Йордан Пеев и Андрей Пантев дискутират Израел и Палестина

Надя Хамами, 20 май 2011 (петък) – СУ “Св. Кл. Охридски”

Събитието (Дискусия за Палестина и Израел с участието на Андрей Пантев, Славчо Велков, А. Федотов, Й. Пеев, Intidar, 17 май 2011) бе открито от директора на ЦИЕК (Център по източни езици и култури) и Центъра по кореистика, проф. дфн Александър Федотов. Той също така модерира дискусията ПАЛЕСТИНСКО-ИЗРАЕЛСКИЯТ КОНФЛИКТ – СЕГА НА КЪДЕ? В срещата взеха участие официални лица, посланици, университетски преподаватели. Преводач в залата бе изтъкнатата арабистка Мая Ценова.

 

Проф. Йордан Пеев, арабист, представи своята теза по въпроса за израелско-палестинския проблем. Започвайки с исторически преглед на фактите около създаването на държавата Израел, той набеляза няколко основни точки, базирайки се на официални документи, които да ни бъдат опора в настоящата дискусия по проблема, около който се фокусира настоящото събитие; един проблем, който според проф. Пеев „всички присъстващи в залата познават добре и в детайли” и с който самият той се занимава вече половин век. Като започна идеята за създаване на еврейска дъжавава в Палестина, мина през палестинското движение за самоопределяне и въпроса за бъдещето на Палестина, стигна до идеята за разделянето на земята, представена в известния доклад на Пил, в който тази идея първоначалната идея се дава за пръв път в изкристализирал вид. Този документ е първообраз на ембрионалния вид на идеята за сбъсък на цивилизациите, „една толкова погрешна идея тогава, колкото и днес”. В доклада се говори за различия между палестинците и евреите още 1936-37 г. като народи, менталност, култура, този текст опрделя арабите като азиатци, а евреите като европейци, с непреодолими различия в психологията и етноисторическото развитие, които предопределят решението за разделяне на Палестина взето през 1947 г. с резолюция номер 181 от 1947 г. – това е наистина една историческа резолюция. Тогава Ерусалим се обявява за международен град. Израел веднага е признат от Виликите сили. Отговорът на този акт е избухването на Първата арабо-израелска война, наречена още ПАЛЕСТИНСКА. Войната завършва в победа на Израел, като той завзема повече от половината от територията на дотогавашната Палестина. Нарушена е резолюция 181, тъй като Ерусалим има статут на международен град става владение на новосъздадената държава. Възниква въпросът за бежанците – около 750 000. Месец по късно, пред декември, се приема друга резолюция номер 194, с която бежанците имат право да се завърнат по родните си места или да бъдат компенсирани с пари от Израелската държава. Проблемът се превръща в международен, нарушени са човешките права и това е основна спънка в понататъшното решаване на конфрикта. Арабските страни не признават и двете резолюции на ООН. Напрежението ескалира, отношенията изключително много се изострят и се стига до 1956 г., когато Израел напада Египет. До средата на 60-те години арабските страни тогава все още мислят, че сами ще решат проблема с присъствието на Израел в региона. През това време има различни палестински съпротивителни движение. През 1964 г. се създава Армия за освобождение на Палестина, в коята младите палестинци да отбиват военната си повинност. Народният фронт за освобождение на Палестина също е факт и фактор в и за процесите и политическите събития през този период. Палестина се определя като част от великото отечество на арабите. Очевидно е отричането на съществуването на държавата Израел като държава. Справянето с проблема ще бъде военен път.

 

Израел завзема територията на цяла Палестина с ЮЛСКАТА ВОЙНА от 1967 г. Дотогава я има арабската непремиримост със създаването на държавата Израел и непризнаването й. След тази дата става обратното – Израел отказва да признае съществуване на Палестинската назависимост и това е подиктувано от позиция на силата. Така щом се отрича решението за независимото съществуване на две независими държави, признати от ООН, Израел подкопава и легитимността на собствената си екзистенция.

 

Изказването на проф. Пеев приключи с израелската непримиримост към създаване на Палестинска държава и създаването на различни пречки, по пътя към осъществяването на международното решение. Това е един дипломатически и политически маниер на поведение от страна на Израел, който спъва справедливото решение на конфликта. И двете страни се придължат към една неправилна и може да се каже „късогледа” основа, която докато не бъде променена, няма да има положително развитие в проблема, който днес се обглежда на настоящата конференция и от световната международна общност.

 

Думата взе посланикът на Алжир Ахмад Буташ за кратко изказване, който засяга един единствен въпрос и той е арабската мирна инициатива. Палестина според него настоява за своето законно право. Палестина и арабските държави и в по-далечното и в по-близкото минало винаги са работили за решаване на конфликта и това вече има повече от 60 годишна давност. Посланикът спомена волата за намиране на изход, доказателство за която е общоарабската среща на най-високо равнище, проведена в Бейрут през 2002 г. – инициатива получила пълна арабска подкрепа. Арабската мирна инициатива от 2001 г. е потвърждение на решението от срещата в Кайро през 1996 г., което налага изпълняване на ангажиментите на Израел в кризата и признаване на Палестинката независимост. През 2007 г. в Риад на друга среща на арабските страни се препотвърждава арабската мирна инициатива. Тук специален пратиник на САЩ е Джордж Митчъл, който заявава официално намеренията на кабинета на Обама да включи арабската мирна инициатива и осъществяването й в преоритетната политика на САЩ в Близкия изток. До днес няма обаче никакъв напредък към мира и това се дължи на поведението на Израел, провеждането на колонизаторската политика.

 

Господин Пламен Цолов, главен референт за Палестина от Министерството на външните работи на РБългария, арабист, започва с благодарност за кориспондиращите помежду си две предходни изследвания, дали исторически преглед на сибитията, довели ни до днешното състояние на конфликта. Сложно и необходимо е дискутирането на тази тема. През годините израелско-палестинската драма се е превърнала в „горещия възел”, за който изглежда, че разрешение няма и каквото и да се случи, все ще има ощетена страна. Повече от 60 години не са изпълнени решенията на ООН за съдаване и признаване на две независми държави върху земята на Палестина. Петте войни от 1948 до 1988 г. не успяват да създадат добросъседски отношения за Израел, нито да установят признаването на държавата Палестина.

 

Днес има нова заплаха да мира ако прекратените през септрември миналата година мирни преговори не бъдат въстановени. България винаги е била съпричастна към това да се постигне добро разрешение за всички трайно присъстващи в региона и причина са не само заради спасенитеу нас 50 000 евреи и заради стотиците палестнински студенти, завършили образованието се у нас, а защото винаги се е интересувала от справедлилостта и спазването на човешките права. Още през 1948 г. България презнава Израел и през ноември 1988 г. признава и независимостта на Палестина. Ангажиментът на страната ни към уреждането на проблема в Близкия изток е много важен за България, както преди членството й в Европейски съюз, така и след него като за българската страна е много важно да се спазват резолюциите на ООН и в този контекст България застава зад справедливото разрешение и основаването на две държави и създваненето и признаването на Палестина в границите от 1967 г., която да живее в мир и добри съседски отношения с останалите страни в региона. В този контекст РБългерия подкрепя и арабската мирна инициатива за постигане на справедливо решение на кофликта. Тази инициатива продължава да бъде една протегната ръка към Израел, въпреки окупацията, въпреки ежедневното напрежение, жестоката разправа, пролятата кръв и Израел трябва да се възползва от този шанс. Социалният взрив и събитията през Арабската пролет от 2011 г. показва промените и решимостта на съседните на Израел държави и целият арабски свят. На 5 и 6 май се проведе платформа-форум по инициатива на Министерството на външните работи на РБългария, едно изключително успешно и важно събитие, събрало неправителствени организации, които заедно да генерират идеи за подпомагане на обществата в преход; което да извлече поуки от случващото се и да анализира променящата се динамично ситуация. По този начин България доказа солидарността си с настъпващите необратими промени и изграждането на граждански общества в арабските страни и за разрешаване на проблемите между Израел и Сирия и Израел и Ливан. Българската страна не приема изграждането на колониални селища в палестинските земи и ги приема за незаконни и много пъти призовава Израел както да преустанови изграждането на такива, така и да разруши вече построените, тъй като те са в разрез с резолюциите на международнотонародното право. България подкрепя вътрешнопалестинското споразумение зад обединяващата фигура на личността на Махмуд Аббас. Подкрепя изграждането на палестинските независими и демократични интитуции. Оттук най-краткият път към целта минава през провеждането на преговори с Израел, който е пряк участник и заинтересована страна в конфликта. Този процес, обаче не може да се бави безкрайно. Вдигането на блокадата от ивицата Газа е наложителна. Хуманитарната криза там е в разрез със спазването на човешките права. Трябва да се спре по-нататъшна радикализация. България има конкретни предложения за сваляне на блокадата. Нерешими конфликти няма, така че „трябва гордиевия възел да бъде развързан”. От много и различни фактори зависи постигането на мира, но най-вече от двете страни – чрез диалога и чрез отстъпките от това, на което всяка от двете страни държи, да плати цената за траен договорен мир в името на едно по-добро, спокойно и сигурно бъдеще.

 

Господин Славчо Велков, експерт и преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” се присъединява към точната, ясна и категорично позиция на Пламен Цолов, като взема предвид, че това не е единствено лична позиция, а е заявена позиция на дипломат, прокарващ линията на българската външна политика. Той нарича това „свеж полъх” в застоя по пътя към разрешаването на проблема. Спира се на първо място на реалностите до този момент и на перспективите оттук нататък. Ключовата дума в реалностите е окупацията с всички произтичащи от това последствия – хуманитерни кризи, незаконни селища, чек-пойнтове, разделителна стена, чести конфликти, кръв и жертви. Окупацията е специално призната от ООН с редица нормативни документи. Четвъртата Женевска конвенция е за защита на цивилното население в окупираните територии – тя не се спазва и каква всъщност е действителността може да се провери на място. Палестинците в региона и по света са много повече от българите – те са около 1,5 милиона в Газа на територия на каквато има е столичният квартал Люлин, в Ливан, Сирия и Йордания са около 4,5 милиона, а по света всички са около 11милиона. Завършилите тук палестинци не са няколкостотин, ко.акто беше споменато, а са около 3000 и са се раелизирали не само у нас или в Палестина, а по целия свят. В момента в палестинското правителство има двама министри български граждани и шест са депутатите, разбира се има много лекари, журналисти, работещи в държавни служби и т.н. Палестинският народ заслужава да има собствена държава и да живее свой независим живот. „Много ми се иска да видя земята на пурпура без незаконни селища, без чек-пойнтове”, каза господин Велков и заключи, чи това е положението в реалностите, а в перспективите ключовата дума е обединение. Палестина, по данните, които България има, ще бъде призната от около 25 европейски държави в границите от 1967 г. според резолюцята на ООН. Как обаче това ще се случи? Каква ще бъде реакцията на Израел? А тази на САЩ? Особено при положение, че Хамас е в листата на терористичните организации на американците. Реалностите в региона трябва да бъдат приети като такива и Палестинска държава ще има. Тогава най-сетне табелката, която стои на палестинското посолство в София ще съответства на действителността – на нея пише „ПОСОЛСТВО НА ДЪРЖАВАТА ПАЛЕСТИНА”. Нека правим разлика между отричане на държавата Израел и непризнаване на държавата Израел, защото отричането носи радикален характер.

 

Д-р Ахмад Ал-Матбух, посланик на държавата Палестина говори с болка за това, че тази година стават 63 години от Ал-Накба и 44 години от Ал-Акса, пълното окупиране на палестинските земи от Израел. През 1988 г. палестинците приемат да създадат държавата си на 22 % от територията, определена през 1947 г. за нея. Израел построява стената на Апартейда, при чието окончателно завършване ще бъдат откъснати още 60% от територията на Западния браг. В израелските затвори продължават да гният пад 6000 палестинци, много от които жени и деца, някои от тях се раждат и умират там. Продължава строежа на колониални селища. „И въпреки непрестанните репресии ръката ни остава протегната към тях”, каза д-р Ал-Матбух. Относно вътрешнопалестинската крачка към постигане на споразумение ООП е единствен и законен представител Палестина. През септември, който е знаменатемен поне в три отношения, изтича срока за изграждане на независимите институции на Палестинската държава. Международната банка и органи на ЕС и др. организации уснановяват, че Палестина е пълнокръвна и съществува – тяхното презнание е своеобразен акт за раждане на държавата. Квартетът за Близкия изток определи срок, който завършва също през септември, срок в който държавните иституции трябваше да заработят и това вече е факт . И не условие, поставено от палестинците за възобновяване на мирните преговори, а изискване на международната общност, е спирането на строежа на заселнически селища на окупираните територии. Конфискацията на палестински земи продължава. Ерусалим е евреизиран и то при положение, че според международните резолюции е признат за международен град. „Палестинската държава съществува и в този момент и нещата са много различни от 1988 г., когато бяхме извън Палестина, днес институциите ни съществуват и единственото, което ни липсва е прекратяването на окупацията и изтеглянето на израелската армия. Затова призававаме всички държави да дадат своето признание на държавата Палестина, защото без този важен акт няма да има мир в региона”, бяха заключителните думи на посланика.

 

Дискусията завърши с кратко изказване на проф. дфн Алексъндър Федотов, директор на ЦИЕК и директор на Център по кореистика, който благодари на участнищите в конференицята и гостите, за това че уважиха с присъствието си едно толкова важно събитие в момент като настоящия, в който България играе активна роля, дори посредническа, за въстановаването на диалога Близкия изток. Специална благодарност модераторът на конференцията изказа на г-жа Мая Ценова за великолепния професионален превод.

Прочети цялата новина

Свързани новини: