Представяне на "Възможните майки" във Варна

06/19/11 15:49
(http://mamamemi.com/)

Представяне на "Възможните майки" във Варна

Разбира се, подобна книга нямаше как да остане встрани от полезрението и интереса ми. До представянето във Варна така и не си я купих, но то нали затова автори и издатели си правят труда да ходят при хората и да ги насърчават да го правят. Пък и автографите не са за пренебрегване. Пък и да видя авторите от Варна - също;)

Може малко да се поразсъждава и върху факта, че представянето се прави в духовен център, а не в книжарница. Колкото и да харесвам това място, все пак истината е, че във Варна нямаме съвсем подходящо място за представяне на книги – книжарници има, но нямат пространство и никой не е предвидил тези все по-нарастващи практики на авторите и нужди на читателите.

И все пак, попадайки в този зелен и тих духовен оазис в сърцето на града, бидейки сърдечно посрещната от усмихнатите съставителки на книгата Емилия Миразчийска и Райна Кастолди на входа, вдъхвайки любимия аромат на старинна дървена къща, попадайки в залата с икони (от изложбата, провеждаща се там в момента), затвърдих усещането си, че това място е идеалното за целта.

Представянето беше естествено, емоционално и приятно – точно както очаквах. Актрисата от шуменския театър Стефани Лечева (също една от 116-те авторки) прочете някои откъси от книгата толкова силно и въздействащо, че бях принудена да се крия зад страниците на моя екземпляр и да чета други текстове в момента, за да запазя поне донякъде самообладание, мда. Вярно - не бях единствената, която тайно си бършеше носа.

А изпълнението на живо на включената в книгата венецианска приспивна песен от сопраното Мария Коровешова Рокас (в акомпанимент на млада музикантка на контрабас) съвсем ни размаза.

Добре, че накрая имаше баница (закачка с един от текстовете – „Сън в зимна нощ”), студено бяло вино и кратък разговор с уредничка на изложбата – така донакъде успях да дойда на себе си, преди да отида за автографи...

Книгата я започнах веднага, разбира се (въпреки че в момента чета и други три). Интелектуално женско удоволствие от класа. На всеки разказ си казвам – да, това съм аз...това не съм...да, точно...е, чак пък толкова... и така нататък, без да мога да я оставя. От вчера съм прочела около половината и въпреки че толкова женски емоции накуп ми идват в повече, си казвам – още една, само още една история...

Най-хубавото е, че имената на авторките ги има, но самите текстове са неподписани, което – естествено – ги прави до болка искрени и по воайорски неустоими. Най-хубавото е, че са представени много женски точки – на раждали и не-раждали жени, на жени от много прослойки, с различно занимание и кариера. Много неща съвпадат, но има и много различни от твоята гледни точки, с които понякога се съгласяваш, понякога – не. Въобще – страшно интересно е!

Поздравления за съставителките, за всички авторки и за издателството. Ще чакам с интерес бъдещите им проекти – да, а защо не свързани с бащи и не-бащи?

ПП. Във Варна ще има представяне и на 21ви юни, вторник. Има време, ето къде да следите.

Прочети цялата новина

Публикувана на 06/19/11 15:49 http://mamamemi.com/index.php?op=ViewArticle&articleId=8040