способни са да отворят в човека представата за такива духовни пространства, които не срещаме постоянно, дори когато ги търсим настойчиво.

Как го прави само с две ръце, малко восък, гипс и хеви-метъл, той си знае. Ние, останалите, можем единствено да подозираме, че всъщност цялата работа е в главата.

Жанр: научнофантастичен трилър

Участват: Брадли Купър, Аби Корниш, Робърт де Ниро

Режисьор: Нийл Бъргър

Оценка: 10/10

Официален сайт: http://www.iamrogue.com/limitless

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1219289/

Трейлър:

 

Както обикновено, бих казал, че филмът е добър и е най-добре да влезете в киносалона и да го изгледате, без да товарите предварително съзнанието си с трейлъри, ревюта и т. н. Още повече, че заради осакатения превод на заглавието, без малко да помисля филма за поредната екшън-тъпня и да го поставя в категория „ще го гледам, ама друг път“. Но ако много държите да четете ревюто предварително…

Първо, забравете за Селеногин и Гинко Прим… Запознайте се с NZT-48: експериментално хапче, което позволява да използвате мозъка си на 100%. Правите уникални асоциации, обработвате огромно количество информация, всички спомени са ви налични, не ви е нужно време да премисляте, да си спомняте или да реагирате – всичко това става мигновено.

Сега си представете изпадналия писател Еди Мора (Брадли Купър), който е в тотален „мозъчен запек“, крайните му срокове наближават, гаджето го изоставя и на всичкото отгоре сериозно закъснява с наема…

Може ли хапчето да обърне живота му? Ще ви издам, че се оправя с крайния срок за книгата си…

Филмът ми хареса поради няколко причини: лесно се разбира, не те обърква, не те задълбава на 6 трансцендентни нива като „Генезис“ (с думата „трансцендентни“ поздравявам всички, на които им се търси нещо в Google тази вечер), нo пък запазва същата динамика.

Харесва ми как е представен ефектът на действието на хапчето – точно така се чувствах и аз, когато бях нагъбен в Холандия (макар че сложните математически уравнения си изглеждат пак толкова сложни)… За уникалните сцени с т. нар. „трипове“ има разработен специален алгоритъм, който обаче ще ви е интересен, само ако се интересувате от подобни неща и то след като гледате филма. Актьорската игра е изключително добре премерена, така че нито да ви се набива в очите, нито да ви дразни. Браво на Нийл Бъргър – след „Илюзионистът“ това е вторият негов филм, който ме впечатлява положително.

Другото, което много ми допада е как са представена разликата между нормалното мислене и мисленето под въздействието на хапчето, както и какво се случва, след като въздействието му премине. В тази връзка, любимите ми моменти са досещането за готварската печка, сцената с момиченцето и кънките на пързалката, както и финала с кръвта (макар че много хора изобщо не са очаровани от финала на филма)… Но за да разберете за какво говоря, трябва да го гледате…

Още нещо – един оригинален сайт-реклама на филма: http://theclearpill.com/

Нещо, за което съжалявам – че не съм прочел едноименната книга.

Филмът не е подходящ за лица под 12 години. От мен филмът си получава максималната оценка 10, но за доста хора това е от „пълна боза“ до „един не чак толкова лош филм“. Ако искате, вижте и още мнения (spoiler alert):

• Frozzen
• cinemascrotum
• Krumcho
• Entertainment Bloggly
• Saywrong

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 10.01.2011 -- Генезис (Inception) (3)
• 06.04.2011 -- Love.NET (10)
• 06.01.2010 -- Шерлок Холмс (8)
• 23.01.2009 -- 33 детски анимационни филмчета от доброто старо време (78)
• 15.07.2006 -- 3D кино (6)
• 28.03.2011 -- „Речта на краля“ – най-добър филм за 2010 г. според „Оскарите“ (5)
• 01.06.2010 -- Сексът и градът 2 (16)
• 25.01.2008 -- "Как се запознах с майка ви" (How I Met Your Mother) (7)
• 06.05.2007 -- Три филмчета за пътуване във времето (3)
• 17.07.2006 -- Шифърът на Леонардо (и подобни загадки) (2)
• 04.05.2011 -- Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня (0)
• 28.01.2011 -- Посетителите на блога: Кой с какъв дисплей е? (2)
• 12.12.2010 -- 10 интересни коледни традиции от цял свят (3)
• 13.04.2010 -- Един незабравим уикенд в Единбург (6)
• 27.03.2010 -- One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена :) (8)
• 21.02.2010 -- Аватар (25)
• 13.04.2007 -- Затвориха и кино "Роял" (2)

Хром екстенжъна за скриване на Николета, Валери и Бербатов получи невероятно медийно отразяване. Мерси на Al-x4o, че ми се обади за моите 15 минути “спортна” слава, иначе като нищо щях да изтърва.