Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
Светии с носии са изписани в емпорията (втория балкон на женското отделение) в храм "Св. Троица" в Банско.
Образите им са рисувани около 1957г от двама художници, които са оставили подписите си върху стенописите. Фотографиите не са много качествени (Бог да ме прости, снимах без благословия.)честно да си призная, дано да не е грехота, малко ми мязат на соц.реализъм.
На днешната втора неделя след Петдесетница Църквата ни почита всички български светии и аз реших да спомня някои от тях, дето ги видях изписани в тъмния втори балкон в черквата в Банско на петдесетница.
Св. мъченик Боян–Енравота, княз Български е внук на хан Крум, осъден на смърт от брата си Маламир за вярата Христова, паднал под удара на меча около 833 година.
Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска) е живяла през ХІ век. Родена е в град Епиват (Тракия). Родителите й били българи, състоятелни хора. Тя имала брат, който приел монашество. В църквата веднъж чула думите: „Който иска да върви след Мене, да се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Мат. 8:34). Излизайки от храма, тя съблякла богатата си дреха и я дала на един бедняк. Друг път дала дрехата си на бедна жена.
След смъртта на родителите си раздала наследството, посетила Цариград и се заселила в храма „Покров Богородичен" до гр. Ираклия. Там прекарала 5 години. Отишла в Палестина и подражавала на св. Мария Египетска. Достигнала старост. Чрез видение й било наредено от ангел да се върне в родината си.
В Епиват живяла при храма „Св. Апостоли" и там починала. Погребана била вън от града като чужденка. На гроба й ставали чудеса, поради които откриват и нетленните й мощи.
През 1238 г. по нареждане на цар Иван Асен мощите й били пренесени в Търново. Сюлейман Великолепни ги изпратил в Цариград. В 1641 г. Цариградската патриаршия ги предала на влашкия воевода Василий. Сега те се намират в гр. Яш (Румъния) и са на голяма почит от румънския народ.
Св. благоверни цар Петър Български (927-969 г.) бил син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя св. цар Борис-Михаил. Старобългарски паметници твърдят, че благоверният цар Петър, след като се отказал от царския престол, приел монашество и ревностно се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни подир смъртта му.
Навярно той съставил известен брой прекрасни поучения с нравоучителен характер, чийто автор именува себе си “Петър монах, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний”.
За светите мощи и за гроба на благоверния свети цар Петър засега нищо не ни е известно.
От много древни времена той е наречен светец: в българската летопис от ХI век, в грамотата на цар Константин Асен от XIII век, в житието на Зографски преподобномъченици от същия век, в известния пролог на Станислав от XIV в., в Драгановия именник на българските царе и
Св. великомъченик Николай Нови Софийски е роден в Янина (сега в Гърция). Бил благочестив и с честния си занаят на обущар прекарвал дните си. Когато дошъл в София, заради неговите качества бил забелязан от местните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да приеме тяхната вяра. Веднъж те го поканили на обяд, сложили в питието му приспивателно и като заспал го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил Николай избягал и не излизал от вкъщи цяла година. Турците го поканили да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил арестуван и подложен на тежки изтезания.
На съдебното заседание съдията обявил, че смята праведника за невинен. Въпреки това тълпата го извела извън тогавашна София при местността "Юч бунар" ("Три кладенци"), където бил убит с камъни на 17 май 1555 година. Тялото му било пренесено на гробището наречено "Търницата" и изгорено, а пепелта - разпиляна, за да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това, по молба на Матей Граматик едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни тайно ги погребали.(Иво Янев)
Св. мъченик Георги Софийски Нови (Кратовски)се родил от благочестиви родители българи Димитър и Сара в градеца Кратово, Македония. След като бил научен да чете и пише, той усвоил занаята златарство. Като останал без баща, красивият и умен юноша бил принуден да избяга в големия град София. След като три пъти турците го изправяли на съд и той не се отказал от вярата си, накрая бил хвърлен в клада с вързани ръце, мощите му се съхраняват в Драгалевския манастир "Св. Богородица" и в Рилския манастир. от
Преп. Димитрий Басарбовски се подвизавал край с. Басарбово, Русенско. Проявил духовни подвизи. По указания от "История славяноболгарская" на преп. Паисий Хилендарски, ще е живял през XVII век. Мощите му почиват в Букурещ.
Св. Йоан Кукузел - Ангелогласният - така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г., наричан още магистър на магистрите, този пръв императорски певец във Византия пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци.
Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.
Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра.
Св. преподобномъченик Онуфрий Габровски бил родом от град Габрово, Великотърновска епархия. Като юноша за буйство наказан от баща си, безразсъдно заявил, че ще се потурчи. Разкаял се за това, отишъл в Света гора и Хилендарския манастир. Приел монашество с име Манасий, подвизавал се строго. Отишъл на остров Хиос и пред съда с отвращение отрекъл мохамеданството и за Христовата вяра бил обезглавен в 1818 година на 32-годишна възраст.(†Траянополский епископ Иларион)
Св. преподобни Прохор Пшински (Прокор Пчински) по произход бил българин от благочестиви родители из областта Овче поле в Северна Македония. Той бил подарен от Бога на бездетните родители заради техните молитви и всмукал заедно с млякото на майка си и нейното високо благочестие.
Когато възмъжал, родителите му настоявали да го оженят. Но той чул веднъж в храма думите на Спасителя: "Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене", (Мат. 10:37) оставил всичко и тайно се уединил в пустинната планина над река Пчиня, близо до сегашния град Враня в Югославия. В една пещера, в която извирала вода, той преживял 32 години.
Веднъж уплашена сърна прибягала при него, подгонена от някакъв ловец, който скоро се появил. Преподобният при първа среща нарекъл ловеца по име и му предсказал, че скоро ще стане византийски император.
В онова време България се намирала под византийско робство (1018 – 1186 г.). И действително, подир някое време този човек се възцарил под името Роман Диоген (1067-1071 г.). Удивен от изпълнението на това предсказание, той открил нетленните мощи на вече покойния Прохор Пшински и на мястото на неговото подвижничество построил голям храм на името на светеца. Там били положени неговите свети мощи и се събрало монашеско братство. Този манастир съществува и досега.
Преподобният Прохор Пшински починал на 14 септември, но поради великия празник Въздвижение на светия кръст празнуването на паметта му е пренесено на 15 януари. В неговия манастир празнуват паметта му на 19 септември. (Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г.)
Св. преподобни Ромил Видински (св. Ромил Бдински) е роден в град Бдин (Видин) от майка българка и баща – грък.Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман.
По-късно станал последовател на великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит. Роман го последвал в местността "Парория" ("пригранична" – на границата между България и Византия), където бил обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение. След смъртта на св. Григорий Синаит Роман приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.
След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година.
Св. великомъченица Злата Мъгленска живяла по време на турското робство в България. Родила се в бедно семейство в село Слатино, Мъгленска епархия. Била рядко красива, смирена, благочестива, с чисто сърце и твърда вяра в Господа.
Млад турчин я издебнал и отвлякъл. Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се ожени за него. Тя не склонила дори пред молбите на близките си да се отрече от християнската вяра. Турците дълго и безмилостно я изтезавали, а подир това я обесили и насекли на късове тялото й. Пречистена в огъня на страданията, св. Злата предала душата си на Бога на 18 октомври 1795 година.
Св. свещеномъченик Дамаскин Габровски, родом от Габрово, бил Хилендарски монах и игумен. По уреждане на манастирски работи отишъл в Свищов в Светогорския метох. Турци, имащи парични задължения към манастира, вместо да се издължат, наклеветили преп. Дамаскина, че имал връзки с една туркиня. Изправен пред съда, кадията разбрал, че е невинно обвинен. Но събралата се тълпа турци поискали да бъде потурчен или да се обеси. Преп. Дамаскин твърдо изповядвал вярата си в Христа. Вързали му ръцете отзад, повели го и го обесили - 1771 година. На мястото на тогавашния метох сега се намира манастирът "Св. св. Петър и Павел", дето се сочи издънка от дървото на обесването и гробът му.(† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор).
Св. преподобни Йоаким Осоговски – 1105 г.
Св. преподобна Филотея Търновска се родила във византийския гр. Поливот (южна Тракия). Тя била плод на продължителните молитви на своите бездетни родители. Получила добро за тогавашното време образование и достигнала вече пълнолетие, тя била омъжена против волята си, но успяла да склони мъжа си да живеят целомъдрено. Подир известно време мъжът й умрял. Тогава тя се заселила на острова всред близкото езеро, където си построила килия и се подвизавала сама в пост, непрестанна молитва, всенощни бдения, сълзи и безмълвие.
За тази й ревност и любов Бог й дарувал благодатта на чудотворната молитва и мъдростта да поучава. При нея дохождали духовни лица и много народ да чуят нейните благочестиви съвети и да получат изцеление по нейните молитви.
От прекомерното въздържание тя съвсем отслабнала, предвидела своята смърт и се преставила на 7 декември (годината на смъртта и векът на живота й са неизвестни). Светите й мощи се оказали нетленни и извършвали множество чудеса.
В началото на ХIII век те били тържествено пренесени от Поливот в Търново през времето на българския цар Калоян. Тук те останали около 200 години. След падането на България под османско иго (1393 г.) ги взели сърбите, а от сърбите - румъните. Сега те се намират в гр. Арджеш.
Житието на преп. Филотея, което е запазено досега, е съставено от св. Евтимий, патриарх Търновски (вж. по-долу, бел.ред.). Пренасянето на мощите й от Търново във Видин описал съвременникът на Патриарх Евтимий, видинският митрополит Йоасаф.(Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г.)
Св. Иларион, епископ Мъгленски – 1164 г.
Художниците:
Изходът от емпорията (вторият балкон на женското отделение).
Още вчера представител на Foursquare даде официално изявление пред медиите и аудиторията за повишаването капитала на компанията. Говорителят уточни и точната сума на увеличението. Капиталът на Foursquare бе повишен с 50 милиона щатски долара. Причината за подобна стратегия е желанието на компанията да стимулира разработването на нови приложения и създаването на иновационни продукти. В интервю пред журналистите изпълнителният директор и същевременно един от основателите на Foursquare – Dennis Crowley – сподели, че влагането на тези пари в капитала на компанията е преди всичко необходимо, за да се даде сериозен ход на процеса по създаване на нови продукти, които да бъдат предлагани на пазара. Нещо повече, Dennis Crowley е позитивно настроен за бъдещето и смята, че Foursquare тепърва ще започне да създава това бъдеще. Изпълнителният директор се гордее с това, че компанията му е винаги готова за предизвикателства и предлага на аудиторията онова, което други все още дори не са си помислили да предложат. Освен с повишаване на капитала Foursquare се радва и на нови споразумения с бъдещи контрагенти, които да подпомогнат компанията в бъдещото й развитие. Един от тези партньори е American Express. Последните, както знаете, специализират в областта на кредитните карти. Общият бизнес на двете компании ще се свърже акаунтите на използващите услугите на American Express и приложенията за смартфони от Foursquare. От тук потребителите ще се радват на много отстъпки, намаления и промоции. След повишаването на капитала си от Foursquare възнамеряват да наемат нови специалисти, които да приобщят към екипа си. От компанията споделиха, че се нуждаят спешно от инженери, които да работят в Сан Франциско и Ню Йорк. Тяхната задача, преди всичко, ще бъде свързана с поддръжката и усъвършенстването на бизнес услугата Foursquare Merchant Platform.
На 30 юни , сряда, ден след планираната ( и необичайно медийно подкрепена) дискусия за паметника на съветската окупация в НДК, Столичната община ще заседава извънредно във връзка лавинообразно развиващата се ( най-после!) тема. След като и Си Ен Ен направи интервю с моя „злодейска“ милост и обърна внимание на казуса ( очевидно разбират спецификата [...]
През следващата седмица онлайн енциклопедията Wikipedia ще пусне експериментално в действие бутона "WikiLove", чрез който интернет потребителите ще могат да изразяват своята благодарност към авторите на статии, като им изпращат виртуални подаръци - снимки на котенца или бира. Бутонът "WikiLove" ще дебютира в англоезичната версия на Wikipedia на 29 юни. Целта на продукта, както се съобщава в блога на Wikimedia Foundation, е да насърчи потребителите, които редактират статии, като им предостави положителна обратна връзка с читателите на ресурса. Mashable пише, че в момента Wikipedia се ръководи от малка група от редактори и че бъдещето на енциклопедията зависи от това, дали ще успее да привлече повече хора за участие при създаването и редактирането на статиите. Ръководството на онлайн енциклопедията разчита новата функция да позволи да се попълнят редиците на редакторите и да се подобри качеството на сайта. Използването на бутона "WikiLove" ще бъде съвсем просто. В горния панел ще се появи икона с формата на сърце, чрез натискането на която потребителите ще могат да изразят своята благодарност към някого, като му изпратят виртуален подарък и кратко съобщение. По подразбиране ще може да се подаряват виртуална чаша бира или снимка на котенце, но потребителите ще могат да създават и собствени подаръци.
Основателят на проекта Wikileaks Джулиан Асандж наема двама нови адвокати, които са едни от най-високоплатените юристи във Великобритания, за да го подпомагат при борбата му с решението на съда за екстрадиция в Швеция. Смяната на екипа адвокати се извършва малко повече от две седмици преди заседанието на 12 юли, когато Върховният съд на Великобритания ще се върне още веднъж към разглеждането на делото за екстрадиция. Официално шведските власти изискват предаването на Асандж само за разпит, но лидерът на Wikielaks твърди, че в действителност Швеция ще стане за него само страна, в която той ще пребивава временно, докато бъде предаден на американски съд. Припомняме, че САЩ вече сравниха дейността на Асандж, свързана с публикуване на секретни правителствени и военни документи, с тероризъм. Адвокатите Гарет Пърс и Бен Емерсън ще представляват интересите на Джулиан Асандж по време на предстоящите изслушвания, заявиха от адвокатската кантора на двамата юристи. Бившият адвокат на Асандж Марк Стивънс засега не коментира решението за смяна на екипа защитници. "В екипа юристи може да бъдат предприети някои промени, но глобалният ход на делото не се променя", заяви Кристин Храфнсон, представител на Wikileaks. Самият Джулиан Асандж не коментира последното си решение, но източници, близки до Wikileaks, твърдят, че основната причина за смяната на адвокатите е финансов проблем. По-рано адвокат Стивънс заяви, че представлява интересите на Асандж "на комерсиална основа" и че не работи безплатно. По-рано пък Асандж помоли поддръжниците си да преведат финансови средства към адвокатската кантора на Стивънс Finers Stephens Innocent LLP. Условията на договорите с двамата нови адвокати не бяха оповестени, но британските медии допускат, че е напълно възможно богатите и известни юристи да са се заели със случая безплатно заради извънредно големия обществен резонанс на делото "Wikileaks". От Wikileaks съобщават, че сега основният източник на доходи за Асандж е книгата му, макар от издателската компания Canongate Books да заявиха, че датата за публикуване на книгата е била отложена. По-рано в британската преса се появиха сведения за това, че Асандж ще получи за публикуването на книгата хонорар в размер на около 325 000 паунда, или около 520 000 долара. Асандж ще получи и още 800 000 долара от американската издателска къща Alfred Knopf за публикуването на книгата в САЩ. Самият Асандж преди е казвал, че не е искал да пише книга, но е бил принуден да го направи, тъй като се нуждае от пари за покриване на разноските по делото. Новите адвокати на Асандж са добре познати във Великобритания. Гарет Пърс успя да постигне освобождаването на четирима затворници, които прекараха няколко години в затвора, след като бяха несправедливо осъдени за взрив в пъб в Гилдфорд (Англия) през 1974 година. Емерсън пък е бил специален съветник на ООН по въпросите на борбата с тероризма. Той представляваше и защитата на бившия премиер на Косово Рамуш Харадинай, който бе съден в Хага за военни престъпления.
Рано или късно това трябваше да се случи. Според сайта Mashable, през следващите осем седмици Twitter ще започне да поставя в лентите на потребителите си реклами. Ускоряването на процеса на монетизация на ресурса е продиктувано от големия интерес от страна на рекламодателите, завяват от администрацията на ресурса. През 2011 година микроблогинг услугата планира да увеличи приходите си от реклама с около 100 милиона щатски долара. За сравнение: Facebook печели от реклама около $ 3,5 милиарда годишно. Точната схема на извеждане на рекламните съобщения засега остава неизвестна. Най-вероятно те ще се прикрепят към лентата и винаги ще бъдат в зрителното поле на потребителя, дори при скролване на страницата. В глобалната мрежа дълго време се разпространяваха слухове, че Google и Facebook наддават активно за закупуването на Twitter. Администрацията на микроблогинг услугата отрече тази информация и обяви намерението си компанията да остане независима. Основният проблем на Twitter обаче остава въпросът с монетизацията на ресурса.
Търгът за патентите на банкрутиралия Nortel Networks ще се състои идната седмица. Сред вероятните купувачи, които ще участват в наддаването, са гигантите в ИТ индустрията Google, Apple и Intel. Прогнозираните приходи от разпродажбата на патентите надхвърлят милиард и половина щатски долара. Шест хиляди е общият брой на патентите на фалиралата компания, които се продават на търг през следващата седмица като част от общите разпродажби на активи на Nortel Networks. Патентите на Nortel покриват почти целия спектър на телекомуникационни технологии – безжичен интернет, пренос на данни, оптични мрежи, гласови комуникации, полупроводници и др. Патентите включват и възникващите технологии от четвърто поколение (4G) за мобилни комуникации, в т.ч. Long Term Evolution (LTE). Търгът би могъл да набере повече от един милиард и половина щатски долара, според Джош Уокър – изпълнителен директор на Lex Machina Inc. – компанията, консултираща процедурата. В началото на април – преди повече от два месеца, Google обяви, че е подготвил 900 млн. щатски долара за патентите на Nortel. Според Майк Лазаридис – съизпълнителен директор на Research In Motion – компанията производител на устройството BlackBerry, патентите на Nortel са „национално богатство”. Източник от производителят на чипове Intel, пожелал да остане анонимен и цитиран от агенция Ройтерс, нарича патентите „чисто злато”. Според Ройтерс също така сред компаниите, които ще наддават за патентите ще бъдат китайската ZTE, шведската Ericsson и американската RPX Corp., като последната лицензира патенти от името на нейни клиенти. ZTE била заинтересована от патентите за LTE. Аукционът е най-голямата публична разпродажба от този род.
Американските правоохранителни органи са разкрили съществуването на социална мрежа, специализирана в услуги от сексуално естество, съобщава The New York Times. В четвъртък, 23 юни, в Албюкърки, щата Ню Мексико, е бил арестуван на 71-годишният Крис Гарсия, който в периода 2002 - 2003 година е бил ректор на Университета на щата, а сега е негов почетен професор. Опитният педагог е задържан в рамките на разследването на дейността на сайта за секс-услуги Southwest Companions. Според следствието, Гарсия, под ника "Burquepops", е бил част от т. нар. "ловен клуб" в рамките на социалната мрежа, чиито членове намирали и привличали за целите на дейността на сайта нови проститутки и клиенти. Както отбелязват следователите, през последните седмици професорът се е опитвал да унищожи доказателства за своето членство в общността. Въпреки това, получените данни са били достатъчни, за му бъдат предявени обвинения в насърчаването на проституция, престъпен заговор и фалшифициране на доказателства. Гарсия не е единственият задържан по този случай. През уикенда полицията е арестувала Дейвид Флори, професор по физика в Университета "Файърли Дикинсън" в Ню Джърси. Той е сочен за организатор на мрежата и главен неин идеолог. 68-годишният преподавател е бил арестуван в кафене в Албюкърки, откъдето е влизал в сайта. Повдигнати са му обвинения по 40 точки, свързани с проституция. По-късно Флори е бил освободен под гаранция в размер на 100 хиляди долара. Southwest Companions е функционирал като закрито общество, за достъп до което е било необходимо да се премине строг подбор. Според следователите, мрежата се е състояла от 200 проститутки и 1400 потребители на секс услуги. Колко дълго е работил сайтът, засега все още не е установено. Очаква се в близките дни арестите по случая да има и други задържани, добавя агенция "Ройтерс".
Наистина ли раждаемостта в арабския свят е висока или говорим за предразсъдъци и остарели данни?
На този въпрос отговаря статията на Юсеф Курбаж в българското издание на Le Monde Diplomatique, “Времето на арабската младеж”.
През последните 20 години сближаването в демографско отношение между страните от Северното и Южното Средиземноморие продължи с постоянен ритъм. Индексът на раждаемост, който послужи за изграждането на отблъскващ образ на мюсюлманския свят, показва, че Ливан, Тунис, Мароко, Турция и Иран вече достигат нива, които се доближават до европейските страни. (подчертаният текст е от мен)
Изграждането на отблъскващия образ на мюсюлманския свят не минава без перото на журналистката Ориана Фалачи, и по-специално изданието La Rage et l’Orgueil (Гняв и гордост). За да се потвърдят данните, в края на статията на Юсеф Курбаж са приложени данни за някои страни, които бяха давани за пример в арабския свят, когато се говореше за висока раждаемост. А именно:
АЛЖИР. С над 8 деца на жена алжирската раждаемост по времето на независимостта беше сред най-високите в арабския свят. Демографският преход започна по-късно в сравнение със съседните страни – тази особеност се дължи не толкова на политиката на правителството по този въпрос, колкото на последиците от рентиерската икономика, позволила донякъде населението да бъде издържано „от люлката до гроба“. За две десетилетия раждаемостта в Алжир се срина дотам, че застигна Тунис и Мароко (вж. статията по-горe). От 2000 г. насам обаче Алжир се развива обратно на своите съседи и отново започва да напредва. Краят на кризата и спадането на политическото насилие допринесоха за повишаване броя на браковете (341 000 брака през 2009 г. в сравнение с 280 000 през 2005 г.).
ЛИБИЯ. Слабонаселена и живееща като рентиерка, Либия преживя демографски преход, подобен на този в страните производителки на петрол от Залива. Дълго време официалната политика на раждаемост се осъществяваше успоредно с щедрото преразпределение на дивидентите от петрола. След петролния контраудар обаче, а после и международното ембарго, плодовитостта намаля и според ООН достига 2,4 деца на жена през 2010 г.
ЕГИПЕТ. Демографската му стабилност контрастира с настоящата му политическа нестабилност. Въпреки изключителната гъстота на населението, дължаща се на факта, че само 4-5% от територията е обитаема, населението продължава да нараства с 2% годишно. Високата му плодовитост не намалява, както става навсякъде другаде. Тя се задържа на около 3,25 деца на жена, или около 50% повече от Мароко и Тунис.
ЛИВАН. Със средно 1,69 деца на жена Ливан е изключение в региона. След края на Гражданската война (1975-1990 г.) демографското съперничество, наблюдавано през 60-те и 70-те години, изчезна. Макар че нивата са различни, във всички религиозни групи се забелязва еднакво поведение – от маронитите до шиитите, като се мине през гърците (православни или католици), сунитите и друзите.
ЙОРДАНИЯ. Въпреки големите успехи, постигнати в областта на образованието и ограмотяването, страната запазва относително висок и стабилен индекс на раждаемост (над 3,5 деца на жена) от близо десетилетие. Явлението се обяснява с абсолютното онаследяване по бащина линия (патрилинейност), тоест с необходимостта да се осигури мъжки наследник, за разлика от страните от Магреб, където много двойки са се освободили от това задължение. Съперничествата на основата на вероизповедания, местоживеене или произход (палестинци или йорданци от Западния бряг) допринасят за увековечаването на високата раждаемост.
ТУРЦИЯ. С 2,09 деца на жена страната едва прекрачва прага на обновяване на поколението. С други думи, въпреки наличието на ислямистко правителство поддръжник на раждаемостта, като това на Неджметин Ербакан (1996–1997 г.), семействата свободно решават броя на децата и те избраха да го намалят. Друга илюстрация на това явление е Иран, където има ислямистки режим, но раждаемостта е още по-ниска (1,83 деца на жена).
ИЗРЕАЛ-ПАЛЕСТИНА. Голямата изненада – раждаемостта на еврейското население на Израел продължава да се увеличава с всяка изминала година (3 деца на жена), докато при палестинците в окупираните територии на Западния бряг тя не спира да спада (в това число и в Източен Йерусалим), дори в Газа, където през първата Интифада тя достигна световен рекорд. В момента там се раждат само по 3,6 деца на жена (3,1 на Западния бряг и 4,7 в Газа, според Американското бюро за преброяване). При израелските араби раждаемостта е 3,4 деца на жена и е на път да стане колкото на израелските евреи.
По-надолу авторът продължава, обяснявайки как демографията влияе на протестите в арабския свят:
Трябва също да споменем и ясно изразения упадък на ендогамията – непробиваемите граници на семейната група, които водят до затваряне на социалните групи и до закостенялост на институциите. Общество, което се отваря навън, е по-склонно към бунт срещу авторитарна власт. Масовото обучение и спадът на раждаемостта могат непряко да предизвикат осъзнаване и отприщване на бунтове.
Последиците от тези сътресения в семейната сфера са нож с две остриета. Намаляването на потомството позволява по-добри грижи за децата, по-добро хранене, по-качествено и по-дълготрайно образование. В едно малко семейство – модел, към който се е насочило арабското семейство – отношенията майка-баща и родители-деца също стават „по-демократични“, което може да има единствено положителни последици в социален и политически план. Проблемите се появяват, когато в едно семейство живеят образовано дете и неграмотен, но авторитарен баща (наследство от патриархалните общества). Тогава съжителството става трудно. Тези семейни затруднения се срещат и в по-голям мащаб и могат отчасти или напълно да обяснят някои ислямистки явления.
Прочетете цялата статия за повече подробности.
* Заглавието е взето от текста на Юсеф Курбаж
Нова патентна реформа очаква да промени отношението към интелектуалната собственост в САЩ. Това стана ясно, след като Конгреса почти единодушно гласува за промени в законодателните мерки в тази област. Според американския законодателен орган е необходимо нов метод на регулиране на интелектуалната собственост както в САЩ, така и в целия свят. След като през месец март тази година бе одобрен и приет законопроекта за реформата на патентите, преди два дена Конгресът гласува положително за Американският акт на изобретенията. Основната промяна, която се гласува и в двата нормативна акта е смяна на системата за учредяване на патент върху дадено изобретение. Преди принципът гласеше, че патентно право принадлежи на този, който първи изобрети, демонстрира или приложи дадения продукт. С реформата това се променя. Законен патентопритежател вече е този, който пръв регистрира произведението си. От юридическа гледна точка това означава, че приоритет се дава на регистрацията пред практическата употреба на изобретението – конкретния обект на интелектуална собственост. Всъщност тази система за учредяване и признаване на патентното право се прилага в почти целия свят. Преимуществото й се състои в това, че след законосъобразна регистрация на даден продукт за патентопритежателя не съществува никаква опасност един ден някои да пристигне при него с искането за оспорване на патентното право. Патентната реформа, също така, дава обезпечения за това патентни спорове да не бъдат директно разглеждани от съдилищата. Компетентни органи в областта вече ще са предимно Патентното ведомство и Търговската комисия в САЩ. Едва след като те установят нередности, спорът ще се отнесе в съда – и то с искане за прекратяване използването на изобретението от лицето, което няма патентно право, както и с искане за обезщетение за това нелегално използване.
Това е един от случаите, в които една снимка казва много повече от шепа текст.
Но ето я и шепата текст.
След 20 години демокрация, това са все още табелите, които виждаме в държавните структури. Чисто, ясно и просто.
Ръката с посочващ пръст услужливо указва стаята, същевременно стиска парички, оцветени с червено за по-добра видимост.
Ръкавът пък е син.
Има и малко зелено, тук там, за цвят.
Просто тази снимка показва всичко.
Израелският заместник министър-председател, Моше Яалон, се срещна с високопоставени представители на турското външно министерство и предложил да бъдат платени компенсации на семействата на турски граждани убити от израелските командоси по време на операцията срещу флотилията на мира опитала се да пробие блокадата на ивицата Газа. Той е заявил, че Израел съжалява за жертвите, но няма [...]
Израелският заместник министър-председател, Моше Яалон, се срещна с високопоставени представители на турското външно министерство и предложил да бъдат платени компенсации на семействата на турски граждани убити от израелските командоси по време на операцията срещу флотилията на мира опитала се да пробие блокадата на ивицата Газа. Той е заявил, че Израел съжалява за жертвите, но няма [...]
Почудих се какво е това метатайна? Потърсих и се оказа че, „Метатайната” е книга за тайна, която отвежда отвъд всички тайни.
Дотук добре.
Спомних си за плаката в офиса на телевизионния герой Fox Mulder – i want to believe.
Тайната е всъщност много проста. Всички знаем, че простото, лесното, семплото е най-добре, но всички ние си умираме да усложняваме света, който ни заобикаля. Някои умират буквално, друго духовно, но в крайна сметка малцина се замислят над въпроса:
Разбира се, по-удобно е да живеем заобиколени от тайни, конспирации и прочие. Аз самия съм фен на конспирацията, попадаш в свят, който смесва реалното с въображаемото по един красив начин. Понякога.
Преди няколко месеца Stephen Hawking отново скандализира някой хора, като обяви че рай няма, просто звучи удобно и красиво.
Всъщност на кой му пука?
Ако достатъчно хора вярват току виж станало като в последния епизод на Lost.
Това е тънката разлика между аз вярвам и аз искам да повярвам.
Лично аз – вярвам. Вервайте ми, доста по-удобно е.
Съоснователят на Opera Software – Jon Stephenson von Tetzchner (на снимката), напуска компанията през юни, съобщава разработчикът на едноименния интернет браузър. „Стана ясно, че бордът на директорите, ръководството и аз не споделяме едни и същи ценности и нямаме еднакви мнения за това как да продължим еволюцията на Opera”, казва von Tetzchner в съобщение, изпратено до служителите на компанията, с което се е сдобил водещия технологичен блог TechCrunch. Von Tetzchner е съосновал Opera Software през 1995 г. с Geir Ivarsøy и водеше компанията до 2010 г., когато се оттегли от поста изпълнителен директор и се превърна в стратегически съветник. Последния му работен ден в Opera Software е 30 юни 2011 г. Opera традиционно изостава от останалите браузъри. Според най-новите данни на Net Applications общият пазарен дял на Opera и Opera Mini е 3,3%, което е далеч по-малко от Internet Explorer (54,3%), Firefox (21,7%), Chrome (12,5%) и Safari (7,28%). Компанията стартира в малък офис с персонал от няколко души. Сега дейността й се разпростира в целия свят, броят на персонала й е над седемстотин и четиридесет души, а броят на потребителите на Opera Software е над двеста милиона. Според официалното изявление на von Tetzchner той се гордее с това, което компанията е постигнала. Jon Stephenson von Tetzchner е роден през 1967 г. в Рейкявик, Исландия.
Пускането на нова глобална система за защита на интернет от хакери обсъждат учени, съобщава news.bg позовавайки се на електронното издание Газета Ру. Специалистите определят системата като „лъч светлина", която трябва да защити различните информационни системи от зачестилите напоследък хакерски атаки. Учени и специалисти в областта на информационните технологии представиха предложенията си в тази насока на среща в Сингапур. Специалната система от числови кодове ще позволи защитата от вируси и вредни програми и проверката на цялата информация, която постъпва на персоналния компютър от интернет и обратно. Програмата се разработва вече година и тя ще се съхранява в три центъра за обработка на данни - в Сингапур, Цюрих и Сан Хосе. Те ще бъдат оборудвани с пет нива на материална, електронна и криптографична защита. В последните месеци хакерите все по-често удрят сайтове и получават конфиденциална информация. Само през юли киберпрестъпници удариха пощенската кутия Gmail, електронната база данни на Citibank, компютърните системи на корпорация Sony и др. По мнението на експертите това се дължи на обстоятелството, че когато се е раждал интернет, на първо място е отделяно внимание не на безопасността на данните на потребителите или компаниите, а на получаването на важна информация.
След като присъства на върховна среща в Брюксел премиерът Борисов демонстрира отсъствие на каквито и да е скрупули в шегите с незавидното място на България на дъното на европейските класации. Взимайки за отправна точка изпадналата в кома Гърция той се надвесва шумно над болния човек на Европа и обявява за огромно постижение твърдението, че изобщо [...]
Една изненада броди тези дни из България, което значи и из Европа (по документи). Кандидатът на управляващите за президент беше загатнат доверително и описателно от вътрешния министър и шеф на предизборния щаб Цветан Цветанов. Според неговия фоторобот, кандидатът щял да бъде мъж. Това е малко изненадващо: ако беше мъж, нямаше да се крие, нали!? Пък [...]
3D киното набра изключителна скорост за последните години. Всякакъв жанр филми се прожектират, а 3D очилата правят преживяването, както знаете уникално, автентично и невероятно запомнящо се. В тази връзка, за да разнообразят пазара, в кината се пускат и голям брой анимационни филми, предназначени специално за малките зрители. Стандартните 3D очила обаче не винаги пасват на размерите на детската глава. Това може да наруши изключителното преживяване и вашият малчуган да не успее да се наслади максимално на прожекцията – без значение дали е анимационна, или не. Очевидно върху този проблем са се замислили експертите и производителите от Dolby при създаването на най-новия им продукт. Става въпрос за 3D очила, които да са пригодени специално и само за малките деца. Размерът им ще позволи на вашите малчугани да си изкарат наистина приятно в киното, без да срещат проблема очилата да им падат, да се смъкват от главите им и така да изпускат най-интересното от прожекцията. Според експертите на Dolby детските 3D очила трябва да са в запас във всеки киносалон, а не само там, където се пускат предимно анимационни филми. От компанията разясняват, че детският аналог на стандартните 3D очила не се различават почти по нищо – с изключение на техния размер, разбира се. В детските 3D очила на Dolby по същия начин се използват специалните многопластови лещи на 3М. И тъй като това са очила за киносалоните – върху тях могат да се поставят идентификатори и чипове, които да ги пазят от кражба. В официално изявление пред пресата и аудиторията представител на Dolby сподели, че техните детски 3D очила са напълно готови. От компанията обещаха те да се появят на пазара и най-вече в киносалоните съвсем скоро. Малките киноманиаци ще могат да им се радват още от това лято. Dolby са напълно готови да ги пуснат в началото на идния месец юли на територията на САЩ, Азия и Европа.
Изпълнителният директор на Amazon – Jeff Bezos – ще отдели част от капитала си за един наистина сериозен и амбициозен проект. Става въпрос за създаването на уникален по рода си часовник, който ще работи десет хиляди години, без да спира, без да се забавя или избързва. За да бъдем точни, средствата, вложени в този проект, начисляват близо 42 милиона щатски долара. Работата по него вече започна, като Jeff Bezos събра екип от видни инженери и учени, които да създадат огромния като размери и като потенциал часовник върху скала. Всъщност още от миналата година стартира процеса по създаването на уникалното устройство. Хората, работещи по него първо изграждат отделните компоненти, а най-накрая ще го монтират върху скалната повърхност на планина в щата Невада. Според източниците хилядолетния часовник на Jeff Bezos ще се зарежда от слънчевата енергия. Точно с тази подробност в механизма и дейността на уникалния продукт се занимава и специалистите от Jet Propulsion Laboratories. Повече от година те се занимаваха с пресмятането на позицията на слънцето в идните десет хиляди години. Концепцията за хилядолетния часовник всъщност не е на изпълнителния директор на най-голямата онлайн книжарница. Идеята за създаването на подобно устройство се заражда още в далечната 1989 година. Зад концепцията стои името на Danny Hillis. Именно той вдъхновява Jeff Bezos за идеята да се гледа по-напред в бъдещето, за идеята с часовника, който отброява времето, да се увековечи самото време. Изпълнителният директор на Amazon дори създаде специален сайт, посветен на концепцията и на амбициозния му проект за милиони - 10000yearclock.net. Друг интересен факт за хилядолетния часовник на Jeff Bezos е, че той ще бъде програмиран така, че винаги да звъни с различна мелодия, като две еднакви мелодии никога няма да се повтарят.
Microsoft продължават да твърдят, че техният Kinect е нещо повече от гейм контролер. Както знаете, устройството вече намери приложение сред потребителските домакинства в техните къщи и апартаменти. Софтуерните гиганти обаче смятат, че гейм контролерът Kinect може да изиграе и още по-значителна роля в съвременно общество, като се наложи в употреба в областта на здравеопазването. Всъщност Microsoft от години се опитват да убедят здравните институции и работници да използват в работата си технологията на Kinect. В момента от компанията са убедени, че устройството би могло да намери отлично приложение в операционните зали и кабинетите на лекарите. Нещо повече – представители на Microsoft силно вярват, че Kinect може да допринесе много за подобряването на грижите за пациентите. Софтуерните гиганти не веднъж са обсъждали своята стратегия за използването на Kinect с лекари от Maudsley NHS Foundation Trust, клиника за психично болни и пациенти, които са зависими от наркотици. Така например, от Microsoft предлагат чрез Kinect да се осъществяват груповите сеанси и терапия. С технологията всеки от зависимите би могъл да остане далеч по-анонимен, като се появява сред останалите с произволен аватар, който в същото време да улавя движенията на пациента. Подобен подход със сигурност ще повиши броя на зависимите, които ще се решат на подобни групови терапии и сеанси. Microsoft изказаха мнение, че с Kinect може да се предостави много по-добър и бърз начин на лекарите за взаимодействие с досиетата на пациентите. От компанията твърдят, че технологията на познатия гейм контолер може да намери място и в операционните зали, тъй като на лекарите често се налага да правят справки с медицинската история, или други документи на пациента по време на операция, а това пречи на стерилността.
последният улов от любимите ми ел кутии във Варна се ограничи до три, но пък какви! симо-секирата с малкото борче ето кой подхранвал angry birds а ние двамата с Пепи пием бира човекът-рисувач, както знаем брат'чед на Амели Пулен, предната седмица за подвизаваше и в София, скоро снимка и от новото му творение тук. фен ...
От няколко дни се чудя как да напиша това ревю, така че да то да отразява читателското ми разочарование, без обаче да звучи като присъда. Съчиних наум няколко различни увода, измислих няколко различни заключения и ето че днес реших просто да бъда себе си. Да седна пред компютъра, да изчистя съзнанието си от опити да бъда ненужно деликатна и откровено да споделя мнението си. Като читател.
Преди повече от три седмици се състоя пресконференцията по повод появата на романа „Аномалия” – роман, който само за двайсетина дни се превърна в тотален бестселър. „Страхотно!” – ще кажете вие. – „Ето че все пак българската литература се възражда!” Онова, което обаче не знаете, е, че отвъд това възраждане стоят не редиците доволни читатели, а една от най-успешните рекламни кампании, организирани някога за българска книга. Защото в последните месец-два медиите бяха буквално залети от материали за „дългоочаквания шести роман на Людмила Филипова”, за „литературното събитие на 2011”, за „предстоящото издаване на бъдещия бестселър”. И всичко това, обилно поръсено с помпозни интервюта, безсмислени пресконференции, усмихнати снимки, клонирани анотации, милиони реклами, промоционални игри и, разбира се, черешката на тортата – един истински жив принц!
Изреждам тези събития с надеждата те да прозвучат като оправдaние за това, че и аз самата повярвах в хепиенда, повярвах че приказката е възможна и че този път ние, българите, сме не просто наблюдатели, а участници в нея. Колко наивно от моя страна!
Започнах да чета „Аномалия” в същия ден, в който я получих – развълнувана, почти горда, че държа в ръцете си романа на „българския Дан Браун”. И както винаги, когато си позволя да мисля прекалено далеч от реалността, приземяването беше болезнено, а разочарованието остана да горчи в устата ми много време, след като вече бях прочела купчината от близо 500 страници, наречена „Аномалия”. Защото обективната истина се оказа на светлинни години от захаросаното „явление в българската литература”. Ще бъда по-конкретна.
Сюжетът. Сюжетът на романа оплита в себе си няколко различни линии. Както многократно ни обясняват интервютата, статиите, трейлърите и анотациите, в книгата си дават среща пророчество на Нютон, проект на Пентагона и нещо, което авторката многозначително нарича „любовна история”. Всичко това се преплита едно в друго с идеята крайният резултат да е някаква смесица между криминален роман, научно изследване и философски трактат. Да, обаче не се случва точно така, защото мистериозната загадка може да бъде разплетена още в началото на книгата от всеки средно интелигентен читател, проучването с претенции за достоверност се разпада още при първото запитване в Гугъл, а философските прозрения за самотата в социалните мрежи звучат някак неактуално и прекалено повърхностно. Любовният триъгълник пък, макар и първоначално да изглежда обещаващ, впоследствие поражда у читателя единствено недоумение.
Недоумение от действията на Питър Мейн, който обича Кастра, но е някак безразличен към модифицираната й същност Даниел.
Недоумение от чувствата на Даниел, която дава заявка за дълбока душевност, а се влюбва след една нощ, прекарана с женкаря Флавио.
Недоумение от случилото се с Флавио, който хем е умрял, хем е приютил в пейсмейкъра си компютърен киборг, хем в края на романа се оказва самият киборг (за онези, които са чели книгата, визирам символиката на сините очи, които на финала отново стават жълти).
Е, признавам, че краят на романа ме изненада до известна степен, за което съм склонна да не го нарека пълен провал. Освен това се чувствам длъжна да споделя, че макар сюжетът, по начина, по който е поднесен, да предизвика у мен единствено иронични усмивки, наистина смятам, че историята би могла да бъде и много красива, ако беше разказана по-задълбочено и с повече майсторство.
Стилът на писане. Ако към сюжета на романа може да се каже, че изпитвам до известна степен смесени чувства, то към стила на писане съм безкомпромисна. Ще бъда деликатна и ще кажа, че не струва. (Моля, не ме карайте да бъда искрена!) Неправдоподобни диалози, липса на връзка между сцените, неумели описания и пълна липса на онова, което наричам „изкуството да разказваш грабващо” – ето това е стилът на книгата – стил, който се чете трудно и още по-трудно се преглъща, когато си запознат с интервюто по bTV, в която Людмила Филипова скромно споделя:
„Често ми казват, че пиша по-скоро като Умберто Еко, но малко по-четивно... ама, то не е голяма гордост - то само една негова книга е по-известна...”
Спирам дотук. Не ми се иска да стигам до крайности, а и нямам сили (когато падаш от високо, изпитваш болка, пък било то и метафорична). Преди да завърша това измъчено ревю обаче, искам да направя три неща – да ви споделя нещо, да ви задам въпрос и да ви помоля за услуга.
Това, което ще ви споделя е, че в седмицата докато четох „Аномалия”, точно шест човека ме попитаха „Как е книгата?” – трима от тях познавах, трима от тях срещнах случайно. Всеки от тези шестима души беше чел някой от предишните романи на Людмила Филипова и беше останал очарован. Никой от тях обаче не беше чел последния...
(Съответно) Това, което ще ви попитам, е какво е за вас „Аномалия” – просто име на роман, аномалия в българската литература или аномалия в творчеството на Филипова?
Това, за което ще ви помоля, е да ми дадете отговора си тук като коментар. Той ще ми помогне да преценя дали си заслужава да чета някой от предишните романи на писателката...
ПП. Има един тип хора, които колкото и често да падат, пак продължават да скачат. Мисля, че четящите са от тях...
Прочетете и ревюто на Христо Блажев за романа "Аномалия"!
2004 - 2018 Gramophon.com