Из Карибско (Караибско) море (2): Аруба, Пуерто Рико, Вирджински острови, Сейнт Китс и Невис, Кайкос

Продължаваме из островите на Карибско море. С Мария вече бяхме в Барбадос, Санта Лучия и Гренада, а днес ще продължим към Пуерто Рико и невъзможния за произнасяне Сейнт Китс от държавата Сейнт Китс и Невис. Приятно четене:

Из Карибско (Караибско) море

част втора:

Аруба, Пуерто Рико, Вирджински острови, Сейнт Китс и Невис, Кайкос

Тринадесет месеца, 8 дни и 6 часа по – късно отплавам отново из Карибите. Този път "Черната перла" е малко по – голяма и помпозна, но ще ме заведе до Пуерто Рико. Един месец по – рано стана земетресението на Хаити и промениха маршрута – вместо Доминиканската/отново/, ни се падна бонус – Пуерто Рико. Вече съм старо куче, но това не ме спря да вдигна скандал на летището в Детройт, където ни свалиха багажа от самолета, независимо, че бяхме го чекирали до Форт Лодърдейл. Помнете – на всяко влизане в Щатите багажът се сваля и се преминава през митническа проверка. Ама кой да се поинтересува предварително. . . [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="На пристанището на Сейнт Томас – Вирджински острови"][/caption]

Във Форт Лодърдейл освен безкрайните плажове и поизмръзналите портокалови дръвчета/температурите бяха паднали до +4 гр. седмица преди да пристигнем/ни посрещнаха тълпите туристи и задължителното мохито. Не, не, никак не е лошо в началото на януари да се опнеш на басейнче по потник в два през нощта. [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Парламентът на Аруба"][/caption]

За пътуването с "Черните перли" ще ви занимавам допълнително, а и това не е важно. По – важното е да стигна най-накрая до свестен карибски плаж.

Първа спирка – Аруба.

Естествено си знам пътя – вляво от пристанището по брега се стига до едно холандско кафене, в което предлагат палачинки, сервитьорът е чех с прекрасни спомени от ракията на Златните. Той ни упътва към най-близкия плаж. Джапайки по брега след около 10 – минутно ходене с изваден фотоапарат, достигаме до поредна кръчма с хотел на самия плаж. Наоколо – бледолики холандци играят плажен волейбол, а друга бледолика група нагъва бири. Там чадър, маса, двоен шезлонг за цял ден и два коктейла ни излязоха общо 9 долара. Присядаме, тоест полягваме доволно и в този момент един мъж, очевидно набор се приближава усмихнат и моли за цигара. Даваме и получаваме малък кен бира. Питаме – Искаш ли още 1 цигара? Смях, въпроси – кой откъде е. Оказва се дървосекач от канадската тайга. В

Барбадос

ще водя компанията на шопска салата. Хващаме първото такси от порта и запрашваме по крайбрежното шосе, работя по спомени, името на заведението съм запомнила като "Кен лий" по онази злощастна песен в Тубата, с която се прочухме. След като се запознаваме вече с двете българки – собственички, се оказва, че са го нарекли Кан Ей – древно заведение на Златни пясъци. Усмивки, разнежваща носталгия, диск с братя Аргирови. . . [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Плажът на Сейнт Китс,отсреща е островът-близнак Нeвис"][/caption]

Сейнт Китс ми е фаворитът.

Не бях обърнала внимание какво има зад стените на стария град. Този път упорито съм тръгнала на лов за плажове, стига с тая култура, целта е подсказана – Кокошел бийч. – Здрасти! Ще ни закараш ли до Кокошел бийч, каквото и да значи това? – На вашите услуги, мадам, веднага, и ще дойда да ви взема когато кажете! – Само да ме изчакаш малко да отида до интернета. . . – Ама вие знаете ли го? ? – Разбира се, онази зелена дървена къща вдясно на катедралата. Така стават приятелствата – следват широки усмивки, потупване по рамената, перфектен сървиз. [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Остров Сейнт Китс"][/caption]

Попадаме на плаж, който не може да бъде описан с думи. Красота, мир, блаженство, екзотика са недостатъчни. Има си всички атрибути – и предлагащите масажи със сок от алое, и реге – самодейците с касетофон под ръка и колекция дискове – самиздат, и капанчето с пица, бъргъри и жива музика. Когато плажът се понапълни, ние се поизнесохме. Да не пречим на хората. [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Остров Сейнт Китс"][/caption]

Тук му е мястото да разкажа за хотелите, които в момента се изграждат. Приличат на барокови имения, най-много триетажни, сред паркове с пищни градини. И прокопават тунел през острова, за да свържат океана с Карибско море. Не знам резултата от екологичната оценка на проекта, но е внушително красиво, дори и на този ранен етап.

Кайкос? Гранд Кайкос?

За последен път вмъквам думичката "плаж", но тук е необходима, защото това е единствената държавна граница, през която преминаваш моментално към шезлонгите, очакващи те на плажа, осеян с корали. Та. . . с културата дотук! Пясък, палми, коктейли, усмихнати карибци и аз, нали помните, с 3 кърпи за глава и обица на дясното ухо! [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Гранд Тюрк"][/caption]

Културата и историята я оставихме за

Пуерто Рико – малката Испания

Пристигаме в

Сан Хуан

рано сутринта, в 8 ч. е твърде рано за тукашния стандарт, но винаги предпочитам да избягвам хората, особено като разглеждам улиците на един град. [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Сан Хуан, Пуерто Рико"][/caption]

Калдъръмени, заспали улички на Стария град, виещи се стръмно нагоре към цитаделата, полуотворени кафенета, дъх на жасмин от дворовете и картинни галерии. Пак съм с карта и пак не си гледам в краката, дочувайки глас – Нали ще дойдете след малко в галерията да разгледате картините ми? На пръв поглед е амбулантен търговец, но без сергия. Скенирам го като местния особняк и отминавам с крива усмивка. Църкви, улички, леко синеещ паваж, католическа болница, Сенат, време е да обиколим малко и Новия град. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] – Знаех, че ще се върнете! Заповядайте вътре! [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Крепостта в Сан Хуан"][/caption]

Влизаме в огромна частна галерия – магазин. Домакинът ни се оказва професор по рисуване в местния университет. Радваме се взаимно като току – що намерили се братовчеди – той ни показва картините си, ние му разказваме за стария Пловдив и Рилския манастир. Разделяме се като първи приятели. . . [caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Новият Сан Хуан"][/caption]

За новия град – ако сте били в Маями, значи сте били и в новия Сан Хуан. Небостъргачи, вериги за бързо хранене, джипове и молове. Карибите са вълнуваща и вкусна смес, с изтънчени подправки, дразнещи противоречия, щастливи по своему хора и вечно слънце. Там видях и хеликоптер върху яхтата, и излитането на хидроплан, и отчайваща мизерия. Шарено и слънчево, огласено от музиката на Боб Марли. А залезите! Ах, залезите! :) Автор: Мария Найденова Снимки: авторът Други разкази свързани със [geo_mashup_category_name map_cat="1181"] – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Из Карибско (Караибско) море (1): Барбадос, Санта Лучия, Антигуа, Доминиканската република, Тортола, Каймани, холандските Антили (Аруба, Бонере и Кюрасао), Сейнт Китс и Невис, Гренада
2. Пулао Лангкави в Андаманско море (Андамански острови)
3. Пуерто Баньос на Коста дел Сол
4. Море на Халкидики / Ханиоти/ – красота , спокойствие и защо избягахме от нашето море ?
5. На море за ден (плаж Мандрас в Гърция,февруари)
6. Хавайски прелести (2): Вулкани, острови и продавачки
7. Мадагаскар и неговите острови
8. Йонийските острови (2)
9. Халкидики – пролетно море в Гърция
10. На море в Ситония, Халкидики – релакс до дупка
11. На море по Коледа(4): Най-високият жилищен блок в света (Австралия)
12. На море по Коледа(5): Нощният Златен бряг

Прочети цялата новина

Свързани новини: