Моят град

Вече мога да кажа – аз живея в моя град. Живях 41 години и видях какво ли не. Пред очите ми в София ставаше какво ли не. И аз живеех в София и София беше винаги в мене. Но все някакво чувство за отчужденост имаше между нас. Живеех през тези години с чувството, че това не е точно моят град. През 1979-та по улиците маршируваха тъкачки-многомашиннички, през 1984-та милиционерите ловяха малките хипита, празнуващи деня на Джон Ленън, през 1990-та стотици хиляди пееха по улиците, пълни с надежда, през 1997-ма стотици хиляди ревяха по улиците, пълни с ярост, през 2000 виждах как казината растат като гъби след дъжд, през 2007-ма се прокрадвах по улиците, заобикаляйки страхливо черни бронирани беемвета на престъпници, през 2010 боклукът заливаше улиците. И все това неприятно чувство, че този град - шумен, варварски, издуващ се и бухващ като тесто – с всеки нов ден все повече – не е моят град. Аз имах моята София в подсъзнанието си – видех ли я, можех да я позная. Сега не я познавах....

Прочети цялата новина

Свързани новини: