най-обичаната детска книга - ясно е - Пипи Дългото чорапче :) но най-популярната българска детска песничка? още по-ясно е - Зайченцето бяло авторката на текста на песента, която знае всяко българско дете и първо започва да припява е още жива и скоро отбеляза своя 90 годишен юбилей. знаеш ли коя е тя? ...

след забавата със случката с паметника и героите и многото дебати, политически караници, постове, реплики и дуплики най-маститият въпрос, който лъсна пред всички ни е този за историята и фактът, че толкова години по-късно е може би време да се разровим, да поизтърсим от прахта фактите, да махнем украсите и ...

Google представи пред света тайния си проект за нова социална мрежа, която трябва да се противопостави на лидера Facebook. Името на новия проект е Google+ и той ще комбинира в едно всички останали услуги на информационния гигант, превръщайки ги в част от гигантската социална мрежа, информира Mashable. Няма как да се пропуснат многото прилики с Facebook, но не може да се отрече, че не е необходимо при всеки нов проект да се открива топлата вода. Google+ ще притежава горна лента за управление, подобна на тази във Facebook. Информацията за новостите ще излиза с червени цифри, които се променят когато възникне ново събитие. Първите значителни разлики между Facebook и Google+ се откриват при тъй наречените кръгове или Circles+. Фокусът на новата социална мрежа не е в споделянето на информация с огромно количество хора. Потребителят може да споделя различни текстове, снимки и видеоклипове със своите социални кръгове, които варират между приятели, колеги, семейство, съученици и други. С помощта на HTML5 човек може да разпредели за секунди хората от своя списък между различните социални кръгове. С помощта на функцията Sparks се улеснява максимално споделянето на интересни статии, клипове и снимки с другите приятели от социалните кръгове. Системата разчита на автоматичен алгоритъм, който черпи информация от различните услуги на Google и ви предлага неща, които вероятно ще ви заинтересуват. Все още е рано да се правят заключения, но Google+ изглежда интересно и многото прилики с Facebook могат да се окажат ключови за успеха на новата социална мрежа. До дългоочаквания проект на Google все още няма свободен достъп и той е пуснат за тестове сред ограничен кръг от потребители.

Не знам дали познавате името и творчеството на Георги Железаров. Аз съм от онези, които не бяха чували за него и предполагам, че в нашата страна още дълго ще има такива хора. Не заради друго, а поради липса на информация, на представяне и изложби, което е голям пропуск.

Художникът Георги Железаров (1897-1982) е от онези личности, които получават признание едва след смъртта си. И неговото творчество е свеж полъх, макар много от картините му да са сиви. Той е по-познат в една друга страна, макар и далеч от България и много екзотична – Алжир.

Бях поканен от посланика на Алжир, Ахмед Буташ, да присъствам на изложбата в галерия “Сезони”, посветена на творчеството на Георги Железаров. Неговият “Алжирски цикъл” е много известен в арабската страна, като от 70-те години на миналия век до днес, има постоянни изложби на твореца. За Алжир, творчеството на Георги Железаров е национално богатство. Именно поради тази причини съорганизатор на събитието е посолството на страната в София.

Животът на Георги Железаров е свързан както с България, така и с Алжир и Франция. В галерия “Сезони” са представени както картини от нашата страна, така и части от “Алжирски цикъл” – малки по формат рисунки и акварели, създадени по време на двегодишния престой (1926-1928) на художника в Алжир. Там той работи като десенатор – литограф в Типографско ателие – клон на парижкото дружество “Societe Anonyme” в Алжир. За това време той, вдъхновен от чара и екзотиката на алжирските улици, създава една чудесна серия от градски пейзажи и пазарни сцени. В тях човек може да се докосне до специфичната арабска атмосфера от началото на XX век.

Георги Железаров е роден в с. Марчево през 1897 година. Завършва Софийското художествено-индустриално училище (днес Художествена академия) със специалност графика през 1918 година при проф. Йозеф Питер. От Мърквичка придобива способността да улавя специфичната атмосфера, да пресъздава не само сцени, но и усещания и емоции.

Творчеството му показва едно нещо- че Георги Железаров е един от най-добрите български майстори. За съжаление една част от картините му са продадени още в Алжир, когато той живее в столицата Алжир, а друга са унищожени от бомбите, хвърлени от американските самолети над София пред Втората световна война. Тези, които са изложени сега в галерия “Сезони” са част от оцелелите, предоставени от семейството на художника, с помощта на алжирското посолство.

Може да видите изложбата в галерия “Сезони” в културен център “Средец” (трамвай 22 и 20 минават оттам) до 30 юли. Ако искате, разгледайте сайта на твореца: http://www.jelezarov.art.bg/

Така нареченото „спасяване на Гърция“ (т.е. печатане на пари и спасяване на европейските банки държащи гръцки дълг) не върви по план. Преди няколко дни Ангела Меркел обяви подкрепата си за следващия „спасителен транш“ към южните ни съседи и изяви увереност, че гръцкото правителство ще приеме пакет от строги финансови икономии и приватизация на държавна собственост. Кипящите в гняв и сълзотворен газ гръцки улици обаче рисуват друга картина. Гърците дадоха да се разбере, че имат друг план – „пряка демокрация“… „не дължим, не продаваме, не плащаме“… „властта е в хората“ – това бяха някои от лозунгите, под които поизпотените парламентьори от няколко дни гласуват против волята на избирателите си. В разгара на протестите ЕС се закани на гръцкия парламент, че ако не приеме „финансовите икономии“, Гърция няма да получи поредния спасителен пакет и може да очаква фалит още в средата на юли.

Публикуваме списък с мерките, върху които ще гласува гръцкия парламент:

ДАНЪЦИ

• Данъците ще се уваличат с 2.32 млрд. евро тази година, с допълнителни 3.38 млрд. през 2012 г., 152 млн. през 2013 и 699 млн. през 2014 г.
• Ще бъде приета „такса солидарност“ между 1 и 5% от доходите, която трябва да събере 1.38 млрд. евро.
• Долният праг за данък общ доход ще падне от 12 000 до 8 000 евро.
• По-високи имуществени данъци.
• ДДС се качва от 19% до 23%, от 11% на 13% и от 5.5% на 6.5%.
• ДДС за ресторанти и барове се качва от 13% до 23%.
• Данък „лукс“ върху яхти, басейни и коли.
• Отпадане на някои данъчни изключения.
• Акцизите върху горивата, цигарите и алкохола скачат с 1/3.
• Специален данък върху печеливши фирми, скъпи имущества и хора с високи доходи.

СЪКРАЩЕНИЯ В ДЪРЖАВНИЯ СЕКТОР

• Общият размер на държавните заплати да спада постепенно - със 770 млн. евро през 2011, 600 млн. през 2012, 448 млн. през 2013, 300 млн. през 2014 и 71 млн. през 2015.
• Заплатите в публичния сектор ще паднат с 15%.
• Заплатите за работещи в държавни предприятия ще паднат с 30% и ще бъде въведена горна граница на възнагражденията.
• Всички временни работни договори в публичния сектор ще бъдат прекратени.
• Само един от 10 държавни служители пенсиониращи се тази година ще бъде заменен и само един от 5 през следващите години.

СЪКРАЩЕНИЯ НА РАЗХОДИТЕ

• Разходите за отбрана ще бъдат съкратени с 200 млн. евро през 2012 и с по 333 млн. всяка година до 2015.
• Разходите в здравеопазването ще бъдат съкратени с 310 млн. евро тази година и 1.81 млрд. евро до 2015 г., главно чрез регулиране на цените на лекарствата.
• Държавните инвестиции ще бъдат съкратени с 850 млн. евро тази година.
• Субсидиите за местните управления ще бъдат намалени.
• Разходите в образованието ще бъдат намалени като се закрият или слеят 1976 училища.

СЪКРАЩЕНИЕ НА ПОМОЩИТЕ

• Социалното осигуряване ще бъде съкратено с 1.09 млрд. евро тази година, 1.28 млрд. през 2012 г., 1.01 млрд. през 2014 и 700 млн. през 2015 г.
• Ще се увеличат проверките и някои помощи ще бъдат съкратени.
• Правителството се надява да събере повече приходи в социалното осигуряване чрез проверки за измама и недекларирана работа.
• Пенсионната възраст се увеличава до 65 години. Пълна пенсия ще се получава след 40 години стаж, а размерът й ще зависи повече от размера на вноските.

ПРИВАТИЗАЦИЯ

• Правителството иска да събере 50 милиарда евро от приватизация до 2015 г. чрез:
• Продажба на държавната лотария OPAP, гръцката пощенска банка, операторите на пристанището в Пиреос и Солун, както и водните ресурси в Солун.
• Продажба на 10% от държавните акции в OTE (най-големият гръцки телеком) за 400 млн. евро.
• Следващата година правителството иска да продаде водата в Атина, петролната рафинерия Hellenic Petroleum, електроразпределителят PPC, АТЕ банк, както и пристанища, летища, пътища, държавна земя и природни ресурси.
• Допълнителни продажби в размер на 7 млрд. евро през 2013 г., 13 млрд. през 2014 и 15 млрд. през 2015.

Блокиране на групата за демонтиране на паметника на съветската армия в София Posted: 28.06.2011 by vkmarinova in Събития Етикети:инициатива, паметник на съветската армия На 28 юни, 2011 г. рано сутринта, след неспирни и зачестили, стигащи размерите на истерия атаки и нападки от хора с фалшиви профили във ФБ, групата ЗА демонтиране на паметника на съветската [...]

Много им се събра на социалистите в последните дни. Тъкмо позаглъхна скандалът с изрисуваните с комикси войници от Паметника на съветската армия, и зевзеци пуснаха на пазара тениски с рисунките. По същото време премиерът сравни българите с кучетата си, което накара Станишев да поиска извинение, а функционери на партията столетница определиха поведението на Борисов като хулиганско. Усмихни се, България! Развитието на „кучешкия” скандал провокира серия басове за това ще получи ли Станишев извинение. Според кибици от столична кръчма такова ще има, но ще бъде от следния тип: Служител влиза ядосан в кабинета на шефа си: - Извинете, но вече три месеца не сте ми плащали заплатата! - Извинен сте...

От сайта на МВнР:

Министърът на външните работи Николай Младенов е на еднодневно посещение в Бенгази днес, където ще се снещне с председателя на Националния преходен съвет на Либия Махмуд Джибрил и с останалите членове на Съвета. Николай Младенов занесе в Бенгази и малка хуманитарна помощ – лекарства и други медицински пособия. По късно делегацията ще има среща и с представители на неправителствени организации в Бенгази.

По този повод министрите на външните работи България и Хърватия Николай Младенов и Гордан Яндрокович направиха общо изявление:

„Повече от три месеца либийският народ защитава правото си на свобода. Неговите легитимни искания бяха посрещнати с насилствени атаки от страна на силите на Моамар Кадафи. Нападайки жестоко собствения си народ, полковник Кадафи загуби окончателно своята легитимност.

Като съюзници в НАТО, България и Хърватия изцяло подкрепиха и участваха в усилията на международната общност да отговори на разрастващата се криза. Международната общност отговори на призива за подкрепа на либийския народ и Арабската лига. В изпълнение на резолюции 1970 и 1973 на Съвета за сигурност на ООН, НАТО с участието на други страни, стартира операции за защита на цивилното население в Либия, въвеждайки забранена за полети зона и военноморска блокада. Финансовите средства на режима бяха замразени и бяха издадени заповеди от Международния криминален съд за задържането на някои от водещите му фигури.

Ерата на Кадафи приключи и той трябва да се оттегли незабавно. Обвинените в престъпления срещу човечеството ще бъдат подведени под отговорност пред  криминален съд.

Настъпва времето за истински политически процес на национално помирение и преход. Либийският народ, който се стреми към свобода и демокрация, демонстрира своята воля да бъде представляван от единен и приобщаващ национален съвет.

България и Хърватия приемат Националния преходен съвет (НПС) в Либия като легитимен представител на либийския народ. Нашата подкрепа произлиза от разбирането, че НПС е способен да ръководи процеса на изграждане на демократична и единна Либия, основаваща се на върховенство на закона и придържаща се към най-високите международни стандарти за защита на човешките права.

Приветстваме „Пътя към демократична Либия”, представен от НПС, подкрепяме неговата визия за нова Либия и имаме готовност да му помогнем в развитието на неговия капацитет да поеме своите отговорности и да съблюдава върховенството на закона.

Уверени сме, че Съветът ще продължи своята работа за подобряване на регионалната стабилност в тясно сътрудничество с международната общност, представлявана от Контактната група за Либия.”

 

Н. Младенов: Либийският народ е натоварил Временния съвет в Бенгази с огромна задача

Ако не се беше случила мирната революция в България преди 20 години, днес нямаше да сме тук. Точно затова знаем колко ви е трудно в момента, заяви българският външен министър Николай Младенов при срещата си с председателя на Националния преходен съвет Махмуд Джибрил. Задачата, която сте си поставили от името на либийския народ, е огромна и затова ние ви приемаме като легитимен представител, каза още Николай Младенов. Вярваме, че е дошъл момента за истински демократичен процес в Либия.

Mинистърът на външните връзки Абдел Ати ал Обейди благодари на ЕС и България, като част от него, че са предотвратили касапницата в Бенгази като са започнали въздушните удари. Възприемаме връзките с България като приятелски, заявиха представителите на Националния преходен съвет. България има опит в прехода и Либия може да се възползва от него, допълниха те. На срещата бе коментиран и случаят с българските медицински сестри. Според представителите на Временния съвет по него ще излизат нови факти, които ще покажат, че той е бил инсценировка на режима на Кадафи.

Николай Младенов представи и специалния пратеник на България в Бенгази – Делян Даков.  Неговата  задача е да поддържа интензивни и регулярни контактите между Съвета и България.

Българският външен министър занесе в Бенгази и малка хуманитарна помощ – лекарства и превързочни материали. Представителите на Съвета благодариха и заявиха, че в Бенгази има огромна нужда от медикаменти. Освен това, те са готови да приемат и още лекари от Бьлгария.  Николай Младенов заяви, че като член на Контактната група за Либия, България ще работи за решаването на конфликта и демократичното развитие на Либия.

 

Чудя се, кога изчезна бутилката Кока Кола, изписани на български?

Снимката е на Coca Cola Diet, изписано на иврит. Снимката е правена в Тел Авив съответно.

Всъщност историята за присъствието на Кока Кола в България е доста интересна, описано е в Уикипедия.

Преди много време баба ми имаше брат, който успяваше чат пат да намира каса с митичната течност. Наистина беше празник.

Сега я има навсякъде, името е изписано на латиница, но усещането е друго.

А на колко малко сме се радвали преди, а?

Организаторите на хакерската конференция Defcon са решили да спретнат специален летен лагер, на който ще присъстват деца с интереси към хакерството. На детския Defcon подрастващите ще бъдат информирани за това как да не преминат към лошата страна на хакерските активности, които могат да ги вкарат в затвора когато пораснат, предаде Mobiledia. Първият Defcon Kids е планиран за тази година и ще се проведе в Лас Вегас, през месец август. В него ще вземат участие малки хакерчета на възраст от 8 до 16 години. Децата ще се учат как да хакват компютри и да се предпазват от подобни атаки. Ще бъде наблегнато върху важността на това да се занимават само с „white hat” методи и да не се поддават на изкушенията, които предлага тъмната страна на хакерските дейности. Законната страна на хакерството включва разбиване на компютърни системи по поръчка на компаниите, които ги контролират. Така се тества сигурността, хакерите получават легално заплащане и всички са доволни. По време на конференцията ще бъде обърнато внимание и на хардуерните хаквания, които включват модифицирането на различни устройства за нуждите на хакера. Ще има и уроци по извличане на лични данни чрез информационния гигант Google, което също е напълно законно. Организаторите гарантират, че по време на конференцията няма да има незаконни дейности. Събитието ще даде възможност на агентите на ФБР да се запознаят лично с някои от своите бъдещи „клиенти”. Органите на реда са дългогодишни участници и в редовния Defcon, където редовно пращат цели тълпи от свои представители.

Хакерска група се похвали, че е получила достъп до съдържанието на пощенския сървър, който обслужва офиса на бившия британски премиер Тони Блеър. Сред най-интересните находки на хакерите влиза адресната книга на политика, в която има имена, телефонни номера и адреси на влиятелни британски политици и членове на сегашното правителство. Намерено е и британското ЕГН на Блеър. Хакерите са публикували данните в мрежата за да докажат, че наистина са хакнали пощенския сървър, информира Gawker. Името на хакерската група, която е поела отговорност за атаката е Team Poison. Хакерите не са уточнили от какъв характер е била уязвимостта, която са използвали за да пробият защитата на сървъра. В микроблогинг платформата Twitter те са докладвали, че преди да напуснат сървъра са се погрижили логовете да бъдат прилежно изтрити. Team Poison са получили достъп до сървъра преди доста месеци, но едва сега са решили да споделят информацията, намерена из него в публичното пространство. Хакерите твърдят, че мотивите за атаката са чисто политически, тъй като според тях Тони Блеър е извършил военни престъпления. Те смятат, че публикуваните имена от адресната книга на бившия премиер са на хора, които подкрепят войната в Ирак. Остава неясно, каква е била ролята на зъболекаря на Блеър в тази война, но неговите данни също са публикувани от хакерите в сайта Pastebin. Team Poison възприемат себе си като съперници на вече разпусната група Lulz Security.

Бойко Борисов да стане почетен гражданин на Перник предложи отец Борис Котев от пернишкия храм „Св. Иван Рилски”. Отецът отслужи водосвет за нова прдобивка в кварталите „Калкас” и „Васил Левски” , а премиерът преряза лента на изградената и завършена преди месеци чрез проект по Оперативна програма „Околна среда” канализация.

В рязането му помогнаха еко министърката Нона Караджова и кметът на Перник Росица Янакиева. Официалната церемония уважи лично и председателката на Народното събрание Цецка Цачева. Присъстваха депутати и други официални лица, бизнесмени и много граждани.

След откриването на церемонията от водещия, Отец Борис отслужи чина по освещаването на придобивката.


Наръдът се тълпеше пред палатката с трибуната на официалните гости и свещенослужителят прочете молитви самотно, само пред обективите на малка част от фотожграфите и една-две камери. През това време официалните лица си шушукаха на трибуната.



Като свърши освещаванетото, отчето похвали премиера и кметицата, че са започнали церемонията с водосвет, защото придобивската е и по Божия воля. След речите премиерът се спря при отеца, според задължителния православен обичай му целуна ръка и поиска благословия. Тогава отец Борис му споделил, че ще предложи на кметицата да го направят почетен гражданин на Перник, защото често идва в града заради многото новости. Премирът му отвърна”Па кажи и.” И двама отдоха до кмета. Отецът обясни на Янакиева предложението си. Не се чу какво отговори тя, но според поп Борис, казала „Добре”.


За церемонията по откриването на канала се събра доста народ на площадчето на Калкас. На фона на олющените къщи се извисяваше информационната табела на проекта. Написаното на нея не е много точно, защото обектът е завършен предсрочно и с 5 милиона лев икономия от предвидените общо 33, 5 млн лв.

Янакиева не пропусна да се похвали с водещото място на Перник по усвояването на евросредства. Реч дръпна и еко министърката, която съобщи, че другата седмица се подписва договор за дълго говореното, вече започваното и още по-дълго препроектирано регионално депо за твърди битови отпадъци.

Като дадоха думата на Борисов, той разбута официалните лица от трубуната с думите „Я се дръпнете”. Премиерът показа табелата и обясни, че като се работи добре се случва ето това – идват милиони от Брюксел. Бойко Борисов обясни, че под земята за канала са заровени 32 млн. лева. По думите му тоя канал ще служи на всичките граждани дето досега са били на септични ями, но ще е от полза и за рибарите, защото благодарение на новата канализация, Струма вече ще тече по-чиста. За да не направи перничани за резил като негови комшии до Банкя, той се въздържа да обяснява какво е това септична яма. И по-добре...

Борисов не пропусна да припомни какво е направил за Перник. А като почна да изброява: магистрала, университет, през септември театър и т.н. му беше много весело и ха да се размее.


Кратко, но съдържателно слово произнесе от името на изпълнителя „Главбулгарстрой” и един от неговите шефове. Камен Пешов обясни, че с осъществения проект, хората, които ще ползват канала се приближават до европейския начин на живот. Особено като се гледат олющените им къщи ...


Девойки с национални носии поднесоха на премиера ножици и той не пропусна да пита откъде се намират толкова много, като всеки ден реже ленти. после наряза трикульора на късчета и ги раздаде като сувенири, както прави всеки път.






По обичая си натъпка устата на едно от момичетата, които му поднесоха питка, с парченце от нея и й направи забележка, че е силно начервена.


Макар във Фейсбук обикновени граждани да водят кампания за ден без Борисов, и на това събитие беше тъпкано от журналисти. След прерязването на лентата те го окупираха с въпросите си, за които и самите знаят отговора. Така попречиха на Бойко да лисне менчето спокойно. Той все пак успя да изсипе светената вода, заедно с китката здравец. Въпреки тъпканицата обаче, благословеното букетче оцеля.


Напориста репортерка разсърди Борисов с въпрос за кучетата и той троснато и заобяснява, че говори едно, а после друго се пише...

За моя радост и удовлетворение премиерът Бойко Борисов днес демонстрира отлично познаване на Божите заповеди. Попитах го като толкова обича пернишката кметица (от БСП) г-жа Янакиева, дали наесен ще извади тежка артилерия срещу нея. След леко замисляне министър-председателят отговори с цитат от Светото писание:"Обичай врага си". Като дойде да реже лента вчера в Калкас, той не пропусна да разцелува Янакиева.



Борисов не каза ко ще е кандидатът за кмет на ГЕРБ в Перник и обясни, че във всеки град, където открива по нещо няма да казва предварително кой ще е кандидатът. Искам да се чуе думата на местните структури, каза премиерът, но призна че все пак задрасквал в списъците, които му се предлагат. Пернишките номинации на ГЕРБ ще обсъждаме идната седмица, призна той. По оживения му разговор с областния управител Иво Петров може да се съди, че както се шушука из града последният избор може и да падне върху него.



Председателят на Общински съвет в Перник Добри Митрев, който избягва публичните изяви, вчера получи невероятен късмет. Докато се тълпеше народа на новата канализация в Калкас, той изведнъж се оказа в компанията на три блондинки. Около него се струпаха шефката на парламента Цецка Цачева, еко министърката Нона Караджова и депутатката Ирена Соколова – и трите руси, каквото и да значи това.

Депутатът Владислав Димитров пък беше наречен от премиера "дългуч" и отнесе кавга, че епо дънки. Но и той не пропусна да разцелува парламентарната си шефка.






После Бойко отпраши, без да получи приготвените за него чорапи със собствените му инициали. Ще има да взема, не само чорапи, но и гласове за изборите.

Ръководителите на платформата за интернет разплащания PayPal се похвалиха, че техните активни потребители вече са повече от 100 милиона души. Миналата седмица виртуалната банка съобщи, че вдига прогнозните си очаквания за обемите на мобилните разплащания, които минават през мрежата й. Сумата се удвои и скочи от 1.5 милиарда на 3 милиарда щатски долара, информира TechCrunch. В края на миналата година, активните потребители на PayPal бяха 94.4 милиона и беше ясно, че по някое време през тази календарна година ще бъде премината психологическата граница от 100 милиона. Активните потребители на услугата се покачват с един милион души всеки месец. PayPal е собственост на най-големия аукционен сайт eBay. От PayPal не са уточнили какво разбират под „активни потребители”, но вероятно става въпрос за хората, които са направили поне една парична транзакция в рамките на определен отрязък от време, който не е уточнен от представителите на платформата за разплащания по интернет. В момента приходите на PayPal съставляват 39% от всички постъпления, които регистрират проектите на eBay. През първата четвъртина от тази година, приходите на PayPal са скочили с 23%, спрямо същия период на миналата година. За добрите резултати помага стратегията на eBay, която включва все по-активната роля на PayPal в своите проекти.

Компанията AFCV Holdings, която принадлежи на инвеститорската група Summit Partners, реши да предприеме масирани съкращения в една от последните си придобивки – платформата за въпроси и отговори Answers.com. Сайтът смени своя собственик по-рано тази година, като сумата по сделката достигна 127 милиона долара в брой, предаде TechCrunch. Според израелския бизнес вестни Calcalist, 45 от 65 души, които работят в офисите на Answers.com в Израел вече са освободени от работа. Сред тях е дори създателят на сайта Боб Розенщайн. Платформата за въпроси и отговори има 25 служители на постоянен щат в Съединените щати, но тяхната съдба за момента не е ясна. Информацията за съкращенията в израелския офис на сайта е била потвърдена лично от Калеб Чил, който е вицепрезидент на Answers Corporation. Той е бил лаконичен, но все пак е съобщил, че са освободени повече от половината служители, които се грижат за информационната интернет платформа. Розенщайн, който е създател на Answers.com, също е потвърдил новината за уволнението си и е съобщил, че са му предложени добри компенсации. Answers.com ще преустанови работа по някои от своите проекти, които не се развиват толкова успешно, колкото трябва. Заминават си услуги от рода на 1-Click Answers и AnswerTips. Под ножа падат и инвестициите, направени за някои мобилни приложения. NASDAQ беше собственик на Answers.com в продължение на шест години. При продажбата на сайта възникна скандал и някои от акционерите се противопоставиха на сделката, защото според тях цената на платформата е била твърде ниска.

Разходи за прокуратурата като дял от БВП, 2008 година

 

България е абсолютен шампион по най-високи разходи за прокуратурата в ЕС (само Босна ни приглася извън ЕС) – девет пъти повече разходи от Финландия и Ирландия, пет пъти повече от Швеция, три пъти повече от Англия и Чехия, два пъти повече от Холандия. И забележете, че това е дори преди вливането на следствието (и неговия бюджет) в прокуратурата.

Ако парите решаваха проблемите, толкова много пари вливани в нашата прокуратура трябваше да осигурят невероятни успехи. Обаче многото пари сами по себе си не решават проблемите, противно на някои твърдения.

 

Повече данни в доклада Цената на правосъдието в България

Блогът за икономика 2011

Преди няколко седмици изтече новината за това, че голямата американска банкова група Citigroup е станала жертва на хакерска атака. Непосредствено след публикуването на информацията стана ясно, че е компрометирана сигурността на стотици хиляди клиенти. Целта на хакерите е била чисто финансова и те са имали достъп до системите на банката продължително време. Представители на Citigroup, цитирани от Bgr.com, са заявили пред органите на реда, че 3 400 от откраднатите номера на банкови карти са използвани за извършването на неоторизирани покупки, на стойност 2.7 милиона долара. От Citigroup са заявили, че засегнатите клиенти ще бъдат компенсирани напълно за щетите, които са претърпели. Все още няма арести или данни, че има шанс извършителите на пробива в сигурността да бъдат разкрити. Представителите на полицията продължават да разследват случая. Преди десетина беше разкрит механизмът, по който е била пробита системата за онлайн банкиране на Citigroup. Това е станало чрез подмяна на параметри в URL адресите след влизане с легитимен акаунт. По този начин хакерите са получили достъп до данните на неограничен брой клиенти на банката. Уязвимостта е позната като „Insecure Direct Object References”. Пробивът е бил разкрит още в началото на месец май, но е обявен публично едва месец по-късно.

Напоследък господин премиерът на републиката се изцепил, че българите са като неговите собствени кучета и трябва да се водят на каишка. Също така се обидил на други българи-кучета (на бас, че господин премиерът на републиката ги окачествява като ПОМИЯРИ), които създали група във Фейсбук на име ЕДИН ДЕН БЕЗ БОЙКО БОРИСОВ, било им платено да го направят, ха-ха... От небето вали истина – от земята пониква лъжа, това е всеизвестно. По този повод трябва да се отбележи, че валежите в България стават все по-голяма рядкост. Ако завали истина я оставят така, да си вали, никой не си прави труда да я сее. Пък и да се прави труда да се сее отдавна не приоритет тук, защото истината в Българя вече е заприличала на великан със златна глава, чугунено тяло и глинени крака. Господин премиерът на републиката също така заявил, че възнамерявал да върне в родината 60% от българите, които по един или друг начин са се спасили зад граница. Мили Боже, как ще го направите, господин генерал! С пистолет...

Интернет гигантът Google подготвя иновативен портал за търсене, който бе открит от потребителите още преди официалното му обявяване. Порталът носи името WDYL.com (съкращение от What Do You Love). Новият момент при него е, че заявката за търсене се обработват едновременно в няколко "секции" и на един екран се появяват резултати от търсенето не само от уеб страници, но за снимки, видеоклипове, географски понятия и т.н. Новата услуга позволява също търсене в Google Calendar, за патенти, борсови котировки и други. Освен това, потребителят може да узнае развитието на популярността на дадена тема през избран от него период. С помощта на същата страница е възможно преминаването към писане на писма (в заглавието автоматично ще бъде указана заявката за търсене) или напомняния. Очаква се официалният анонс на новата "дъщерна" търсачка да се състои в най-скоро време. Междувременно от Google блокираха адреса на търсещата машина и сега при опит той да бъде посетен се появява съобщение за грешка.

Има един такъв анекдот: Инспектор идва на проверка. Никой не вдига ръка, само Иванчо, дисидентът на класа, иска да бъде изпитан. След настояване на инспектора учителката вдига Иванчо и той започва да рецитира: „Аз съм българче…” Учителката го спира и казва: „Веднага да си седнеш на мястото. И ние сме българи, но не сме тръгнали да се оплакваме като тебе…” Да се инициализираш българин сега е равнозначно на оплакване. Хората седят в кръчмите, заръчват си водката, салатката и… разискват кризата. Заведенията заприличват на кризисни щабове. В Благоевград площадът пълен. А е пълен, защото бистрата са го превзели. В бистрата няма къде игла да хвърлиш – зян ще остане, ако някой друг я вземе. Криза е, как игла ще хвърлиш? Хората вече жените си вкъщи държат, ти игла ще хвърляш. Как да се направят толкова разноски за дела после, разводите скъпо струват. Колко кафета трябва подир с други да изпиеш… Щото за какво си изхвърлил жена си, ако не я смениш с друга? Ама жена ти кафе не иска....

Вярно е, че всеки народ по принцип си заслужава правителството. Но също така е вярно, че много народи са имали късмет с управниците си. Като например Маргарет Тачър, която ускори по необичаен начин икономическото развитие на Великобритания. Е, има и държави с лош късмет – като Сърбия с Милошевич, който върна държавата си с 20 години назад. До този момент България е страна без късмет. Даже държави като Румъния, които през 1989 г. бяха зад нас в икономическото си развитие, ни изпревариха (по данни за 2010 г. на МВФ). Правителството на Луканов не знаеше какво да прави. И съвсем нормално си замина след Лукановата зима. Филип Димитров беше честен човек, неподкупен и интелектуалец. Но не беше достатъчно волеви, за да започне бърза търгова приватизация и изграждане на пазарен капитализъм с привличане на огромни чужди инвестиции. А и за лош късмет партньор му беше ДПС. За 1 г. практически нямаше приватизация – само се отпечатаха на книжки нормативните актове за приватизация. А в онзи...

Стефан Иванов е роден преди 36 години в София. Той е магистър по история и бакалавър по маркетинг, в момента завършва нова магистратура – богословие. Член е на Националния съвет на СДС. Общински съветник в СОС. Женен, със син и дъщеря. Поддържа активно блог в интернет – www.stefan-ivanov.com - Г-н Иванов, какво се случва в столичната организация на СДС, чуват се слухове, че има много недоволни заради разпределението на позициите в общите ви листи с ДСБ за предстоящите избори? - Започнахме анализа на резултатите от миналите вече предварителни избори на Синята коалиция за номиниране на общи кандидатури за президент и кмет на София. На 18 юни пък проведохме нашите вътрешни избори за подреждане на кандидатските ни листи. Над 1300 от общо 2200 членове на СДС в столицата сами подредиха по най-демократичен начин своите предложения за листата с общински съветници. Гласуването беше тайно и всеки подреждаше листата така, както предпочита. Определено смятам, че всичко при нас протича като...

 

Днешни данни на Евростат за ценовите равнища в отделните страни – след измерване на цените на 2500 стоки във всички страни от ЕС и други европейски страни (претеглени през крайното потребление на домакинствата).

Както може и да се очаква, като цяло най-високи са цените в най-богатите страни, а най-ниско ценово равнище има в най-бедните страни. В ЕС България държи най-ниско ценово равнище (51% от средното в ЕС), с изключение на 2-3 групи стоки, при които Румъния е последна. Малко по-ниски цени има само в Албания и Македония. Най-скъпите страни са Швейцария, Норвегия и Дания (над 140% от средното в ЕС).

В процеса на конвергенция, забогатяването на бедните страни ще се съпровожда и от повишение на ценовите равнища към средните нива в ЕС, т.е. инфлацията в бедните страни ще е по-висока.

 

Блогът за икономика 2011

Според скорошно проучване, 12% от американските домакинства притежават собствен четец за електронни книги, предаде „Асошиейтид прес”. Броят на домакинствата, притежаващи електронен четец, е три пъти по-голям спрямо година по-рано, което показва че през този период устройствата се радват на все по-голяма популярност. Телефонното изследване, резултатите от което бяха публикувани в понеделник, е проведено през април и май от изследователския център Pew Internet and American Life Project. Цените на електронните четци се понижиха рязко през последната година. Nook на Barnes & Noble се превръща във все по-голям конкурент на Kindle на Amazon. Най-евтините модели в момента са достъпни на цена от малко над 100 долара. Според изследването, притежателите на таблетни компютри, като iPad, са се увеличили двойно през последната година и са достигнали 8% от домакинствата в САЩ. Изследването допуска грешка в резултатите в размер на +/- 2 процентни пункта. От Pew са питали домакинствата и дали притежават настолен компютър или лаптоп – въпрос, който традиционно присъства в изследването от 2006 г. насам. Притежателите на настолни компютри досега винаги са били повече от притежателите на лаптопи. За първи път в тазгодишното изследване процентът на двете категории е приблизително еднакъв в рамките на статистическата грешка – съответно 57% и 56%. Притежателите на лаптопи почти са се удвоили от 2006 г. насам, докато тези на настолни компютри са намалели леко.

Продукти:
700г свинска кайма
1 морков
1 картоф
1 глава лук
1 домат
1/2ч.ч. ориз
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. червен пипер
1/2ч.л. прясна мащерка
1/2ч.л. прясна мента
1/2ч.ч стафиди
2- 3с.л. мазнина
20 по- големи пресни лозови листа

За орехов сос:
1 кофичка кисело мляко 3.6 %
1/2ч.ч. смлени орехи
щипка сол
4- 5 пресни скилидки чесън
1/2 връзка пресен копър
1с.л. зехтин

Приготвяне:
Оризът се накисва в купичка с вода. Каймата се слага в купа. Картофите, морковите и лукът се белят, измиват и стържат на ренде. Добавят се към каймата. Поръсва се 1/2ч.л. сол и 1/2ч.л. червен пипер. Мащерката и ментата се надребняват. Добавят се към каймата заедно с отцедения ориз. Омесва се плънката. Взема се тиган. Наливат се 3с.л. олио и съдът се поставя на включен котлон. Плънката за сърмите се запържва за 5- 10 минути. Непрекъснато се бърка с дървена лъжица, за да не загори. Лозовите листа се попарват за 2- 3 минутки във вряща вода. Изваждат се и се подреждат едно върху друго. Към запържената плънка се добавят стафидите. Наново се обърква с лъжица. Взема се гювеч. На дъното се разпределя настърган домат. В лозово листо се слага по 1с.л. от плънката. Завива се сарма. Подреждат се плътно една до друга в гювеча. В тигана се наливат 3ч.ч. вода. Обира се мазнината и се налива в гювеча. Сармите се похлупват с чиния. Керамичния съд се похлупва. Ястието се пече на кротък огън 90 минути. В купа се слага 1 кофичка кисело мляко. Поръсва се щипка сол. Скилидките чесън се надребняват. Заедно със смлените орехи се прибавят към млякото. Посъсва се ситно надребнен копър. Млечния сос се обърква с 1с.л. зехтин. Поднася се в сосиера.  В порция се поднасят по 3 лозови сарми. Поливат се със сос получен при готвенето.  Всеки допълнително си ги полива с млечен сос.

Компанията Nanosys обяви създаването на нова технология, способна да осигури с 50% по-наситено предаване на цветовете в сравнение със сегашните монитори с течни кристали. Според сайта на компанията, нейната разработка предлага "по-интензивен, наситен с живот червен цвят, по-дълбока палитра на зеленото и ярък син цвят". Технологията на подобрени цветови оттенъци вече може да бъде прилагана в таблети, телевизори и други устройства. "Чрез смесването на червения, зеления и синия цвят се получава уникална RGB система за задна подсветка, която на практика представлява бяла светлина", обяснява главният изпълнителен директор на Nanosys Джейсън Хартлав. Според него, технологията за подобрено предаване на цветовете може да се появи в таблети и други устройства със сходен форм фактор до края на текущата година, а през 2012 година тя ще може да се прилага и на големи LCD екрани, включително телевизори. От техническа гледна точка, по-ярката и "жива" картина се осигурява от две технологии - QDEF и QuantumRail. Те са базирани на луминофори от квантови точки, които преобразуват синята светлина на конвенционалните LCD дисплеи във вълни с различна дължина. Когато излъчващите светлината точки съвпаднат, се получава по-богат спектър от цветове. За подобряване на цветовото възпроизвеждане на мобилните устройства трябва да се направят само незначителни промени в процеса, като оптичният елемент QuantumRail се постави непосредствено между светодиодите и панела, провеждащ светлината към дисплея с течни кристали. При това допълнителният компонент няма да повлияе върху дебелината на устройството. Първите производители, които са се съгласили да приложат новата технология в своите устройства, са компаниите LG Innotek и Samsung, се казва на сайта на разработчика. Не се уточнява обаче, в кои именно продукти ще се появи технологията на Nanosys.

Стана ми мъчно и за една бройка да се ядосам значи! Списъците с агенти излизат бавно и полека, на малки порции от по стотина-двеста човека, така че хем да не се получи голямо хорско недоволство, хем и да не се каже, че хептен ни правят на балами. Иначе с подобни темпове на „разсекретяване” имената на последните агенти ще излязат на бял свят, когато човечеството ще е само блед спомен в историята

Четири зони в София ще бъдат снабдени с безплатен Wi-Fi достъп през цялото лято благодарение на М-Тел. Зоните, в които всеки може да използва свободно безжичен достъп от М-Тел, са две части от Южния парк, част от кв. „Студентски град“ и Mall of Sofia. Партньори на М-Тел в осъществяването на проекта са CISCO България, която участва с безвъзмездно предоставяне на цялото техническо оборудване, и Столична община. Символичното откриване на зоните се състоя в Южния парк, където изпълнителният директор на М-Тел Андреас Майерхофер, кметът на София Йорданка Фандъкова и Борислав Димитров, изпълнителен директор на CISCO България, прерязаха официално лентата. "Безплатният достъп до Интернет на обществени места е един от белезите колко европейски град е София" каза Йорданка Фандъкова и приветства проекта на М-Тел. Андреас Майерхофер отбеляза, че изграждането на М-Тел Wi-Fi зони в столицата е проект от изключителна важност за компанията и изрази надежда в бъдеще той да обхване повече зони, които да не са само в столицата. „Подобни инициативи с публично-частен характер са успешната формула бизнес и държава да осъществяват проекти, значими за цялото общество”, коментира изпълнителният директор на CISCO България Борислав Димитров. На събитието бяха показани и част от най-новите устройства, които М-Тел ще предложи за първи път в България съвсем скоро. Това са първият таблет на BlackBerry - BlackBerry PlayBook, Sony Ericsson Arc, HTC Wildfire S и Sony Ericsson Xperia Play – първият телефон с конзола за игри. Гостите имаха възможността да тестват безжичния интернет от М-Тел на 16 различни устройства – 12 телефона и 4 таблета. Броят на потребителите, ползващи Интернет през различни мобилни устройства, вече се увеличава с бързи темпове. М-Тел се стреми да отговори на очакванията на своите клиенти, затова освен свободните Wi-Fi зони, компанията предлага и различни тарифни планове за мобилен интернет. По този начин всеки потребител може да избере най-подходящото предложение за своите индивидуални нужди.

Не знам как съм го пропуснал преди 3 години, това е един истински пик в развитието на самодейната чалга.

В някакво интервю Денислав се оплакваше, че се карали Соня Немска на кого от двамата да снимат клипове от семейния бюджет. Тя все пак е от Пайнер, а той е от Биг Брадър. Но познава Азис, инсценират си гей-снимки за фейсбука.

Преди време написах две статии за изобилието:

1/ Да постигнем изобилието с даване

и

2/ Да постигнем изобилието с даване – капаните

Статиите се радваха на много голям интерес от страна на читателите, разпространиха се и на други места, извън този блог – с интерес следях мнения, коментари и лични впечатления от хора, които споделиха своя път към изобилието.

Научих две много важни неща:

Първото беше, че интуицията, която написа тези статии, се оказа абсолютно права за всичко, казано в тях. Разбрах го от личен опит, след като дълго прилагах собствените си уроци на практика.

Второ, разбрах, че освен да дава, човек трябва да се научи и да получава – това много важно умение ти помага да не блокираш нито входа, нито изхода на „системата”, за да може потокът спокойно да си тече през теб. Когато разбере, че си удобен канал, той ти се „доверява” и започва да те „използва“ все по-често – дебитът му се увеличава. Повече започваш да даваш и повече започваш да получаваш.

Под изобилие аз тук не разбирам само паричната страна на нещата, а разбирам всичко: изобиле от възможности, радости, контакти, любов, близост, дейности, споделяне, взаимност, приятелство, доверие, подкрепа и т.н. и т.н. Всички тези форми на изобилие са необходими, за да може човек да живее щастливо и пълноценно.  Ограничиш ли се само до една-две от тях ще загубиш останалите и ще си много под реализирането на естествения си потенциал.

Що се отнася до изболието, измерено във финикийски знаци, отдавна съм открил какво точно значи то:

Да имаш винаги колкото ти трябва.

Нито повече, нито по-малко!

По-малкото води до оскъдица, състояние на липса, тревога и притеснение, създава различни „блокажи”, които влошават здравето, настроението и въобще – цялото физическо състояние на човека.

Повечето пък създава грижи да не го изгубиш, поражда чувство на безпокойство, че не е достатъчно (никога не е достатъчно), че е можело и повече, че ще загубиш полученото по някакъв кофти начин.

Повечето създава страх, че може да се превърне в по-малко.

И така, цикълът се затваря.

Довериш ли се „процеса”, обаче, отпуснеш ли се в комфортната ложа на живота, оставаяйки го той сам да води, сам да определя правилата, като ти активно се възползваш от „инерцията” на всички събития, обстоятелства и хора, които ти се предоставят по Пътя, но без да имаш идея как точно ще изглеждат те, с ясното намерение да постигнеш определени, конкретни резултати, тогава ще видиш, че „процесът” винаги ти дава точно това, от което се нуждаеш в момента – точно толкова, колкото ти трябва, за да направиш следващата стъпка, да постигнеш следващата цел, да получиш следващия резултат – да осъществиш следващо си намерение…без да хабиш време и енергия в грижи за повечето или по-малкото СЕГА. Изисква се елементарно доверие, обаче, трябва да повярваш в мъдрата истина, че „птичката в небето нито сее, нито жъне, но нея също има кой да я храни”.

Трябва да се откажеш от желанието да трупаш.

То също е продукт на бедняшкото самосъзнание. Не можеш да живееш в изобилие, когато си с бедняшко самосъзнание. Външното трябва да прилича на вътрешното, такъв е законът. Замисли се: кой трупа? Този, който живее с нагласата, че има предостатъчно или този, който поддържа идеята, че никога няма достатъчно? Че може и още, че трябва да се презапаси за „черни дни”? Коя от двете нагласи има повече общо с радостта и коя – със страха?

Защо, тогава, трупаш?

Защо плуваш срещу течението, а не се отпуснеш по течението? Нека то да те води без никакви усилия от твоя страна, без никаква съпротива! Само от време на време леко „коригирай курса”, за да се озовеш точно там, където искаш. Така ще акостираш на желания бряг.

Тези принципи важат не само за изобилието в материално отношение. Изобилието във всички сфери на живота се ръководи от едни и същи правила, подчинява се на едни и същи принципи. Приложението им по отношение на финикийските знаци е едно от най-лесните и скучни неща за усвояване в този свят. И те освобождава от най-баналните му ограничения. Познаването на правилата е доста голям плюс, защото те нямат намерение да се променят скоро. Не и през следващите няколко милиарда години…

Доста голям плюс е осъзнаването, че всъщност изобилието няма нищо общо с количеството, както е традиционно прието да се заблуждаваме всички, а по-скоро се отнася до КАЧЕСТВОТО на живот – на твоя живот – не вчера или утре, а днес – тук и сега.

От приложението на двете статии, цитирани тук, както и от приложението на принципите, изброени малко по-горе, аз научих много неща. Научих, че каквото дадеш, горе-долу същото ще получиш в замяна, но след неизвестно количество време и в увеличен мащаб. „Космическата лихва” е около 700%, но ако много силно се ограничаваш в получаването, може и да ти се върне само по три.

Научих, че изобилието няма нищо общо с количеството, а  по-скоро с качеството на живота и, че само една тясно ограничена форма на изобилието има вземане-даване с финикийските знаци. Разбрах, че изобилието в материално отношение изключва всякакви количествени натрупвания и има качествено предназначение – това са удобството и комфортът да разполагаш винаги с толкова, колкото ти трябва. В момента.

Научих, че нищо не трябва да правя във външния свят, за да живея в изобилие. Аз вече живея в изобилие, притежавам го като вътрешно убеждение и трябва само да повярвам, да му се доверя на това чувство. Научих, че правенето не води до изобилие, а усещането, че живееш в изобилие – то създава изобилие от самосебе си. Стига да си достатъчно искрен.

Разбрах, че изобилието не може да се постигне утре или след една година…То е възможно единствено сега. Схванах, че изобилието има 900 000 качествени проявления, които нямат нищо общо с финикийските знаци. Защото, я си представи, че си несметно богат, но живееш в страна, която не можеш да напуснеш и в нея се води гражданска война, чиято цел е твоята глава…Или си мултимилионер с лека ръка и тежка диагноза? Или детето ти загине в автмобилна катастрофа?

Количеството няма нищо общо с качеството, уважаеми, още по-малко с изобилието.

Но благодарността има.

Благодарността има много общо с качеството на живот, както и с изобилието в него. Благодарността е третият път към избилието, освен даването и получаването. Тя е средният, златният, най-правиният път, който не изключва другите два. Благодарността обхваща цялата „симфония”, а не отделните ноти в нея: любов, радост, успехи, себереализация, щастие, душевен мир, сбъднати мечти, избор, свобода, преживяния, моменти, близост, мъдрост, светлина, споделяне, взаимност, принадлежност, общуване и още 900 000 качествени показателя за равнището на човешкия живот…

Това, което смайващо открих е, че благодарността служи като катализатор за ускоряване на „химичната реакция”, в която участват всички тези елементи. И то благодарността не само за хубавите, но и за „лошите” неща. Съумееш ли от сърце да благодариш и за тях, значи си постигнал всичко по отношение на благодарността. Повечето хора обикновено разбират от дистанцията на времето, че всъщност „грешките”, които са допускали в миналото, са основна причина за техния успех сега. Разбират, че всичко се е случило точно когато трябва и точно както е трябвало да се случи. Дори най-лекото отклонение от този „сценарий” би довело до съвсем различни резултати в настоящето. Тогава, аз имам един конкретен въпрос:

Ако играем игра, в която няма как да сбъркаме, защото дори грешките и провалите ни се оказват катализатор за нашия успех, тогава как можем да се провалим? Как можем да изгубим в играта?

Истината е, че не можем. Играем игра, в която няма как да се провалим. И тази игра е вечна. За това трябва да сме дълбоко признателни. Трябва да сме благодарни за онези, наглед неудобни моменти и ситуации, в които попадаме. Те също ни се дават с някаква цел. Тази цел ние не я виждаме, но тя винаги е добра. Подчинена е на доброто намерение. Съзиданието има само добри намерения към нас и то ще продължава да бъде такова през следващите няколко милиарда години. Ето защо, ние трябва максимално да благодарим за всеки момент. За всичко.

Всъщност, логиката на благодарността е доста елементарна и „нищо не е скрито от очите”, както пише в старите текстове. Когато благодариш, по какъвто и да е повод, ти създаваш преживяване и усещане за достатъчност, за завършеност, за пълнота – елиминираш всякаква липса и допълнителна необходимост. Това усещане ти го преживяваш в момента, в който благодариш, независимо дали благодариш за минало или, забележете, бъдещо събитие! Вероятността да преживеете това събитие, ако от все сърце сте благодарили за него предварително, е около 1 000 пъти по-голяма, но не това е най-важното. Най-важното е, че чувството за благодарност, когато е искрено, „бетонира“ съзнанието за изобилие, за достатъчност и за осигуреност. Бетонира го в настоящия момент. Това е пълна противоположност на бедняшкия манталитет – сценарият, при кой се фокусираш само върху нещата, които нямаш и, които ти липсват, а не върху нещата, които имаш и, които те карат да благодариш за изболието, в което вече живееш.

Благодарността не е някакъв трик или самовнушение, нито автохипноза. Благодарниостта е само два вида – искрена и неискрена. Трудно е да излъжеш себе си, затова много лесно ще различиш истинската от фалшивата благодарност: първата увеличава изобилието, т.е качеството  на живота ти в момента, в който благодариш, а втората го намалява или в най-добрия случай не постига нищо.

Искрената благодарност, като всяко друго качество, може да се упражнява и да се развива. С времето ще ставаш все по-добър и ще намираш все повече поводи да благодариш. Ще видиш, че това ти носи само практически ползи. Ще усановиш, че подобрява здравето, самочувствието и увеличава моментите на радост в ежедневието. Ще отвориш вратите на битието си за неща, които дори не си подозирал, че може да намерят място там. Но, за целта, първо трябва да се научиш да благодариш – както за „хубавото”, така и за „лошото”. Хубаво и лошо няма, това са субективни понятия. Има само благодарност и липса на благодарност. Има изобилие и нищета. Не можеш да притежаваш и двете. Не можеш да живееш и по двата начина. Трябва да си
избереш. Повечето хора, предполагам, ще изберат първото. Но как изгежда животът на един благодарен човек?

Първо, той все по-често започва да чува в ежедневието си думичката „благо-даря”.  Започва все по-често и да я употребява. На глас или на ум. Няма особено значение.

Второ, той започва да си прави списък на нещата, за които е благодарен, но в един момент се отказва, защото дори най-бедният, най-болният и най-забравеният от света човек разбира, че списъкът е безкраен. Просто досега не е имал навика да мисли за тези неща. Избягвал е да се съсредоточава върху нещата, които има. Предпочитал е да „внимава“ за нещата, които няма.

Трето, той започва да търси всичко, малко и голямо, в миналото, в бъдещето и в настояшето, което му носи радост. Започва да следи онези преживявания, които го правят щастлив. Обръща внимание на хората, които го карат да се чувства обичан, полезен и значим, наслаждава се на дребните и големите радости от живота, които го издигат над липсите и го потапят във вихъра на изобилието.

Четвърто, човекът започва да благодари все по-често за тези неща, когато ги преживява отново. Дори да забрави, той после си припомня за тях и благодари в момента, от сърце, на принципа „по-добре късно, отколкото никога”.

Пето, този човек започва да наблюдава, че моментите, които му носят благодарност, значително се увеличават в ежедневието, за сметка на останалите.

Шесто, той започва да търси нови моменти, за които да благодари, защото самото чувство вече му доставя удоволствие – на физическо и на психическо ниво.

Седмо, този човек се научава да благодари и за „лошите моменти”, които вместо да се увличават, с времето започват да намаляват. Научава се да благодари за тях от сърце. Доверява се на принципа, че те също го вкарват в правия път. Може да са ритник, но това е един мек, бащински ритник в задника – понякога единственият възможен начин за промяна на посоката.

Осмо, този човек започва да разказва на всички свои познати какво точно преживява в момента, защото иска и те да се включат в „играта”, иска и те да заживеят качествено и пълноценно, като него, за да не е сам. Даже когато е заобиколен от недоволни киселяци, той пак е благодарен, но му е малко скучно с тях, защото няма на какаво „да си играят” заедно.

Девето, този човек се отказва от краткосрочните си планове във външния свят, защото вижда, че сами му се предлагат нови, по-добри, отколкото може да измисли. Без да се отклоняват от дълбоките му вътрешни намерения и педпочитания. Ентусиазмът и радостта стават движещи сили в действията на този човек, а не задължението, страхът и принудата. Вижда, че вече реално притежава всичко, което някога би искал да има – чувството на непрекъснато задоволство и вътрешен мир. Убеден е, че утрешният ден ще му донесе точно това, от което се нуждае. Единственото, което трябва да направи, е да се възползва от предоставените му възможности. Убеден е, защото така е постъпил с него вчерашният ден. И по-вчерашният. И по-по-вчерашният. Всъщност, като се замисли, май така са постъпили с него всички дни, откакто е започнал да благодари…

А как е започнал?

Ами, като непрекъснато си е припомнял да не забравя да благодари. Избрал е, примерно, един месец от календара, в който да упражнява само това качество. Да се съсредоточи върху него. Написал е върху огледалото в банята и над леглото в спалнята: „Месецът на благодарността”. Сложил е това изречение на десктопа на компютъра си и като бекграунд на мобилиния си телефон. И на около 20-ия ден от „експеримента” е разбрал, че той никога няма да свърши. Поискал е това състояние на продължи вечно. Избрал е средния, златния път към изобилието – пътят на благодарността, който не изключва другите два – на даването и на получаването. Избрал е най-правилния път!

Благодаря ти за вниманието и за търпението да стигнеш до края!

Тихомир Димитров

Възникналото противоречие между компаниите Apple и Samsung на пазара на смартфони може да доведе до това, че американската компания да се откаже от услугите на Samsung за доставка на мобилни електронни компоненти. Това се посочва от добре информирани източници на пазара на компоненти. Най-вероятният наследник на Samsung, който ще заеме мястото на основен доставчик на компоненти на Apple, може да стане Taiwan Semiconductor Manufacturing Company, която по поръчка на Apple ще произвежда чип системи, базирани на микропроцесора Apple A6, чиято разработка понастоящем тече в Купертино. За първи път слухове за сътрудничество между Apple и TSMC възникнаха в началото на 2011 година, непосредствено преди анонса на iPad 2 с процесор A5. По-късно тайванското издание EE Times, позовавайки се на свои източници, съобщи, че Apple работи над мобилни процесори по 28-нанометров технологичен стандарт. Противоречията между Apple и Samsung сега се изостриха, най-вече заради обвиненията, че устройствата на Samsung Galaxy S и Galaxy Tab копират дизайна и интерфейса на продуктите на Apple iPhone и iPad. Много експерти смятат, че двете компании ще бъдат достатъчно мъдри, за да сключат все пак споразумение помежду си, но, ако такова съглашение бъде подписано, то най-вероятно ще включва дълъг списък от ограничения върху разработката и външния вид на мобилните устройства. Анализаторите от "Мерил Линч" наскоро публикуваха своя информация за чиповете Apple A6, които, съгласно прогнозите на компанията, трябва да се появят през 2012 година. Те ще бъдат базирани на микроядрата ARM. Освен това се предполага, че тези чипове ще работят на основата на 28-нанометрова технология, в сравнение с 45-нанометровата такава при А5. За момента както Samsung, така и TSMC са заявили готовност за проектиране и производство на 28-нанометрови чипове.

“Всички университети в Северна Корея бяха затворени за срок от 10 месеца, като студентите ще бъдат изпратени да работят на строителни и други обекти. Поводът е 100-годишнината от рождението на Ким Ир-сен, който ще бъде честван през април 2012 г. Изключение е направено само за студентите последен курс и чужденците. Пхенян обяви, че до големия [...]

Много хора се гъбаркаха с прословутите реклами на доктор Енчев, но още повече от тях забравиха, че здравеопазването е бизнес.

Досущ като всички други.

У нас все още витае архаичното пост-соц схващане, че лекарите са ни длъжни, че здравните услуги трябва да се безплатни и прочие.

Имам приятели лекари, та това не го казвам ей просто така. Такива, които живеят и работят извън България, и такива, които живеят и се борят тук.

Всъщност това е една от много характерни балкански черти, и ние и гърците като че ли искаме да си живеем спокойно, да караме мерцедеси на по три години и да работим четири месеца в годината. Разбира се, гърците са много по-добри от нас в това, то си пролича.

Но схващането, че персонала в бели престилки ни е длъжен направо ме влудява. В тази категория не попадат само лекарите. Учители, полицаи, примери много.

Един доктор със специализация учи средно 10 години, не го забравяйте.

С естетическата хирургия нещата са ясни – не е насила, нали?

Който иска да си слага каквото иска, стига да не пречи на останалите, какъв е проблема?

С образованието е същата ситуация. Учителите са длъжни да дундуркат децата още от яслата, през градината, училището до университета.

После изтарикатените родители засилват дечурулигата в чужбина,  за да станат хора. Което е под голям въпрос. Защото, ако не са те възпитали да бъдеш човек като малък, после трудно може промениш това, което си.

Бившият изпълнителен директор на Google Ерик Шмид заяви, че неговата компания работи в сътрудничество с антитръстовите органи на САЩ, които провеждат разследване срещу компанията. Но Шмид също така е убеден и в това, че компанията не е направила нищо незаконно, за да запази статута си на основен играч сред търсещите машини в интернет. Ще припомним, че през миналата седмица Федералната комисия по комуникациите започна разследване на принципите на работа на Google за възможни антитръстови нарушения на законодателството на САЩ. Антимонополистите заявяват, че в САЩ Google заема почти две трети от пазара на търсенето в интернет и редица бизнес практики на Google предизвикват въпроси у тях. Аналогично разследване на компанията тече и в Европейския съюз. По-рано самият Шмид заяви, че осъзнава факта на доминирането на Google в САЩ и по света, затова и разбира повишения интерес от страна на антимонополните органи. "Признавам си, че ако самият аз бях чиновник, у мен също биха възникнали въпроси по отношение на Google", каза Шмид. В същото време той отбеляза, че засега нито европейските, нито американските антимонополисти са конкретизирали какво точно ги интересува в рамките на разследването. "Ние не знаем точно какви са притесненията на регулаторите. Засега всичко, което сме видели, са жалби от страна на нашите конкуренти и мисля, че те са до голяма степен неоснователни", казва бившият СЕО. "Не мисля, че Google по някакъв начин е нарушила закона - ние винаги сме били спазваща закона компания. Но по-важното е, че ние сме напълно отворени за сътрудничество както в Европа, така и в САЩ". Ерик Шмид отбеляза, че антимонополистите "просто си вършат работата, а Google - своята". "Сега самите ние си задаваме въпроси относно разследванията и преди да предприемем каквото и да било, бихме желали да си отговорим на тях", заяви Шмид. "Не смятам, че Google може да бъде обвинявана в нещо. Google, както и всички останали участници на пазара, предоставя своите услуги за търсене безплатно и на потребителя не би му коствало нищо да премине към други решения", завършва той.

За да се събуди Животът на един град, трябва да се видят, чуят и усетят неговите творци.

За да се събуди Нощта, трябва да се предизвика тъмнината и да се разруши тишината.

За да обединим тези две неща, за трета поредна година ще се случим едно колкото импровизирано, толкова и организирано събитие – Нощта на поетите.

В нощта на 28-и юни, от 20:00 ч. в двора на Софийския университет, а по-късно и в Аулата, ще оживеят и словото и музиката, ще оживее творчеството в споделянето с останалите, в предизвикателството да покажеш себе си чрез думи и красиви звуци, чрез изкуство.

Позволени са всякакви интерпретации, конфигурации и презентации. Входът е свободен, а воденето на приятели, познати и партньори - препоръчително.

Сцената също е свободна за всички - аматьори и професионалисти, ентусиасти и срамежливци, всички, които имат какво да кажат и да покажат.

Важното е да имаш идея и текст, музика или добра агитка.

Организатори на тази различна литературно музикална вечер са фондация “Оранжева луна”, Факултетният студентски съвет на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ и сайтът за книги и четене Аз чета.

Как протече Нощта на поетите 2010 може да видиш тук.

Британски съд освободи под гаранция 19-годишния Райън Клиъри, който миналата седмица бе арестуван при съвместна операция на ФБР и Скотланд Ярд по подозрение в организиране на кибератаките срещу британската Агенция за борба с организираната престъпност (SOCA). Както съобщава агенция "Ройтерс", според източници в полицията, Клиъри е бил един от водещите членове на хакерската група Lulz Security, нашумяла неотдавна с извършването на серия от кибератаки. По-специално, Lulz Security призна своята съпричастност към атаките срещу сайтовете на ФБР, ЦРУ, правителството на САЩ, телевизионните станции PBS и Fox, компанията Sony и няколко порносайтове. 19-годишният хакер беше арестуван в графство Есекс, на североизток от Лондон. Едва след задържането му се изяснило, че Клиъри страда от синдрома на Аспергер (вид аутизъм, представляващ висока интелигентност, съчетана с недостатъчно развити социални умения). Съгласно условията на освобождаване, на Клиъри е забранено да използва компютри или други устройства, предоставящи достъп до Интернет. Той е длъжен от девет вечерта до седем сутринта да се намира у дома си и може да излиза извън него само ако е придружен от родителите си. Движението му ще бъде следено с помощта на специална електронна гривна. Данни за финансовата страна на гаранцията не се съобщават.

Хакерите от Lulzsec обявиха, че прекратяват дейност преди 3 дни, но вчера другата популярна в медиите група Anonymous обяви, че ще „наследи“ дейността от Lulzsec. Според много сайтове Anonymous са взели в организацията си всички членове на по-малката, но по-шумна организация с цел по-лесно прикриване от световните власти. Преди 18 часа бе публикувано следното съобщение на канала на Anonymous в Twitter: „Искаме да разясним: всички членове на Lulzsec са налице, никой не се крие. Само едно име бе изоставено за по-голяма слава - #AntiSec”. До момента Lulzsec доминираха новините с 50-дневния режим на атаки срещу най-различни организации като американския сенат, ЦРУ, бразилски правителствени сайтове и сървърите на различни компютърни игри като Minecraft и EVE Online. Със закриването си хакерската група пусна последния си пакет информация с данните на 750 000 потребители на AT&T и хиляди потребители на играта на EA Battlefield Heroes. Anonymous са на хакерската сцена от по-дълго време и имат много повече членове по целия свят. Поради този факт може да е по-лесно на участващите в Lulzsec да се скрият в по-голямата група. Вчера Anonymous пуснаха документи на американската Federal Emergency Management Agency, в които се съдържа информация, че агенцията обучава малки правителства на хакерски атаки и анти-хакерски методи. Междувременно Anonymous атакуваха сайта на тунизийското правителство, като точно там оставиха съобщението, че ще продължат делата на Lulzsec.

Като почне лято и започват и гръцките островни пътеписи :) Днес Девор ще ни води до Кавала, Тасос и Филипи, а ние ще четем и ще завиждаме :) Приятно четене:

Тасос за Великден

а покрай това: Кавала и Филипи

От миналата есен единствените пътешествия, в които взимах участие, бяха от единия край на квартала до другия, затова бях закопняла за асфалт и фериботи толкова силно, колкото и за слънчево време. Още не се беше разтопил снега, когато започнахме да търсим най-подходящата дестинация за прекарване на Великденските празници (май ни станa традиция да се изнасяме от България по това време на годината). Първоначално се бяхме насочили към Словения, но всичките ни опити да заминем се оказаха безрезултатни, затова накрая се спряхме на близкия, но много красив, остров Тасос. Тръгнахме с автобус, защото едно от предимствата на организираните екскурзии е, че няма нужда да планираш и да мислиш за каквото и да било. Много хора ни посъветваха, че Тасос си заслужава, ако си със собствен транспорт, за да можеш да обиколиш всички населени местенца, но мога да ви споделя, че и автобусът върши чудесна работа, да не говорим, че на повечето от тези места няма какво да правите повече от половин-един час, освен да разглеждате архитектурата и да точите лиги по трапезите на гърците. Първата ни спирка беше

Кавала

Паркирахме се близо до пристанището и хванахме пътя към Стария град. Уличките са тесни и стръмни, но това не им пречи да врят и кипят от енергията на хората, които ги кръстосват я пеша, я с автомобил, но най-често – със скутерче. На всяка крачка има кафенца, места за хапване, магазинчета, но дори да не влезете в някое от тях, къщите са интересни сами по себе си и ще привлекат любителите фотографи.

Едно от местата, до които ще стигнете, ако ходите само нагоре и направо по калдъръмената улица на Стария град, е площадът с къщата на Али Паша, откъдето се разкрива чудесна гледка към бистрите води на морето. След като се наситите на изгледа (ако му се наситите), може да се върнете назад към крепостта, от която можете да хвърлите един поглед на Кавала заедно с чайките, които кръстосват града по въздух. [caption id="" align="aligncenter" width="500" caption="Бяло море край Кавала"][/caption]

Кавала, както каза Жоро, изглежда като град, направен от лего или еднородни светли кубчета. Градът е построен стъпаловидно, няма високи сгради и няма цветни петна, които да разпокъсват цялостта му. Самата крепост на мен лично ми напомни за Баба Вида, така че ако сте били там, няма какво да ви изненада. [caption id="" align="aligncenter" width="500" caption="Кавала"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="500" caption="Крепостта"][/caption]

Докато се разхождахме с нашата група, ми направи впечатление ентусиазмът, с който хората обсъждат видяното и го сравняват с българските му еквиваленти. Та и аз така. Други пък откровено си помрънкваха за тези „византийци”, дето не се „сетили един парапет да направят като хората“. Кой знае и вие какво ще откриете, когато прекрачите гръцката граница, но искрено се надявам да са само положителни неща.

След като разгледахме Кавала и имахме достатъчно време да обиколим, където ни душа пожелае, се отправихме към

Керамоти, откъдето си взехме ферибота към Тасос.

Тук е мястотода ви кажа, че храненето на чайки е изключително забавно занимание… за наблюдаващите отстрани. Аз лично не се престраших, но се забавлявах много, докато другите подмятаха солети и хлебчета във въздуха, а чайките ги грабваха на секундата. По-смелите се престрашаваха да дават и от ръка, но историята познава случаи за клъвнати нокти и пръсти, така че преценете си сами. Опасност да не видите чайки при пътуването с ферибота просто не същестува, защото те неизменно го следват и кръжат над палубите – до Тасос и обратно, и пак по същия маршрут – ден след ден.

Ето, че вече се докопахме до

Тасос,

пак се настанихме в автобуса и започнахме да гледаме на всички страни, докато се придвижвахме към хотела. Човек не знае в коя посока да гледа – дали към брега, където са красивите и леко призрачни гори от маслинови дървета, или към морето, което вече се оцветява в оранжево и блещука на залязващото слънце. Най-чудесният завършек на подобен ден е да се настаните в хотелската си стая, която да е на два метра от плажа, и да се отдадете на мълчание и съзерцание… Ние, все пак, хукнахме да търсим храна и зарязахме чудесната гледка от хотелската стая за по-лирични моменти, когато сме с по-пълни тумбачета. [caption id="" align="aligncenter" width="500" caption="Маслинови гори"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="500" caption="Заливче"][/caption]

Предполагам, че почти няма значение в кое селце ще се намира хотелът ви, освен ако не нощувате в столицата на Тасос – Лименас. Но колкото и забутано местенце да сте харесали, винаги ще има избор от ресторанти и на всяка крачка ще ви предлагат намаления от цената, допълнително пиене или нещо друго, с което да спечелят вниманието и поръчката ви. Нашата вечеря, напук на студеното време, което нацелихме, протече на фона на шума от вълните, които се разбиваха до краката ни. На дървена масичка, постлана с хартиена покривка, започнаха да ни донасят едно след друго вода, хлебче, месце, салатки, така че успяхме да се сгреем и да останем доволни от изживяването.

Може би сте чували, че

гърците са много гостоприемни и учтиви и това си е чистата истина.

Поне на Тасос.

Предупреждавам ви да си заделите пари за бакшиши

и то не защото е задължително, а защото ще ги оставяте с кеф. Не си поръчвайте хляб и вода, защото във всяко заведение носят безплатно. Оттам нататък има и от пиле мляко, така че гладни няма да останете. Цените обаче са „шокинг”, ако решите да ги обръщате в левове, затова се примирете отсега – за салата и паниран кашкавал (примерно) – около10 евро. Пържените картофки са между 2 и 3 евро, но за бирата не мога да дам достоверна информация. Все пак чух, че не е никак скъпа, на фона на другите неща.

Тасос се разглежда за един ден

– пътят се вие по външната страна на острова, така че непрекъснато сте на границата между сушата и водата. Страхотно е за гледане и за снимане. Една от забележителностите на този остров е местаната фабрика за зехтин, където можете да се запознаете с процеса на събиране, пресиране и изцеждане на маслините. И да си купите зехтин, разбира се, но ако сте с по-чувствително обоняние, трява да ви предупредя, че вкусът на зелената салата е доста по-странен, от този, който познавате, ако използвате тасоски зехтин при овкусяването. Е, това се дължи на липсата на навик и заради предпочитанието ми към слънчогледовото олио. Останалите хора харесват специфичния вкус и аромат на маслините, но пък не може всичко да е за всеки ;) [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Казах ви къде да се качите, когато сте в Кавала, за да видите града от птичи поглед, но ако искате да направите същото и в Тасос, трябва да се побъхтате малко по планинска пътечка и да стигнете до

(първо) амфитеатъра в Лименас

и (второ) до върха на хълма, където ви чака приятна и зареждаща изненада:

Обратно на ферибота – денят, в който трябваше да се приберем в България, за мен беше най-интересен. По принцип не изпадам във възторг от всичко, което се изпречи пред очите ми, затова докато другите попиваха жадно пейзажи, аз си се пазех (несъзнателно) за това послено място, което щеше да ме изпълни с вълнение и да ме спечели завинаги –

Филипи

Филипи са останки от древно селище със страхотни размери. Впечатлих се още от входа – не толкова заради колоните и арките, колкото заради самото съчетание от тях и нежната природа, която се пробуждаше с разцъфналите меки макове. Навсякъде се виждаха алени петна и дори на снимките тези цветя стоят неестествено и божествено, сякаш не принадлежат на заобикалящата ги среда. Ей това е то цвете с характер! [caption id="" align="aligncenter" width="500" caption="Макове край Филипи"][/caption]

Когато мислите, че сте разгледали Филипи, всъщност още не сте видели и половината – заставайки на най-горното стъпало, пред мен се разкри страхотна гледка – наляво и надясно, накъдето и да погледна – величествени останки, галени от слънцето. Може би не всеки смята така, но изживяването за мен беше непознато и вълнуващо. Филипи е почти изравнено със земята и въпреки това има няколко страхотни колони, които са оцелели и се извисяват над хилядите съборени останки и камъни. Снимките не могат да пресъздадат красотата на това място…

Преизпълнена с красота и вълнение от досега с Филипи, останах почти сляпа за

красотата на пещерата Алистрати

Мога да я определя най-добре с думата „пищна”, защото сталактитите, сталагмитите и сталактоните са в изобилие, при това във всякакви форми, но страстта ми към пещерите явно е минала и не мога да изпадна във възторг. За всеки случай не взимайте моето пристрастно мнение под внимание, а се убедете сами за себе си доколко тази пещера може да ви бъде фаворит. Прибираме се вкъщи – от лявата ми страна се вие Струма, в която съм влюбена. Има нещо много завладяващо в това да гледаш пейзажи на залез слънце – имам чувството, че това са неповторими моменти, безвъзвратно загубени за бъдещето. В едно такова настояще пътувахме обратно към София и аз се чувствах много, много щастлива. Още пътеписи от близки места:

1. Великден на остров Тасос – кратки впечатления
2. На остров Тасос всичко е спокойно
3. По Великден на остров Тасос
4. Серес – Солун – Тасос – Кавала – Драма
5. До Тасос в края на лятото
6. Тасос: Ден трети: С крясъка на чайка пощуряла :)))
7. Почивка на Тасос: Една много приятна изненада
8. На Тасос по Никулден
9. Тасос и Родопите – 2008 (1)
10. Една банална дестинация – Тасос ;-)
11. Тасос и Родопите 2008 – част втора
12. Уикенд в Кавала

Манията за величие на Бойко Борисов пострада:

Премиерът не знаеше за инициатива на група във „Фейсбук“, която призовава на 5 юли, денят, в който преди две години ГЕРБ спечели парламентарните избори, поне за 24 часа да не се споменава името му.

Когато разбра за какво става дума, Борисов заяви, че зад тази група стоят „хора, на които е било платено“.

Около 3800 души са се присъединили към инициативата „Ден без Бойко Борисов“, а интересът към групата расте.

Борисов се ядоса: „Недейте да идвате никъде на 5 юли. Не сте добре дошли тогава. Не ви каня, кое да подкрепя аз. Виждате ли каква глупост ме питате. Аз не съм ви поканил, ако искате идвайте. Що за глупост е това. На някакви, на които са им платили да го кажат, направили инициатива. Недейте идва, недейте показва булевардите, недейте показва метрото, недейте показва нищо“.

Вести.БГ

Още по темата:

1. Какво бихте питали Бойко Борисов
2. МВР бие, битите му благодарят ?!?

Преди известен брой години бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски предложи на българите да си сменят чипа. Реакцията беше бурна и масова - колеги се възмущаваха, задаваха му въпроси, опозицията веднага се възползва от това непремерено изказване.

Няколко години по-късно премиерът Сергей Станишев попита публично: “Кой нормален човек се интересува от досиетата?” Реакцията не беше толкова бурна и масова, но все пак я имаше. Граждани заведоха дело срещу Станишев, защото се интересуват от досиетата, но не се приемат за ненормални. Онзи ден настоящият министър-председател Бойко Борисов каза: “Моите кучета са страхотни, но са точно като българите - здраво трябва да се държат.” Тишина.

Това, че премиерът се държи невъзпитано и обидно, си е основно негов проблем. Това, че следващите го журналисти приемат това за нормално, вече е и наш проблем. Бойко Борисов вече е свикнал никой да не го репликира, когато изрича откровени глупости. Като например съкратените разходи от Барак Обама, които според Борисов били няколко хиляди милиарда долара. Разбира се, че вярното число е стотина пъти по-малко, но никой не посмя да реагира на самонадеяното изказване на премиера. През изминалия уикенд треньорът по карате на Бойко Борисов се появи по телевизията и няколко пъти обясни, че българският премиер е бил администратор на националния отбор, а не треньор. Години преди това чувахме самохвалното твърдение на Борисов как е тренирал отбора. Тази поредица е безкрайна. Фриволният изказ и незачитането на фактите вече са официална политика. Официална политика е и отказът на журналистите не само да задават логичните въпроси към премиера, но и изобщо да се съмняват в неговите думи. След като го е казал, така е. Като онези два и половина милиарда долара, които Борисов обеща от транзит на руски газ. Този път вярното число беше само 10 пъти по-малко от изреченото. Но пак никой не задава въпроси.

В нормалните общества на политиците не е позволено да лъжат открито. Тук това вече е нормално. В нормалните общества не е позволено на медиите да препредават папагалски всяка глупост, без да се опитват дори да се доближат до здравия разум. Тук това не само че вече е нормално, но и когато Бойко Борисов се направи на обиден за пореден път и обърне гръб на журналистите, чуваме пискливия глас на притеснена репортерка: “Слушаме ви, слушаме ви, господин премиер!” И той се смилява и изрича още някоя умност, която никой после не поставя под въпрос.

Вероятно повечето хора в подобно обкръжение биха се самозабравили. Затова Бойко Борисов не е единствено виновен, че е такъв. Ако имаше и най-малък знак за достойна реакция, той щеше да се промени. Просто е такъв - оценката на околните е важна за него. Но когато е обграден от умилителни и немислещи погледи, тогава няма как да бъде различен. Тогава картината става още по-комична и той напълно убедено иска от търговците да му се извинят за думите си, че затварянето на “Ломско шосе” в София щяло да ги доведе до фалит. И нищо чудно някой да му се извини. А вчера Бойко Борисов информирал репортерите, че повече ще говори само по темата на деня и няма да отговаря на други въпроси. Нищо чудно и някой колега да му се извини. А на една стена в София видях надпис: “Там, където няма роби, няма господари.” Без извинение.

коментар от в.Пари

снимка: Боби Тошев

Сподели във Facebook