Скучно ще да е било началото на честита новата 2008-а година, хубаво, лесно. Правил съм инвентаризация на играчките на 2-годишната тогава Ема. Днес не бих посмял - несравнимо повече са. Рецитирал съм ти Хосроу и Ширин в красиви безплатни шрифтове, разказвал съм ти за белия цвят (което ми напомня, че все още черното чака ред) и историята на един малийски бизнесмен, изправил се срещу Найки и Адидас, сравнявал съм традиционните имена на месеците в славянските езици. Те така, бяло, тихо...