Покривка за еднократна употреба

Всеки Божи ден малки циганчета натискат звънеца на вратата и щом отворя веднага задават един и същи въпрос: имаш ли вестници? В началото не разбирах какъв е този интерес. Те едва ли могат да четат. Всъщност, не могат. Сигурно ги пращат майките, бабите, каките. Така се оказа. Реших, че с вестници си палят печките. Но попитах за всеки случай. С малките циганчета е много трудно да се разговаря. Те горе-долу разбират български, но знаят малко думи и ги бъркат с техния си език. След дълъг и доста изнервящ разпит и с помощта на жестове успях да науча, че вестниците се постилат на масата и там циганското семейство се храни. Покривки за еднократна употреба. Държиш в ръката парчето хляб, преглъщаш и зяпаш разни снимки на разни хора. Трохите малко по малко покриват физиономийте на големците, но няма страшно – утре пак ще се появят и даже може да са повече. Давам вестници, но взе да ми става досдно. Знаеш ли, че вестниците се купуват, питам. Не. Знаеш ли колко пари струват? Безсмислен...

Прочети цялата новина

Свързани новини: