Освободители ли?

На 88 години в Бостън, Масачузетс почина Елена Бонер, общественичка, правозащитница, вдовицата на Андрей Сахаров.

Тя неуморно защитава правата на човека, осъжда руската агресия срещу Чечения и Грузия, активно подкрепя опозицията срещу днешния кремълски режим. След смъртта на академик Сахаров Елена Бонер възглави просветния и правозащитен фонд на негово име. През 2010 г. тя първа подписа обръщението на руската опозиция “Путин трябва да си ходи”.

В нейна памет, но и подчертано в контекста на актуалния български дебат за демонтирането на паметника на “съветската армия” в София препубликувам превода на кратък текст на Елена Бонер за т.н. “Ден на победата” от 2007 година.

Вечна памет на една забележителна жена. Тя страшно ще липсва на днешна Русия.

Русия, която отново затъва в тоталитарното блато, газена от копоите, тровили живота на Елена Георгиевна и на Андрей Сахаров.

---

“Ние никого не сме освобождавали”

Това, което казва по-долу Елена Георгиевна в писмо до редакцията на «Грани» може да бъде написано само от човек, лично преживял и терора на 30-те години, и ада на маршалжуковите месомелачки през войната. Както и уж мирните, но не по-малко жестоки и човеконенавистни следвоенни съветски години. Толкова по-ценни са за всички нас изстраданите мисли на една умна и почтена жена.

М.Р.

Скъпи приятели! Поздравявам ви по случай Деня на победата! Трябва да призная, че имам трудности с този ден. Празнувам го за 62-ри път. Сама със себе си, с близките, с приятелите, с цялата страна. Но с всяка изминала година все по-дълбоко и по-горчиво разбирам, че и на загиналите, и на завърналите се живи Победата им бе открадната. 364 дни в годината тя принадлежи на мародери. И само един ден – на 9 май тя принадлежи на нас. А тази година дори и той бе омърсен от лъжепатриотичната младежка паплач, разиграваща спектакъла “Оскърбеният победител-освободител”.

Те ли са освободителите-победители?

Мен не ме оскърбява преместването на останките на загиналите и на паметника в Талин. Много по-почетно е да намериш покой на войнишко гробище, отколкото посред суетата и шума на една тролейбусна спирка. Мен ме оскърбяваше и продължава да оскърбява надписът на паметника. Там би трябвало да стои написано (и в Естония, но и във всяка друга страна) не “На война-освободител”, а “На загиналия войн”.

Ние никого не сме освобождавали. Дори самите себе си не можахме да освободим, макар че четири тежки военни години се надявахме на това освобождение. Даже казвахме: “След войната – ако доживея – целият живот ще бъде по новому”. Не се получи. Нито през 1945-та, нито през 1991-ва.

Елена Бонер, лейтенант от медицинската служба на съветската армия,
ветеран и инвалид от Великата отечествена война.

Прочети цялата новина

Свързани новини: