Леки разкази от Light

Не искате да отделяте време да следите повествование с много герои, житейски несгоди и морални проникновения? Търсите си четиво, с което да запълните кратките паузи на деня? Е, намерили сте го. Въпреки че името „Разкази Light” идва от рубриката в притурката към в. Капитал, заглавието на книжката всъщност съвпада и със съдържанието - 23 кратки, преобладаващо леки и бързи за четене парчета. В книгата няма обща тема или мотив, които да обединяват всички истории – напротив, разнообразието е критерий номер едно, а единственото реално сходство между тях е, че са селектирани на база личният избор на Богдан Русев - най-добрите разкази, публикувани в Light през двете години, в които е бил редактор. Ако случайно сте изпуснали нещо от тях – може да ги грабнете в едно сглобено книжно тяло.

Тук блесват доста от познатите в последно време имена от родната литературна сцена, чиито произведения, ако сте запалени фенове на българското, може да сте срещали и на доста други места. Повечето носят характерния стил на авторите си. По писането им ще ги познате. Няма как да сбъркате цинично-хумористичният изказ на Тео Чепилов и Антон Терзиев (най-публикуваният в Light автор, както казва самият Русев, и когото аз лично горещо препоръчвам с новата му „Местни герои“). Към тях трябва да добавя и колоритният Даниел Ненчев, който с “Buona Sera a Roma” разглоби представите ми за посредственото разказване на истории с… е, прочетете отново втората дума от заглавието на разказаи ще се сетите.

Не можем да минем и без двама от номинираните за награда „Хеликон“ тази година - Радослав Парушев и Васил Георгиев – които също са намерили мястото си на страниците на книгата. Парушев участва с „Единайсети август 2008 година“ от „Животът не е за всеки“, а Георгиев е включен с цели два разказа от сборника „Деград“, като единият от тях („Златният октопод“) е тайно подписан с псевдонима Александър Великов. Все пак ако харесвате стила и на двамата, мога да гарантирам, че в самостоятелните им издания ще намерите и по-добри попадения. Изненада за мен обаче се оказаха няколко други имена. Момчил Николов например, който продължава да жъне успехи с романите си, е публикувал разказ с името „Призраци“, който в момента е само една кратка част от глава в последния му роман „Машини за любов“. Стефан Иванов пък - поетът от „Бърза литература“ с вече две издадени стихосбирки, сюрпризира с не-стих, както прави и Иван Ланджев, с когото може да се запознаете на страниците на прочулата се „По вина на Боби Фишер“.

Някои от разказите стоят съвсем завършено (Виолета Керемидчиева – „Нощта, в която косата умря“, Цвета Стоева – „Режисьорска версия“), други остават с отворен край (Бистра Дилова – „Поправимо“, Виктория Николова – „Прилики“). Едни са метафорично-философски (Захари Карабашлиев – „Приказка за правяча на кукли“, Марина Цекова – „2 юни“), втори звучат като добре разказани истински истории (Мария Македонска – „Разбивачката на гробове“, П. Г. Кънев – „Местрото“), трети подлежат на твърде свободна интерпретация (Катя Атанасова – „Елена“, Александър Секулов – „Мъжете, диамантът и последният лъч“). А има и такива, които попиват под кожата с твърде нестандартния поглед на класическата тема за връзките. Според мен последните са от най-оригиналните попълнения в сборника – например Елица Бонева разказва през очите на паяци в „Питомци“. А ако ви се струва, че съседите ви постоянно ремонтират – не се тревожете, проблемът не е във вашия телевизор, а най-вероятно наистина сте прави, защото според Тодор Дуков „Винаги някой някъде реже нещо с флекс“.

Има един необичаен (за мен) за точно тази книга повтарящ се мотив – Коледа. Най-нетрадиционната история, която въобще съм чела по темата, е тази на Йордан Петков – „Китайска Коледа. Тя се случва на 25-и декември в китайски ресторант на Женския пазар в София. Другата, според мен може би най-красивата история в целия сборник, е историята на Ясен Атанасов – „Дар“, в която той много деликатно и неочаквано разплита смисъла на целия разказ, а именно неизмеримостта на любовта.

Както се казва накратко – тук има за всеки по нещо. Малко любов, малко раздяла, малко смях, малко пошлост, малко (или не чак толкова малко) абсурди и по много удоволствие от комбинациите между тях. Навярно „Разкази Light” могат да бъдат вписани в менюто като миш-маш, но пък какво – нали продуктите са свежи и домашни? Купувате ги от всяка книжарница, печете ги около два часа на някоя пейка в парка и след това се наслаждавате на вкуса, който остава. До следващото хапване.

Прочети цялата новина

Свързани новини: