Роден на 19.VI.1915 г. в София, Борис Арсов е шесто дете на преселници от Вардарска Македония. Завършва средно образование. През 1942 г. постъпва на работа в стопанската полиция, където работи до края на 1945 г. След 9.IХ.1944 г. става член на “Звено”. Заради работата си в полицията през 1949 г. е въдворен за една година в лагерите Богданов дол и Белене. Това му попречва да завърши висшето си образование в Стопанския факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. Работи на различни места като деловодител. В периода 1952-1956 г. Държавна сигурност прави опит да го вербува, но Арсов отказва да сътрудничи. В продължение на няколко години е касиер-счетоводител на футболен клуб „Левски” (София), преименуван тогава за известен период на „Динамо”. Многократно е арестуван и уволняван като “неблагонадежден” от комунистическата власт.
От май 1960 до август 1962 г. заедно с Иван Хаджиев от гр. Гоце Делчев (бивш член на БЗНС, преминал през Богданов дол), Никола Чотов от с. Янтра, Великотърновско (изгонен през 1945 г. от армията офицер) и Райне Райнов от Варна (също лагерист) разпространяват в центъра на София позиви, които Държавна сигурност определя като “вражески и насочени против дружбата със СССР”. Под името “Б. Т. Р. К” (Български таен революционен комитет) четиримата изпращат писма и до различни западни посолства в столицата. През април 1962 г., когато Никита Хрушчов е на посещение в България, Арсов му пише:

“Хрушчов, долу ръцете от нашата родина, тя не е съветска губерния! Долу лакеите от ЦК!”

(сл. дело № 157/62). Групата е разкрита и осъдена.

“С писането на позивите искахме да съобщим на западните държави, че в България има нелегална организация, която се бори против народната власт. Да знаят, че в България има съпротива, която работи против властта, защото СССР се намесва в нашите вътрешни работи”

заявява през 1962 г. Арсов пред ДС (сл. дело № 157/62). Получава 6 години затвор по обвинение, че е “членувал в организация, поставила си за цел да събори, подрони или отслаби народнодемократическата власт в НРБ чрез бунт (чл. 70 ал. 1 НК).
Напуска България на 12.VII.1970 г. през Югославия. Работи за кратко във военно депо като общ работник в Германия. През март 1971 г. се премества в Дания, където се установява в гр. Орхус и започва да следва висше икономическо образование. През януари 1972 г. на първия конгрес на Българската лига за правата на човека Арсов в качеството на представител на Българския национален фронт (БНФ) в Дания е избран в ръководството на лигата. На състоялия се през март 1972 г. във Вашингтон конгрес на БНФ Арсов е избран за член на ръководството с постоянен адрес Копенхаген. Там в края на 1972 г. създава емигрантската организация Български революционен комитет, който през април 1973 е преименуван на Съюз на българските революционни комитети (СБРК). Арсов започва да издава бюлетин “Левски”, в който атакува остро комунистическия режим в София.
През април 1974 г. ДС осъществява секретна операция по отвличането на Арсов от Дания, като го принуждава да се върне в България чрез офицери на спецслужбите, изпратени при операцията в гр. Орхус.
В България Арсов е подложен на специална обработка. Обещано му е да не бъде съден, ако сътрудничи на ДС. Целта е била чрез съгласувани с ДС масирани медийни пропагандни мероприятия да бъдат дискредитирани всички организации на “вражеската емиграция” и нейните лидери. Арсов отказва и е предаден на съда, който на 22. IХ. 1974 го осъжда на 15 години затвор по обвинение в шпионаж и саботаж (чл. 101 и 109 от НК) за това, че образувал и ръководил контрареволюционна емигрантска организация, целяща да събори властта в НБР чрез въоръжено въстание.
След присъдата обаче ДС дава специални секретни указания как Арсов да бъде напълно изолиран в килията. Оставен без легло, контакти и при минусова температура, само девет дни след преместването му в най-тежкия затвор – Пазарджишкия, Арсов е намерен обесен на три вратовръзки. Официалното разследване през 1974 г. приема, че се е самообесил, но при следствието от 1992 г. магистратите стигат до извода, че най-вероятно върху емигранта е оказано външно въздействие, след като не са били пречупени възгледите му.

От килията Арсов пише: