Гореща телефонна линия за родители? Защо не

Докато работех на гореща линия за деца, преживели насилие, се сблъсквах с какви ли не истории, но това, което ме възмути тогава, беше личната култура на българския тийнейджър. Няма смисъл да споменавам това, че за какви ли не глупости звъняха. То не бяха купони, откъдето да ме поздравяват, то не беше от скука, не бяха шеги, то не бяха позвънявания от класна стая по време на час и каквото ли не. Както вече казах, тук няма да се спирам на този аспект на проблема. Служителите от телефон 112, 150, 160 постоянно отправят апел към по-отговорно отношение и ползване на тези телефони, да не се правят шеги, а още по-малко да не подават фалшиви сигнали. През цялото време, докато работех там, се чудех защо го правят. Толкова ли е трудно за българина да разбере, че това са телефонни разговори, които плащаме всички ние, че така заемат линията и ако в същия момент някое дете, което наистина има нужда, няма да може да се свърже със съответния консултант. При всеки подобен сигнал се обяснява...

Прочети цялата новина

Свързани новини: