ФЕНОМЕНЪТ КАТО АБСОЛЮТ ИЛИ АБСОЛЮТЪТ КАТО ФЕНОМЕН

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ “Ден без Бойко Борисов” се проведе в България по призива на инициативна група в социалната мрежа “Фейсбук”. Идеята бе подкрепена директно от над 30 хиляди души, а за събитието бе избрана датата 5 юли – денят, когато преди две години ГЕРБ спечели парламентарните избори и Бойко Борисов оглави правителството.

Инициативата бе стимулирана от все по-налагащото се сред българското общество мнение, че премиерът Борисов е преекспониран в медиите, което става не само с неговото съзнателно участие, но и по един или друг начин е стимулирано от него и екипа му.

“Имаме усещането за налагането на автокрация” – писаха организаторите на събитието във “Фейсбук”. “Не просто имаме усещането за автокрация, а сме отвратени от това, че този модел всъщност напоследък доминира цялата българска публичност” – писа пък меродавният електронен сайт Медиапул, който се присъедини към гражданския призив за бойкот на името Бойко Борисов.

Самият Бойко Борисов пък определи инициативата като “глупост” и каза, че той няма никакво желание, а и никаква нужда, да бъде показван постоянно по медиите, но те вървят след него и го търсят за новини. 

- Пламен, как премина денят без Бойко Борисов, имаше ли някакъв ефект от него? 

- Денят премина както обикновено, Фили, тоест, с доста Бойко Борисов по медиите. Не бяха много онези, които си позволиха да отрежат човека изцяло от програмите си. Парадоксът е, че дори и тези, които се присъединиха към инициативата, заради професионалния подход се чувстваха длъжни да информират читателите, слушателите и зрителите си, че днес е Ден именно без Бойко Борисов и така денят пак се оказа пълен с Бойко Борисов.

Естествено, никой не е очаквал да се случи някакво чудо, но обществото сякаш наистина имаше нужда от миг почивка. България наистина за първи път е управлявана от премиер, който присъства в домовете на хората поне по три пъти на ден, заедно с редовните хранения на закуска, обяд и вечеря. Има хора, които се кълнат, че са виждали Борисов понякога да теква и от чешмата, когато завъртят кранчето, но аз лично не вярвам на подобни инсинуации – най-вече заради нормалната човешка логика, която сочи, че това е технически невъзможно. Е, сигурен съм, че ако беше технически възможно, наистина щеше да се реализира, но при сегашното положение на нещата – не вярвам. 

- Може да се шегуваме доста по този повод, но ако помислим сериозно, сякаш наистина става въпрос за някакъв феномен. Каква е неговата основа? 

- Базисните причини за появата на медийния феномен Борисов, Фили, са много. Първо обаче нека да припомня, че ако за България това е нещо ново, то все пак като цяло не е български патент. Доколкото имам информация, в Италия премиерът Силвио Берлускони, а във Франция президентът Никола Саркози, се държат по подобен начин, затова дори и идеята за ден без Бойко Борисов е копирана от подобни френски и италиански граждански инициативи. Така че нека да видим какво е общото между тримата управници, за да тръгнем да търсим и базата на самото явление? 

- И какво е общото според теб? 

- Мисля, че първото нещо, което трябва да се отбележи, е времето, в което споменатите политици живеят и са на власт, време, неизменно свързано с новата информационна среда, която съществува и се разраства особено силно през последните десетина години. Това е среда, която новите технологии създадоха и която разтърси традиционния медиен пазар, промени изцяло статута на медиите в самите общества, като силно демократизира производството и обмена на информация.

Наред с плюсовете от това обаче, появиха се и много минуси. Разбираемо е например, че в политическите форуми хората, говорим за обикновените хора с вкус към политиката, но без специална подготовка, гледат постоянно към върха и коментират най-вече действията и поведението на човека на върха. Разбираемо е, защото в масовия случай човек трудно се ориентира в това кой кой е на втория и третия политически план, какво е влиянието му, трудно се ориентира също в смисъла и стойността на обществените  движения и явления, които съществуват някъде по-дълбоко в подмолите на политиката и цялостния живот.

Те виждат човека на върха, виждат го като Шефа, и тъй като свързват всичко случващо се директно с него, започва едно безкрайно, най-вече емоционално, повтаряне на вариации по две основни теми – “осанна” или “разпни го”, които обаче заливат цялото общество и го зомбират, едва ли не. Това е много забележимо в България, където сериозните медии и предавания като цяло и без това са малко, а от години има и определено отдръпване на публиката от тъй наречените традиционни медии. Така че все повече хора се информират – не, а направо твърде лесно и безкритично изграждат представите си за света наоколо и за политическия живот само от Интернет, който често, освен стойностна информация, бълва небивалици, глупости и откровени лъжи. 

- Искаш да кажеш, че не само новата медийна среда, но и самата обществена представа за това как реално се движат нещата в едно демократично общество донякъде се размива и елементаризира? 

- За съжаление, така е, Фили. Вторият от споменатите фактори, които стоят в основата на…..нека го наричаме за по-лесно “феномена Борисов”, вероятно трябва да се търси в обществените нагласи, в характера и особеностите на самите общества. Защо подобно нещо като медийно преекспониране на думи и действия не се случва например с британския премиер или с германския канцлер? Или защо хората в скандинавските страни не смятат, че е някаква голяма изненада, още по-малко – голяма новина, ако всеки ден срещат на улицата премиера си, който отива с велосипед на работа? 

- Може би защото самият премиер не се опитва да превърне това в голяма новина….. 

- Да, и това е третият фактор – личностните качества, представата на политици като Борисов, които, нека си го кажем направо, са чисти, откровени популисти, че обществото няма да забележи каква работа са свършили, ако информацията за това не се набива всеки ден и по няколко пъти на ден от телевизията, радиото и вестниците. Тази популистка представа наистина съдържа в зародиш елементи, които при определено стечение на обстоятелствата могат да се окажат много опасни за демокрацията. Друг е въпросът, че общество като френското има доста защитни механизми срещу това и засега сякаш приема поведението на Саркози повече като личностно отклонение, като шоу, което ще отмине и нещата ще се върнат в нормалното си русло, без да се страхува от него. По-малко защитни сили има италианското общество и затова там Берлускони все повече започва да се осъзнава като проблем. А най-зле е ситуацията в България, където проблемът Борисов съществува, но дори не се осъзнава пълноценно като проблем. 

- Какво имаш предвид? 

- Ами например факта, че тук сред най-големите критици на елементите на автократизъм при Бойко Борисов са представителите на левицата, които обаче представят нещата изкривено, само от гледна точка на своите преки политически и личностни интереси. Например от БСП най-силно атакуваха Борисов за недемократични действия, когато в началото на управлението му редица отговорни фигури в партията бяха изправени пред заплахата от съдебни процеси заради нарушения и престъпления, извършени при управлението на Тройната коалиция. Когато обаче Бойко Борисов смекчи тона към тях или се направи, че вече е забравил за какво лидерът на БСП Сергей Станишев трябваше да бъде разследван и съден, социалистите също позабравиха кампанията си.

Всъщност според мен в сегашната ситуация най-големият проблем не е в това, че премиерът, както казваха преди време от БСП, “управлява страната директно чрез медиите”, а в това, че всичко, като започнем от начина, по който той реално управлява страната и стигнем до резултатите от това управление, буквално се вкарват в една система на страхотен фонов шум, от което хората се объркват безкрайно и не могат да отделят рационалното зърно от излишната плява. Това допринася за допълнително увеличаване на и без това съществуващото сериозно отдръпване на всеки отделен гражданин от обществените проблеми и властовите решения.

Когато премиерът ти сутринта каже едно нещо по дадена тема, вечерта друго, а на следващия ден – съвсем трето, какво ти остава, освен да махнеш с ръка и, както беше по времето на комунизма, да подхвърлиш – абе, остави ги да правят каквото си искат.

И струва ми се, че точно такава беше всъщност целта на инициаторите за тъй нареченият Ден без Бойко Борисов – да има време обществото поне за няколко часа да се спре и да помисли трезво какво става около него и вътре в него. 

- Очевидно не смяташ, че тази цел е постигната? 

- Не, а и нямаше как да бъде постигната. Това е все едно да се излезе с инициатива – една година, без да плащаме сметките за ток на мръсните монополисти от енергийните компании. Или – една година без болести.

Това са си неща, които съществуват като даденост, вън и независимо от човека, Фили. Факт е, че по същия начин до голяма степен се възприема в момента и самото съществуване в българската политика на премиера Бойко Борисов – като някакъв абсолют, като нещо досадно и натрапчиво, което обаче не можеш да удариш с палката за мухи, защото няма алтернатива.

Липсата на алтернатива, разбира се, е привидност. Само че не може да се осъзнае като привидност, ако обществото просто получи един ден за обмисляне на нещата без присъствието на Борисов, а обратно – това може да стане само ако всеки човек всеки ден си дава сметка и добре обмисля нещата, които произтичат именно от неговото присъствие. 

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: