I love Syria…wa bas*

По Syria TV даваха директно шествието с най-дългото сирийско знаме (а може би е и за световен рекорд). Активисти сътвориха флаг, дълъг над 2 километра и широк 18 метра. И това не беше всичко – в шествието участваха над един милион души, нещо невиждано за Сирия до този момент.

Ентусиазмът се усети дори в България, където хора от сирийската общност пуснаха снимки, видеота и материали за събитието. Но дали това бе достатъчно, за да успокои сирийското общество – независимо дари от едната или другата страна?

Със сигурност моментът можеше да се избере по-добре. Сигналът, който бе изпратен от шествието е хубав – единство на народа, без разделение на религиозен и етнически принцип и против външна намеса в арабската република. В този миг, когато явно обществото в Сирия понася много сътресения, подобна инициатива е нужна, но моментът за нейното осъществяване не е подходящ. Ето защо.

Със сигурност виждаме, че в Сирия обществото е на крачка да експлодира от няколко страни. Напрежението се усеща и от двете страни- протестиращи и про-правителствени активисти. Немалко са случаите, в които се наблюдават сбивания по улиците между про и анти-правителствени групи, а в южните части на страната, където живеят и много представители на малцинството на друзите, се забранява момичета и момчета от различни религиозни групи да се виждат заедно.

Напрежението ескалира и заради различието в мненията по отношение на бежанците, намиращи се в момента в турската провинция Хатай. Над 9 000 души са избягалите от продължилите над седмица боеве при северния град Джиср Ал Шугур, като на места къщите са изоставени в паника. Различията се проявиха и тук – от една страна се казва, че тези хора бягат, заради армията, която настъпва и стреля по всеки, а от друга, че семействата страдат под ударите на въоръжени групи и затова армията трябва да ги защити. При всички положения, дали едните или другите са прави, бежанската вълна става все по-голяма и заплашва да се превърне в хуманитарна криза, въпреки уверенията на Турция, че се справя достатъчно добре с прииждащите сирийци от юг.

В атмосферата на подобни различия, шествието в Дамаск би имало нежелан за правителството ефект – обществото е нажежено, агресията се вижда дори по улиците, сред обикновените хора, а мнозина си задават въпроси, отнасящи се до кризата в страната. В този тежък момент за сирийския народ, властите трябва да донесат нужната подкрепа за извършване на абсолютно жизненоважните реформи в страната, сигурност за гражданите и прозрачност. С шествие, уви, това няма да донесе нужното охладняване на страстите.

Важно е също така да се отговори на въпросите, които касаят сигурността и критиките към Сирия:

• ако има терористични групи – как са влезли в страната;
• защо не се е действало срещу въоръжените групировки цели 20 години;
• как ще бъде защитено населението от провокации – войската ли е най-доброто в случая, след като има редовни сили за сигурност;
• защо реформите се забавиха;
• ще има ли диалог с опозицията;

Властите трябва да разберат, че това са въпроси, чиито отговори ще определят образа на Сирия пред международната общност. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Защото всеки петък става все по-зле за всички страни – всеки следващ протест разединява повече сирийското общество.

*По време на продължаващите вече три месеца протести в Сирия и протестиращи, и онези, които застанаха от страната на правителството, скандираха свои лозунги, като най-популярният за едните е Allah, Souria, houria wa bas (Бог, Сирия, свобода и това е достатъчно), а за другите Allah, Souria, Bashar wa bas (Бог, Сирия и Башар- това е достатъчно). Тези лозунги се скандират едни срещу други с цел да се раздразни противника. Заради напрежението и появилото се разделение, редица сирийци изписаха в Интернет I love Syria wa bas – Обичам Сирия и това е достатъчно, с цел да се прекрати омразата между протестиращи и правителство.

Прочети цялата новина

Свързани новини: