Дневници на фокус – 3. Дедо Фокус и Баба Вида

Както обещах вчера, днес ходихме с Фокус на обяд във Видин, за да ядем пържен сом. Нарочно отидох и се върнах по различни пътища, за да пробвам автомобила в различни условия. Отидохме през прохода Петрохан и после през Симеоново, а се върнахме по новия път до Монтана и оттам през Враца и Ботевград до магистралата. Смея да твърдя, че не съм пробвал автомобила само на офроуд, макар че през Петрохан много се доближихме до това. Преди няколко години пътят беше ремонтиран, но сега отново е отчайващо разбит. Докато пътят Монтана-Враца, по който се върнах, е с характерните за сръбските пътища коловози в асфалта. И двете състояния говорят за зловещо крадене при ремонта на пътищата.

Може би сега, на третия ден от съвместния ни живот с Фокус, е времето да кажа, че аз съм един по-особен вид тестер на нова кола, защото трудно мога да бъда впечатлен. Моята собствена кола е много по-голяма и по-мощна от Фокус. Спортно изпълнение е и има невероятни системи за поведение на пътя и сигурност. Признавам, че когато взех Фокус, бях малко скептичен. Но след днешното ни видинско преживяване, вече гледам на него с истински респект. Наистина, от всички нови Ford Focus на мен ми дадоха най-хубавия – с най-мощен двигател и най-богато оборудване. Двигателят му е представител на новата технология EcoBoost, тоест с малък обем постига голяма мощност при сравнително нисък разход на гориво. В случая с обем 1,6 литра имаме почти 200 коня мощност. Как ви звучи, а? Можеш да го караш в два режима – икономичен на ниски обороти, което е добре за в града, а над 4500 оборота вече става чудовище. На връщане минахме по магистралата след Ботевград и мога да свидетелствам, че Фокус унижи всички автомобили на пътя. При изпреварване за 3-4 секунди достига 160 км/ч на трета скорост. В завои се държи добре почти като автомобил 4х4. Другите данни от пътуването са, както следва: средна скорост 64 км/ч заради пъпленето през Петрохан на отиване; среден разход на гориво 8,3 на 100 (казах ли, че двигателят е бензинов?), общ преход 479 километра.

Във Видин пристигнахме в 13:00 – точно за обяд. Оставих Фокус на паркинга пред пристанището и се отправих към корабчето. Всъщност корабчетата са две, но аз, когато съм във Видин, винаги сядам в по-близкото до пристанището – не че има някаква разумна причина за това. Взех си рибена чорба, салата от домати с козе сирене и босилек, голямо узо и две бири. Разбира се и пържен сом с варени пресни картофки с копър и чесън. Сомът беше малко тлъстичък, но в общи линии твърде удовлетворителен. Дунавският сом е винаги на много добро ниво. После заведох Фокус на крепостта Баба Вида, за да го снимам там с камерата. Ако не се лъжа, споделих, че в края на експеримента трябва да дам 5-минутен видеоматериал. Ако не съм споделил, значи се лъжа. Но така или иначе трябва да има филмче и клип и аз дори имам някои творчески идеи по този въпрос, но ще ги споделя през следващата седмица. Около крепостта има малък, но много мил парк. С учудване установих, че тук каталпите и липите вече са цъфнали и сладостно ухаят, докато в София все още изостават.

След като се изпотих обилно във влажната жега на дунавското пладне, се качих на Фокус и тръгнахме обратно. Както вече споменах, избрахме път, различен от този, по който дойдохме. На излизане от Видин сипахме бензин на OMV. Там, между другото, забелязах как се провежда акцията им „Аз обичам водата”, в която бях въвлечен и аз като председател на УС на Водния съвет, и не бях особено очарован. Но в крайна сметка това си е проблем на OMV, не ме интересува. Купих си кафе и бира с намерението да не ги пия едновременно и се настаних във Фокус за обратния път към София. Тук трябва малко да разкритикувам Фокус. Джобът на предната врата не е направен достатъчно добре, за да приюти плоска бутилка светъл скоч, каквото си взех на тръгване от София. Бутилката хлопа и се кандилка. А пък двете гнезда между предните седалки са толкова безлични, че и аз не знам за какво точно служат. Кенче с бира се клати, а бутилка минерална вода въобще не може да се задържи. Освен това са поставени толкова назад, че пречат на шофьора да върти волана. В това отношение предишният Focus, какъвто има моят син, е много по-интелигентно решен – в неговите гнезда можеш да сложиш еднакво удобно и бира, и RedBull и при това са разположени надлъжно и напред, така че не пречат на никого, а същевременно са удобни за достигане. Не се смейте, това са важни неща. Може би в новия Focus мястото за бирата е така претупано, за да се осигури пространство за подлакътника (безспорно преимущество в сравнение с предишното изпълнение), ръчната спирачка и скоростния лост. Споменах ли, че Фокус има прекрасна 6-степенна механична скоростна кутия? Единственият й недостатък е, че не е автоматична.

След като си изпих кафето, се концентрирах върху бира и уискито. Споменах ли, че бях с шофьор? Ако не съм, ще ме прощавате. Малко след Ботевград, когато вече се бяхме качили на магистралата, попаднахме в буря с проливен дъжд. Той беше толкова силен, че много коли се бяха отбили на мигачи в аварийната лента да го чакат да премине. Ние обаче продължихме, защото Фокус за пореден път ме изненада приятно. Чистачките му имат много режими на работа, включително и автоматичен през сензор на предното стъкло, които поддържат и много високо скорост, така че дори и проливният дъжд не е проблем. Това също е важно.

Изобщо, след днешното ни преживяване с Фокус сме си много по-близки. Има още много екстри в купето, но за тях ще ви разказвам по-нататък. Ето, през другия уикенд ще ходим на празник на планинската вода (по линия на Водния съвет) в Тетевен. Тогава обещавам да карам лично и докато карам, да пия само планинска вода. ¡Buenas noches, estimados amigos!

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: