Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Едно от нещата, които и този път ни изненадаха в Англия – банановата бира на Wells. Почти не се пени, ухае малко по-слабо, има приятен цвят на тъмен кехлибар, а вкусът й е уникален – традиционен ейл с плътен вкус на банан – определено бихме я опитали пак.

Алкохол: 5.2%

Цена в супермаркета: 1.75 GBP / 3.82 лв. за бутилка (абсолютно нормална цена за бира в Англия)

Подобни публикации

• 23.10.2009 -- Първа инвестиционна бира (4)
• 05.10.2008 -- Белгийска бира – дегустационен пост наживо! (9)
• 13.04.2011 -- Шампионска лига в Североизточна България (и не само) (3)
• 12.11.2010 -- Най-накрая: Coca Cola Zero в България (8)
• 10.09.2010 -- Внимание! Само за развлечение! (3)
• 30.09.2009 -- Ice, Ice, Barcelona! (1)
• 26.09.2009 -- Кава – каталунското шампанско (4)
• 03.05.2007 -- Coca Cola Zero (8)
• 14.11.2006 -- Ванилова Кока-Кола (3)
• 25.07.2006 -- Team Beering (0)
• 10.07.2006 -- Минимален брой пресичания (3)
• 22.03.2006 -- Бирена диета и задачи по физика (6)

В. „24 часа“: „София кани немец и руснак за Паметника на Съветската армия Понеделник, 23-ти Май 2011 Даринка Илиева Международен конкурс за визията на градинката край паметника на Съветската армия стартира Столичната община. Той ще реши съдбата на монумента. Столичната община ще обяви международен конкурс за визията на градинката край Паметника на Съветската армия. Приемането [...]

Онлайн гигантът Google направи подарък на българските си приятели за 24 май, като изписа логото си на кирилица по случай Деня на славянската писменост и култура.

Милен Радев

На 19 май 2011 в Хумболдтовия университет в Берлин бе изнесена лекция на Мартина Балева под обявеното заглавие:

Изкуство и национализъм на Балканите
Примерът с България

Телевизия СКАТ излъчи тези дни невежо и неописуемо просташко коментарно предаване с видеоматериал от лекцията. Манипулативно бяха предадени части от тезите на Мартина Балева без българският “превод” да отговаря нито на същността на нейното изложение, нито в детайл на казаното от нея.

В частност, включените в репортажа въпроси, зададени от мен към лекторката, бяха придружени от неточен и манипулативен превод на думите ми. Ето защо реших да предложа запис от моето изказване на немски език заедно с транскрипт на български език.

*  *  *

Ще се опитам с няколко думи да предам необходимото от продължилата почти час и половина  лекция за да може да се разбере контекстът на поставените от мен въпроси към лекторката.

С помощта на многобройни живописни платна – от Дьолакроа – 1824 г. и 1826 – прочутото “Клане в Хиос” и “Развалините на град Мусолонги”  през редица картини на чешки художници като Ярослав Чермак или Мрквичка, на руски (Передвижники), сръбски, германски автори Мартина Балева изследва феномена на героичното изобразяване на страданията на християнските народи, изтезавани от ръката на неверници османлии. На нея й е направило впечатление, че сюжетите се повтарят, сцените са патетично – геройски или мъченически, че чрез тях се насаждат митологични образи в съзнанието като на европееца, така и на самите балкански народи. Тя се пита и търси отговори на въпроса каква е причината за страстта към изобразяването на тези точно сюжети.

Възторжената академична публика в Берлин отчете, че Мартина Балева е направила голям принос с откритието и тълкуванието си, че не случайно западноевропейски художници, проявявали такъв интерес към героичните балкански събития и към изобразените на тях страдания от една страна и жестокости от насилници от друга. Според младата научна работничка тези художници ползвали балканските сюжети като “отдушник”, като “заместител”, компенсиращ невъзможността да изобразят въжделенията на собствените общества за свобода или да изобразят протеста от насилията на властващите в техните страни – реакционна Франция или не по-малко реакционната Австро-Унгарска империя…

По нататък тя анализира от иконографски аспект картини като “Под игото” на Мрквичка и детайлно деконструира една гравюра на немски художник от руското издание “Илюстрирана хроника на войната” наречена “Ариергард на турската армия”:

Според Балева тази гравюра от 1878 г.  била “красноречив пример за преплитането на привидна документалност на изображението с въображението на художника и изземването им в служба на националната историография”. Тази картина, твърди Балева била днес позната преди всичко на българската публика. При това под названието “Турски зверства в Батак”, т.е. в обърканото българско съзнание тя изобразявала събития от 1876 г. – 2 години преди своето създаване. Нещо повече, както съобщи Мартина Балева на стъписаната си от толкова национален калпазанлък академична немска публика, тази графика “виси и днес в музея в Батак и въобще непрекъснато се репродуцира (в България) под това именно заглавие“…

Продължавайки своя деконстурктивистки анализ Г-жа Балева показа на екрана следните съпоставки за да илюстрира своята теза, че въпросните изображения са изградени според иконографски принципи (признавам, че подтекстът на този извод, акламиран бурно от присъстващи немски професори изкуствоведи като авангарден и приносен, не ми се е разкрил и до този момент).

И така, според Мартина Балева:

…отвличащият жената в центъра на картината аскер е буквално повторение на познатата от църковното изкуство композиция “Пиета”, а

…окаченият на коня полугол селянин е композиран в позата на мъченическите изображения на Разпятието…

Проблемът, който се породи у мен след интелигентно поднесения анализ на младата учена е един: тази гравюра не съществува нито в моето индивидуално, нито в публичното съзнание като изображение на “Зверствата в Батак”. Тя отсъства и в огромната фото и картинна база на Google, а когато ми е попадала в миналото е била озаглавявана просто като “Turkish attrocities”, За “непрекъснатото й репродуциране в България” именно като сцена от Батак чух за пръв път завчера, но признавам, че за разлика от присъстващата немска академична публика не бях впечатлен от него. Въпреки, че то е ключово за дисертацията на г-жа Балева, която се очаква да излезе всеки момент от печат.

Признавам, че бях решил въобще да не отделям повече време на тази лекция и дори на тази тема. Но след наглия и невеж видеосюжет и репортаж на СКАТ, след безпрецедентните и очевидно провокационно режисирани зулуми на волесидеровите слабоумни активисти край Баня башъ джамия последният петък се виждам принуден да споделя тези свои бегли впечатления на очевидец. Още завчера вече публикувах тук своите забележки по горещите следи на вандалщината срещу молещи се на бога си хора в центъра на София.

Продължавам да смятам, че не бива темата за родолюбието, темата за патриотизма и връзката ни с идеалите на нашите предци – от Григор Пърличев, през братя Миладиновци и Захари Стоянов… до Симеон Радев и Пею Яворов да се оставя в мръсните ръце на Атакисти с СКАТаджии, а заради техните безумни и явно престъпни действия и призиви срещу нашите мюсюлмански братя да не смеем да изразяваме по спокоен и аргументиран начин нашите позиции и убеждения, колкото и изолирано да звучат те в днешна, политически коректна Европа…

Транскрипт на изказването ми след лекцията на Мартина Балева:

Проф. Фос (Институт по славистика, Берлин, Дружество за Югоизточна Европа):

Благодарим на госпожа Балева за тази изключителна интересна лекция. Мисля, че Вие успяхте по много точки да придадете по-диференциран облик на едностранчиво негативистичната проекция на „балканизма“ от Мария Тодорова. Според мен Вашето представяне открива възможности за много въпроси, за дискусия, за коментари … Призовавам сърдечно, присъстващите да проявят активност… заповядайте… (малка пауза)… хм, май всички са като смазани от образите, които видяхме… ?… (оживление в залата)…моля, г-н Радев…

Милен Радев:

В началото трябва да отхвърля известно страхопочитание пред високия учен стил на доклада и както подобава на любител ще се постарая да се изразявам малко по-простичко.

Питам се как сте стигнала до това подзаглавие на днешната лекция – „Изкуство и национализъм на Балканите – Примерът с България“? Запознахме се току що с голям брой впечатляващи примери за много художници от различни културни среди (Франция, Чехия, Русия, Сърбия… – бел. М.Р.) – според мен във Вашето изложение България имаше съвсем маргинална роля. Бих желал да науча какво тогава Ви е накарало да изберете точно това подзаглавие за своята днешна лекция?

Освен това ще си позволя две забележки:

На няколко пъти Вие си поставихте въпроса как и защо се е стигнало точно до такъв тип (плакативни, патетични, героично-националистически – бел. М.Р.) изображения, до този художествен език на авторите. Наскоро отново ми се случи да чета стотици писма на обикновени селяни, обикновени македонски българи от периода 1902 – 1903 г. Става дума за писма, които те пишат до различни международни институции, до личности в чужбина, които молят за помощ и тези обикновени хорица описват в писмата си по един – за мен и до днес емоционално разтърсващ – начин същите произшествия, обстоятелства, драматични случки, които ние видяхме тук на диапозитивите към Вашия доклад. Събития, изобразени от художниците през XIX век може би прекалено плакативно, може би за нашите днешни зрителни навици прекалено патетично, но във всеки случай в своите писма хората описват точно такива произшествия по време на тогавашните въстания, бунтове и потушаването им. Хората просто са преживели всичко това лично, на свой гръб. Като лаик аз виждам един съвсем прост отговор на въпроса защо картините изобразяват това, което е нарисувано на тях: защото зад тези картини се намират действителни факти, събития, които тези народи (на Балканите – бел. М.Р.) – говорим тук сега за християнските народи, но навярно и част от мюсюлманското население в Османската империя – са преживявали отново и отново през онези години.

Последната ми забележка е – признавам – полемична: Вие говорихте често в условно наклонение, изказвахте се (в определен контекст – бел. М.Р.) с уговорки: „жертвите за които се говори, че били загинали“, „предполагаемите жертви“ и пр. – може би не точно с тези думи (оказва се, че беше точно с такива изрази – бел.М.Р.) , но във всеки случай Вие поставяте историческата достоверност на изобразените на тези исторически картини събития под съмнение или поне ги снабдявате с въпросителен знак. На всички ни е ясно, че след като по онова време са отсъствали фото или филмови документи, то художествените изображения (като току що показаните от Вас – бел. М.Р.) са изпълнявали и функцията на документи (те са и влияли на създаването на обществени представи и стереотипи за събитията – и това трябваше да го кажа, но за съжаление се е изгубило в лабиринта на спонтанната реч… – бел. М.Р.).

От времето на Третия райх, за отвратителните престъпления на Третия райх, разполагаме с достатъчно фото и филмови образи и документи. Не мога да си представя, че в този втория случай Вие бихте си позволили да отсъждате само на основа на изобразителния материал, без да се обърнете към данните на историографията – нещо, което във Вашата лекция отсъстваше изцяло – и да говорите за „предполагаеми жертви“, за „както се говори, че били загинали“ или „за евентуално изгорени“ или „кремирани“. Възприемам това обстоятелство – не като българин – а като непредвзет читател и наблюдател за доста потискащо…

…си представяте това

…а също и

Това и получавате.

Съгласно присъединителния договор на България, останалите държави-членки на ЕС имат право едностранно да налагат ограничения на българи и румънци пред достъпа до трудовите си пазари до 31 декември 2013г. Рестриктивните мерки бяха въведени като временни с цел да не се стигне до големи емигрантски вълни от страна на новоприети страни към някои от “старите” страни-членки. Към момента ограничения все още прилагат Австрия, Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Франция, Великобритания и Ирландия.

От  полицията на Ню Йорк са изпратили в неделя на френските власти  резултатите от ДНК-тестовете, които следва да бъде обявен в близките часове. Според този доклад, следи от сперма на Доминик Строс-Кан са били намерени по дрехите на прислужницата. Тези анализи са извършени с проби, взети от полицията след изнасилването на  жертвата в хотел Софител, [...]

Протести обхванаха Мароко на 22 май. Макар и не толкова популярни, колкото са сега в Йемен, Сирия или Либия, тези в Мароко продължават от 20 февруари до днес. Желанията на протестиращите са за промяна на статуквото при кралската институция, както и справяне с проблемите, свързани с безработицата и ниското заплащане.

Определено протестите в Мароко не намират такова място в медиите, като това се отнася за вълненията в Алжир и Мавритания също, които останаха встрани от отразяването на арабските протести. Грешно, според мен.

За да видите клиповете, натиснете на някой от линковете по-долу. Има видео от северния град Таза, както и от Казабланка.

за да си добър предприемач не трябва само да имаш добра идея или цял куп такива да имаш силна амбиция да си готов да работиш неуморно да искаш да станеш богат да умееш да се справяш с различни ситуации да имаш поне малко късмет за да си добър предприемач трябва също да имаш добра кауза и целите ти ...

На 17-ти и 18-ти май 2011 г. в Стара Загора, по инициатива и организация на Европа директно, се проведоха дни на Европейския парламент. В рамките на тези два дни участниците, които бяха избрани предварително чрез конкурс с есе на тема „Европа за мен“ имаха възможност да се запознаят подробно с работата на Европейската комисия, Съвета на ЕС и Европейския парламент.

Не се гаси, туй що не гасне, там на хоста. Въпреки социалните мрежи, все още има хора, които си пишат редовно дълги статии и не им дреме. Дори не ги печатат на книги и не ги продават по един или друг начин, най-много да съгрешат с някой апокрифен десен вестник:

Комитата

Сула

Иван Бедров

Черната Станция

Гладнo-нервната акула

Сандолино

и други знайни и незнайни войни на Словото

Възпитаници на Музикалната школа към Младежкия дом във Велико Търново ще посетят Европейския парламент в Брюксел на 25-27 май по покана на евродепутата Илиана Иванова. Децата получиха тази възможност след като участваха в концерт, организиран от Младежкия дом под патронажа на евродепутата.

На 17-ти и 18-ти май 2011 г. в Стара Загора, по инициатива и организация на Европа директно, се проведоха дни на Европейския парламент. В рамките на тези два дни участниците, които бяха избрани предварително чрез конкурс с есе на тема "Европа за мен" имаха възможност да се запознаят подробно с работата на Европейската комисия, Съвета на ЕС и Европейския парламент.

Той винаги идва бързо и затова го обичам. Не го обичам отдавна, знаеш – това показва, че любовта може все пак да се научи. Дъждът бърза да пристигне тогава, когато ти е най-необходим. За да те успокои. За да те накара да се концентрираш върху работа. За да спре погледа ти върху падащите по стъклото капки, които да погледаш за почивка на ума. Каквато и да е причината, той знае точно защо е тук – вероятно и ти ще го разбереш.

 

When rain comes along…, originally uploaded by Vassilena.

Дъждът лети по небето стремглаво и целенасочено като рицар на бял кон. Много често се сражава с огнения дракон на слънцето, за да си извоюва правото да е тук. Понякога губи – не може да го избегнеш. Понякога печели – не може да не се зарадваш. Но тогава, когато е най-важно, той винаги идва навреме. Дори изпреварва времето. Всъщност той успя да дойде точно тогава, когато започнаха да горят мостовете – и, точно като рицар на бял кон, успя да ги угаси. Все пак мостове почти никога няма смисъл да гориш…

Още по темата:

1. Когато работата те затрупа

WikiLeaks публикува две безпощадни дипломатически грами на бившия американски посланик у нас, Нанси Макълдауни, в които основните български партии се описват като корумпирани, жалки и безлични. Първата от грамите има подходящото заглавие – “Българските избори: боклук на входа, боклук на изхода.” В нея БСП се описва като партия, провалила се във въвеждането на институционални реформим а ГЕРБ – . За Георги Първанов се пише: “[президентът] си плете кошницата, планирайки за всеки случай правителство на технократи, което би позиционирало него и неговите бизнесмени приятели като водещи играчи”, а за партия ГЕРБ – шоу на един човек с мъжкарски имидж, управлявана в променлив диктаторски стил. За самия Борисов се пише като като човек с предполагаеми връзки с подземни фигури, управлявал София “безлично”. В цветистото описание “Атака” и “ДПС” са наречени “най-добри врагове”, нуждаещи се един от друг, за да сплашват своите избиратели и да ги мобилизират да гласуват. Описанието на СДС и ДСБ е като неохотна опозиция, страдаща от корупционните скандали около бившия премиер Иван Костов. А най-яркото определение в грамите остава за Яне Янев, който е наречен политически клоун и шарлатанин. Във втората грама, озаглавена “От затвора до Парламента” Макълдауни не пропуска да спомене и опитите на сенчести фигури като Христо Ковачки и братя Галеви да участват пряко в политическия живот на България.
Започваме да се дивим на иронията, че най-независимата разследваща журналистика в България изглежда идва от секретния замък-бункер в Южния парк в София.
Публикуваме основната част от грамата на български език, осигурен от партньора на WikiLeaks за България и първи източник на “българските грами” – www.bivol.bg

4. (С) БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БСП):

Никой не очаква, че БСК ще спечели изборите, но може да се представи достатъчно добре, спазарявайки се за участие в следващия кабинет. БСП може да настоява за някои истински постижения по време на последния мандат, включително приемането в ЕС и фискалната стабилност. Но конфликтът на интереси вътре, в коалицията и вътре, в самата БСП парализира усилията за структурни реформи и остави спорно правителствено наследство, което ерозира подкрепата за социалистите. През миналата година скандалите с корупция на високо ниво и последвалите санкции от ЕС понижиха рейтинга на БСП до рекордно ниски стойности. Независимо от вътрешните проблеми БСП представя единен фронт за изборите и, следвайки съветите на щатската консултантска фирма Грийбърг Карвил Шрум (ГКШ) е превърнала Борисов в своя ключова тема в преобладаващо негативната си кампания.

5. (С) ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ (ГЕРБ):

С преднина от около 10% пред БСП ГЕРБ ще спечели най-много гласове, но не и мнозинство и ще трябва да си намери партньори за да състави кабинет. Въпреки, че се определя като център-дясно и използва про-западна реторика, партията е всъщност шоу от един човек – нейния основател и лидер Бойко Борисов, бивш главен и секретар на МВР и бодигард на Тодор Живков. Спорната история на Борисов в министерството, предполагаемите му връзки с подземни фигури и безличното управление на София не са намалили неговата популярност. Най-силните му страни са прямото говорене и мъжкарски вид. Водейки кампания под наслов: “Да покажем, че България може!” ГЕРБ обещават по-голяма прозрачност в политиката и бързи мерки срещу корупцията. Липсата на план обаче и оформен екип от експерти по различни политики, които да ги въвеждат, носейки товара на променлив и диктаторски лидерски стил, ГЕРБ ще срещнат затруднения да seize the reigns of leadership дойдат ли на власт. Предпочитания коалиционен партньор на ГЕРБ ще бъде Синята коалиция, която може да достави ужасно необходимия опитен персонал.

Атака и ДПС: най-добри врагове ——————————————–

6. (С) ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ (ДПС): Местните анализатори казват, че Атака и ДПС се нуждаят една от друга, за да сплашват своите избиратели и да ги мобилизират да гласуват. ДПС се радва на солидна подкрепа от българското етническо турско малцинство. Способността му последователно да формира етнически турски вот му придава влияние, непропорционално на размера му, особено, когато активността е ниска. На диктаторския лидер на ДПС Ахмед Доган се приписват заслугите за запазване на етническия мир по време на прехода, но сега той ползва партията като машина за пари. Обвиненията към партията за злоупотреба на евро-фондове в управляваните от ДПС министерства са сред основните фактори за негативния облик на ДПС и ниския рейтинг и одобрение към настоящото правителство. ДПС ще се завърне в парламента с приблизително същия резултат, а вероятно с по-висок, ако активността е ниска. Тази година може да ѝ се наложи да се състезава с Атака за досегашната си роля на балансьор.

7. (С) АТАКА: Изненадващо успялата на парламентарните избори през 2005, Атака продължава да привлича екстремисти от ляво и дясно, бивши военни и охранители и такива, които са разочаровани от прехода към пазарна икономика. Риториката на партията е анти-семитска, анти-НАТО, анти-ЕС и анти-САЩ, против правителството и против малцинствата (етническите турци и роми). Атака е единствената партия, която използва тема за ЕС в кампанията си — тя е против членството на Турция в ЕС. Големите скандали около диктаторския лидер Волен Сидеров не са намалили електоралната подкрепа. С предвиждания от около 10% Атака със сигурност влиза в Европейския и Националния парламент. Ако се окаже неприемлива като коалиционен партньор, Атака все още може да изиграе ролята на балансьор, подкрепящ правителство на малцинството.

Ако са късметлии, ще прескочат прага —————————————————–

8. (SBU) СИНЯТА КОАЛИЦИЯ:СДС и ДСБ са остатъци от един могъщ Съюз на демократичните сили, който поведе пост-комунистическите промени в България. Формиран миналия март, синият алианс е последният отчаян опит да се спаси автентичното център-дясно, което е маргинализирано заради корупция, скандали и личностни конфликти, основно около бившия премиер Иван Костов. Партиите се надяват, че техния неохотен и закъснял опит ще спечели отново център-дясно мислещите избиратели, които са спрели да гласуват или са се насочили към ГЕРБ. Ако те прескочат прага на парламентарните избори, ще могат да се надяват да влезнат в правителството, в коалиция с ГЕРБ на кмета Борисов. Но център-дясната кампания е затруднена от сложна правна битка за съдебната регистрация. Лидерите на СДС обвиняват социалистите за собствените си проблеми и се надяват, че продължаващите проблеми ще мотивират център-дясно мислещите избиратели да отидат до урните.

9. (SBU) НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ ЗА СТАБИЛНОСТ И ВЪЗХОД: Партията на бившия цар Симеон устойчиво запада след загубата си на изборите през 2005. За да остане в управлението партията се присъедини към БСП като по-малък партньор в настоящата управляваща коалиция — действие, което допълнително ерозира нейното ядро от подкрепящи. Предвижданията за НДСВ са под нивото на статистическата грешка.

10. (С) РЕД ЗАКОННОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ: Новият играч на вътрешнополитическата сцена, РЗС, е центрирана около Яне Янев, нарочен за клоуна сред българските политици. Янев се издигна нависоко през последните месеци чрез скандални медийни твърдения. Янев е намерил достатъчно средства от нечисти източници, за да плаща на високопоставени съветници за своята кампания под мотото “Да спрем корупцията!” РЗС залага на груба популистка реторика, подобна на тази на ГЕРБ и АТАКА. Янев твърди, че РЗС има 38 хиляди членове и национална структура. Но липсата на каризмата, която притежават Борисов и Сидеров, вече води до отслабване на популярността на Янев.

Благодарим за материалите на “оригинали и фалшификати”. началото на 1945 Създадени са първите лагери за принудителен труд: край Св. Врач (Сандански), при яз. Росица, Севлиевско, Куциян край Перник и лагерът край река Джерман до Дупница. 5 януари 1945 От Москва са върнати за Народния съд бившите регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола [...]

Дълго заглавие, нали? Можеше и още по-дълго да е. Като дългите дни, в които съм сама. Не е хубаво да си сам. Особено аз, особено сега. В период, в който искам всичко да споделя. Емоциите през деня, кулинарното училище, представянето на най-новата книга на Gourmet Publishing, запознанството ми с Ясен, който представи книгата много интригуващо, срещите със забавни и интересни личности, постановката „Египетска приказка за сърцето“ (удивително!), всичко. И най-вече храната, която приготвям. Да! Храната!

Опитах се да готвя само за себе си, ако изобщо приготвянето на една салата е готвене. Сложих в нея каквото имах. Но нямах желание да я ям сама. Не ми беше вкусно, дори когато се опивах да прокарвам тъгата с вино. Не помага! Намирам си странични занимания, опитвам се да се разсейвам. Не мога. Колкото по-дълго си с един човек, толкова повече усещаш липсата му. Казват, че сме като новоизлюпена двойка. А аз се чувствам, сякаш са отделили майка от дете.

В стаята е тихо. Усещам само аромата на парфюма му докато минавам покрай гардероба. Отвътре изгарям, но не мога да направя нищо. Мога само да чакам. Любов ли е това или привързаност? Или и двете? Или едното се съдържа в другото? Нима нямам нужда да остана сама? Не, нямам. Искам да споделям с човекът, без който и един пост не мога да напиша. Без когото не мога да бъда себе си, защото той допълва моята личност, както подправката допълва ястието. И без нея, то няма да е същото. И без него, аз не съм същата. Изгарям.

Салатата остана недоизядена. Но бутилката с вино свърши. Скоро и моята тъга ще свърши. Много скоро ще мога да вдишам аромата на парфюма му, усилващ се от неговата топлина. Много скоро всичко ще си дойде на мястото и живота ми ще тече по предишния начин. Даже и по-добре. Защото без да искам осъзнах, че храната наистина трябва да се споделя. И не само храната. Това, което правя с ръцете си за друг. „Храната е много повече от необходимост. Тя има социална роля, в която събира семейството и приятелите.“ Храната е любовта, която споделяме. С нея може да кажем всичко, стига да познаваме добре човекът на когото я сервираме.

А аз го познавам. И знам, че ще му хареса. Салатата, която мога да споделя. Салатата, приготвена с мисълта за щастливия момент на неговото завръщане. Цветовете и са като огъня вътре в мен… Очаквам завръщането му, което ще потуши пожара, ще ме успокои, ще ме балансира и аз отново ще бъда в хармония…

Пием вино и вдишвам от топлината му.

Салата от чери домати с ароматизирани с аншоа крутони и пармезанов дресинг

Адаптирано от книгата Art and Cook

Дозите са за 4 порции.

За крутоните:

• 50 мл. зехтин
• 2 скилидки чесън, смачкани
• 2-4 филета аншоа, добре отцедени
• 1/2 франзела или друг бял хляб, без кора, нарязан на малки кубчета
• сол и черен пипер

Филетата аншоа се нарязват на много ситно или се намачкват с вилица.

В тефлонов тиган се загрява зехтинът. Добавят се чесънът и аншоата. Запържват се около 20 секунди докато отделят аромата си. Чесънът се отстранява.

Към зехтина се добавят кубчетата хляб. Посоляват се със сол и черен пипер. (Солта може да се пропусне, тъй като аншоата е достатъчно солена.) Разбъркват се добре докато попият зехтина и се запичат в тигана докато станат златисти и хрупкави.

Крутоните може да се запекат и във фурната.

За дресинга:

• 2-3 супени лъжици зехтин
• 1 супена лъжица балсамов оцет
• 1 чаена лъжица сос Уорчестър
• 30-40 гр. прясно настърган пармезан
• сол и черен пипер

Смесват се балсамовият оцет и сосът Уорчестър. Докато се разбиват по малко, на тънка струйка се добавя зехтинът. Накрая се слагат пармезанът, сол и черен пипер на вкус. (Солта отново може да се пропусне.)

За салатата:

• цялото количество крутони
• цялото количество дресинг
• 8-10 червени чери домати
• 8-10 жълти чери домати
• 8-10 оранжеви чери домати
• пресни листа босилек

Доматите се разполовяват. Объркват се с дресинга. Добавят се крутоните и пресни листа босилек. Сервира се веднага. Допълнително пармезан никога не е излишен.

Забележка: Чери доматите може да се заменят с обикновени домати, нарязани на кубчета. Крутоните и дресингът може да се използват и за други салати като микс от зелени салати, например.

Животът на Доминик: Партията на Строс-Кан: