За любовта към живота, за силата на характера

От безбройните спомени, мемоари, научни изследвания, интервюта и засекретени списъци за Холокоста, един дневник изпъква. Историята на Ане Франк, еврейка от холандски произход, която се крие две години в тайна пристройка на къща заедно със семейството си, е преведена на повече от 40 езика и става една от най-четените книги в световната литература. С какво простичкия разказ на едно 13 годишно момиче, в което липсват жестокостите на Холокоста и мъченията в концлагерите превъзхожда всички останали източници? На този въпрос се опитах да си отговоря преди и след като прочетох “Дневникът на Ане Франк”

Ане е обикновено 13-годишно момиче, което живее с родителите си и по-голямата си сестра в Амстердам. Семейството и е заможно и Ане не е лишена от подаръци, забавления, приятели и обожатели. Когато обаче ситуацията за евреите в Холандия става невъзможна, семейството и е принудено

да се скрие в Задната къща – тайна пристройка в сграда в центъра на града. Освен Ане и нейното семейство, там се скриват и още четирима евреи. На помощ на момичето в този труден период на изолация идва нейната приятелка Кити.

Още от първите страници на книгата става ясно, че Ане не е съвсем обикновена. Още в ранна възраст момичето осъзнава правото да бъде себе си, да отстоява личността си като абсолютна ценност и да поема отговорност за своите постъпки и решения. Изолацията в Задната къща предполага атмосфера на сближаване и споделяне. Не такава е ситуацията за Ане. Семейството и не я разбира, а напротив – непрекъснато я критикува и обвинява. Родителите на Ане отказват да разберат, че дъщеря им расте и продължават да я възприемат като дете, чието мнение няма значение. Разочарована и отчаяна, Ане намира утеха в своя дневник. Тя измисля въображаемата си приятелка Кити, с която споделя всичко – от ежедневните проблеми в къщата до политическата нестабилност, войната и евреите.

Необикновената ситуация, в която Ане попада, я кара да порастне по-бързо от своите връстници. Тя не поставя родителите си на пиедестал, а анализира и критикува техните грешки. Момичето си позволява да се влюби и да изживее своята нежна детска любов между стените на къщата. За разлика от останалите Ане не изпада в летаргията и отчаянието на затворника. Напротив, двегодишната изолация я кара да обича живота все повече и повече. Въпреки че не вижда природата, Ане мечтае за нея. Тя усъвършенства себе си като учи, чете, работи, пише и размишлява. Постепенно момичето минава от универсалното “Жива съм и това е най-важното” до уникалното “Искам да ме помнят и след като умра”. Едва ли тогава Ане дори и си представя колко известна ще стане.

Политиката и жестокостите спрямо евреите почти не присъстват в дневника, а когато ги има те са пречупени през призмата на младото момиче. Това, което прави “Дневникът на Ане Франк” една прекрасна и вълнуваща книга е невероятното желание за живот, което блика от нея. Ане, изправена пред трудности непонятни за нейните връстници, показва борбеност, сила и несломим дух. В този смисъл “Дневникът на Ане Франк” не е просто една история за евреи. Това е манифест за любовта към живота, за силата на характера, за непрестанното търсене, за добротата, семейството, приятелството и за абсолютната и непреклонна стойност на човека.

Прочети цялата новина

Свързани новини: