Ще има малка пауза в разказа за пътешествието. Налагат го някои факти от последните дни.

Много обичаме в нашата родна страна да се имаме за много толерантни и да се фукаме, че у нас гражданските права се спазват, че толерантността е „присъща“ на нашата култура и народопсихология. Че „Югославия тук не е възможна“. И съответно, когато някой ни направи забележка че не е баш така, явно или неявно започваме да търсим под вола теле, да ровим за друга мотивация, и да подозираме критикуващия в най-големия грях – в „антибългарска кампания“

Няма как да имаме  хем толерантно общество, хем слаби институции и апатични граждани.

Колко седмици минаха от изстъпленията в Бургас срещу религиозна общност и няма никаква смислена реакция от институциите.

Виждаме какво се случва с „неизвестните извършители“, записани на видео, горящи молитвени килимчета. Нищо.

Съдът, полицията и прокуратурата обичат да демонстрират смелост и решителност, когато вкарват в затвора за  едно откраднато кебапче, тринайсет стръка марихуана или вафли и натурални сокове за 31 лева. Готови са да разпердушинят цял митинг протестиращи заради фалшив сигнал за бомба (визирам 14-ти януари 2009-та),  да разгонят демонстранти с велосипеди, но не да се изправят срещу няколко лумпена с политически протекции.

Съответните чиновници се крият някъде по ъглите като мишки и се молят да не им се падне на тях делото, че да се наложи да си развалят рахата. Това се случва обикновено по най-важните дела, отнасящи се до конституционните права и свободи, т.е. когато Конституцията казва едно, а политическата конюктура - нещо съвсем друго.

Чиновниците по институциите си имат идеално оправдание да си трайкат - никой нищо не иска от тях, освен началниците им.

Днес се возих в автобус 83, който се появи претъпкан от зоопарка с майки с деца от малцинствата. После разбрах, че това стълпотворение вероятно се е случило, защото входът в зоопарка бил безплатен, по случай празника. В задушния автобус пътуваха множество майки с по 3-4 деца, нагъчкани като сардини (извънредни автобуси до зоопарка? - не ставай смешен!). Понеже имам впечатление какво значи да усмиряваш деца на 2-6 годишна възраст, особено в такава тежка обстановка, направо се възхитих на майките на крехка възраст, които някак си жонглираха и се справяха с отрочетата си, като имаха и по едно мъничко задължително в ръцете.

Автобусът отваряше врати на следващите спирки и започнаха да се качват лели и чичовци от доминиращия етнос. Щом съзираха картинката в автобуса, без много-много да се притесняват изсипваха расистките си тиради върху пътуващите. Не знам аз как бих се чувствал, ако нахален пенсионер използва факта, че сме наблъскани заедно, обляни в пот и хванати в неудобни пози за дръжките, и безспирно нарежда „мъдри“ разсъждения за моралния облик на майка ми,  братята, сестрите ми, трудовите ми навици, миризмата, чистотата, факта, че му дишам въздуха и т.н.  Интересно ми е и като какъв бих пораснал след това.

Майките реагираха доста разумно – опитваха се да не забележат каканижещите досадници, като някои с лека усмивка и примирено съгласие по всички теми се опитваха да усмирят възмутените „праведници“.

За пореден път се убедих, че най-лесно е да измериш толерантността в обществото като се поставиш на мястото на атакуваните и тогава можеш да си вадиш съответните изводи.

Та, който иска да си направи експеримент, му препоръчвам да походи малко със следващия гей парад и да се порадва на реакциите на тълпата отстрани и на небрежната разсеяност на полицията. Помня как на първото такова шествие летяха камъни и бутилки със запалителна смес, освен обичайните псувни и закани, а полицаите гледаха някъде в клоните на дърветата.

След това да прекара известно време в някоя от „нетрадиционните“ религиозни общности и да наблюдава колко свободно може да се практикува вярата ( като не говоря тук само за евангелисти или мюсюлмани) и да изследва отношението на властите и това на съгражданите си.

И накрая да се повози в някой етнически „смесен“ автобус в по-натъпканите часове, за да чуе наистина ценни разсъждения по биология, демография и политика.

Слабостта на институциите си има обяснение - липсата на натиск от обществото да си вършат съвестно работата.

А апатията на обществото е всичко друго, освен „вродена толерантност“.