Намирам се в хотел „Демокрит“ в Комотини (Гюмурджина), има интернет, върви на 6, единствено стаята ми е с 5 евро по-скъпа.

Събудих се един час преди уговорената среща, с цел да си напиша сводката от вчера, но няколко причини попречиха на бързото и лесно справяне със задачите
– трите бири снощи

– натрупаната умора;
– липсата на интернет.

Хотел Клио е едно от райските места, които съм посещавал през живота си, но за тая работа с интернета няма как да се разберем. Уж има интернет в задната сграда, но на практика не може да се ползва, когато го има, прекъсва.

Видя се, че нищо няма да стане, и се преместих с лаптопа в основната сграда, където интернета беше малко бавен, но стабилен. Можело, значи!



Гледката от стаята ми е страхотна. Малко ми напомня на един лагер в Обзор, където ходех преди около 25г.



 Този айрян е супер, но трябва да се разрежда с вода, иначе си е обикновено кисело мляко


Дойде времето за най-важната дестинация - родното място на Капитан Петко войвода – Доган Хисар или Асими на гръцки.


Пихме кафе в ловната хижа, която е залепена до църквата. Както си мислехме, че имаме езикова бариера и трябваше да разчитаме на гръцкия на адвоката, така се оказа, че лелята, която ни приготви кафе, говори руски, дамата (собственичката) говори завален български (но твърди, че го е научила от персонала?!), а строителите, които сглабят поредната пристройка, си говорят на някакъв невъзможен български диалект... Приятна изненада.