ВОТЪТ – ПАРТИ БЕЗ ПРЕЗЕРВАТИВИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Виктор/ Очаква се в понеделник в българския парламент да бъде внесено ново, трето поред, искане за вот на недоверие срещу правителството на ГЕРБ. Този път темата е обявена като “провал на политиката по вътрешна сигурност и обществен ред, налагане на полицейщина, нарушаване на фундаментални човешки права и отлагане за неопределено време на влизането на България в Шенген”.

Още с обявяването на идеята, вносителите от Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия казаха, че вотът е пряко насочен срещу вътрешния министър Цветан Цветанов, но стратегическата им цел е падане на кабинета Борисов и провеждане на предсрочни избори.

Само по себе си искането на този вот не е новина. Заявка за това опозиционната левица направи още през миналия месец, когато каза, че до парламентарната ваканция през август поне два пъти ще поиска вот на недоверие. Новината този път идва от факта, че дясната Синя коалиция, която досега категорично се разграничаваше от политическите ходове на левицата, този път заяви, че одобрява мотивите за вота и вероятно ще го подкрепи в пленарна зала при гласуването другата седмица. 

- Пламен, може ли да се очаква кабинетът Борисов наистина да падне, ако всички парламентарни партии този път се обърнат категорично срещу него и подкрепят вота на недоверие, иницииран от ДПС и БСП? 

- Все още не е ясна позицията на партия “Атака” по въпроса, Виктор. Факт е обаче, че дори и те, националистическите депутати и доскорошни най-верни поддръжници на кабинета Борисов да го бламират, той най-вероятно ще бъде спасен от онези вече десетина на брой “независими” народни представители, които през последните две години се откъснаха от своите партии и гравитират около ГЕРБ. Така че изненади реално не се очакват. 

- С други думи, според теб мотивите и самият акт да се иска вот на недоверие в случая са само предизборен шум….. 

- Виктор, като спомена акт, сетих се, че мога да пробвам с една аналогия да изясня ситуацията. Преди броени дни инициативна група във Фейсбук се опита да организира нощно парти с групов секс в Цар-Симеоновата градина – това е централният парк на Пловдив. Инициаторите казаха, че им е писнало да го правят на двойки по кьошетата и искат да го правят с когото им падне по полянките.

Те знаеха, че идеята им няма да се реализира в действителност – най-малкото, защото общинските власти не спят и също хвърлят по едно око към съдържанието на социалните мрежи. Неслучайно някои от хората, които заявиха, че ще се включат в нощното парти, предупредиха съмишлениците си освен презервативи, да си носят и поне по 50 лева в джоба, колкото е общинската глоба за прояви на неприлично поведение на публично място.

Така че в случая идеята на ДПС и БСП за вот на недоверие ми се струва твърде подобна на тази – всички знаят, че работата няма да стане, но на тях нищо не им пречи да опитат, поне да се поговори по темата. Още повече пък депутатите са съвсем сигурни, че никой дори и по 50 лева глоба няма да им иска заради лансиране на изтъркана идея или нещо подобно. 

- Но все пак, Пламен, темата “вътрешна сигурност” сама по себе си е важна и си струва да бъде дискутирана. Да не говорим пък за това как ГЕРБ се справи с изискванията за влизане в европейското шенгенско пространство на Европа, след като още в началото на мандата си Борисов заяви, че въпросът ще е сред приоритетите на неговото управление. 

- Така е, Виктор, темата наистина е важна. Само се чудя дали ако наистина половината министри и други чиновници от предишното правителство на Тройната коалиция бяха влезли в затвора – както с основание се закани още от самото начало премиерът Борисов и както правителството му беше започнало да работи в тази посока – та, дали сега щеше да има кой да повдига същата тази тема като мотив за вота на недоверие.

Не ме разбирай погрешно, не пледирам върху бившите управляващи да се бяха стоварили някакви репресии, напротив, пледирам за това, че престъпленията, които те извършиха, трябваше да получат съответната законова санкция, а не цялата работа да бъде заметена под черджето. Тогава Доган, Станишев и други смели сега борци от техните редици, борци срещу неумението на ГЕРБ да гарантира сигурността на българските граждани, вероятно щяха да имат друго мнение за способността на Цветанов да се справя с престъпността. Е, ако не те самите, то поне останалите български граждани, включително лидерите на Синята коалиция, щяха да имат доста по-различно мнение по въпроса. 

Защото сегашната ситуация е леко парадоксална – и казвам “леко” само за да не създавам излишно напрежение, преди да обясня какво точно имам предвид. А парадоксът е следният – предишните управляващи от левицата, част от които трябваше да бъдат в затвора, искат вот на недоверие на сегашните управляващи от ГЕРБ, защото не са ги вкарали в затвора. А дясната Синя коалиция, която винаги е държала те да бъдат в затвора, подкрепя искания от въпросните нереализирани затворници вот на недоверие срещу кабинета…..пак защото Цветанов не ги е вкарал в затвора.

Разбира се, визията тук е доста обобщена, но то е, за да се докоснем до характера на парадокса. Иначе в цялостната ситуация има много нюанси, включително този, че ако се абстрахираме от това кой внася искането за вот на недоверие, ще се окаже, че мотивите за него всъщност са доста правилни. 

- Тоест, основания за вота наистина съществуват….. 

- Как не, разбира се, че съществуват. Например едно от най-сериозните основания е това, че ако в здравеопазването, образованието и редица други сфери ГЕРБ поне направи намек, че се опитва да прокара някакви реформи през последните две години, то в МВР тази дума сякаш беше закована на входа, придружена с някакъв  звучен текст, например: “Реформа всяка тука оставете” – или нещо подобно, също толкова класическо и достатъчно плашещо, за да загине надеждата.

А без реформи в тази система, която от десетилетия съществува най-вече сама за себе си, как да очакваме, че родната полиция ще започне да предоставя например в съда доказателства дотолкова годни, че да бъде осъден някой престъпник. Друг е въпросът, че паралелно с това трябваше да бъдат направени и сериозни, истински реформи в прокуратурата и съдебната система, които пък при сегашната ситуация съумяват дори годните доказателства от разследването да превърнат в негодни.

Точно напоследък сякаш се появиха редица примери за това. Оказа се например, че широко известните мафиоти от Дупница, наречени братя Галеви, на по-ниски съдебни инстанции бяха оправдани напълно, а в софийския апелативен съд, макар при наличието на абсолютно същите, абсолютно непроменени доказателства, бяха осъдени съответно на пет и седем години затвор. Така че нещата са си наистина доста сложни. 

- А как стои темата с влизането – или по-скоро с проблемите, които България има – за влизането в Шенгенското пространство? 

- Всички знаят, Виктор, че тъй нареченото Шенгенско пространство е нещо като клуб, в който за да се влезе, трябва да се изпълнят определени изисквания. И това е нормално, в края на краищата, по едно или друго стечение на обстоятелствата, България е гранична държава за Шенген, един вид – ако влезе, автоматично се назначава за пазач, доверява и се част от функцията в клуба да не се промъкват нежелани или непоканени гости, защото могат да изцапат килимите, да изпият бирата или да нарежат с джобно ножче кожените дивани. А пазачът в този клуб трябва да знае какво пази, как го пази и защо го пази.

Е, очевидно останалите членове на клуба виждат, че все още не сме научили необходимите от тяхна гледна точка правила, за да играем добре ролята си на пазач. Друг е въпросът, че в България има хора и сили, от чиято гледна точка е по-добре никога да не изучим до край тази си роля – полицията ни да продължи да е неефективна, съдебната ни система да е корумпирана и продажна, делата да се точат до безкрай, истинските големи престъпници да се измъкват от правосъдието и така нататък. 

- Пламен, няма да те питам защо е така, то изглежда ясно, а и вероятно доста ще се отклоним от днешната си тема. Но остава въпросът защо ГЕРБ не успяха да се справят за последните две години с изискванията, свързани с членството в шенгенската зона? 

- Има две реалистични обяснения – не могат или не искат. Някак си съм склонен да повярвам и на двете. Да, не могат, защото ГЕРБ по принцип дойдоха на власт без да знаят какво е това властта и как се прави, защото нямат достатъчно подготвени хора, които да са ефективни в управлението, защото много от нещата в това управление вършат хаотично, а често и противоречиво. Що се отнася специално за темата Шенген – там те очевидно се сблъскаха с много повече стари натрупвания и с много повече нова съпротива, отколкото са очаквали.

И – да, не искат, защото, дори на високите етажи на властта в този случай да се демонстрира политическа воля, то очевидно в конкретните действия, които трябва да се предприемат на по-ниските нива, тази политическа воля вече е твърде размита. Какво да говорим – колко месеци, ако не и години, бяха необходими само за да се изпълнят най, ама наистина най-елементарни технически изисквания по границата като например да се подменят счупените прозорци на КПП-тата или да се направят прилични тоалетни. 

- И само с две думи накрая – как политически ще се отрази на Синята коалиция евентуалното съвместно гласуване на недоверие заедно с левицата срещу ГЕРБ? 

- Мога и с една дума, Виктор. Според мен такова гласуване ще е пагубно за десницата в този и вид. Само не знам дали да оценя това като добра или като лоша новина. Защото, от една страна, отдавна е ясно, че точно тази десница за нищо вече не става, но от друга страна – на нейно място не може изведнъж да зейне огромна политическа дупка, защото всички ще паднем в нея. 

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: