Десницата в България има много грехове. Няма нужда да пиша аз за тях (макар понякога да го правя) - доста медии бяха създадени с цел да ги описват, преувеличават, да измислят нови или да ѝ тропосат чужди. Доста "журналисти" от това живеят.

Но десницата в България има нещо, което повечето традиционни десни в Европа нямат. Има честта и гордостта да представлява хората, които защитиха турците срещу насилствената смяна на имената и принудителното изселване. Които първи поискаха спазване на основните човешки права. Които се бориха за религиозна свобода, за свобода на словото и съвестта.

Десните в България са основни реформатори на обществото, те приеха Конвенцията за правата на малцинствата, те започнаха присъединяването към ЕС, те премахнаха смъртното наказание. Човешките права у нас бяха и в значителна степен останаха (за съжаление) кауза на десните, а не на целия политически спектър.

И когато за пореден път се разгарят страстите около - вече традиционния - Софийски гей-парад, добре е да прочетем Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и Договора за функциониране на ЕС („Лисабонски договор“).

Правото на гей-хората да организират този парад е защитено от основни международни договори, по които България е страна. Нещо повече - от ценностите в основата на тези договори.

И още нещо. Когато някой каже, че "тези хора имат право на различност, но нямат право на публичност", той е извън Европейското демократично пространство.

Правото на различност, глупако, не е дадено от теб. Ти там няма какво да пипаш има ли го няма ли го. Хората са различни не по волята на властниците си и не с тяхно позволение.

Правото на публичност, обаче, се дава от властта. От демокрацията, от правовата държава. У нас за него се бориха най-много десните реформатори.

May I return to the beginning, както се пее в един велик мюзикъл.

Най-големият грях на българската десница беше допускането на алчни опортюнисти да се кичат с името ѝ, да се правят на нейни лица. Те компрометираха стопанските реформи, направиха ги мръсна дума за хората. А после първи се отрекоха от тях.

Добре е, че открито се отричат от цялото политическо наследство на десницата. Така напълно се разграничават и от истинските десни реформатори от ново поколение, които защитават както икономическите реформи, така и политиката по защита на човешките права и въвеждане на Европейското правозащитно законодателство.

.

.