Тежката задача на хейтъра като мен е с лъжичка катран да разваля кацата с мед.

Пуснаха магистрала и пак не съм доволен.

Сигурно в България е единствената магистрала в света с дължина 20 километра.

Един лот на „Тракия“ е по-дълъг от цялата „Люлин.“ Та в този смисъл имам против израза „построих ви цяла магистрала“

Ако Джомолунгма беше висок около 20 метра, можеше да седи зад нашия блок и всеки ден да го качвам по веднъж за тонус.

И да се мъчат балъците в Хималаите.

Иначе, смятам да изтествам магистралата през следващите дни, въпреки че не ми е по път и да докладвам какво-що.

„По време на днешния митинг ( в Батак- бел. авт.) Сидеров, който досега подкрепяше напълно правителството, заяви:“Управляващите от ГЕРБ са национални предатели, тъй като не подкрепиха предложението 17 май да бъде обявен за Ден на националния геноцид срещу българския народ. Присъствието в Батак на вицепремиера, министри и депутати е лицемерно. Пловдивският митрополит е митрополит на [...]

"От всички лъжи най-пагубната е онази, с която човек мами себе си. Никой грозник не е прокопсал от възхищението си пред огледалото.  Още по-страшно е,когато един народ се е надвесил над пресъхващия си демографски кладенец и се ...

“Векът и нацията” е част от един сборник, който в момента препрочитам. Всъщност аз го правя постоянно, мога да кажа, че това е книгата, която нося винаги със/в себе си – когато пътувам, когато съм извън дома си – навсякъде. “Завръщането на Пророка” от Джубран Халил Джубран съдържа в себе си текстове, които звучат актуално и днес, макар написани в началото на XX век. Когато ми е тъжно и ме тормозят хиляди въпроси, чета Джубран, защото намирам мъдрост, нужна ми в подобни моменти. П

Преводът е на Мая Ценова.

 

В подножието на Ливанските планини, край поточе, избликнало между скалите като сребърни нишки, седеше пастирка, наобиколена от стадо измършавели овце, които пасяха изсъхналата трева сред свежо зелените тръни – една девойка, която гледаше към далечния хоризонт, сякаш четеше вестите за бъдното върху страниците на въздуха, а сълзите украсяваха очите й както росата – цветовете на нарциса, и горестта бе разтворила устните й, като че искаше да похити сърцето й с една единствена въздишка.

Щом дойде вечерта и хълмовете взеха да се загръщат в наметалото на мрака, неочаквано пред девойката се изправи старец с бяла коса, разпиляна по раменете и гърдите му; в дясната си ръка той носеше блестящ сърп и изрече с глас, напомнящ прибоя на вълните:

- Мир на теб, Сирия*!

Девойката стана изплашена и отвърна с глас, пресекващ от страх и примесен с тъга:

- Какво искаш от мен сега, о, Век?

Посочи към овцете си и добави:

- Това остана от стадото, което изпълваше долините. Ето какво ми остави ти с твоята алчност, нима си дошъл да вземеш и него?

Това са полята – безплодни, след като ти ги изпотъпка, а преди това в тях избуяваха жита. Моите овце пасяха билки и даваха обилно и сладко мляко, а ето ги сега измършавели, глозгат тръните и корените на дърветата, за да не умрат от глад.

Побой се от Бога, о, век, и си върви; споменът за твоята тирания ме накара да презра живота, а жестокостта на твоя сърп ме накара да пожелая смъртта.

Остави ме самотна да преглъщам сълзите си като питие, да вдишвам горестта си като зефир; върви на запад, о, век, където хората празнуват сватбата на живота, и ме остави да плача по погребенията, причинени от теб.

Старецът я погледна бащински, а диплите на дрехата му скриха сърпа и той рече:

- Взех от теб, Сирия, само част от онова, което ти дадох, и никога не съм бил крадец – аз съм длъжник, който връща дължимото, който почтено се издължава. Знай, че и твоите сестри – нациите имат право да се насладят на славата, която беше твоя робиня, и да облекат дрехата, която принадлежеше на теб. Аз и справедливостта сме две лица на една същност и единствено достойно за мен е да даря сестрите ти с това, с което дарих теб; мога само да ви изравня в любовта си, защото любовта се дели само поравно. Ти, Сирия, приличаш на твоите съседки – Египет, Персия, Гърция – всяка от тях има стадо, подобно на твоето, и ливади досущ като твоите. Онова, което ти, Сирия, наричаш падение, аз наричам необходим сън, след който следва действие и труд; цветето се връща към живота само чрез смъртта, любовта свата велика само след разлъка.

Старецът се приближи към девойката и протегна ръка:

- Стисни ръката ми, дъще на пророците.

Тя пое ръката му, гледайки го през сълзи:

- Сбогом, Век, сбогом!

- Довиждане, Сирия, довиждане.

И старецът изчезна, както изчезва светкавицата, а девойката събра овцете и си тръгна, повтаряйки:

- Мигар ще има такава среща, мигар ще има?

 

Ако вече сте си задали този въпрос, няма смисъл да обикаляте глупави сайтове и приложения във Facebook, които ви искат да правите преводи, да изпращате СМС или да си пълните компютъра със зловредни програмки…
Само с няколко клика от тук напълно безплатно можете да видите как ще изглеждате. Като бонус, ще получите снимка като бебе, тийнейджър, представител на всяка от расите, от другия пол, картини, рисувани от известни художници или пък в манга-стил… Забавлявайте се:

http://morph.cs.st-andrews.ac.uk/Transformer/index.html

Съвет: колкото по-паспортен тип е снимката, толкова по-добре става. Точното отбелязване на очи и устни също е много важно!

Ето какво се получи при нас:

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 11.11.2010 -- Издаване на задграничен паспорт на бебе (19)
• 09.01.2010 -- Триизмерен портрет от паспортна снимка (3)
• 15.04.2011 -- Публикация, която няма нищо общо с кисело мляко (9)
• 11.04.2011 -- Clark Richard – „Red Robin“ (3)
• 06.04.2011 -- Love.NET (10)
• 22.02.2011 -- Случка в самолета (4)
• 07.01.2011 -- Как да изберем годежен пръстен с диамант (10)
• 01.02.2010 -- Little Chopper 2010 (5)
• 18.01.2010 -- Понякога… (4)
• 25.01.2008 -- "Как се запознах с майка ви" (How I Met Your Mother) (7)
• 12.05.2011 -- Super Mario Bros. Crossover (1)
• 12.05.2011 -- Три от най-забавните инструктажи за безопасност преди полет (3)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (6)
• 12.04.2011 -- Един реален вторник… (9)
• 19.03.2011 -- Седалката на Вики – Kiddy Infinity Pro Design Edition (6)
• 06.03.2011 -- Зимна разходка до пещера „Съевата дупка“ (0)
• 11.02.2011 -- Детски столчета за автомобил: сравнителен тест на над 120 модела! (30)
• 05.02.2011 -- Search Terms V (7)
• 04.01.2011 -- Частично слънчево затъмнение (1)
• 09.12.2010 -- „Ръката на надеждата“ (15)

Центърът за източни езици и култури

при СУ „Св. Климент Охридски”

и

Посолството на Държавата Палестина в София

 

Ви канят на

 

Дискусия на тема:

 

„ПАЛЕСТИНСКО-ИЗРАЕЛСКИЯТ КОНФЛИКТ –

НАКЪДЕ?” (Facebook събитие)

 

С участието на:

Н. Пр. д-р Ахмад Ал Мадбух, Посланик на държавата Палестина, Представител на Министерството на външните работи на Република България, Н. Пр. г-н Ахмед Буташ, посланик на Алжир, проф. дин Андрей Пантев, проф. дфн Александър Федотов, проф. дин Йордан Пеев, г-н Славчо Велков, експерт, преподавател в СУ, и др.

Дискусията ще се проведе на 20 май 2011 от 10 часа в Зала № 1 на Ректората на СУ

 

Аз съм голям фен на Nike+. Купих си iPod специално за да си засичам колко бягам. Като електронна игра е, само че спортуваш за да правиш „ход“. Днес за първи път от повече от година сайта на Nike+ е повреден за повече от 2-3 часа. Не видях официално изявление от Nike някъде.

Замисляли ли сте се да си купите апартамент в слънчев Петрич? Ако не сте, следната графика може да ви накара да се замислите. Оригиналът е тук, ние само добавихме Петрич защото предпочитаме да пишем за възможности, а не за заплахи.

 

  Абе, да ви кажа честно, Община Варна напоследък много се старае да ми се хареса (а който ме познава знае, че това е трудно). Дали ще награждава наистина талантливи деца на общински конкурс по литература /:)/, дали ще осигурява хубави условия за провеждане на детски велокрос в Морската градина или ще е партньор на благотворителен детски празник, част още от празненствата по случай Празника на детската книга - 2ри април, но... Стараят се хората, не може да им се отрече. Дали защото идват местни избори или защото са прозряли някои житейски истини за това колко е важно да има умни събития за деца, но напоследък се стараят и това ми харесва. 

  Та, събитието тази събота беше разкошно! Обединени в едно благотворителен базар на книжки за децата от домовете, награждаване на конкурс за написване на приказка, конкурс за рисунка, куклен театър, танци и... Ние първо си оставихме книжките, които бяхме донесли, а после децата си избраха и купихме за нас от другите оставени. 

   

 

 

    После се метнахме вътре в голямата и просторна зала, пълна с маси, примамливо отрупани с пастели, моливи и големи картони. Децата се настаниха на предна позиция и зачакахме появата на любимия Бате Ицо.

 

 

  Той беше страхотен, разказа за събитието, за спонсорите, за книжките и конкурсите. После с приятелите си от Клуб за детско творчество 'Щурче' изиграха за децата няколко чудни, интерактивно-куклени приказки, заедно с истории за авторите им. А децата!... Всички те - а бяха поне 60, повярвайте ми - зяпаха с блеснали очички и дори бяха забравили за моливи и боички. След това всички се отдадоха на рисуване, мазане, наливане с вода, развихряне на творческия напор и по пода, беснеене из залата за по-малките и стръвно довършване на детайли за по-големите и очевидно амбициозните. Моите ли? Те правеха от всичко по малко, да не ми е скучно.

   

 

 

 

   После имаше танци-манци, песнички чудесни и след като всички станаха бесни, журито се произнесе за красотите, като това, разбира се, си беше тяхно мнение и за тяхна сметка:)) Надявам се всяко дете да е знаело, че неговата рисунка е най-хубава и най-важното - негова:)

  Истината е, че за всички имаше грамоти и подаръци, особено разточителни поощрителни награди и торбички от почти всички спонсори. Криса Коконата взе поощрителна награда за красивата си рисунка, а Мага Пушилката взе една "Някое дете да е останало без подарък?", благодаря!

  

 

 

  Въобще беше чудесно прекаран съботен предиобед. А ако можеше да е и на открито, ехее... Браво на всички замесени (няма да ги изброявам, има ги тук), благодаря и продължавайте все така! Децата ни го заслужават, а?

 

 

Деветдесет и седем зелени човечета са наредени на стената… става въпрос за нашите “климатични учени” - онези, които съставляват научния консенсус свързан с човешкото влияние върху климата. Дори и в този блог (виж коментарите) има хора, които не ги приемат на серизно, въпреки че от години пишем за това. Много сме впечатлени от техния нов рап хит. Както виждате те са бесни.

А вие?

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали затова, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност“. Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е [...]

„Like shooting fish in a barrel.“

Из блогът на Майа Маркова:

На 25. май, сряда, ще участвам в публичен дебат „Еволюция срещу сътворение“ в театъра на НБУ от 8 ч. вечерта. Организатори са Асоциация „Сапиенс“, клуб „Психолог“ към НБУ и „Студентски живот“. Аз, разбира се, ще бъда за еволюцията, а за сътворението ще бъде проф. Дечко Свиленов. Който иска, да заповяда! … Read More

Имам силно негативно мнение по отношение на креационизма и крайното противопоставяне на религия на наука. По принцип трудно понасям догматичното отношение, че социални, морални и научни въпроси да бъдат предавани за тълкуване в ръцете на хора, които често нямат сериозни образование или разбиране по тези теми.
Липсата на гъвкост и адекватност на християнството (пък и не само), е една от основните причини да се получава този краен сблъсък на мнения.

Идеята, че има само две гледни точки: еволюция или креационизъм, демонстрират колко догматично и ограничено е религиозното мислене на много хора.
Има ли значение дали богът е първата искра, която е задвижила еволюцията? Еволюцията само по себе си е чудо, светът е чудо и това, че можем да го разберем чрез наука или да го обясним не отнема чудото, просто ни прави по-мъдри и ни дава възможност да осъзнаем, че не сме сами на тази планета, че нашите действия имат последствие. Поне аз го виждам по този начин

Омръзнало ми е глупави, ограничени, тесногръди хора, които мразят света, мразят хората, мразят критичността да бъдат третирани с респект, когато те не проявяват това към околните. Толеранс на нетолерантните не трябва да има, но също така не трябва да бъдат биват оставяни намира, защото така биват оставяни да сеят глупостта и невежеството си.

Имам намерение да ида на този диспут, защото ми е много интересно какви ще са аргументите и как ще се аргументира, че е ок да се вярва, че висшата сила е садистично божество, но не и да се вярва, че едно божество, което би дало тласъка на еволюцията, без да има изисквания или манипулации, а просто в името на живота, да е нещо лошо?
Дали защото много хора биха могли да вярват в едно зло, садистично, отмъстително божество, но не и в същество толкова сложно и мащабно, разполагащо с толкова повече знания, че да може да даде първоначалния тласък?
Не бих се изненадала.

П.П. Как точно ще има дебат, при положение, че „дебат“ импликира „аргументи“ или „логика“, а религията залага на сляпата, безпричинна вяра посветена на моркова и пръчката?

Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли, култура уж Tagged: 25.05.2011, Дечко Свиленов, Майа Маркова, НБУ, абсурди, дебат, еволюция, креационизъм, религия, християнство

Мая Ценова

„Палестинци нападат Израел през три граници”?

Да сте чували нашенската поговорка „От болната глава на здравата”? Откога окупираните и превърнати в бежанци хора са нападатели на окупаторите си? Или каруцата на уважавания в. „Труд” тегли коня?

Странните мисли се пораждат от вчерашната публикация на „Труд”- без посочен автор! Публикацията разглежда събития в пет страни, но с един единствен източник: столицата на окупацията – Тел Авив. Обаче дори и при такъв източник в материала става дума само за протести в деня на 63-годишнината от 15 май 1948 – датата, когато се основава Държавата Израел – по силата на половината от резолюция 181 на ООН, но не се изпълнява втората половина от същата резолюция и не се създава Държавата Палестина. Само че в заглавието на „Труд” протестите са изведени като „нападение”. Това ли е представата на „най-четения български вестник” за професионална добросъвестност?

 

И нещо от блога: тъкмо се чудехме защо няма нищо по медиите за Накба, за правата на бежанците, за протеста на 15 май в центъра на София, в подкрепа на правото на завръщане на палестинците в техните земи, и ето, че виждаме какво се пуска. Дори е без автор.

 

Румъния има осем пъти по-малък икономически растеж от България, алармира в изявление заместник-председателят на румънския Сенат Дан Войкулеску. По нарастване на БВП според сезонно коригираните данни, който е най-важният показател на икономическото развитие, Румъния е на предпредпоследно място в Европа, отбелязва Дан Войкулеску, който е почетен председател на опозиционната Консервативна партия. Според публикуваните от Евростат [...]

И тъй като сме на вълна за края на учебната година, публикуваме малко картинки по темата:)
Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.

Вижте още занимания, свързани с изучаването на буквите:

Продукти за 4 порции:
1 пакет бутертесто
300г сирене
4 яйца
1с.л. сусам
2 домата
2 краставички
2 топчета Моцарела
няколко листа пресен босилек

Приготвяне:
Тестото се разстила на кухненски плот. Доразточва се с точилка. В купа се натрошава сирене. Добавят се 3 яйца и белтъкът от 4- тото яйце. Тестото се реже на 16 еднакви квадрата. В средата на всеки се слага от плънката. Половината от квадратите се прегъват на триъгълници, а останалите се завиват на пури. Баничките се мажат със жълтък. Поръсват се със сусам. Пекат се в умерена фурна. Зеленчуците се почистват, измиват и режат на колела. Топчетата Моцарела се режат на кръгове. Вземат се плоски чинии. Слагат се по една печена баничка от всеки вид. До тях се аранжират краставици, домати и моцарела. Доматите и моцарелата се поръсват със ситно нарязан босилек. Вкусно предястие или приятна закуска, изборът е ваш!

От началото на м. май реших, че е време да си намеря нова работа. И започнах да търся. Общо взето, едно и също се повтаряше – стандартни компании, предлагащи стандартни обяви за работа. И така, първата седмица на май пуснах CV-та на 6-7 места с надеждата, че от 1-2 поне ще ми се обадят, както [...]

Една лесна и много практична рецепта за деца, които обожават да хрускат непрестанно солетки.

Хубавото е, че освен на пръчици могат да се оформят и други фигурки като котета, облачета и всякакви други причудливи „неща, същества или предмети” както казва Лиско от едноименната детска книжка…. Рецептата е на Даниела ( В кухнята на моето семейство)…вижте рецептата за детските солети

Вижте още:

За всички, които искаха картичка от Равена – ето.

Това майско време нещо ме избива на тропици. Днес ще започнем с дневниците на Емилия за последното ѝ пътуване в Куба. Снимките са нейни и т.к. тя ми предостави правото да подбера снимките за разказа –вярвайте ми, едвам го направих: такъв избор от пейзажи, усмивки и цветове, че ... наистина се затрудних. Искрено се надявам изборът ми да ви допадне както на вас, така и на автора. А сега: Приятно четене:

Куба – островът на радостта, музиката и бедността

част първа

Хавана и наоколо

Маршрут: havana, las terrasas, soroa, veñales, cueva del indios, la palma, cayo jutias, cayo levisa, bahia honda, cabañas,, playas del este, matanzas, varadero, cayos punta arenas, cardeñas, jovellanos, jaguey, la aguada, cienfuegos, trinidad, montañas guamuhaya, sancti spiritos, santa clara, cayo coco, cayo guilermo, cayo romano, cayo santa maria, playa jibacoa, playa coral

• Времетраене: 15 дни
• Цена: 3 персони: 3300€
• Самолетни билети: 2000€ (включeна застраховка за канселиране и медицинска застраховка. Втората е задължителна)
• Визи (туристическа карта) – 22€на човек (вади се предварително)
• Изходни такси: около 17€ на човек
• Kaca партикуларес (guest hauses – къщи за преспиване на местното население) – около 25€ тройна стая
• Хотел Варадеро (всичко включено) – 70€ на нощ, тройна стая
• Кола под наем: 65€ на ден
• Таксита, сувенири, други разходи....
• Ваксини: няма задължителни.

Започвам разказа си за едно от най прекрасните си пътувания със пълно задоволство и с увереност че тази страна трябва да бъде описана по някав начин, за да достигне до сърцата на всички мои читатели. За тези, които сте чели моите дневници ще кажа: този път няма да вмъквам исторически данни за всеки град, обекти и т. Н. По простата причина че времето на един живот не би ми стигнало. Защото това е страната коятобуквално бъка от културно наследство и история, извира от всеки град, забутано селце или уличка... Един ден преди 3 години си купих поредното туристическо списание (които купувам с тонове, както знаете живота ми е едно голямо пътешествие и изцяло сам оттдадена на тази си обсебеност) вътре като подарък имаше двд за Куба. Пускаме го и разкриваме една дестинация, която само от филма ни грабва. От първите минути в които течеше филма се влюбвам в Хавана!

Минават годините и

Куба винаги е в списъка ми за пътуване.

В продължение на 3 години дебна за евтини билети. Единственото което ми излиза са от 1000 – 1100€ на човек. Пълно безумие. В интерес на истината ще кажа че от Испания може да намерите в мъртъв сезон пакети по около 700€ на човек. Но аз никога не бих отишла никъде по света организирано. Освен това пакета е за 1 седмица. А аз изчислявам, че ми трябват поне 2, за да мога поне най- важното да видя... Един ден откривам

билети на Aерофлот, през Mосква

и веднага ги купувам. Пътуването е зле, удължава се с цели 5 часа, в които летим до Mосква и от там наново, но за мен и предполагам за всеки човек на този свят, които си изкарва парите със много труд, всяко евро е ценно и жертвата си заслужава напълно. Аз съм летяла много пъти с Aерофлот. Запомнете че са най – евтините линии за азия. Перфектни са, но имат един недостатък: сменят ви полетите по няколко пъти (а винаги купувам около година по- рано). Този път имах 8 смени!! Като 2, беха с по цели дни.. Организирането ставаше трудно, защото при всяка промяна преправях некоя друга резервация, но това са най – елементарни проблеми, които възникват в едно самостоятелно пътешествие. Както и да е. При последната промяна, която ми направи Aерофлот имах една нощ на летището на шереметиево, не ден, както беше в началото, поради което реших че е излишно да дам куп пари за визи, хотел и т.н. В Mосква, за да прекараме нощта... И решихме да преспим на летището.

Не зная някой летял ли е от там, но ще ви кажа че от преди 2 години когато за последен път минах от там беше в ремонт. А е най- отвратителното летище през което сам минавала. В смисъл представляваше дълъг коридор, затрупан от двете страни с магазини и на целият терминал имаше само 5 седалки, но е толкова тясно че няма и къде да седнеш на земята, камо ли да легнеш. И има стъклени помещения със седалки, но това са самите врати и в тях те пускат преди качване. Естествено този факт ме измъчи, понеже просто нямах идея как и къде ще преспим. Подготвих се подобаващо (че последният път когато преспивах на земята в летището на крайстчърч в нова зеландия, неподготвена, едва се отървахме от пневмония). Та взех изолиращи гумени килимчета, спални чували, които там трябваше да изхвърля, за да не носим през цялото пътуване с нас. (бяха си 2 големи сака). Но просто не можех да тръгна без това, само спомена за адският студ в нова зеландия ме убиваше. Излетяхме около обяд от Mадрид. В 6 часа бяхме в Mосква и слизайки открих, че от летището, което аз познавах нямаше и спомен. Всичко беше ново, тотално нови терминали, огромни, седалки, магазини – минимум и като капак: между двата терминала в които ние правехме връзка (е и d) имаше специално място за преспиване, с парно и мокет, където бяха налягали пътници като нас. Не можете да си представите радостта ми. Веднага разпънахме бивака, извадих пътеводителите и всичката информация събирана за пътешествието и се зачетох. Бях много изморена, последните дни работих усилено, задачи и т. Н. И заспах още около 8 с маска и тампони в ушите. Ако ви кажа че това е най- хубавото ми наспиване от месеци незная ще повярвате ли? Толкова добре ми дойде тази почивка преди пътуване и успокоение на нервите. Събудих се към 9 часа, Габи (мъжа ми) беше донесъл кафе. Онова убийствено скъпото по 6€, което продават там, хахахахаха.. Но не се възпротивих, защото всичко друго си имахме, но кафе не можех да пренеса в самолета. Знаете за течностите как е..

И за да уточня нещо: не че не можем да си го купим, но аз се разболявам ако трябва да платя нещо скъпо, когато то не е пътуване! Изобщо не се интересувам от нищо друго в този живот! Харча за пътуване с най-голяма радост и без спир, но за всичко друго определено сам скръндза – хахахахаха защо ли, ще ви кажа, защото аз всичко влагам в пътешествията си, които са щастието на живота ми и когато купувам нещо несвързано с тях, веднага ми минава през ума: тези пари как бих ги вложила в пътуване :))) извинете ме за думите извън темата, но просто мисля че е хубаво, който ме чете да ме опознае и да види нещата през моите очи. И така: изкарахме до 2 следобед на летището и хванахме

самолета за Хавана.

Пилота ни съобщи новината че полета е цели 13 часа, при което ми стана зле. От години накъсвам всеки дълъг полет с ескали, защото сам установила че много по-лесно се издържа. И не помня от кога не бяхме летяли накуп повече от 10 часа. А 13!! Това е убийство. Прибавете факта, че голям Габи – мъжа ми, /малък Габи – наричам сина ни/ е със счупен пръст на крака. Стана инцидент 10 дни преди тръгването ни, при което буквално се паникьосах, защото моите пътешествия са изцеждащи и почти свръх човешките възможности и темпо!! Лекарят каза, че може да ходи, обездвижиха пръста и той куцаше стъпвайки само на пета. Мислихме и решихме да не отлагаме пътуването и да се съобразяваме и намалим темпото...

Та полета беше дневен – няма по лошо от тези полети.

Не мигваш, времето тече мъчително бавно, краката ти отичат, тялото ти се схваща... Предполагам който е пътувал дълги полети има идея, а другите: каквото и да кажа по въпроса ще е малко. Това се изпитва не се обяснява. [ge0_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Пристигаме в Хавана

около 7 часа, минаваме удивително бързо контролите. (бях подготвена за въртене поне 2 часа, защото представете си карибската спокойна кръв и навиците придобити от социализма в какво превръщат кубинският работник!: ) но минахме много бързо. С леки усложнения, пребъркаха ни, конфискуваха ни луканка (винаги нося сухи храни за пътуване. Не се храним никъде извън Европа. Темата я знаят моите читатели, не искам да се повтарям). Минавам само с взета луканка, другите храни ми ги пускат (а в страницата на границата е изписано ясно че е забранено всичко). Доволна съм. Хващаме такси (20 кук). 1 кук (песос конвертируем) е равен на 0, 70€ или най-лесно:

1кук е 1 американски долар.

Ще пиша всички цени в кук, защото ми е по – лесно. Вие превръщайте.

Опитвам да се пазаря с таксито, но е държавно и не става. Вижда ми се баснословно голяма цена за малкото километри до града (между другото такситата са ненормално скъпи, и не само погледнато от страна на стандарта на страната, а погледнато от моя гледна точка, живееща в Испания и сравняваща с нашите цени на таксита). Така че съвет: избягвайте ги колкото можете. Освен това градовете там са за ходене пеша и най вече Хавана. По никакъв начин не можеш да я видиш добре, ако не ходиш на ден по 7 – 8 км из улиците и кварталите. Първото ни преспиване беше в къщата на Зое и Виктор (във всяка страница на хостели излиза тяхната къща, точно така е наречена). Оказва се социалистически тип блок, но не панелен. Партер, 2 етажа салон, американска кухня и малка стаичка на първият етаж и 2 стаи на вторият, които ние сме наели. Прекрасен дом, уютен, декориран с камъни и коja, малък, чист и собствениците истинско злато. Посрещат ни с отворени обятия и сърца: усмихнати, любезни, готови от вратата да ни напълнят с куп информация, кое, как, защо, къде... Всичко което може да ни се случи, препоръки... Всичкоо.. Просто някакъв разкош. Аз се наслаждавам на обстановката: в кубинска къща съм, наблюдавам ежедневието им, дома им, привичките, думите, храната и усещам онзи пленителен мирис на черно прясно сварено кафе, които остава в ноздрите ми и до днес.... Очарована съм...

Знайте, че няма по- автентично нещо от това, по време на пътешествие да отсядате в дома на местните.. Така най- силно се доближавате до един народ. Забравете хотелите, да не говорим за 5 звездните. Моите читатели знаят отношението ми към тях. Не можеш да се наречеш пътешественик и да се пъхнеш в 5 звезди, които да те оттделят от реалният свят и да смяташ, че си разбрал и научил нещо за един народ! Защото не си!!! Казвам ви го с онази увереност на човек, проверил всякави начини на пътуване... Та за мен от цялото пътуване тези дни прекарани в дома на Зое и Виктор бяха най – прекрасните, най- задушевните и най – задоволителните...

Бях разделила пътешествието на 2 етапа с основни места за преспиване: Хавана и Варадеро.

Когато спяхме в Хавана, излизахме всеки ден на север и обикаляхме набелязаните места, които исках да видя и вечер се връщахме. Същото с Варадеро – само че посока юг. По този начин исках да избегна, местене всеки ден с куфарите и багаж от град на град. Понеже Куба не е много голям остров (въпреки че там за да минеш 100 км. се бавиш 2 пъти повече време отколкото у нас. /заради пътища, липса на знаци и навигатор, който е забранен да се внася/.

Та първата част изкарахме в Хавана.

Първият ден хванахме автобус туристически (5 кук) на човек, който обикаля из целят град. За Хавана каквото и да кажа, все ще е недостатъчно. За мен тia се нареди на второ място в личната ми класация за най- красиви градове в света. Тя е смесица от грандиозният лондон, очарователната Венеция, изящността на Севиля, спиращия дъха Рио...

Трудно се описва Хавана!!! Тя е нещо пленително и омагьосващо!!!

Пълна с история във всеки сантиметър, във всяка сграда, във всяка порутена и ожулена постройка, с кипящ живот, музика звучаща от всяка къща, бар, ресторант, с най- любезните хора съществуващи в света (които поне аз съм виждала), с лудият трафик на всевъзможни коли произведени години назад, с атмосферата на социализма, който познаваме ние родените в България преди 1970 година (но в много по-тежка форма). Тя е град на бедността, праха във въздуха, усмивката и неспящият кубинец!!! Това е град в които колкотоповече дни прекарваш, толкова повече искаш да прекараш. Ние бяхме 2 цели дни и на връщане още един и ми беше малко. Можех с часове да бродя по улиците и наблюдавам хората, грандиозните им порутени от времето колониални къщи, да седя по средата на неделният пазар и да гледам и слушам разговорите (когато говориш езика на дадена страна няма по- хубаво нещо, потапяш се изцяло в нея). А в едно пътуване според мен е най- важно да се доближиш до битието на един народ, до неговото всекидневие, навици, начин на мислене... Не мога всичко да опиша, може би част от непрофесионалните ми снимки в албумите могат да дадат представа за Хавана.

От първият момент поглъщах всичко.

Много неща ме шокираха. Много видях от социализма в България,

но и много бяха нови за мен. Като например: огромен мaгазин на 2 етажа в който като влезеш е празнооооооооооооо! И продават всякакви артикули. Сапун (0,60 $) ; някои съдове домашни, 1 комплект фотьойли (незнайно колко стар модел), десетина чифта дънки (силно казано, щото плата по нищо не се доближава до този, който аз нося) ; платове (които хората купуват и явно шият дрехи; 10 – на шампоан... Просто различни, най- необходими неща, но по малко бройки.

Витрината на магазина е: или няма нищо на нея или 1 манекен с увит плат за покривка за маса покрай него, опитващ да наподоби рокля... Хранителните магазини: 20 – на бутилки олио, доматен сос, захарно цвекло, моркови настъргани, някакви бонбонки и вафлички, 3 вида салам (по 500гр. на витрината) безалкохолни...

И всичко има ненормални цени.

Ще дам пример: кутия цвекло, която купувам в Испания за 1, 50€там е €. Олио – 3 пъти по- скъпо от при нас, кафе – 6 пъти по- скъпо, ром (3 пъти по- евтин) ;бонбони – 3 пъти по- скъпи..... В общи линии цени откачени. И имайте предвид, че най- ниската заплата е 7 долара а най- висока 40 – 50$ за тези, които работят по хотелите и тя е изцяло от бакшиша.. Та как можеш да преживеееш, ако 1 сапун ти струва половин долар и вземаш 7$ месечно, наистина не зная! Много пъти сам повтаряла, че българинът, живеещ в България много обича да се оплаква колко е беден, но идея си няма че изобщо не е – на фона на това, което са видели очите ми по света... Друго шокиращо за мен бяха аптеките: всички са огромни помещения и вътре има най-много 50 – на бройки и неколко вида лекарства.. Празнооооооооооооооооооооо... Повтарям се, зная... Но наистина не помня при нас в социалистическо време да е нямало лекарства! Затова и Фидел Кастро е разрешил всеки влизащ в Куба да може да внася по 10 кг. лекарства. Въвел е купонната система, както беше при нас. Получават най-необходимите неща за преживяване, на безумно ниски цени. Но това е в определени количества. Например кафето им струва около 10 цента. А на магазина ви казах колко е.. За всяко нещо не сам разпитвала подробно, но придобих представа.. Иначе по улиците страхотно евтино и за нас. 1 пица ти струва 5 песос техни. А кук (които е за чужденците и е равен на 1 $ е 24 техни песос) така че смятайте. Едно хранене (3 порци) в Хавана (старата), в супер ресторант, с жива музика – около 7 – 10 cuc (langosta) !!! Сувенири: 1 кукла голяма – 2 кук, 2 малки – 1кук, пръстен сребърен огромен_7 кук; статуетки дървени ръчна изработка високи около 1, 30 – 25 кук (това всъщност беше най- скъпо, което купих, но погледнато реално това където и да е ще ти струва не по малко от 100$. Изброявам неща, които пазарихме ние. Кутия хавански пури (когато купиш повече, на черно естествено от най-хубавите, мисля че се казват cohiba robusto или нещо подобно) е около 25 кук. Имайте предвид, че същите тези пури 1 бройка в държавен магазин е 16 – 20 cuc. А в Испания е 20 – 30€!!! Имаш право на 2 кутии на човек, да изнесеш без касова бележка. Много внимавайте. Защото нас ни ровиха и требваше със зъби и нокти да се боря за тех, защото митничарите ти правят проблем, че да им бутнеш рушвет. Но аз влизайки в една държава си чета правата в нета и когато не съм в нарушение не отстъпвам.

За Хавана още...

Най-харесах живота в чайна таун, там е негърската зона, макар че на вид 95% от населението е черно или смесено. Много са рядко белите, много. По тесните улички децата играят на бейзбол с капачка от безалкохолно!!! Хората са пред къщите, продават цветя, сувенири, кой каквото може за да припечелят нещо, или само си клюкат.. Изобщо живота тече изцяло пред домовете им. А в колониалните къщи задължително пред всяка има два люлеещи се стола. Защо само два незная ! И седнали кубинци наблюдавайки хората, даже не пият като нас или да чоплят семки.. Просто си стоят и това е.... Изобщо много впечатления, но наведнъж не ми идва всичко в главата. В Хавана "нападане" на туристи няма, както в другите градове. Има много цивилна полиция и им е забранено да ни доближават. Въпреки всичко все някои ти продава или предлага по нещо, но спокойно. И най- интересното е, че ти да речем му отказваш и той вместо да ти даде гръб те разпитва къде отиваш, започва да ти дава съвети и понякога по 20 – 30 минути ти обяснява.. Без нищо да иска в замяна. Супер любезни и отворени хора... Пурите на черно можете да ги купите от дискретно предлагащите кубинци в стара Хавана. Водят ви в дома си. Вадят кашони различни, дават ви да опитате, пазарите се и всичко е лесно.. На другият ден имаше 50 годишнина на нещо свързано с Хосе Марти, но не помня точно какво: ) ) ) и представете си парад на площада на революцията. Целият град блокиран, комунистическите лидери на трибуната, танкове, катюши, войници маршируващи... Точно както парада пред Кремъл. Грандиозно... Какъв късмет да попаднем на такова нещо. Макар че се завъртяхме набързо, заради сина ни, който искаше да види какво е. И после го гледахме по телевизията. Защото е страхотна тълпа, милиони хора..

И решихме да отидем на

плажoвете Дел Есте.

Това са плажове и селца на около 30 км. от Хавана (в нея няма плажове). Там можеш да видиш как кубинците се забавляват в края на седмицата, правят пикник, танцуват и живеят.. Непременно исках да се слея с живота na тези plajove, а не с другите за чужденци, както са кайосите и Варадеро. Има автобус туристически (3 кук ) но и той беше спрян. Хванахме такси, след жесток пазарлък свалихме на 10 кук и заминахме. Един съвет, когато сте в центъра на Хавана – избягвайте да хващате такси от там, отдалечете се поне 1км и тогава. Защото там са хиени и никoй не отстъпва. И ако разстоянието в централните части (около 5 км преход струва 3 кук) то там ви искат 10 !! Всъщност това важи за цял свят. Кацате на летище, не наемайте кола отпред, излезте отстрани и хванете. Или в център на град, никога от там! Прекарахме половин ден на плажовете, обикаляки от селце на селце, беше събота. Веселието на кубинците се беше изляло по тези плажове. Водеха задушевни разговори за себе си, децата си, за работа, за клубове, за музика, танцуваха, ядяхa: oриз а ла Кубана (ориз по кубински)... Лежахме и наблюдавахме цялата тази радост, която ни обгръщаше и веселие... Музика и ритъм – сякаш живееха в нормална държава, нямаха грижи, нямаха проблеми... Един път чух една поговорка: колкото по – малко имаш, толкова си по- свободен и щастлив! Определено е вярно...

Следобед пак

се върнахме в Хавана и отново скиторене по уличките,

запленени от цялото това архитектурно богатство строено от испанците. Говорим за сгради на векове! Гордо извисяващи се, мръсни, неподдържани, но точно там е величието им! Че са автентични, недокоснати, запазени от времето.... Една от къщите в които спахме на връщане колониална, беше на над 100 години! Обикаляхме с часове, пазари (в чайна таун има една сграда в която има от всички видове сувенири). Моят Габи (голям) е заболял на тази тема повече и от мен: накупи "света": то не бяха пури, ром, кутии специални да ги държиш с необходимата влажност, кутии малки да носиш по 2 – 3... По едно време не ми издържаха нервите, щото ни държа 1 час час да гледа някакви кутии и го сръчках да се прибираме, че кракът му беше с оток, заради пръста и едва ходеше, а на другият ден ни предстоеше да наемем колата и да започнем преходите извън Хавана. Което означава много километри, каране, разглеждане и все пак неговият крак не можеше да издържи дълго на това темпо... Та се прибрахме.. На следващият ден, в 7, 30 хванахме едно коко такси (малки моторчета, жълти, тип тук – тук, за трима човека), което ни отведе до хотела в който трябваше да вземем колата. Предварително по интернет запазих и платих. Само застраховката се плаща на място. В 8 часа трябваше да отворят и бяхме там първи, за да не загубим деня. Бях преценила, че "бързите" кубинци ще ни “изядат” поне 1 час докато оправим документите, /нещо, което в която и държава да съм правила, не отнема повече от 10 минути, понеже резервата е платена. Даже в Мексико, когато наемахме кола ни отне 30 мин. Но Куба е друго: ) ) служителят дойде на време и ни отне точно 1час, както бях предвидила. Беше любезен и очаквано бавен, но по- бързо нямаше как да стане: ) така че седях усмихваща се и слушах всичките му вицове, докато тревожно наблюдавах часовника си.

Понеже

проблемът с карането в Куба е следният: няма GPS, няма пътни знаци и караш с помощта на питане и стопаджии.

За това исках да излизаме по светло и да се прибираме по светло. Което там означава: 7 сутрин и 8 вечер. Когато влизахме на летището купихме подробна карта (4 кук), което обикновено би трябвало да ти даде фирмата на колите под наем. Но там не е така. Затова го имайте предвид. Колата беше: Gilli, китайски автоматик, която през живота си не бяхме чували и между другото разбрахме, че са забранени в Европа: ) ) ) беше на 10 000 км, ръмжеше странно, но ни свърши работа, слава богу! Че ако ни беше оставила някъде, господ знае кога щяха да дойдат да ни приберат!! Риска си е голям. Когато наемате кола, тук няма франкися. Блокирват ви 100€ на картата, които после се връщат. Застраховката покрива почти всичко, без кражба на гумите и касетофона. Където и да сте в Куба (освен във Варадеро) колата я оставяте на пазач.

Давате 2 – 3 кук на някой и той я пази. Никога, никога на улицата!

Защото рискувате да я намерите разфасована: ) ) и после идея нямате колко пари ще ви искат. Ще ви струва колкото да купите последен модел мерцедес: ) ) )

Един пример:

в Тринидад

хващаме 2 – 3 пирона и отиваме на гумарница и ни искат 30 $ за да сложат от тези лепенки китайските, които тук – целият набор струва 2€. След ожесточена разправия сваляме на 10 $. И имайте предвид че оправяне на 1 гума, по нормален начин тук е 6€ (в Испания) !!! Точно в 9 вечерта вече излизахме от Хавана посока север. Днес целта ни беше:

Лас Террасас, Сороа, Валле де Весалес.

И 2 кайоси (juntias и левиса). Обърнахме набързо малко пари

съвет: най добре обръщайте в cadeca (къщи за обръщане).

Принципно разликата в курса е минимална, но в банките има големи опашки и ви вземат комисионна. В хотелите избягвайте да го правите (по цял свят) на летището – също. Преди да напуснете Куба, не забравяте да обърнете всичките cuc, които са ви останали, защото навън вече няма начин да ги смените. Излязохме удивително лесно от града. Човекът от фирмата ни обясни подробно. Хващате по мелокона и държите все направо, никъде не се отделяте и излизайки от града вече има табела (което е учудващо)! После държите магистралата и по пътя вече обясних – или стопаджии или броите по картата всички отбивки, спиране и питане и така...

Ние използвахме абсолютно всички похвати. Магистралата беше сравнително добра. Очаквах много по лоши пътища в Куба – генерално. Но за финансовото положение на страната, се оказа че имат горе долу добре закърпени пътища. Ограничението на магистрала е 110 км. Внимавайте с полицията, има я буквално на всеки км., но никъде не ни спряха. Решат ли да ви спрат знаете как е в България – рушвет и ви пускат :) По самата магистрала изникват от нищото продавачи на кашкавал и банани, мятайки с ръце да ви привлекат вниманието, затова: отваряйте си очите на 100!! Даже на едно от пътуванията, но беше в южна Куба размахваха лангуста :) Самите пътища не са заградени и стане ли тъмно има опасност от животни, които пресичат пътя необезпокоявани. Не че през деня не ви се изпречва стадо кози на магистралата, но поне успявате да ги видите. Затова, препоръчително е дневното каране!

Първата ни спирка бяха

Лас Террасас.

Това е един национален парк с невероятна природа, много палми, хълмисто място, езеро.., хотели (тип комунистически почивни станции), водопади, зеленина и приятен климат.. Първото ни влизане ме накара да мисля че съм в конго.. Бях виждала подобни снимки в един филм. Приказно е.. Паркът е отделен с бариера, плаща се (мисля че 2 – 3 кук на човек). Един ви посреща и ви обяснява 10 мин картата, кое къде е, друг продава билета, трети го къса и четвърти ръчно вдига бариерата.. Образува се страхотно задръстване от цялата тази кубинско – социалстическа "бързина". Хванаха ме нервите... Викам си: ако все така ни въртят ще трябвада спим, импровизирано по пътя... След почти 20 мин. чакане ни пуснаха. Влиза се с кола, навсякъде. От дясната част има връх, от който се открива гледка към долината (пропуснете го, не си заслужава), след това е селището и най- отдалечени са каскадите. Има най- различни спортове на езерото – лодки, ски, и спускане с въже от единият край до другият.. Естествено нямахме време за такива удоволствия.. След това около 4км. път, които води до реката, падаща в палмовата гора и образуваща каскади и на места дълбоки вирове за къпане.. Безумно красиво, кубинци пристигащи да изкарат уикенда там, барбекюта. На една поляна има кабаняаси на високи крака, които можете да наемете срещу 13кук на нощ и под тях палатки (5 кук). Обиколихме припряно, снимки, бързане, зеленина, джунгла, красота и пак снимки.... Определено мястото си заслужава. Не го пропускайте..

Продължихме следващи спирки

Soroa и Veñales (селцето и долината му и пещерата на индианците).

Soroa я минахме пътьом има една градина с орхидеи, но реших, че достатъчно съм виждала, а и не си падам по ботанически градини.. Обичам натуралната природа. Красива местност.. Изобщо за тази част казват: зелената Куба.. По обяд вече навлизахме в долината на veñales. На разклона за там взехме стопаджия, който ни показваше пътя, защото вече излязохме от магистралата и пътя криволичеше. Много отбивки, селца не показани на картата...

По пътя където и да отивахме, спирахме в селцата, разглеждахме, купувахме си банани (15 бр – 1 кук) и снимахме.. Десетки малки китни селца с типичният селски живот, текезесетата им и необработваемите земи.

В Куба установих, че никoй нищо не работи.

Социализмът проваля и най- работливият човек явно. Декари необработваема земя, пустееща... На няколко места за 2 седмици видях градини с банани... Нищо и никъде не се вижда. Даже в селата – всеки си има къща и двор, но нищо не е засадено там. Най- шокиращото беше че за пръв път попадах в тропическа страна, в която не се раждаха плодове, защото никoй нищо не работи (предполагам че хората си казват: вземам 10$ заплата, за какво ми е да се напъвам) !! Представяте ли си че там има само: банани, ананас и папая (в прекалено малки количества) !!! Вземете една Република Доминикана, със същият климат и условия за развитие на земеделие и си представете какво изобилие на плодове и зеленчуци има. Знайни и незнайни... Спомням си в хотела имаше една огромна дълга маса затрупана с какво ли не... А в Куба – нищо (после в хотела в които бяхме oл инклузив – за 5 нощи имаше само 2 пъти плодове – банани!!!). Със зеленчуците въпросът стои по същият начин – само картофи (и това не спират да го пропагандират по тв), лук, чесън и в минимални количества краставици (огромни и презрели, коиито у нас даже не се ядат) и малко смити домати. По хотелите сервират консерви с моркови и червено цвекло за салата!!! Просто никoй и нищо не отглежда!!! По пътищата няма табели но за това пък има обилно количество огромни билбордове на които пише: " социализъм или смърт"; " революцията е дело на младежда" (на коя младеж и за каква революция става въпрос, като тя е била преди 100 години. !!!!.. ) ; "живеем в социализъм и ще продължим да живеем в него"; "трудно е, но ще победим"...

Хиляди огромни плакати (за които има пари, а за табела да ти означи пътя за Хавана, няма!!!

Не мога да си спомня всички лозунги които изчетох, имаше такива по 5 – 10 изречения, коиито не успявах да прочета в бързината от колата... Характерни за социализма. Просто стряскащо!!

Тотално промиване на мозъка...

За какъв хубав строй се говореше по тези пътища, като се сещам за празните им аптеки и не спирам да се питам как се лекуват като се разболеят.. Или са на принципа на естественият подбор... Пълна трагедия.... Изобщо много шокиращи неща видях, които даже по време на социализма в България не бях виждала... И понеже мисълта ми и хвърчи в различни посоки, ще ме извините, че се отклонявам от пътуването, но се опитвам да преплитам всички мои впечатления.. Например очарова ме и в същото време ме озадачи как се облича кубинеца! В магазина няма дрехи, но те са супер модерни с готини дънки, потничета и всичко Долче и Габана (ментета естествено). Когато разпитах ми казаха, че на черният пазар всичко се продава.. Стига само да имаш пари: )

Та да се върна на пътуването.

След качването на поредният стопаджия научихме куп информация за околността, за най- хубави места за снимки, веднага ни предложи да му идем на гости, да ни бъде гид, да ни сготви лангуста.... (на пъпа ми излезе тая лангуста :))) където и да спирахме ни нападаха да ни хранят с нея – срещу 4, 5 – 7кук!! Представете си що за цени!! Който живее в Европа има идея от цени тук на този деликатес... Момчето беше супер любезно, разказа ни куп неща за битието си, семейството на брат му в Маями.. Изобщо установих, че е страхотно да качваме непознати, които на момента се представяха и започваха едни от най- интересните разкази, които съм слушала.. Винаги бяха пълни с информация за всичко. И в интерес на истината от наблюденията ми тези 2 седмици, уверено мога да кажа: кубинецът е страшно интелигентна персона. Начетени са, говорят чужди езици, понякога 2 – 3, водят страхотни разговори, ориентирани са за всичко и най вече успяват да оцелеят в този си живот! Първият път, когато забелязах крещящата им начетеност беше в едно забутано на край света селце. Бяхме се объркали и спряхме да питаме как да излезем и момчето не само че можеше да се оправи по картата, която показах, но и ни начерта собствена.. Нямаше човек когото да сме питали и да не знае.... И понеже имат особен акцент и много жестикулират, разбира се различно от нас, понякога не ги разбирахме добре и питах втори път и те започваха да обясняват на английски или френски, италиански... Бях изумена.. Повярвайте ми за всичките тези години в които обикалям света, колкото и цивилизована да е държавата винаги попадаш на неграмотен човек.. Тук беше точно обратното... Всички тези стопаджии, които возехме постоянно с нас, знаеха да се изразяват, да дават мнение, да го защитават... Изобщо правеха впечатление на страхотно интелигентен народ. Всички знаеха къде е България /явно резултат от социалистическата дружба/. Даже в Хавана насред улицата ни спряха и ни заговориха на български. Беше момче учило в Перник и после работило в Кремиковци :) ) ) изумително!. За пръв път от 9 години в които пътувам казвах че сме от България, когато ни питаха. По простата причина че много обичат България, и я знаят.. В други страни ме изморява това 1час обясненяваме коя и къде е България и от години, на въпроса: от къде сте казвам: Испания... Та да се върна на пътуването.

Veñales

е с необикновено красив релеф. Долина оградена с огромни скали, покрити със зеленина, приличащи на яйца.. Има подобна местност в Китай (Гулин) и в Лаос. За пръв път виждах подобно нещо. Беше някава приказка нарисувана пред очите ни от природата. Пътят криволичеше между тези огромни зелени яйца и се сливаше със синьото небе.. Преди да влезете в селото има изглед / в ляво от пътя до първият хотел, които излиза. /внимавайте да не го пропуснете. /естествено, няма табела/. Точно там се разкри една от най – завладяващите гледки които сам виждала в живота си..., минахме през селото, заредихме бензин (1€ за литър), оставихме стопаджията с извинение че друг път ще ядем лангуста: ) ) ) и продължихме из долината. Спирахме и снимахме навсякъде... Наистина загубихме доста от времето, но определено си заслужаваше.. После: cуеvа де лос индиос. Това е пещера в която влизате и ходите около 250м, после още толкова в подземна река с кану и накрая излизте в един омагьосващ оазис, наподобяващ пещерите близо до phi phi остров в тайландия. Разкошно, зелена, гъста тропикална растителност, пещерата грандиозна, една "силна" тишина под земята.... Обсебващо!!! Снимки, милионииии.... Малък Габи почна чак да недоволства от тях :))) Тази част от Куба за мен като природа няма равна на нищо друго! Продължихме, сменихме пътя със селският, който се виеше по брега на морето, за да използваме да видим двете кайоси. Девствени, естествени, красиви пустинни плажове, няма време за къпане.. Защото ни чака два пъти повече път по селското шосе.. Но за това пък двойно по-голям интерес. Малки бедни къщички, разпръснати навсякъде, дървени, схлупени, няма ток, тоалетни, течаща вода... Това всъщност беше най- бедната част от страната.

Няма и никакви превозни средства освен някои камион или джипка случайни... Пълна, тотална бедност... Навяваща такава тъгa... А пътищата пълни с усмихнати лица приветстващи ни навсякъде.. Много тъжен следобед... Човешкото око трудно понася тези гледки.... Особенно моето, свикнало на красиви поддържани градове и нормален живот... Очаквайте продължението Автор: Емилия Петкова Снимки: авторът Други разкази свързани с Куба – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Куба – една мечта по-малко
2. Куба: почивка на Варадеро
3. Куба: До Cayo Largo и назад
4. Из ЮИ Азия (10): Сингапур, Сентоза – островът на забавленията

форум Бизнес, последният от поредицата форуми на Горичка говори за бизнеса като нещо добро и не задължително пречещо на природата. залата ни посрещна с "червен килим" от стар винил, торбички от винили и зелени ябълки по столовете. като цяло хората в залата не бяха присъствали на предните форуми. посрещна ни и уникална ...

Първата жертва на шефа на МВФ и кандидат за Президент на Франция, която проговаря през 2007 година, се казва Тристан Банон.  Строс-Кан се опитва да я изнасили когато тя взима интервю от него за написването на биографична книга. Според нея Доминик Строс-Кан е психически болен човек. Трябва да си зададем следният въпрос: Кой и защо [...]