Тая година първите две седмици на юни ми бяха много ангажирани, така че реално чак днес успях да прескоча на Sofia Design Week.

Дизайнът ми е слабост, особено дизайнерките и много обичам да чета за дизайн, ама поднесено като за инженери.

През 2011г събитието е сигурно около 3 пъти по-голямо от това през 2010г. Има страшно много изложби, дискусии, лекции и всичко, което ти душа иска.

Аз реших да намина през Централна баня. Първо, не съм влизал след „ремонта“ и второ, там като че ли вървяха най-много неща едновременно.

Н. каза, че всичко това били известни неща, които цяла година се разхождали по изложби, тя си ги знаела и било за простолюдието, ама на мен ми беше много интересно.

Днес след гигантско моткане се упътих към банята и по пътя бях спрян от колоритно зрелище.


Кришнарите организираха някакъв празник пред Народния театър, имаше сладки, песни, шарени облекла, но не можех да остана много, а ми се искаше, защото знаех, че ще срещна познати. ;-)

 Пристигнах в банята точно когато вървеше презентация за външната реклама. Бяха показани картинки с невероятни образци.

 Имаше изложба на испански фотограф, който снима най-безводната част на Испания, точно както аз си я представям – голи хълмове, жега, ниски бели къщички с плоски покриви, лели със забрадки. Не бих казал, че е някакъв голям гений, но има попадения.

 От изложбата „Цигански романс“. Двама дизайнери Брит Лайснер и Джузепе Гуериеро са поживяли в ромско гето в България, където заедно с местните жители и подръчни материали са правили разни битови предмети. Фруктиерата от вентилатор е моят фаворит.

 На долния етаж е австрийската изложба и австрийския бюфет с оригинални австрийски закуски.

 Италианската изложба на мебели

 На мен ми допадна този стол.

Има специална изложба, посветена на българския продуктов дизайн. За пръв път съм вдъхновен от български продуктови дизайнери, има някои много добри попадения. Може би българският дизайн, като българското кино, ще се събуди?!


 Маси и столове, които лесно се разглабят и се складират в много компактен вид

Осветителни тела с малко неприлична форма

 Моят фаворит – мебели, които се сглабят като 3D пъзел, без нито един пирон или винт, всичко е дърво! Запазих си визитката на автора, може да си поръчам, когато стигна до мебелите с моя ремонт.

 Иновативно име за масивен дървен стол

 Най-удобният диван на света - виж джобчетата отстрани, масичката по средата и на практика не се налага да го разпъваш. Бих си взел, ако имах повечко място у нас


Този стол е много удобен за сядане, защото буквално се движи под тебе и се нагажда към позата ти, но за мен е ужасно рискован. Както обичам след като се изкъпя да поседна по без нищо пред компютъра, просто си представям ако забравя на какъв стол седя и стана внезапно... последиците може да са непоправими и силно болезнени.


Тъкмо щях да си тръгвам, когато на изхода се засякох с Андреан Нешев, който щеше да започне балканския панел и ме убеди да остана. И добре, че се върнах.

 Александър Теодорович, сърбин от Босна, но всъщност гражданин на света, ни разказа за невероятната си лична и дизайнерска биография - бил е от дизайнер в Париж за най-яките козметични марки, през дизайнер на реклами в Берлин, чак до иконописец в руски манастири и навсякъде е научавал безценни уроци. Времето не му стигна.

Неда Фирфова от Македония беше като че ли малко разхвърляна и не можах да разбера за какво се бори, освен че иска да направи пейките в Токио отново годни за преспиване от бездомници.


 Любознателната публика

Столчетата в залата за презентации също бяха като направени от кашони за банани. Стават за седене, но не за твърде дълъг период, а и бяха започнали да сдават багажа някои от тях.

А това са звездите на деня – Пънар и Виола. Невероятно работливи, еклектични и модерни бунтарки, в чиито ръце всичко избухва в цветове и орнаменти, уж кичозно, но всъщност много яко. Толкова бях увлечен от приказките и слайдовете им, че забравих да снимам презентацията.

Извън официалната програма искам да поздравя гения, който украси паметника на съветската армия. Моля се тоя човек да остане в България, много ще изгубим, ако замине да учи в чужбина.


Може би защото реставрацията се точи с темпове на костенурка.

Малко ме хвана яд, че не говорих с двете дизайнерки по време на краткото парти след закриването на семинара, но на момента просто нямах никакъв въпрос да им задам, освен как успяват да не спят по няколко дни, за да си завършат проектите. Просто ги похвалих и това беше.

Накрая бях твърде уморен, за да продължа с концерта на Фронтеро в Swinging Hall. Надявам се, засегнатите да ми простят.