Токио: Отменен - Приказка от ново време

Имало едно време... когато умението да разказваш увлекателни истории можело да ти спаси живота. Хората имали време и търпение да слушат, а разказвачите били почитани виртуози, наред с музикантите, поетите и художниците.

Кой би слушал в захлас Шехерезада цели 1001 нощи в наши дни? Животът днес се движи с такава скорост, че дори и най-интересната история трябва да може да се побере в 140 twitter символа или най-много във Facebook статус. Никой няма нужда от добрите стари полу-измислени, полу-истински истории, разказвани с часове всред кръг от цъкащи с език и клатещи невярващо глави слушатели...

Освен ако...

Освен ако нещо в нормалния ритъм на ежедневието се обърка. Ако настъпи Апокалипсис в добре организираните планове, ако комуникационните връзки бъдат прекъснати за известно време.

Именно това се случва в „Токио: Отменен” – дебютния роман на Рана Дасгупта, наскоро издаден на български от „Жанет-45”. Тринадесет души се оказват пленници на едно летище всред нищото. Те трябва да се съвземат от напълно непланираната и нежелана промяна в графиците си и да оцелеят през няколкото часа оставащи до ранния им сутрешен полет. Трябва да го направят заедно. Като си разказват истории.

Така започва невероятното препускане през георгафски ширини и епохи, в което Дасгупта не ни оставя дори да си поемем дъх.  Тринайсетте истории са много близки до реалното, но и толкова сюрреалистични, че читателят се пита дали всъщност чете или не сънува невероятно ярки и цветни сънища. Образите в романа са така прилепчиви, че човек се чуди дали в крайна сметка това не са герои от неговите собствени фантазии. Думите се нижат, бавни и тежки, а същевременно всичко се случва с невъобразима скорост в главата ти. На моменти съпреживяването на разказа достига до физическо усещане – тръпки на ужас в „Сделка в тъмницата”, погнуса в „Куклата”, мъчително освобождение в „Срещи в Истанбул”.

„Токио: отменен” умело използва символиката на числото 13 за да разкрие идеята за спасителната роля на словото. От една страна – пътниците, които остават на летището са точно 13 - толкова на брой, колкото са библейският Спасител и учениците му – група, споена от безусловна любов и вяра. От друга страна – историите, които се разказват са 13 на брой* и именно те носят спасението и извисяването на духа.

Рана Дасгупта е удивителен в умението си да разказва увлекателно в писмена форма, във  времето, когато да задържиш нечие внимание за повече от един параграф е истинско постижение. Историите му са интересна смесица между митове, градски легенди, случки от реалния живот, откъси от светските хроники и рекламни послания. Но също като в приказките винаги достигат до щастлив край.

В духа на приказната традиция развръзката за тринайсетте пътници, пренощували на летището, също е щастлива. И не само защото всички успяват да се качат на следващия полет.  Връщайки се към ритуала на разказването, те се спасяват един-друг от отчуждението  на съвременния свят, откриват у себе си позабравена  човечност, която ще им помогне да се почувстват по-близки  до самите себе си и до останалите.

„Токио отменен”  е една приказка на своето време – препускаща към следващия си приказен ангажимент, разказана на един дъх, помъкнала тежки куфари с незададени въпроси и премълчани отговори. Но той е и приказка за надеждата – че ще оцелеем като човеци. Ако си разказваме истории. В повече от 140 знака.

* Едно от символните значения на числото 13 е процесът на смърт на плътта и последващото го духовно извисяване.

----

Рецензии за другия роман на Рана Дасгупта - "Соло" можете да прочетете тук и тук.

Прочети цялата новина

Свързани новини: