Пътешествие с два края и кесия тютюн

Случвало ли ви се е да не виждате изход? Толкова объркано да е всичко, толкова безнадеждно и сиво?

Не? Значи или сте прекалено млади, или сте от рядката порода на невероятните късметлии, намерили „златната среда”. В такъв случай, моля, прочетете КРАЙ № 1.

Ако обаче и вие като мен сте се гмуркали в бездната на отчаянието, ако сте търсили светлинка и сте се питали „Защо аз?”, „Защо все на мен?”, добре дошли в света на пътешествениците. Моля, затегнете коланите и преминете към КРАЙ № 2.

КРАЙ № 1

Честито! Възхищавам ви се за постигнатата хармония в живота. Продължавайте да черпите с пълни шепи от него и следвайте Седемте принципа на успеха. 

Не знаете кои са? Тогава преминете към КРАЙ № 2.

КРАЙ № 2

Егоистично - приятно е да знаеш, че има още някой като теб. Някой, който също е прекарал безсънни нощи в терзания по несподелената любов; който е укорявал природата, съдбата си, работодателите си за нещастната си съдба, за разбития комфорт. Не, не съм такъв тип егоист, но смятам, че повечето хора се успокояват с мисълта, че все пак не само те страдат, че не само техните мечти са безвъзвратно заминали…А може да бъде и по-иначе!

Преди време получих sms от приятелка, с която се чуваме изключително рядко. Тя чете много, но за книги никога не сме си говорили, само за децата. Та съобщението гласеше: „Вал, вземи си "Проницателят" – най-хубавата книга, която съм чела!” По една или друга причина обаче пропуснах да се сдобия с шедьовъра на Анди Андрюс. Всички около мен въздишаха и аз напук реших, че не, няма да го прочета! 

(Много съм проклета понякога, знам ) В крайна сметка съдбата, Господ или просто Александър Кръстев ми връчи небрежно книжката и каза: „Виж тази, може би ще ти хареса!” Видях я, подредих я в библиотеката и тя търпеливо зачака. Докато един ден просто я грабнах по средата на другата книга, която четях. Така започна моето пътешествие ръка за ръка с Дейвид Пондър…

Кой е Дейвид Пондър? Съвсем обикновен човечец, издигнал се до известно положение в работата, сдобил се с ипотека, служебна кола и мило семейство, за което да се грижи. Абе, човек с идеален хармоничен живот до момента, в който бива съкратен от работа. Сигурно е гадно да паднеш в блатото, да не свързваш двата края, докато бачкаш като докер, а на всичкото отгоре да те уволнят, защото се тревожиш за болната си дъщеря и непосилната финансово операция на сливиците й… Какво ти остава в такъв момент, особено ако имаш застраховка „Живот” и си изключително предан баща и съпруг? Да им помогнеш да се отърват от теб и да оправят живота си.

Разбира се, че са абсолютни глупости, обаче моят приятел Дейвид точно това реши, за да се озове при Хари Труман, Джошуа Лорънс Чембърлейн, Кристобал Колон (т.е. Христофор Колумб по нашенски), малката еврейка Ане Франк, Ейбрахам Линкълн, цар Соломон и Архангел Гавраил (този след книгата на Зотов „Епидемия в Рая” го приемам с малко по-други очи). Избран сред седмината пътешественици, призвани да спасят човечеството от непрестанните му лутания в бездната на отчаянието и грешките, на самодоволството, лицемерието, бездушието и упадъка, Дейвид научава по нещо от всеки събеседник, при когото го отвежда… не знам кое, май е съдбата? Всеки един от тези велики личности е уловен в съдбовен момент, в който най-ярко изпъкват неговите уникални качества, гаранция за успеха. И всеки един от тях подарява на Дейвид по нещо написано – по един от Седемте принципа на успеха. Всеки един от тях ни посочва правилния път, по който да вървим, защото „сърцето, изпълнено с решителност, не чака подходящите условия”, а „страхът не е най-доброто длето, с което да издялкаш утрешния ден”…

Всичките Седем послания Дейвид събира в една стара кесия за тютюн, подарена му от учителя – военачалник Чембърлейн в битката при Гетисбърг. Защо? За да ги предаде нататък! А аз, пътешествайки с него, открих не само съвети. Открих още факти за историята, но от един по-различен ъгъл. Открих, че съм истински щастлива. Открих, че можеш да направиш нещо – стига да искаш. Такива оправдания като „животът ми отлетя”, „вече е твърде късно” и т.н. просто не вървят. Не и след тази книга 

И още нещо, най-много ме впечатли историята на еврейката Ане Франк. Малко си поплаках, защото понякога възрастните сме толкова слабохарактерни. После прочетох главата за нея на Карин. И напоследък постоянно се улавям, че цитирам думите й.

А принципите за успех? Окачих си ги на стената, за да си ги гледам всеки ден. Защото повечето от тях ги практикувам и съм достигнала до тях сама, но за всеки случай, ако сивотата се опита да ме отвлече, да има за какво да се захвана.

Защото „сам по себе си животът е изключителна привилегия, а дали ще го изживеем пълноценно е въпрос на избор”!

Прочети цялата новина

Свързани новини: