Безобразие

Тази сутрин станах много рано. Не съм ли щастлив? – казах си, докато разстъпвах болящите си крака. Краката ме боляха от ежедневното ходене. Аз съм с плоски стъпала – като патица – а ходя десетки и десетки километри. Всеки ден. Но ставам, щрапам десетина минути като ленив и сакат гъсок и после – като се разстъпя – вече съм готов да ходя километри и километри и километри. Щастлив съм, я! – казах си, докато правех своите Пет тибетски упражнения. - Щом ставам толкова рано. Който иска да спи много – явно не харесва живота си в будно състояние. Явно не чувства живота си като свой – и само в съня се чувства уютно. Познато ми е това състояние. Щом Бог ме е създал, значи той е в мен! - казах си весело, докто си варях зелен чай. – И ето: когато Аз станах Бог за себе си – се успокоих и сега обичам дните си. Защото аз съм им господар. Всеки господар обича своите поданици. Аз обичам своите дни. Ставам рано, за да им се любувам. Днес щях да търся места за описване. Аз бях Местотърсач....

Прочети цялата новина

Свързани новини: