... Има поне два подхода. Единият е препоръчан от автора на знаменитото четиристишие - "Поетът с ватенка". И за съжаление, голяма част от хората следват съвета му - в моменти на криза и опасност се покриват, снишават, затварят в черупката си и "гледат да са добре...", което е разбира се невъзможно.

Ако бягството в самоизолация беше добър подход при опасност, човешкото общество нямаше хич да съществува.

Има обаче и друг подход. Да се стреснеш, да се стегнеш, да потърсиш сътрудничество с други хора, за да можете да се справите с трудностите и да намерите изход (или поне да намалите щетите). Така общо взето са възникнали и са се развили свободните западни общества, да.

Със съжаление трябва да признаем, че теменугите напоследък са яко цъфнали (за това писах вчера, де).

(И хич не мирише на майски цветя, ами по-скоро на априлско кисело зеле)

Правителството, начело с башбакана бай Бойко, е последвало призива на покойния поет с ватенката - виновни са му НОИ, НСИ, Wikileaks, арменския поп и разбира се Костов.

А какъв е другият подход? Ами ясно - силни политически действия за промяна на управлението. Бих казал нещо повече - за смяна на модела на управление (в полза на монополи, обръчи от фирми и мафиотско-общинско-полицейско-прокуроски трапези за вечеря, на които се решават политически въпроси, разпределят пазарни дялове и особено- харченето на публичните пари ...).

Смяната е възможна през есента на 2011г.:

- чрез промяна в местната власт и

- чрез ново обществено мнозинство, което на изборите за Президент да даде знак какво следва.

Да, безспорно са нужни политици от ново поколение.

Това е необходимо, но не и достатъчно. Нужни са ни и политиКи от ново поколение, които са плод на опита, традицията и модерната мисъл на Европа от XXI век, а не на остатъци от (пре)зрелия соц на 70-те и 80-те.

Убеден съм, че тази промяна започва на 12 юни и който не желае да "гледа да е добре", добре е да започне от там.

.

.