Блоговете, медиите, кабелите и авторските права — MediaMixx 2011

Сесията на MediaMixx 2011, в която участвахме с Комитата като модератори, започна в 11 часа. Водещ бе Живко Желев, а след него домата взе Константин. Надявам се той да опише по-добре от мен изложението си и въпросите, които повдигна. За мен, той акцентира върху интеграцията и взаимодействието на медиите с българската блогосфера и гражданите, които изразяват позициите си свободно в Интернет като възможност за медиите да са "в крак" с тенденциите, от една страна, и от друга, подобно на "писмата на зрителите" от миналото, които бяха удобен начин за бягство от отговорност на медията. Констатиран бе и фактът, че далеч не всички медии интегрират блогове на свои автори или външни лица към сайтовете си, като първи в това отношение са вероятно Дневник и Капитал. Очевидно е, че телевизиите и някои от вестниците, поддържащи онлайн версии, не бързат да интегрират инструменти, даващи по-голяма свобода на потребителите си, но, надяваме се, това не е с цел ограничаване на възможностите информацията да не бъде подлагана на съмнение, с което силата ѝ да манипулира обществените процеси, да отслабне.

Това са някои от размислите, на които ме наведе Комитата, докато го слушах.

Живко Желев ще ми е трудно да го преразкажа, но се надявам, че и той ще напише повече в блога си.

Моето участие се сведе до изложение, засягащо няколко общоизвестни истини за българското Интернет пространство, медиите и свободата на словото. Негативни доклади за нивото на свобода на словото; корпоративна и политическа зависимост; подбор на темите, граничещ с пропаганда и манипулации; честа липса на адекватна и своевременна реакция и отразяване на актуални теми и събития (примерно, с течовете в Уикилийкс, изнесли информация, свързваща висши политици, медии и бизнес структури с организираната престъпност); свободна, конкурентна и достъпна среда в Интернет; алтернативни методи за изразяване на гражданска позиция (социални мрежи, блогове, социални медии) — всичко това, оформя Интернет и в частност, българската блогосфера, като алтернативна среда, която играе компенсаторна роля при формирането на мнение и развитието на обществените и политическите процеси в България.

За въпроси нямаше много време, но един от малкото, в редовното време, бе дали има примери за това, как блоговете влияят на медиите в процеса на споделяне на информация. Сетих се за няколко най-скорошни примера: Уикилийкс, ЗЕС, Изборният кодекс и други... Споменах ги.

Комитата даде като положителен пример за симбиоза между гражданска позиция в Интернет и дейността на традиционните медии проектът, по който работим в момента: www.politikat.net

След това, програмата продължи с втората част — дискусия на тема: "Кабелната индустрия на пресечната точка между авторските права и комуникационните технологии". Основни участници бяха Асоциацията на кабелните оператори, Мюзикаутор и Профон. В залата коментираха и продуценти от всякакъв вид... Диалог по-скоро нямаше, а имаше противопоставяне на тези и концепции.

Сред най-фрапиращите идеи на защитниците на правоносителите (Мюзикаутор и Профон) бяха разбирането, че за едно предаване, в едно студио, на една телевизия, излъчвано по едно време, но в различни среди (сателит, Интернет, кабел и ефир) е редно да се уредят колективните авторски права за всяка една от средите.

Друга интересна теза бе, че ако едно радио излъчва продукт на авторско право, подлежащ на защита по механизмите за овъзмездяване на колективни права, защитаван от Мюзикаутор и Профон, а един магазин излъчва това радио в салона си, и двете структури следва да заплатят на правоносителите, с посредничеството на въпросните структури за колективни авторски права.

Хубава логика, нали? Всичко това се извинява и обяснява, че българският законодател, цитирам, "копи-пействал" европейското право.

Е, тук не издържах и зададох хипотетичния въпрос: Ако искам да създам Интернет радио, което да излъчва само британска и американска рок музика, ако хоствам сайта си във Великобритания, ако уговоря всички нужни лицензи с британски структури, като PPL, но насоча дейността и "излъчването" си към българската аудитория, ще трябва ли да плащам на Профон? И отговорът бе смайващ! ДА, каза Офелия Йорданова, защото отношенията ми с PPL били само за "територията на Великобритания". Естествено, не се сдържах да попитам какво предлагат те, от Профон, да се направи, за да не нарушавам законите и тя, без да се замисли, отговори, че "съществуват технически средства" за това. Сиреч, да се филтрира Интернет. Обясних ѝ, че е нелепо и дискусията приключи, без да чуя отговор на другите ми въпроси: защо подобни лицензи в Обединеното кралство са има-няма два пъти по-евтини от България и как точно законодателят "копи-пейства" европейските закони в конкретния казус...

Без отговор остана и конкретният въпрос, зададен в залата, за дивидентите, които тези две структури са раздали на правоносителите. Разбрахме само, че "са раздадени малко пари, защото няма подходящ комплициран софтуер да ги изчисли, а административните разходи по управлението на приходите са големи..."

Това е за днес! А хубавото, както знаем, тепърва предстои! За днес планирам разходка из региона с Форд Фокус-а, а утре, дълък път към София.

Прочети цялата новина

Свързани новини: