От лекцията на Мартина Балева

Милен Радев

На 19 май 2011 в Хумболдтовия университет в Берлин бе изнесена лекция на Мартина Балева под обявеното заглавие:

Изкуство и национализъм на Балканите
Примерът с България

Телевизия СКАТ излъчи тези дни невежо и неописуемо просташко коментарно предаване с видеоматериал от лекцията. Манипулативно бяха предадени части от тезите на Мартина Балева без българският “превод” да отговаря нито на същността на нейното изложение, нито в детайл на казаното от нея.

В частност, включените в репортажа въпроси, зададени от мен към лекторката, бяха придружени от неточен и манипулативен превод на думите ми. Ето защо реших да предложа запис от моето изказване на немски език заедно с транскрипт на български език.

*  *  *

Ще се опитам с няколко думи да предам необходимото от продължилата почти час и половина  лекция за да може да се разбере контекстът на поставените от мен въпроси към лекторката.

С помощта на многобройни живописни платна – от Дьолакроа – 1824 г. и 1826 – прочутото “Клане в Хиос” и “Развалините на град Мусолонги”  през редица картини на чешки художници като Ярослав Чермак или Мрквичка, на руски (Передвижники), сръбски, германски автори Мартина Балева изследва феномена на героичното изобразяване на страданията на християнските народи, изтезавани от ръката на неверници османлии. На нея й е направило впечатление, че сюжетите се повтарят, сцените са патетично – геройски или мъченически, че чрез тях се насаждат митологични образи в съзнанието като на европееца, така и на самите балкански народи. Тя се пита и търси отговори на въпроса каква е причината за страстта към изобразяването на тези точно сюжети.

Възторжената академична публика в Берлин отчете, че Мартина Балева е направила голям принос с откритието и тълкуванието си, че не случайно западноевропейски художници, проявявали такъв интерес към героичните балкански събития и към изобразените на тях страдания от една страна и жестокости от насилници от друга. Според младата научна работничка тези художници ползвали балканските сюжети като “отдушник”, като “заместител”, компенсиращ невъзможността да изобразят въжделенията на собствените общества за свобода или да изобразят протеста от насилията на властващите в техните страни – реакционна Франция или не по-малко реакционната Австро-Унгарска империя…

По нататък тя анализира от иконографски аспект картини като “Под игото” на Мрквичка и детайлно деконструира една гравюра на немски художник от руското издание “Илюстрирана хроника на войната” наречена “Ариергард на турската армия”:

Според Балева тази гравюра от 1878 г.  била “красноречив пример за преплитането на привидна документалност на изображението с въображението на художника и изземването им в служба на националната историография”. Тази картина, твърди Балева била днес позната преди всичко на българската публика. При това под названието “Турски зверства в Батак”, т.е. в обърканото българско съзнание тя изобразявала събития от 1876 г. – 2 години преди своето създаване. Нещо повече, както съобщи Мартина Балева на стъписаната си от толкова национален калпазанлък академична немска публика, тази графика “виси и днес в музея в Батак и въобще непрекъснато се репродуцира (в България) под това именно заглавие“…

Продължавайки своя деконстурктивистки анализ Г-жа Балева показа на екрана следните съпоставки за да илюстрира своята теза, че въпросните изображения са изградени според иконографски принципи (признавам, че подтекстът на този извод, акламиран бурно от присъстващи немски професори изкуствоведи като авангарден и приносен, не ми се е разкрил и до този момент).

И така, според Мартина Балева:

…отвличащият жената в центъра на картината аскер е буквално повторение на познатата от църковното изкуство композиция “Пиета”, а

…окаченият на коня полугол селянин е композиран в позата на мъченическите изображения на Разпятието…

Проблемът, който се породи у мен след интелигентно поднесения анализ на младата учена е един: тази гравюра не съществува нито в моето индивидуално, нито в публичното съзнание като изображение на “Зверствата в Батак”. Тя отсъства и в огромната фото и картинна база на Google, а когато ми е попадала в миналото е била озаглавявана просто като “Turkish attrocities”, За “непрекъснатото й репродуциране в България” именно като сцена от Батак чух за пръв път завчера, но признавам, че за разлика от присъстващата немска академична публика не бях впечатлен от него. Въпреки, че то е ключово за дисертацията на г-жа Балева, която се очаква да излезе всеки момент от печат.

Признавам, че бях решил въобще да не отделям повече време на тази лекция и дори на тази тема. Но след наглия и невеж видеосюжет и репортаж на СКАТ, след безпрецедентните и очевидно провокационно режисирани зулуми на волесидеровите слабоумни активисти край Баня башъ джамия последният петък се виждам принуден да споделя тези свои бегли впечатления на очевидец. Още завчера вече публикувах тук своите забележки по горещите следи на вандалщината срещу молещи се на бога си хора в центъра на София.

Продължавам да смятам, че не бива темата за родолюбието, темата за патриотизма и връзката ни с идеалите на нашите предци – от Григор Пърличев, през братя Миладиновци и Захари Стоянов… до Симеон Радев и Пею Яворов да се оставя в мръсните ръце на Атакисти с СКАТаджии, а заради техните безумни и явно престъпни действия и призиви срещу нашите мюсюлмански братя да не смеем да изразяваме по спокоен и аргументиран начин нашите позиции и убеждения, колкото и изолирано да звучат те в днешна, политически коректна Европа…

 

 

Транскрипт на изказването ми след лекцията на Мартина Балева:

Проф. Фос (Институт по славистика, Берлин, Дружество за Югоизточна Европа):

Благодарим на госпожа Балева за тази изключителна интересна лекция. Мисля, че Вие успяхте по много точки да придадете по-диференциран облик на едностранчиво негативистичната проекция на „балканизма“ от Мария Тодорова. Според мен Вашето представяне открива възможности за много въпроси, за дискусия, за коментари … Призовавам сърдечно, присъстващите да проявят активност… заповядайте… (малка пауза)… хм, май всички са като смазани от образите, които видяхме… ?… (оживление в залата)…моля, г-н Радев…

Милен Радев:

В началото трябва да отхвърля известно страхопочитание пред високия учен стил на доклада и както подобава на любител ще се постарая да се изразявам малко по-простичко.

Питам се как сте стигнала до това подзаглавие на днешната лекция – „Изкуство и национализъм на Балканите – Примерът с България“? Запознахме се току що с голям брой впечатляващи примери за много художници от различни културни среди (Франция, Чехия, Русия, Сърбия… – бел. М.Р.) – според мен във Вашето изложение България имаше съвсем маргинална роля. Бих желал да науча какво тогава Ви е накарало да изберете точно това подзаглавие за своята днешна лекция?

Освен това ще си позволя две забележки:

На няколко пъти Вие си поставихте въпроса как и защо се е стигнало точно до такъв тип (плакативни, патетични, героично-националистически – бел. М.Р.) изображения, до този художествен език на авторите. Наскоро отново ми се случи да чета стотици писма на обикновени селяни, обикновени македонски българи от периода 1902 – 1903 г. Става дума за писма, които те пишат до различни международни институции, до личности в чужбина, които молят за помощ и тези обикновени хорица описват в писмата си по един – за мен и до днес емоционално разтърсващ – начин същите произшествия, обстоятелства, драматични случки, които ние видяхме тук на диапозитивите към Вашия доклад. Събития, изобразени от художниците през XIX век може би прекалено плакативно, може би за нашите днешни зрителни навици прекалено патетично, но във всеки случай в своите писма хората описват точно такива произшествия по време на тогавашните въстания, бунтове и потушаването им. Хората просто са преживели всичко това лично, на свой гръб. Като лаик аз виждам един съвсем прост отговор на въпроса защо картините изобразяват това, което е нарисувано на тях: защото зад тези картини се намират действителни факти, събития, които тези народи (на Балканите – бел. М.Р.) – говорим тук сега за християнските народи, но навярно и част от мюсюлманското население в Османската империя – са преживявали отново и отново през онези години.

Последната ми забележка е – признавам – полемична: Вие говорихте често в условно наклонение, изказвахте се (в определен контекст – бел. М.Р.) с уговорки: „жертвите за които се говори, че били загинали“, „предполагаемите жертви“ и пр. – може би не точно с тези думи (оказва се, че беше точно с такива изрази – бел.М.Р.) , но във всеки случай Вие поставяте историческата достоверност на изобразените на тези исторически картини събития под съмнение или поне ги снабдявате с въпросителен знак. На всички ни е ясно, че след като по онова време са отсъствали фото или филмови документи, то художествените изображения (като току що показаните от Вас – бел. М.Р.) са изпълнявали и функцията на документи (те са и влияли на създаването на обществени представи и стереотипи за събитията – и това трябваше да го кажа, но за съжаление се е изгубило в лабиринта на спонтанната реч… – бел. М.Р.).

От времето на Третия райх, за отвратителните престъпления на Третия райх, разполагаме с достатъчно фото и филмови образи и документи. Не мога да си представя, че в този втория случай Вие бихте си позволили да отсъждате само на основа на изобразителния материал, без да се обърнете към данните на историографията – нещо, което във Вашата лекция отсъстваше изцяло – и да говорите за „предполагаеми жертви“, за „както се говори, че били загинали“ или „за евентуално изгорени“ или „кремирани“. Възприемам това обстоятелство – не като българин – а като непредвзет читател и наблюдател за доста потискащо…

Прочети цялата новина

Свързани новини: