Пипи непознатата

Ако наскоро сте влизали в книжарница, има вероятност да сте попаднали на две привидно еднакви издания на „Пипи Дългото чорапче”. Само дето едната книжка е по-дебела и отдолу се мъдри надпис „пълно издание”.

И ако сте запознати с историята на рижавото момиченце с лунички, живеещо съвсем само във Вила Вилекула, ще подскочите от радост до тавана, защото в това ново издание са включени чисто нови за българския пазар, неиздавани и непревеждани истории.

А сега да започнем отначало… Ако се случи да отидете в съвсем малкото градче и се залутате в единия му край, ще съгледате чудноватата постройка, наречена Вила Вилекула. И ако тя ви учуди, какво ли ще си кажете за коня на верандата, който бива пренасян там от най-силното дете на света.

Дете, което живее само и на което няма кой да казва кога да си ляга и да си мие зъбите. Дете, което се справя удивително добре, даже прекрасно с всички задължения на възрастните, че намира и време за приключения и забавления с приятелчетата си. 

Дете с коса с цвят на морков, сплетена в две стърчащи плитки; с обсипано с лунички лице и собственоръчно ушита рокля; с кафяв и черен чорап на двата крака и обувки, точно два номера по-големи…

Няма по-голямо удоволствие за мен да ви представя изумително фантастичната госпожица Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче, дъщеря на капитан Ефраим Дългия чорап – морски капитан и понастоящем негърски крал.

Не желая да ми тежи на съвестта, че съм отнела дори частичка от удоволствието да прочетете за всички щуротии, бели, приключения и дори несгоди, с които героинята на Астрид Линдгрен се сблъсква. Прекалено обичам всичките, за да ви кажа и коя е любимата ми история. Затова пък ще се концентрирам върху онези разкази, които все още може да не сте чели, защото са от онзи списък – неиздавания досега 

Те са донякъде странни. Не представят Пипи, обгърната от розова светлина и излъчваща сияние. По-скоро показват същността й на дете, на което липсват на моменти първите седем години възпитание. Дори и да се опитва силно, Пипи просто някак не е родена да бъде Истинска-фина-Дама. Обаче какво от това? Може безспорно да бъде най-добрият пират на света!

Като изключим нетактичното й и неподходящо поведение спрямо някакви приети-не-знам-от-кого стандарти, Линдгреновата героиня показва, че може да си много изискан и възпитан, но в момент на трудност е важно не как се изразяваш, а какво правиш. Тя спаси две дечица от горяща сграда, даде хубав урок на гадняра Келеш и научи селянина Блустерлунд как да се отнася с животните.

Всичките й добри дела обаче не могат да се сравнят с начина, по който това чудато дете успя да ме разсмее с глас в опитите си да овладее изкуството на добрите обноски. Силно се изкушавам да ви цитирам онзи пасаж, заради когото събудих Карин, само за да го споделя с някой и да престана да се смея неистово. Но не, ще оставя да му се насладите сами.

Жокер: намира се в главата „Пипи отива на училищен излет” 

Прочети цялата новина

Свързани новини: