В крак с времето

„Биволъ” обича да "пасе” пресни събития, да „следи” изкъсо всички актуални анализи, да се „прицелва” в несправедливостта и да „странства” из неизвестното. От няколко дни той не „изпуска” от очи паметника на Съветската армия в София, а аз реших да надникна в тях и да заговоря от негово име.

Но нека първо се върнем назад към историята на съоръжението. Паметникът на Съветската армия е открит през 1954 г. в присъствието на съветският маршал Сергей Бирюзов. Ръководителят му е скулптор Иван Фунев. Идеята е да символизира „признателността на българския народ  към съветските войни-освободители”. Монументът, висок 37 метра, изобразява войник от армията на СССР, вдигнал над главата си автоматичен пистолет “Шпагин”, ограден от мъж и жена от България /вероятно комунисти-партизани/. Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции около основния монумент. В продължение на години той предизвиква много разгорещени дебати. Привържениците му твърдят, че е посветен на Червената армия, защото тя била в основата на освобождението ни от нацистка Германия. Тоест, тя ни е спасила от „голямото зло”. Неговите противници обаче са убедени, че той е символ на установяването на тоталитарния просталинистки режим в България, причинил непоправими злини не само на нашата страна и народ, а и на цялото човечество. С няколко думи, армията е окупатор, а не “освободител”. От гледна точка на историята и международното право – е точно така. Дълги години на българите е била втълпявана теорията, че трябва да бъдем “вечно благодарни на братята руси” и да ги славим.

В навечерието на 70 г. от нападението срещу СССР, 18-и юни 2011 г. ще остане в историята на паметника като фатална дата.  Ябълката на раздора отново успя да раздели обществото на две  и да противопостави мненията му. Русофили и демократофили пуснаха гледните си точки в ожесточена словесна битка. Заради демонстрацията, цяла Европа впери очи в обстановката. А Русия дори „отвори” голямата си уста, без да пести обиди. Причината е, че част от композицията на паметника от западната му страна е преобразена, а за някои обезобразена. Сивите, познати войници, в които никой не се заглежда, бяха превърнати в любими американски герои - Супермен, помощникът на Батман- Робин, Жокера, Капитан Америка, милият Дядо Коледа и веселият клоун Роналд Макдоналд. Знамето в барелефа бе също „американизирано”. Още същия ден  „пейнт-арта” събра софиянци и гости на града и се превърна в невероятна атракция.

 То успя да привлече и мен. Реших лично да видя какво толкова е сторено на паметника. Трябва да призная, че бях приятно изненадана, защото е рисувано изключително внимателно. Не е оцветявано „немарливо” и безвкусно. Видът на героите беше досущ като от комиксите и филмите и изобщо като от представите ни. Мотото на „творбата” гласеше „В крак с времето”.  Делото на X-изършителя/те успя да предизвика искрената ми усмивка. И не само моята. Огледах подробно хората около мен и се заслушах в коментарите им. Напук на всички, които застанаха срещу изрисуваното, ще кажа, че нямаше някой, който да свие устни от злоба, да почервенее от яд или пък да бълва змии и гущери като обезумял. Хората се радваха, че за първи път виждат нещо различно и нещо, направено с чувство за хумор, вместо застиналата във времето и пространството каменна стена със соц. романтична скулптура. Някои дори негодуваха, че с почистването на композицията, ще изчезнат живецът и блясъкът, които са се „заселили” в нея. Докато ние сме разглеждали любопитно, множество организации, фондации, партии и т.н. вече трескаво са обсъждали как  по-бързо да “изтрият срама” от пантеона на Съветската армия. Взели са решение това да стане още е понеделник сутринта срещу скромната сума от 840 лв.

 

Едновременно с дилемите на „най-умните” глави, руските издания ни съсипаха от публикации. Ще цитирам вестник „Российская газета”: За пореден път беше осквернен паметникът на съветската армия, намиращ се в центъра на София. Този път поредното си съботно утро монументът посрещна пребоядисан. Разбира се, не целият, тъй като за това щеше да се наложи да се използва не един килограм боя. Неизвестните вандали са нарисували само част от паметника, но са го направили с особен цинизъм. А вестник „Новие известия” нямаше търпение паметникът да бъде приведен в първоначалния си вид. Немалко бяха и коментарите от руска страна, че ние не държим на историята си, че не зачитаме техните сънародници, загинали за свободата на България, че не можем да опазваме културното си наследство. И как да отвърнем на подобни нападки при положение, че лазим в „краката” на Русия от векове? Три дни просто следяхме мълчаливо и виновно сякаш това е най-непростимият грях. И дори държавата се обърна срещу себе си. Отново ще цитирам, но този път думи на нашенци: „Ние призоваваме всички творчески съюзи, обществени организации, сдружения и фондации, които имат отношение към запазване на историческото ни наследство, всички религиозни организации начело с Българската православна църква да застанат заедно с нас срещу ванадлите и осквернителите. Настояваме незабавно държавните органи и Столична община да включат паметника в системата за охрана и да инсталират камери за наблюдение около него, за да не се повтарят за пореден път тези недостойни за нацията прояви”. Това е написано в декларация, с която са излезли 18 русофилски организации. Те също така се извиняват на Големия брат: „Ние поднасяме своите извинения на руските хора, за стореното на Паметника и ги уверяваме, че в България обичат своите братя руси и дълбоко почитат паметта на руските и съветски войни! Молим руските Средства за масова информация да не преписват на целия български народ стореното от шепа хора.” И никой от тези хора на интелигенцията и на властта не пожела да погледне с други очи на деянието, което е олицетворение на съвременността, на въображение, на призива за промяна. Защото аз наистина виждам зов за промяна в това творчество. Няма как да знаем каква е била целта на тези, които са изрисували композицията и какво са мислели, но е сигурно, че са деца на новото време, което мисли по-свободолюбиво и по-творчески. Защо пък да не си помислим, че не са искали да предизвикат такива дебати, а просто да накарат хората да се забавляват в Княжеската градина? Защо се налага винаги да излизат ветерани от войните и да виждат престъпление в изкуството? Паметниците наистина разказват за историята, но не е зле от време на време нещо да предизвиква усмивките ни. Пък нека после бъде почистено. 

 

А сега да си зададем въпроса кой е всъщност авторът? Отговор- неизвестен. Не се знае и дали е бил един човек, или няколко души. Из медиите плъзнаха противоречиви статии и глупави новини. Някои твърдяха, че има снимка на „престъпника”. Други съобщаваха, че е разкрит. А трети дори го осъдиха, без да имат сведения за него. Засега обаче не е задържан и показан. Ако евентуално това се случи, го очакват до две години затвор или пробация, а ако окаже съпротива или прояви дързост, лишаването от свобода е пет години, обясниха вещо магистрати. И все пак, всичко изписано и казано до тук е с цел сензация, а истината е някъде там.

 Композицията беше почистена във вторник. Инициативата е била поета от форум „България-Русия” и други сродни организации. Те твърдят, че са избързали, защото разбрали, че във Фесбук се организира група, която да попречи на почистването. От столичната община пък заявиха, че не са издали разрешение за това. А сега на кого да вярваме?

Червената армия отново излезе победител в битката. Този път косвено, но показа какво е влиянието й. И всички ние, които не сме слепи и глупави, oсъзнаваме това. Нямаше войници, но имаше организации. Нямаше кръв, но имаше вода и препарати. Нямаше жертви, но върнаха сивотата. А дали в учебниците по история е написана истината за събитията? Защото историци твърдят неща, които все още не са ни били разказвани. А именно, че жертви от руска страна по време на окупацията на България не е имало. А от българска? И как тогава Русия винаги е „наранена”?

Въпросите остават за вас.

 

Авторката е студентка 1 курс журналистика

Прочети цялата новина

Свързани новини: