Алкохол: Пий от извора!

В навечерието на премиерата на „Лудост” от Калин Терзийски завръщам кратки мои впечатления за първия роман на автора – „Алкохол” - който пожъна немалък успех на книжния пазар и дори взе награда за най-продавана книга в една от големите вериги книжарници у нас за 2010 г.

Лицето Терзийски е вълнуваща личност. Настоящ трезвеник, който разказва за вечната си алкохолна зависимост. Дървен философ, който жали горите, погубени за четиристотинте страници на неговия роман „Алкохол”. Съвременен български писател, който става за четене.

Както става ясно от четенето, Кайо не обича много-много днешните хора. Скърца със зъби пред визиите на модерното, пред амбициозните и разтропани люде, които все бързат с уморени делови чанти на рамо. Не му се нравят отличниците с идеално успоредни прави, които никога не се пресичат в безкрайното пространство. Не понася късо подстриганите и престорено любезните.

Да, ама самият той понастоящем тича да организира масово посетени премиери на своите книги. С фамилиарни смс-и и с усилия във Фейсбук подсигурява присъствието на всякакви интересни любители на неговото творчество. Още, не пропуска да се изяви вдъхновен и прецизен на всяко литературно четене, предрешен като палячо в някоя ексцентрична униформа. Четенето може и да е в мола, който иначе е ценностна мишена в неговото писане. Прави всичко това с последователността и с идеята за цел, характерни за служителите, който искат да се издигнат в йерархията. Не дава вид, че преживява драматично този разрив.

„Алкохол” е книга за Карбовски. Терзийски умно, досущ като способен доктор, е установил търсенето на пазара, открил е празната ниша за подробности от живота на популярния журналист. Опоетизираното и оспорено приятелство с Карбовски е ракетата-носител, която извежда легендарната история за изтрезняването на автора. Кайо отново върши всичко това очевидно без скрупули, което буди само симпатия.

„Алкохол” е роман за поколението на „тези, които трябваше да дадат последните изстрели в Студентата война и след това позорно да сдадат оръжията си”. Тези, които вече ги няма или по-лошо – оцелели са някак и сега кретат по разбитите улици на живота.

Готиното е, че Калин Терзийски не се притеснява да признае, че е леке като всички останали. Че завижда. Че обича да се огражда с тъпи известни муцуни. Романът е наистина искрен и гол-голеничък. Чете се, майка му стара!

Вижте ревю за "Алкохол" и от Надя Петкова.

Прочети цялата новина

Свързани новини: