Знаеш ли къде водят чуждестранните туристи в София? Да видят ЦУМ, президентството, парламента, Света София, Ротондата, музея Земята и хората, Александър Невски, Археологическия музей и Руската църква, НХГ, джамията Баня Баши. Ако са организирана група гръцки или френски пенсионери (каквито най-често са) може да стигнат и до Боянската църква и НИМ.

Преди 2 години Давид Черни изобрази България като турска тоалетна в арт-инсталация, иронизираща къде удачно, къде напосоки клишетата за страните от ЕС. Българските институции се обидиха и мястото на България беше заето от черен парцал, прикриващ кенефа. Година по-късно Черни трябваше да участва в изложба в Пловдив, но кметът-идиот на града му "забрани" да стъпва там. Не че може да направи такова нещо, но чехът просто се отказа да идва.

Паметникът на Съветската армия в София е издигнат през 50-те години на миналия век. Доколкото Червената армия не е освобождавала България от нищо и никого, смисълът му и в онзи момент, и сега е крайно ограничен. Значението му пък на практика се изпари с края на тоталитарната сателитна държава и "демократичните" промени. Никога не съм подкрепял унищожаването на паметници от епохата на комунизма - те са част от историята и трябва да бъдат запазени, но единственият начин това да стане е да бъдат адекватни на настоящата ситуация. А когато това е невъзможно - да намерят мястото си в даден музей.

Този уикенд паметникът на Съветската армия неочаквано стана адекватен. Снимките на оцветените като комиксови супергерои фигури на съветски войници обиколиха сайтовете за стрийт арт, дизайн и градска култура по целия свят, стигнаха и до мейнстрийм медии като Шпигел, Си Ен Ен и Дейли Мейл, където България обикновено присъства единствено като сцена на новини за ограбени, пребити или измамени туристи. За часове паметникът се превърна в по-атрактивно място точно за туристите от онези, изборени в началото на постинга. Едва ли има значение кой е авторът на адаптацията (макар почеркът да напомня други предходни боядисвания в градинката), но резултатът е впечатляващ и като концепция, и като изпълнение. Всъщност, със сигурност надминава първоначалния замисъл. В крак с времето, сред комисковите герои са се оказали Роналд Макдоналд (от известно време в САЩ Макдоналдс е призоваван от здравни организации да спре рекламата, таргетираща деца, и да пенсионира клоуна) и Дядо Коледа (съвременният му образ е резултат изцяло от рекламните визии на Кока-Кола от началото на миналия век). На практика мишена на творбата не е толкова старият лишен от смисъл паметник, а съвеременната американизирана поп култура и слепотата на обществото, паметникът е просто подходящата подложка за това. Почти всички мои приятели и онлайн познати се зарадваха и оцениха значимостта на случилото се, именно осъзнавайки вложената ирония. Започнаха и инстинктивно да защитават нарисуваните супергерои, предусещайки съдбата им.

Разбира се, има я и другата България. В нея, по думите на настоящия министър на културата, мултак за вечни времена и звезда в новия софийски Музей на съвременното изкуство (в който нормален човек, интересуващ се от съвременно изкуство, няма нито една причина да стъпи), оцветяването е "ванадализъм" и "углавно престъпление". За информация на гусина Рашидова, престъпление е побоя над полицай, драскането по стените е хулиганство, а това на паметника е изкуство. Отнякъде изскочиха червени бабички (с руски акцент), зовящи за смърт на поругателите, и сини дядовци, зовящи за сриването на паметника. Столичният инспекторат се активизира мълниеносно и за един ден организира почистването. Същият инспекторат, който е сляп за дебилните врагове на Невяна и Дъглас, за келешите, драскащи имената на футболни отбори и свастики из целия град, и който при други обстоятелства не би стъпил по тъмно в софийски парк. Парите за почистването се оказаха на лобистката организация Форум България-Русия, бърсането стана по тъмно, под полицейска охрана. Срамно, жалко и обидно. Българското общество излезе по-склонно или да се вкопчи, или да изтрие миналото си, но не и да го преосмисли.

И да, може да не ти се вярва, но това беше най-значимото нещо, случвало се на българската арт сцена (откъде го изкопах тоя израз?) в последните 50 поне години. Който видял, снимал и пил бира, това беше. А междувременно, за да е иронията още по-силна, Прага отбеляза 20 години от изтеглянето на съветските войски с инсталирането на боядисан в розово от Давид Черни танк, а братският съветски руски Газпром намекна за възможна нова газова криза в Източна Европа. Язък за боята.