Египтяните се връщат на площад “Тахрир”

Стотици египтяни организираха безпрецедентна проява в Интернет в знак на неподчинение срещу военното ръководство на страната си, като в някои блогове има язвителни публикации критични към Висшия съвет на въоръжените сили, който пое властта след дългогодишното управление на Хосни Мубарак (SCAF, Egyptian bloggers rally against military, AJE, 23 May 2011).

В понеделник активисти призоваха обществото отново да се събере на площад “Тахрир” в Кайро, като в петък да се образува пак едномилионно шествие. Този път не срещу бившия президент, а срещу военните и арестите на активисти.

Критиките към военното съсловие в Египет е престъпно дейния. Майкел Набил, известен активист и пацифист, който критикува армията в блога си, беше осъден през април от военен съд на три години затвор. Това всъщност е първият арест на блогър след революцията (Egyptian blogger jailed for three years, AJE, 11 April 2011).

 

“Нямаме проблем със свободата на словото”, заяви говорител на военния съвет пред “Ал Джазира” в понеделник.

 

Дали?

До понеделник вечерта над 200 блога са критикували употребата на сила от страна на войници към активисти. Всички тези постинги намират място във Facebook, където са широко цитирани. Мохаммад Абдулфатах, известен активист и правозащитник в Египет, заяви ясно: “Казахме, че всички блогъри ще публикуват критики на 23 май и те могат да ни арестуват всички, ако искат.” Тези думи бяха силно подкрепени от публикации в Twitter с хаштаг “noSCAF”, с което се обозначаваха съобщенията, насочени срещу армията и военните съдилища.

Положението стига дотам, че синът на кандидата  за президент, Айман Нур, Нур Нур, си създава блог, в който да изрази мнението си и недоволството си срещу военния съвет.

Денят на онлайн активност съвпадна с освобождаването на десетки хора, задържани на 15 май от армията, заради протести пред израелското посолство в Кайро. На голяма част от затворниците им бе присъдена една година условно.

Мосаб Елшами пише в Twitter за своето състояние в армейския арест. Той е арестуван заради подстрекателство за анти-армейска кампания. Преди да бъде освободен, Елшами става свидетел на убеждаване в целите на армията. Офицер събира всички задържани и обяснява, че египтяните преживяват “бурни времена”, че страната е на ръба на банкрута, че е “наивно да се протестира”.

Повечето блогъри, призовали в понеделник за протести, споделят мнение, че трябва да се придържат към целите на революцията: свобода и социална справедливост. Военните закони представляват пречка за постигането на тези блянове, а в някои случаи е и крачка назад. Ако досега силите на Централна сигурност са арестували активисти, за да ги пребиват в затворите си, то днес армията прави същото, но в собствените си сгради (SCAF is the New Mubarak, Mostafa Sheshtawy, 23 May 2011). Минаха 100 дни от свалянето на Мубарак, а резултатите се бавят. Това изнервя всички, участвали на протестите и това в голяма степен е заряда за новите демонстрации, организирани за 27 май, петък.

Наблюдава се силна реакция в египетското общество спрямо целите на армията и генералите. Мнозина твърдят, че не може да се има доверие на никого, особено днес, когато Египет няма силно ръководство и властта може да бъде присвоена. Еуфорията от факта, че войници се присъединиха към бунта срещу Мубарак бързо пада, след арестите на блогъри и активисти, дори на обикновени хора, участвали в протестите на площад “Тахрир”. За редица правозащитници и опозиционери на Мубарак, на армията не може да й се има доверие, тъй като войниците са нищо друго от последователи на същата доктрина, довела в Египет времена на диктатура повече от 60 години (It was a revolution not a coup, Amr Moneib, 22 May 2011).

Все пак, еуфория, каквато имаше срещу Мубарак, едва ли ще се случи на 27 май. Зад армията застават много хора, страхуващи се от хаос в страната. Други смятат, че революцията още не е успяла, но срещу войници ще е много по-трудно да се бори обществото, отколкото срещу полицията. Най-малкото заради присъствието на военна техника. През последните два дни в района на площад “Тахрир” се разпространяват брошури, които призовават за протести в петък. Зейнаб Мохамед пусна една брошура в блога си (Demands of #May27 million man protest, Egyptian Chronicles, 24 May 2011). Това е брошурата, а под нея е приложен превод:

Искания на протестиращите на 27 май или защо ще излязат хората на площад “Тахрир”:

Първо: икономически искания

Определяне на максимална и минимална заплата;

Разпределение на ресурсите, за да се избави страната от икономическата криза;

Контрол върху цените;

Задължителни данъци;

Съдебни процеси за всички корумпирани бизнесмени; съд и конфискация за всеки, който е придобил по престъпен начин имуществото си;

 

Второ: политически искания

Връщане на сигурността по улиците;

Съд за Мубарак за национално предателство и за даване на заповеди за убийството на активисти;

Съдебно наблюдение върху апарата на Национална сигурност и съд за офицери, убивали или измъчвали протестиращи;

Разпускане на местните съвети;

Разпускане на Централна сигурност и прехвърлянето й под ръководството на армията;

Освобождаване от длъжност на Яхия Ал Джамал и съд за Омар Сюлейман;

 

Трето: свободи

Анулиране на военните съдилища, съдещи граждани;

Повторно разглеждане на делата на осъдени от военни съдилища в граждански такива;

Да се забрани спирането на манифестации със сила;

Прочистване на медиите;

Създаване на революционна медия, в която да се чува гласът на протестиращите;

 

Някои активисти не са съгласни с точки от икономическите искания. Те се страхуват, че може да има национализация, тъй като разпределяне на ресурсите може да се изтълкува погрешно от армията, голяма част от която са последователи на Гамал Насър – той извършва национализация в средата на XX век, включително и Суецкия канал, станал причина за Суецката криза.

Исканията са много близки до тези, които основното младежко движение, “6 април”, има:

Бърз съд за Мубарак и хора от неговия режим;

Комисия, която да разследва корупцията по етажите на властта (няма закон за политическата корупция);

Прочистване на министерствата от хора, работили за режима на Мубарак, особено на ведомствата на вътрешните работи, медиите, областните общини, управлението на висшите училища и назначените дипломати по посолствата на Египет;

Разпускане на сегашните общински съвети;

 

Има и други искания, като правото на пострадалите по време на революцията семейства да получат помощ от държавата, изготвянето на закон срещу корупцията в политиката, изготвяне на национална стратегия за справяне с безработицата и пласирането на младежи на пазара на труда и др.

Зейнаб Мохамед, припомня, че задаващите се протести не са насочени към армията, като такава, а заради желанието да се получи възможност за отправяне на критики срещу военния съвет. Това, което хората искат в момента най-много е ясна стратегия и визия за близкото бъдеще на Египет – какво следва сега?

Със сигурност първата революция не е свършила, за да говорим за задаването на втора такава. На 27 май ще има протести, защитаващи правата на гражданите. Нещо, което обществото в Египет желае страстно от 60 години насам.

Прочети цялата новина

Свързани новини: