Огън от любов или история за фазан и рози

След като написах последното изречение в този пост ми дойде заглавието „Огън от любов“. А дали е възможно наистина? Възможно е! (Ако ти се слуша музика докато четеш – клик!)

Миналото лято, някъде по това време, една колежка ми даде да чета три книги. Едната от тях беше „Моето семейство и други животни“, която неизменно свързвам със случилите се събития описани тук, която се опитах да чета в автобуса, и която така и остана непрочетена. Втората книга просто и я върнах, защото вече я бях чела, а и филмът съм гледала и мисля че може да отлежи още малко преди да я препрочета пак. Става въпрос за „Парфюмът: Историята на един убиец“. Но третата книга! Третата книга прочетох на един дъх (добре де, на повече), но е факт че ме развълнува и стоях до късно докато не стигна до края. В нея най-добре се описват емоциите на храната, или по-скоро емоциите, които тя може да ни донесе. Да подейства върху нас като лавина от любов, смях или сълзи. Но всъщност не храната стои зад това, а този който я приготвя. Досещаш се, че говоря за „Като гореща вода за шоколад“.

Още тогава си мислех дали не мога да приготвя някоя рецепта от книгата. Но откъде да намеря всички тези екзотични съставки или пък три вида висококачествени какаови зърна за топъл шоколад. Не че щях да ги стривам на метате, но ми се иска да опитам. Е, няма как. Отказах се.

Няколко месеца по-късно Рос ми подхвърли идеята да сготвя нещо по книгата. И аз реших да дам втори шанс. Този път трябваше да си я купя. Прегледах всички рецепти една по-една, обмислях как и откъде мога да се сдобия с някой продукт, измислях варианти. Но по-добре ще е да не са варианти. И тогава видях най-интересната и най-приложимата рецепта. Тази за фазан с рози. Фазанът, всъщност е заменен от Тита (главната героиня) с пъдпъдъци, но по стара индианска рецепта са се използвали фазани.

И оттук насетне всичко тръгна като по ноти. Намерих каквото ми трябва и то без особени усилия. Но реших, че търпеливо трябва да изчакам да цъфнат розите. Розите цъфнаха, отидох да си набера и нямах търпение да приготвя и опитам тази комбинация. Само питахая (драконов плод) не можах да открия, но не го приех като незаменимо. Важното е че имам фазан и рози. (По късно открих този плод на две места. Винаги после!)

Фазан със сос от рози

По идея от книгата Като гореща вода за шоколад

Рецептата е изготвена за Lady Zone, а статията написа Росица Николова.

За фазана:

• 1 фазан
• 50 гр. меко краве масло
• сол, черен пипер
• 100 мл. розе
• 50 мл. вода

Фазанът се измива и почиства много добре. Подсушава се с кухненска хартия и се поръсва от всички страни със сол и черен пипер. За да остане цял по време на печенето, бутчетата се притискат към тялото и се завързват с памучен конец. Фазанът се намазва обилно с краве масло. (Може да се покрие с парченца бекон.) Поставя се в дълбока тава, в която се наливат виното и водата. Тавата се покрива с алуминиево фолио. Фазанът се пече в предварително нагрята фурна на 180ºC за около 50 минути до 1 час.

За соса:

• 1 шепа пресни розови листенца
• 1 супена лъжица анасонови семена
• 8 броя консервирани натурални (неподсладени) кестена
• 1 супена лъжица краве масло
• 4 скилидки чесън
• 100 мл. вино розе
• 1 супена лъжица мед
• 1 супена лъжица розова вода
• сол и черен пипер

Розовите листенца и анасоновите семена се счукват в хаванче.
Кестените се стриват с вилица с малко вода, докато се образува пюре.
Маслото се загрява в касерола и в него се запържва чесънът за около минута. Добавят се виното, пюрето от кестени, медът и счуканите розови листенца с анасона. Посолява се със сол и пипер на вкус. Сместа се разбърква за кратко и се маха от огъня. Претрива се през цедка. Накрая в соса се добавя розовата вода.

Изпеченият фазан се намазва със соса и се декорира с пресни розови листенца.

Нещо за вкуса сигурно искаш да питаш? Ами, интересен е. Сосът много ми допадна и макар в него да преобладава анасон, то силният аромат на розите се включи като допълващ елемент към основния. Месото на фазана ми дойде малко по-остро отколкото очаквах, но за сметка на това плътният вкус на соса перфектно се сля с него. Като Хертрудис и нейният капитан.

Това ястие храни не тялото, а сетивата. И ти трябва малко, наистина много малко. После запалваш всичко що е покрай теб. Но не! Не само това ястие. Всяко едно, приготвено с чувство към теб, може да те накара да се запалиш.

Огън от любов или история за фазан и рози от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Прочети цялата новина

Свързани новини: